Забранените книги, които станаха филми

| от chronicle.bg |

Безспорно читателите, които уважават свободата на словото – и особено тази на писаното слово – изпадат в агресия при самото споменаване на словосъчетанието „забранени книги“.

Но доколкото в наши дни броят четящи е все по-малко, сайтът wordandfilm.com предлага десет отлични киноадаптации на забранени, скандални или спорни книги.

В галерията може да видите кои са те.

„Фермата на животните“(1954)

Едноименният роман на Джордж Оруел (1945) е публикуван по време, когато Сталин е в зенита на властта си в Съветския съюз. Оруел, очевидно не особено голям почитател на философията на лидерство на Сталин, има сериозни затруднения да намери издател на книгата си, която като тема и съдържание е спорна и е открито сатирично критикуваща Вожда. Накрая (за щастие) „Животинската ферма“ намира своя дом сред книгите на Secker and Warburg. След излизането си тя е забранена в СССР, Обединените арабски емирства, Куба и Северна Корея. Макар да е адаптирана много пъти, тази адаптация, която си заслужава да гледате (естествено, желателно е първо да прочетете книгата!) е анимационната версия от 1954 на Джой Бачелър.

Въпреки че донякъде се отклонява от изходния материал, тя е интересно и същевременно забавно попълнение в света на филмовите адаптации на книги.

„Шифърът на Леонардо“ (2006)

Бестселърът на Дан Браун (издаден през 2003-та) ни запознава с Робърт Лангдън и идеята, че в света на християнството има повече, отколкото се вижда на пръв поглед. Романът е посрещнат на нож от католическата църква като оскърбление на християнството, а властите в Ливан стигат дотам да го забранят изцяло.Излизането му предизвиква скандал сред критиците, историците и теолозите. Рон Хауърд режисира филмовата му адаптация през 2006 с участието на Том Ханкс и Одри Тоту. Критиците са също толкова разделени по отношение на филма, но в крайна сметка независимо каква е вашата позиция по темата, в основата си той представлява страхотно, увлекателно приключение

„Отнесени от вихъра“ (1939)

Не е нужно много време,за да бъде грабната от Холивуд книгата на Маргарет Мичъл (1936), удостоена с „Пулицър“ и Национална награда за най-добра книга. Епичната история от „Отнесени от вихъра“ е пренесена на големия екран от Дейвид Селзник и Виктор Флеминг. Снимките са невероятно мащабни и често проблемни, но след излизането си през 1939, сюжетът, сценарият и звездите (Кларк Гейбъл и Вивиан Лий) му носят десет награди „Оскар“.

През годините книгата неведнъж е била обект на забрани, които впоследствие са отменяни, заради реалистичните описания в нея на робството и расовите проблеми.

„Лесна, А?“ (Вдъхновен от „Алената буква“) (2010)

През 2010-та, сценаристът Бърт В. Ройъл заедно с режисьора Уил Глък правят (доста свободна) киноадаптация на романа на Натаниъл Хоторн „Алената буква“ (1850).

Заедно двамата създават филм, който влиза наравно с „Баровки“ и „10 неща, които мразя в теб“ в категорията „Най-добри класики на тийн драма-комедията“ (и реално стартира кариерата на Ема Стоун).

Темите в романа на Хоторн – незаконността, изневярата – са доста рискови за времето си и водят до многократна забрана на книгата през годините след издаването й.

„Да убиеш присмехулник“ (1962)

Събитията в превърналия се в класика едноименен роман на Харпър Лий (1960) се развиват в началото на 30-те години в Алабама. Атикъс Финч, уважаван адвокат и баща на Скаут и Джем, се заема със защитата на чернокож мъж на име Том Робинсън.

Том е обвинен в изнасилване на бяла жена – и, защитавайки го, Атикъс се излага на презрението и заплахите на местните жители в предимно расисткия град в американския Юг. Въпреки многото опити по цял свят да бъде забранен награденият с „Пулицър“ роман на Харпър Лий (последният от тях през 2013 г), книгата се продава в над 30 милиона копия.

Киноадаптацията от 1962 година с участието на Грегъри Пек, Брок Питърс и Робърт Дювал печели три награди „Оскар“ и е номинирана за още пет.

„Полет над кукувиче гнездо“ (1975)

През 1962 година Кен Киси публикува едноименния роман, събитията в който се развиват в психиатрична болница в Орегон.

Разказан от гледната точка на Вожда Бромдън, индианец, считан за глухоням, той представя дълбоки наблюдения и размисли за света на другите пациентите там. Най-често те се концентрират върху Рандъл Патрик Макмърфи, човек, който се преструва на луд, за да излежи присъдата си в психиатрията, вместо в затвора.

Книгата е обявена за скандална и е забранявана многократно в САЩ, като е наричана „порнография“ и „боклук“. Милош Форман я екранизира през 1975-та, като във филмовата версия участват Джак Никълсън, Уил Сампсън и Луиз Флетчър – и тя печели пет награди Оскар, включително за най-добър филм, режисура, главна женска роля и главна мъжка роля.

„Където бродят дивите неща“ (2009)

Адаптацията на Спайк Джоунс по класическата книга на Морис Сендак има перфектен изходен материал, перфектен Макс (в ролята Макс Робъртс Рекърдс), и перфектен сценарист (Дейв Егърс).

И все пак въпреки прекрасната си визия и гореспоменатите перфектни компоненти, филмът не пожъна особено голям успех в кината или сред критиците. Книгата през годините неведнъж е била забранявана заради мрачната си тематика – но въпреки всичко остава постоянен фаворит на много родители.

„За мишките и хората“ (1939)

Последната адаптация по тази легендарна книга на Джон Стайнбек е от тази година – на Бродуей, с Джеймс Франко в ролята на Джордж и Крис О’Дауд в ролята на Лени.

Има обаче и много други. Препоръчваме ви да прескочите киноверсията от 1992 под режисурата на Гари Синийз (с участието на Синийз като Джордж и Джон Малкович като Лени) и да се насочите по-назад в миналото, към номинираната за Оскар адаптация на Люис Майлстоун от 1939 гoдина.

Книгата през годините е забранявана заради точното и детайлно представяне на робството в САЩ.

„Изборът на Софи“ (1982)

Едноименният роман на Уилям Стайрън от 1979 гoдина предава историята на трима души, живеещи заедно в пансион в Бруклин през 1947-ма. Един от тримата – Софи, е оцелял в концентрационните лагери, които са били твърде честа част от пейзажа на Втората световна война, и носи в себе си вината за решението, което е взела тогава.

Романът е забраняван многократно, за последно през 2001-ва, заради откровено сексуалното съдържание в него. Последният опит за забрана обаче доведе до активна контра-кампания от ученици и студенти.

През 1982 режисьорът Алън Пакула адаптира за големия екран романа на Стайрън, с участието на Мерил Стрийп, която за това си участие получава втория от трите си до момента награди „Оскар“ за главна женска роля.

„Властелинът на пръстените“ (2001)

Фентъзи-романът на Дж.Р.Р. Толкин (издаден през 1954-та), който е началото на епична трилогия, е адаптиран многократно след публикуването си.

Когато Питър Джаксън решава да режисира нова трилогия през 2001-ва., всички предишни версии биват забравени заради креативната изобретателност на Джаксън, вдъхнала нов живот на историята, същевременно придържайки се относително близо до изходния материал на Толкин (за жалост той изневери на този си стил с „Хобит“).

Правени са неведнъж опити трилогията да бъде забранена на база това, че е „нерелигиозна“. Въпреки това първата от трите книги от поредицата и досега си остава един от най-големите бестселъри на всички времена.

Текстът е публикуван в Webcafe.bg

 
 

Какво да направите, ако не можете да заспите

| от chronicle.bg |

Добрият сън е жизнено важен за здравето. Недостигът на сън може да е свързано диабет, болести на сърцето, затлъстяване, дори депресия.

Ако спите зле, това може да ви влияе не по-малко вредно от това да се храните зле или да не тренирате.

На всички обаче се е случвало събуждането в 3 през нощта, след което заспиването отново изглежда невъзможно. Какво да правим тогава?

Първо, добре е да знаете, че не сте сами. Около 10 процента от населението страда от хронична инсомния, което означава, че тези хора имат проблем със съня от повече от три месеца. 30 процента от населението страдат от някаква форма на инсомния.

А какъв е номерът, с който можете да се приспите отново? Оказва се, че не е трудно. Просто станете от леглото, отидете в друга част на жилището си, която е тъмна и тиха и се върнете в леглото, когато отново ви се доспи. Например преместете се в хола на дивана, вземете си възглавница и се завийте се с одеяло.
Защо? Защото, ако останете в леглото, започвате да усещате напрежение от нуждата да заспите и мислейки защо не можете да заспите отново, всъщност се разсънвате заради производството на хормони, свързани със стреса, учестено сърцебиене и общо безпокойство. Така заспиването става невъзможно. Промяната на средата може да помогне да намалите това напрежение и така да ви се доспи отново.

 
 

Екипът на „Кръстникът“ се събра на кинофестивала в Трайбека

| от chronicle.bg, БТА |

Режисьорът Франсис Форд Копола и екипът на „Кръстникът“ се събраха на кинофестивала в Трайбека по случай 45-тата годишнина от премиерата на култовата лента, съобщиха световните агенции.

„Ако трябваше да заснемем „Кръстинкът“ в наши дни, той нямаше да получи зелена светлина, защото никоя филмова къща не би се ангажирала с проекта“, заяви Копола по време на кръгла маса, организирана в рамките на феста.

В обсъжданията взеха участие някои от главните действащи лица в продукцията, като Ал Пачино, Робърт Дювал, Джеймс Каан, както и Робърт де Ниро, играл в „Кръстинкът 2″.

Копола припомни, че първата част на „Кръстникът“ струвала само 6 милиона долара, а втората – между 11 и 12 милиона.

„Днес никоя голяма филмова къща не застава зад проект, който няма да има няколко продължения, или зад лента, която не е вдъхновена от комиксите на „Марвел“, изтъкна режисьорът. Той си припомни и трудностите, възникнали в хода на снимачния процес. Филмовата къща „Парамаунт“, която продуцира „Кръстникът“, не искала във филма да участват нито Марлон Брандо, нито Ал Пачино. А Брандо взе „Оскар“ за превъплъщението си в ролята на Вито Корлеоне.

По време на пробните снимки Марлон си набутал парчета хартия в устата, „за да заприлича на булдог“, разказа Копола

 
 

„Историята на прислужницата“: какво трябва да знаете за сериала

| от chronicle.bg |

Когато през 1985 година канадската писателка Маргарет Атууд издава книгата си „Историята на прислужницата“ (The Handmaid’s Tale), светът е много различен. Романът е написан върху пожълтели листа и напечатан на германска пишеща машина, наета от Атууд, докато живее в Западен Берлин.

По това време Стената все още разделя обществото на две, а въздухът е наситен с усещането за Големия брат. Навсякъде цари чувство на недоверие.

В тази атмосфера се раждат светът на Гилаед и прислужницата Офред. В годините след създаването на романа, награждаван с редица престижни награди за литература,  Атууд винаги е казвала, че всичко, което се случва в нейната награждавана книга, е изградено по образ и подобие на неща от света около нас – от прислужниците на Яков в Библията до увеличаващите се нива на безплодие по света.

Това обаче не е спирало мнозина да се чудят дали Атууд всъщност не е пророк, особено като се има предвид как сериалът „Историята на прислужницата“ с участието на Елизабет Мос в ролята на Офред, се ситуира в 2017 година.

Действието в епизодите, създадени по романа, се развива в Гилаед – дистопично общество в близко бъдеще, в което темата за безплодието е водеща, а правата на жените са изпратени в миналото. За да гарантират приръста на населението си, властите в тоталитарната общност пращат млади и плодовити момичета в сексуално робство, за да помагат на заможните семейства да създават поколение.

Още преди премиерата на първия епизод от сериала, поддръжниците на Тръмп обвиниха шоуто в явен упрек към правителството му. Жени, облечени в костюми на прислужници, протестираха в Тексас срещу закон за абортите, а по време на женския марш през март имаше постери с известен цитат от книгата – „nolite te bastardes carborundorum“ („не позволявай на копелетата да те съсипят“).

Изглежда така, сякаш книгата е мрачно предсказание, в което Hulu са разпознали днешна Америка и затова са купили правата за създаване на сериала. Историята обаче е по-различна. Телевизията се заема със сериала през април 2016 година, когато Доналд Тръмп е кандидат за президент с малки шансове, а предизборната кампания тепърва се разгръща. Снимките на първи сезон са приключени около деня, в който новият американски президент полага клетва.

Това превръща „Историята на прислужницата“ в един от най-непреднамерено релевантните сериали в последните години.

Създателят на шоуто Брус Милър посочва, че ако сериалът по книгата на Маргарет Атууд звучи като анти-Тръмп изпълнение, то тогава авторката би трябвало да има умения за пътуване във времето. По думите му Гилеад има своя собствена политическа структура и тя е установена много отдавна.

Самира Уайли, една от звездите на шоуто и известен ЛГБТ активист, прочела книгата едва след като й дали ролята на Мойра – най-добрата приятелка на Офред. „Не бях запозната с „Историята на прислужницата“ на Маргарет Атууд, преди да прочета сценария. Невежо си мислех: О, виж, те са написали тази история за това време…точно сега, това е невероятно. След това да разбера, че е писана преди повече от 30 години, за мен беше ненормално“.

За Елизабет Мос, която е и изпълнителен продуцент на сериала, той е станал още по-тежък след изборите през ноември, след които епизодите изглеждат малко по-близки до реалността.

Мос и Милър са категорични, че някои сюжетни линии могат да напомнят за САЩ днес, но всъщност сериалът се занимава с много по-универсален свят и разглежда оригиналните теми, заложени в книгата на Атууд.

Сериалът по книгата на Маргарет Атууд може да се гледа в България по HBO.  Вижте в галерията жените в основните роли. 

 
 

Целувки, еротика, кино

| от |

Стане ли дума за хубав секс седмото изкуство може гордо да се изправи и да се похвали, че разполага с арсенал от качествени сцени, които да ви възбудят повече от всеки филм за възрастни.

Сексът и киното се разбират толкова добре, че понякога по-консервативните зрители, дори биват скандализирани или о, боже, шокирани от тази афера. От страстни целувки до пълна голота на мъже, които показват пенисите си, зрителят е видял всичко и се е червил като домат от него.

А не трябва. Подобно на качественото кино и качественият секс е задължителен за добрата кондиция, доброто здраве и положителното мислене.

Днес ще обърнем повече внимание на еротиката. Онова чувство на възбуда, което те обзема, когато режисьорът си е свършил добре работата, но в кадър няма голи хора. От силно възбуждащи до крайно романтични, седмото изкуство предлага чудесни сцени на любов, еротика и разбирателство, които могат да ви накарат да се изчервите или поне да засилят нуждата ви да помачкате някого.

Разполагаме с шест красиви, секси и дори леко влажно скандални сцени, които обичаме. Модерното кино и еротиката се срещат някъде там. Приятно гледане.