Задава се война

| от |

Михаил Саакашвили / Форин полиси

В началото на март, след като организира в Крим референдум  под дулата на калашниците, Руската федерация продължи по пътя на анексирането на региона и положи основите, както се изрази Москва, на „нови политическо-правни реалности“, което ще рече нова руска парадигма за един беззаконен свят. Както каза германската канцлерка Ангела Меркел в реч пред Бундестага на 13 март, Русия вкарва в действие закона на джунглата. За тези от нас, които сме преживели опитите на Владимир Путин да промени резултатите от „най-голямата геополитическа катастрофа“ на 20 век, както той нарича разпадането на Съветския съюз, това, което се случва в Украйна, не е неочаквано. Нито е последното
действие от драмата.

PUTIN

Би трябвало вече да е пределно ясно, че първоначалният план на Путин да превземе Източна Украйна, като мобилизира руското население там, се проваля. Но това не означава, че той се отказва. Руски стратези говорят за „уикенд на гнева“, който би могъл да включва някакъв вид въоръжена обсада на административни сгради в Южна и Източна Украйна. Ако тези местни провокатори и „сили за самоотбрана“ успеят да задържат тези сгради, както стана в Крим, това може да послужи като основа за по-нататъшна военна намеса. Не че трябва да се изненадваме вече от този циничен сценарий.

Историята може да бъде полезно ръководство за политиците: първо, за да помага за предотвратяване на нови бедствия, и второ, за да помага за реагиране на бедствия, които неизбежно се случват така или иначе въпреки най-добре подготвените планове. И все пак много политици допускат същите грешки, които би трябвало да са научили от преди десетилетия. Тези дни не мога да не си спомня известния цитат на Йоги Бера: „Това е дежа вю, отново и отново.“

В Чечения десетки хиляди хора бяха убити, само за да може Путин да стане президент и да затвърди властта си. После, когато цветните революции и последвалите ги реформи станаха заплаха за
управлението му, той нахлу в Грузия, за да унищожи този заразителен модел и отново да укрепи властта си. Сега, както преди, изправен пред намаляваща популярност в Русия, революция
на шистовия газ в Северна Америка и нужда от непрекъснат достъп до пристанища, за да снабдява своите съюзници в Близкия изток, Путин нападна Украйна и завзе Крим.

И все пак, дори при тези многобройни примери, Западът продължава да не разбира или да оправдава агресията на Путин. Тези дни много експерти са заети с анализи на неговия начин на мислене, като един от постоянните припеви е как Западът е прекалил с разширяването на НАТО и ЕС и как ненужно е
предизвикал руската мечка. Заключението, до което достигат те, е, че колкото и да е неприятно, причината за руското поведение отчасти се корени в действията на Запада. Това е особен вид интелектуално самобичуване, а за Путин то отразява западната слабост, която само го прави по-дързък. Когато предложил на великите европейски сили да се примирят с окупацията на Судетската област от Хитлер, Невил Чембърлейн заявил, че европейците не бива да се тревожат за „кавга в
далечна страна между хора, за които не знаем нищо“. Чувам как сега много експерти говорят за „асиметрията на интересите“, което предполага, че Русия има право да анексира територии от
съседни страни по простата причина, че е загрижена за тези територии повече от Запада. Други изказват мнение, че всички ние би трябвало да свикнем с мисълта, че Крим е загубен и че Русия
никога няма да го върне. Именно това ми беше казано през лятото на 2008 г., че би трябвало да се примиря с мисълта, че част от грузинската територия, окупирана тогава от Русия, е загубена
завинаги.

Но тази логика има своето продължение. Както знаем от историята, циклите на умиротворяване обикновено стават по-кратки в геометрична прогресия. Скоро същите експерти може да обявят с
напълно безизразни физиономии, че сега Молдова е „загубена“ или Латвия е „загубена“, дори някоя провинция на Полша. И само защото Русия не е в настроение да я върне. Най-голямата жертва за Запада ще бъдат не страните, които вече са – или се борят да станат – западни съюзници, а
принципите, върху които е изграден западният свят. Истината е, че Грузия, Украйна и Молдова са наказвани от Русия за желанието им да живеят в свободно и демократично общество, което е доста
различно от модела на Путин.

Москва определено не изглеждаше толкова загрижена за малцинствените групи от руско население в близката й чужбина, докато те бяха удобно управлявани от корумпирани протежета на Кремъл. Но през настоящото десетилетие Грузия, Украйна и Молдова се учат да гледат към Запада не толкова заради геополитически приоритети, а защото хората там се стремят към западен начин на живот, при който се уважават човешките права и всеобщите ценности. Поради тази причина Западът трябва да закриля тези страни не само от прагматични съображения, а заради самите принципи, превърнали западните демокрации в най-успешните общества в историята.

Основните факти са доста ясни. Русия отправя най-голямото предизвикателство към международното право и ред от нахлуването в Афганистан през 1979 г. И макар че Западът има доста по-голямо
превъзходство над Русия – както икономическо, така и военно, отколкото е имал някога над Съветския съюз, днешните лидери нямат желание да се възползват от тази асиметрия.

Проблемът вероятно се дължи на колебанието на повечето регионални експерти, които направляват мисленето на западните лидери. Фундаменталното им неразбиране на Русия се основава на факта, че не разбират разликата между съветската номенклатура и съвременния руски корумпиран елит. Те силно подценяват привързаността на руските елити към собствените им имения и банкови сметки на Запад. Освен това ключовите хора, вземащи решенията в Москва, са доста по-зависими финансово и
психологически от Запада, отколкото чиновниците от епохата на Брежнев. Санкциите могат успешно да разделят тази група от вътрешния кръг на Путин, но те трябва да отидат по-далеч и да бъдат по-болезнени.

И все пак въпреки приказките на президента Барак Обама Западът, особено Европа, изглежда няма желание да налага по-строги санкции. За разлика от времето на Студената война днес западните компании извличат много по-голяма полза от Русия и по този начин също ще трябва да платят цената за санкциите. Но след първия кръг от санкции акциите отново се повишиха, след като пазарите се успокоиха, че мерките не изглеждат много тежки.

Така че как Западът очаква да бъде приеман сериозно от Путин, когато дори Уолстрийт не вярва в сериозността на намеренията на западния съюз? Дилемата е проста: иска ли Западът да плати тази
цена сега или предпочита да забави решението и да плати много по-висока цена в бъдеще?

Изборът най-добре може да се опише с медицински термини. Туморът на руската агресия първо се прояви в Грузия, но Западът реши да пренебрегне диагнозата и предпочете да лекува болестта с
аспирин. Крим е метастазата на това, което се случи в Грузия, и въпреки това Западът продължава да изключва варианта за хирургическа намеса – тоест военна интервенция – като носещ твърде голям риск. Но той би трябвало поне да приложи химиотерапия. Да, това означава, че Западът ще усети
въздействието на собствените си лекарства, като това се отнася особено за европейските компании в краткосрочен план. Но в дългосрочен план тази болезнена доза е единственият начин да се
помогне за унищожаване на тумора, който представлява Путин. Уинстън Чърчил преди години казал пророчески на умиротворителите на Хитлер: „Вие имахте възможност да изберете между войната и безчестието. Вие избрахте безчестието и ще получите война.“ Със сигурност не можем да очакваме съвременните политици, обсебени от мисли за социологически проучвания и избори в средата на мандата, да бъдат през цялото време като Чърчил. Но те поне не би трябвало да искат да влязат в историята като невилчембърлейновците на 21 век. А в сърцевината на умиротворяването на Путин е погрешното разбиране за това какъв човек е той – и какъв винаги е бил.

 
 

„Имението Даунтън“ се завръща на големия екран

| от chronicle.bg |

Феновете на „Имението Даунтън“ вече могат донякъде да си отдъхнат (и да започнат да чакат)  – продуценти от NBCUniversal потвърдиха , че филмът е на път и снимките ще започнат през 2018 г. Откакто през 2015 г. излезе последният епизод на хитовата поредица на PBS непрестанно се спекулира относно създаването на пълнометражен филм за благородническото семейство Кроули.

Майкъл Едстайн, продуцент от компанията казва, че работата по филма е започнала преди известно време. „В момента работим по сценария. След това ще видим дали ще можем да съберем актьорския състав отново заедно.“

„Имението Даунтън“ е създаден от носителя на Оскар за най-добър сценарии (за „Госфорд парк“), Джулиян Фелоус, и тръгна по малкия екран през 2010 г. Сериалът отбеляза рекорден рейтинг и всеки един от шестте сезона попадаше ежегодно в списъка на наградите Еми.

Последната кампания около сериала е световната изложба, която включва костюми, възстановки на снимачни площадки и невиждани досега видео материали от поредицата. Нейната премиера се състоя в Сингапур нa 17 юни, а обиколката включва няколко страни от различни континенти.

Още не е ясно дали някои от най-популярните актьори, като Мишел Докъри(Лейди Мери Кроули), Хю Боневил(Лорд Грантъм) и Маги Смит (Лейди Вайълет Кроули), ще участват във филма. Интересно е, че актьорите дори не са знаели че проектът е в действие и разбират за него от медиите.

Засега не обявена дата за премиерата, но едно е сигурно – филм, за наше щастие, ще има и отново ще можем да се потопим в изискания свят на английската аристокрация.

 
 

Съдят Disney заради „Inside out“

| от chronicle.bg |

„Inside out“, история за петте основни чувства в главата на едно младо момиче, е един от най-големите успехи на Pixar. Филмът е спечелил над 857 милиона долара и любовта на критиците.

В момента обаче срещу Disney, който притежава Pixar, е заведено съдебно дело.

Денис Даниелс е експерт по детско развитие, съосновател на National Grief Institue. Тя твърди, че от Disney са базирали „Inside out“ на детската му телевизионна програма „The Moodsters“. Част от концепцията за нея била книга, където емоциите били закодирани със символи в определен цвят – червено за гняв, синьо за тъга и жълто за щастие. По-късно по тази концепция бил направен пилотен епизод, който Даниелс предложила на Дисни няколко пъти между 2005 и 2009 година, но от студиото й отказали.

Това не е единствения случай, в който Didney са обвинявани в крадене на идея за някой от големите си филми… в последните 6 месеца. През март Гари Голдман, създателят на „Total Recall“, съди студиото за това, че базират „Zootopia“ на негови идеи без да го компенсират за това. Отговорът беше, че „в обвинението е пълно с неверни твърдения“, но към момента няма отговор по делото-тема на този текст.

Интересно е защо Денис съди чак 2 години след пускането на филма.

 

 
 

#BOOKCLUB: Наследството на Жан-Пол Сартр

| от chronice.bg |

На този ден през 1905 г. в Париж се ражда Жан-Пол Сартр. Френският писател, философ, есеист и драматург е сред знаковите фигури в литературата и политиката на ХХ век. Представител на екзистенциализма, с леви политически убеждения, защитник на най-онеправданата и бедна част от населението, той прекарва живота си в защитаване на нейните интереси. Затова и на погребението му през 1980 г. десетки хиляди души съпровождат ковчега по пътя към гробището в Монпарнас. Процесия, която се е повтаряла само веднъж преди – за Виктор Юго. Основна част от тези хора са младите, студентите, бедните – всичко онези, за които подкрепата му е била животоспасяваща.

Голяма част от творчеството му е посветено на свободата. Негова е теорията, че човек е „обречен да бъде свободен“. Но трябва да внимава, какво прави със свободата си – да знае, че нищо не е абсолютно и безкрайно. Когато е на 24 години, се запознава със Симон дьо Бовоар (друга знакова за Франция фигура) и двамата остават партньори до смъртта на Сартр. Връзката им е известна с това, че двамата не са се придържали към моногамията, а са си позволявали интимни отношения с много други партньори. Сартр и дьо Бовоар подкрепят марксистката идеология, опитват да водят социалистическа съпротива през Втората световна война и се занимават с издаването на вестници.

В края на живота си авторът казва, че едно от нещата, с които иска да бъде запомнен е книгата му „Погнусата“. През 1964 г. е награден с Нобелова награда, която отказва да приеме – според него писателят не трябва да се превръща в институция. Факт е обаче, че Сартр е повече от институция – той променя цяла една епоха и дава началото на следващата.

Предлагаме ви да погледнем към „Погнусата“ – неговата най-популярна книга. Творба-дневник за въртележката, в която всички попадаме рано или късно. За невъзможното бягство и границите, в които сме вкопчени. Но и за свободата в рамките на тези граници, която никак не е малка. Със значителна доза цинизъм.

Ето няколко знакови цитата от книгата: 

„Развълнуван съм, чувствам тялото си като измервателен уред в покой. Аз съм изживявал истински приключения. Никаква подробност не мога да си спомня, но съзирам непоклатимата верига от обстоятелства. Прекосявал съм морета, оставял съм зад себе си градове, плавал съм по реки или съм навлизал в гори, но всякога съм поемал към други градове. Обладавал съм жени, влизал съм в схватки с мъже и никога не съм могъл да се върна назад, както плочата не може да се върти в обратна посока. И докъде ме е довело всичко? До тази минута, до това канапе, до този светлинен мехур, в който жужи музика.“

„Исках миговете от живота ми да се следват и подреждат като мигове от живот, който си спомняш. Все едно да се мъчиш да уловиш времето за опашката.“

„Нищо не се е променило и все пак всичко съществува другояче. Не може да се опише; то напомня Погнусата и все пак е нейна противоположност — най-сетне ме е сполетяло приключение. Замислям се в какво се състои то и разбирам — в това, че аз съм аз и съм тук, че именно аз поря нощта. Щастлив съм като герой от роман.“

„Часовникът отмерва пет и половина. Ставам, студената риза се слепва о тялото ми. Излизам. Защо ли? Ами защото нямам причини да не го сторя. И да остана, и да се свра безмълвен в някой ъгъл, няма да забравя себе си. Ще бъда там, ще тегна върху пода. Съществувам.“

„Вече не ги слушам: дразнят ме. Ще спят заедно. Знаят си го. И всеки от двамата знае, че другият знае. Ала понеже са млади, неопорочени и благопристойни, понеже всеки от тях иска да запази себеуважението си и това на другия, понеже любовта е нещо велико и поетично и не бива да се осквернява, те по няколко пъти седмично ходят по вечеринки и гостилници да излагат на показ жалките си обредни и механични действия.“

„Притъмнява, лампи грейват в града. Божичко, колко естествен изглежда градът въпреки геометричните си форми и как вечерта сякаш го смазва! Оттук това е тъй… тъй очевидно; възможно ли е аз единствен да го съзирам? Нима другаде, навръх някой хълм, нова Касандра не гледа в нозете си град, потънал в глъбините на природата? Впрочем какво ме засяга? Какво бих могъл да й река?“

„Когато сега казвам аз, думата ми се струва някак куха. Тъй забравен съм, че вече ми е непосилно да имам ясна представа за себе си. Единственото останало реално у мен е съществуване, което съзнава, че съществува. Бавно и дълго се прозявам. Никой. За никого не съществува Антоан Рокантен. Забавно ми е. Та какво е Антоан Рокантен? Абстракция. Мержелее ми се смътен спомен от мен. Антоан Рокантен… И внезапно моят Аз избледнява и накрая угасва.“

„Тръгвам, чувствам се като в мъгла. Не смея да взема решение. Ако бях сигурен, че имам талант… Ала никога, съвсем никога не съм писал каквото и да било от този род, само исторически статии, и то криво-ляво. Книга. Роман. Ще има хора, които ще четат този роман и ще кажат: „Авторът е Антоан Рокантен, един такъв риж, дето се мъкнеше по кафенетата“, и за тях животът ми ще бъде като живота на негърката в моите представи — нещо скъпоценно и едва ли не приказно.“

 
 

Кание Уест и Ким Кардашиян наемат сурогатна майка

| от chronicle.bg |

Кание Уест и Ким Кардашиян са решили да наемат сурогатна майка, която да износи третото им дете. Причината за решението е здравословна.

Звездите вече са предплатили депозит в размер на 68 000 долара. Крайната сума, която ще получи жената, е 113 000 долара.

Втората част ще й бъде изплащан поетапно – по 4 500 долара през следващите 10 месеца. Договорът включва и клауза, според която сурогатната майка ще получи допълнителни 5 хиляди, ако роди близнаци.

За желанието си да дари скандалния рапър с трето дете, Ким проговори в риалити предаването си „Keeping Up With The Kardashians“ още през март. Тя допълни,че след усложнения при раждането на втория си наследник, третата бременност носи опасност за живота. Със сурогатната майка Уест и Кардашиян се свързали, благодарение на агенция.