За всичко е виновен… Крим

| от |

Кремъл си е подготвил тайно оръжие срещу недоволството на руснаците от намаляването на доходите и галопиращата инфлация. Лайтмотивът за дългата ръка на ЦРУ щe отстъпи място на друг политрефрен, твърди пред Дойче веле И. Преображенский.

Делът на руснаците, които смятат анексията на Крим за правилна, остава непроменен: близо 90 процента я одобряват. Това показват данните на водещите руски социологически агенции. Еуфорията от присъединяването обаче ще отлети твърде бързо.

Икономика срещу еуфория

Главните причини са икономически. Жизненият стандарт на руснаците спада. Курсът на рублата се понижава. Всерусийският център за проучване на общественото мнение /ВЦИОМ/ установи, че само 17 процента от руснаците смятат, че икономиката се развива в правилната посока. По данни на центъра Левада, 61 процента от руските граждани очакват влошаване на финансовото си положение през 2015 година. 56 процента от анкетираните твърдят, че присъединяването на Крим към Русия и помощта за сепаратистите в Донбас ще доведат в близко време до спадане на жизнения стандарт на руското население и до икономическа криза. Тези цифри би трябвало да накарат Кремъл да се замисли за мерки, с които да избегне нарастване на социалното недоволство. Нищо подобно обаче не се случва. Управлението на Владимир Путин спокойно наблюдава как в Москва на митинг излизат лекари, които протестират срещу масовите уволнения и закриването на районни поликлиники. Кремъл не се плаши и от уволнените учители и възпитатели в детските градини на руската провинция. Дали пък властите не разполагат с някакъв таен ключ, който да им позволи да неутрализират недоволството на гражданите, които идват да протестират пред сградата на градските власти с празни тенджери в ръце? Не е изключено този таен ключ да се окаже Крим.

Полуостровът на бежанците

И сега руснаците недоволстват срещу бежанците, пристигащи от Донецка и Луганска област. Те трябва да бъдат хранени, нуждаят се от работа и помощ. А парите в Русия се топят застрашително и повечето руснаци също са опасяват да не попаднат на трудовата борса още през 2015 година. Кой да го е грижа за бежанците? При това целят полуостров Крим е нещо като регион-бежанец. Там трябва да се осигури работа за два милиона души. Крим се отдели от Украйна и сега има нужда от нови пътища, от мост през Керченския проток, от питейна вода, храни, пенсии и какво ли още не. Русия беше обещала да осигури всичко това. Но ако и нейните пари свършат? По-точно казано, какво ще стане, когато населението осъзнае, че пари няма, защото руската икономика така и не расте, а бюджетът намалява? Естествено е хората да се питат кой е виновен за всичко. Най-логичният отговор е – властта. Така поне биха отговорили гражданите на повечето страни в света, изпаднали в затруднена ситуация. Аако става дума за демократични държави, гражданите после отиват на избори и сменят правителството. Така на власт идват нови хора, които търсят начини за промяна на положението.

Несменяемата власт

В Русия обаче властта е непроменлива величина. Тя не се е променяла от повече от 15 години насам. Властващите твърдят, че ако се махнат, страната ще загине. Как, при това положение, да оставят Русия на „произвола на съдбата“, как да позволят на народа да ги смени? Естествено, че няма как! Това пък означава, че Кремъл трябва да намери изкупителна жертва за всички възникнали проблеми, защото няма как постоянно да обвинява Запада и САЩ за собствените си неудачи.

Крим и неговите жители са идеалните кандидати за ролята на изкупителна жертва. Достатъчни са няколко изяви на опозиционери по централните телевизионни канали, а това може да се организира лесно, за да разберат руснаците колко скъпо им е излязло присъединяването на полуострова. Един или двама либерални иконимисти ще им го обяснят и научно, а представителите на властта ще им разкажат колко неблагодарни са се оказали кримските граждани.

Новата роля на Кремъл

Възможно е по същото това време жителите на Крим действително да започнат да роптаят. Кримчани свързваха много илюзии с присъединяването си към Русия. Сваляйки розовите очила, те неизбежно ще видят залеза на средния и малък бизнес, ща забележат недостига на питейна вода, електричество и продоволствия, и не на последно място – масовата безработица. Кримските власти молят за още една година, докато осъществят пълния преход на полуострова към руското законодателство. Но може и да не им разрешат, и тогава първият изблик на недоволство на полуостров Крим неизбежно ще дойде още в началото на 2015 година. Тогава медиите ще покажат на руснаците митингите на „неблагодарните“ им съграждани, спасени от „украинската хунта“ и ще подемат лайтмотива: „Ние ги спасихме и почти се разорихме заради тях, а те на всичкото отгоре са и недоволни“. Това на бърза ръка ще промени настроенията сред руските граждани и ще ги накара да забравят как са ходили да протестират с празните си тенджери пред градската администрация. Тях ще ги убедят, че властта не е виновна, защото е спасявала кримчани, а те, видиш ли, се оказали неблагодарни и ненаситни в прахосването на руските пари. За руските власти пък ще остане само задачата да попитат населението на Симферопол, Севастопол и другите кримски градове къде е дянало милиардната руска помощ, която всъщност може и изобщо да не е достигнала до онези, за които е била предназначена.

*Иван Преображенский е политолог и постоянен участник в германско-руския форум „Петербургски диалог“. Той е член на руско-полския експертен дискусионен клуб PL-RU.

 
 

Вижте кои са носителите на „Аскеер“ тази година

| от chronicle.bg |

Традиционно на 24 май, театър „Българска армия” за 27 път Фондация „Академия Аскеер” връчи своите национални награди за постижения в театралното изкуство през изтеклия сезон.

Изборът за всяка една от общо 12-те наградни категории принадлежи на широка театрална и духовна общност – актьори, режисьори, сценографи, композитори, драматурзи, театроведи, на писатели, хуманитаристи и учени културолози, които формират журитата на Академия „Аскеер”.

Обект на внимание от страна на журито бяха 119 представления. 67 от тях са реализираните премиери в София, 52 спектакъла са представени от извънстолични театри. Селектираната продукция принадлежи на 7 столични сцени с 13 заглавия и 2 извънстолични театъра с 3 заглавия. Ако включим и сценичните творби – обект на разглеждане в категория Съвременна българска драматургия, спектаклите, разгледани през годината от „А`Аскеер”, са 143.

Членовете на журито обсъдиха и с тайно гласуване определиха НОСИТЕЛИТЕ НА НАГРАДАТА „АСКЕЕР 2017”

Изгряваща звезда

Боян Крачолов за режисурата и Димитър Крумов и Иван Николов за ролите си в „Това НЕ Е Хамлет“, авторски спектакъл на Боян Крачолов по текстове на Шекспир, Бекет, Молиер, Мигел де Сервантес, Том Стопард, Петер Вайс, Мюлер, Калдерон и други, Театрална работилница „Сфумато“

Поддържаща мъжка роля

Йордан Ръсин за ролята на Телегин във „Вуйчо Ваньо“ от Антон П. Чехов, постановка Григор Антонов, Общински културен институт Театър „Възраждане“

Поддържаща женска роля

Ивана Папазова за ролята на Икония във „Вълци“ по „Трънски разкази“ от Петър Делчев, постановка Диана Добрева, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив

Сценография

Свила Величкова за „Малката морска сирена“ от Катрин Ан по приказката „Малката русалка“ от Ханс К. Андерсен, постановка Василена Радева, Театър „София“

Костюмография

Свила Величкова за „Малката морска сирена“ от Катрин Ан по приказката „Малката русалка“ от Ханс К. Андерсен, постановка Василена Радева, Театър „София“

Театрална музика

Петя Диманова за „Вълци“ по „Трънски разкази“ от Петър Делчев, постановка Диана Добрева, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив

Водеща мъжка роля

Свежен Младенов за ролята на поп Кръстьо във „Великденско вино“ от Константин Илиев, постановка Весела Василева, Общински културен институт Театър „Възраждане“

Водеща женска роля

Меглена Караламбова за ролята на Майката в „Разговори с мама” по Сантяго Овес от Жорди Галсеран, постановка Венцислав Кулев, Театър 199 „Валентин Стойчев“

Режисура

Диана Добрева за „Вълци“ по „Трънски разкази“ от Петър Делчев, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив

Най-добро представление

„Еквус” от Питър Шафър, постановка Стайко Мурджев, Младежки театър „Николай Бинев“

Съвременна българска драматургия

„Пробен срок“ от Николай Гундеров
(Театър 199 „Валентин Стойчев“, постановка Тея Сугарева, 5 ноември 2016 г.)

Академия „Аскеер” удостои с Голямата награда

ЗА ЦЯЛОСТЕН ПРИНОС КЪМ ТЕАТРАЛНОТО ИЗКУСТВО
„АСКЕЕР 2017”

Големият български драматург
КОНСТАНТИН ИЛИЕВ

Честито на всички отличени!

 
 

Да беше само азбуката…

| от Александър Сергеевич Македонски |

Руският президент Владимир Путин предизвика микродипломатически скандал с България, казвайки, че славянската писменост идва от Македония. На фона на комуникацията между външния министър Екатерина Захариева и колегите й в Москва, срещата между премиера Бойко Борисов и руския посланик, добре е да си припомним, че като цяло сме държава сглобена от чуждоземни сплави. Не опира само до азбуката ни.

Туристите

Туристите са ни предимно руски, но внасяме и от Полша, Япония, Англия и въобще от цял свят.

Колите

Половината ни коли са немски, другата половина някакви други. По едно време всички бяха руски, но нещо руските се позагубиха, нямам обяснение защо. Какво да правиш!

Режимът

Понастоящем произхожда от Древна Гърция. За 45 години беше руски, но не ставаше за чеп за зеле. Основно – защото на моменти имаше само зеле по магазините, а в други моменти – и зеле нямаше. Освен това руската опозиция обикновено се „самоубива“ в някоя хотелска стая. При нас прави коалиция с управляващата партия.

Музиката

Най-„нашата“ е крадена от сръбете.

Телевизията

Телевизията ни – половината е купена, другата половина (или както всички я наричаме – по-добрата половина) е свалена от Замунда.

Храната

Доматите са ни турски. Ресторантите са ни китайски, италиански, гръцки, арабски, американски, абе въобще – от цял свят. Пиенето също – бири от цял свят, алкохол от цял свят.

И много други неща, разбира се – както казах, всичко, но не ни го натяквайте.

Иначе македонците са много добри хора. Всъщност, мисля, че самият Владимир Путин е от Прилеп.

 
 

Филми от целия свят, оказали се в основата на холивудски хитове

| от chronicle.bg |

Европа е мястото, на което се ражда седмото изкуство. Въпреки това част от най-големите шедьоври в киното са създадени в САЩ.

Това не е изненада, предвид движението на таланти от Европа към Америка покрай Първата и Втората световна война.

Днес САЩ има традиция в създаването на касови филми, които печелят популярност по целия свят. Макар че Европа има своите образци на бавното, красиво кино, Америка създава продукции с ярки ефекти и известни актьори, които покоряват цялата планета.

Затова може би ще е любопитно да надникнем към някои от тях – онези, почерпили вдъхновението си сред киното от други страни и континенти.

Филми като „Дванадесет маймуни“ и „Предизвестена смърт“ са само копие на оригиналите, създавани на други места по света.

След като преди време ви показахме сериали, които не говорят английски (но част от тях имат и американската си версия), сега ще ви запознаем с чуждоезичните филми, залегнали в основата на някои от най-известните американски киноленти. Вижте ги в галерията.

 
 

Как да не бъдем идиоти на гости

| от |

Когато хората се обособят да живеят заедно под един покрив, волю или неволю те си създават определени правила. Някои двойки обичат да се разхождат дибидюс голи без пердета. Други, 40-годишни мъже, които живеят с майките си, се примиряват с покривката на калинки, която загръща екрана на телевизора. Трети, пораснали момичета, които живеят сами, ползват котлона на кухнята си за гримьорна и в чекмеджетата им няма ни една тенджера. Някои пък, многодетни семейства, имат лего по пода вместо персийски килим.

Всичко това са специфики на живота в един дом, които трябва да уважаваме, когато ходим на гости. В противен случай – се превръщаме в гости-идиоти и веднъж посетили нечий дом, домакините започват да плашат котките си с нас. А това е тъжно и неприятно.

Вижте как да не бъдем идиоти, когато ходим на гости.

Не сме загори-тенджери

Загори-тенджера не са хората, които отиват в чужд дом и започват да горят тенджерите. Знаете, така се казва на онези, които просто не се сещат да си тръгнат. Когато са ви поканили на гости, особено в ден от работната седмица, трябва да имате предвид, че в някакъв момент домакините ще искат да си легнат. Може да е в 11, 12 или 3, но почти със сигурност този момент ще настъпи. Добре е да го уловите и да си тръгнете, преди да ви намразят. Ако забележите, че домакините се прозяват насила, започват да прибират масата и да зареждат миялната машина и час по час споменават без връзка с разговора, че „Ох, утре трябва да ставам рано, че съм на работа все пак“, е време да си викате такси.

Съобразяваме се с порядките за обуване-събуване

Някои хора, обикновено от Карнобат, държат да събуват гостите си още пред прага на къщата. Те често държат шкаф с обувки на етажа и солиден набор болнични калцуни в шкафа с найлоновите пликове в кухнята. Те може да ви накарат да се събуете, за да не внасяте мръсотия, дори пред асансьора. Позволено ви е да си помислите, че са селяни, но не и да откажете да се събуете под предлог, че имате „картофче“ и да окаляте хола им с чепиците си. Ако пък домакините са ОК да влезете в дома им с обувките „отвънка“, не вадете домашните си пантофи-лъвове от раницата. Ще изглеждате като идиоти.

Носим подаръци на децата

Чуждите деца са много неприятно нещо, но когато отиваме в дом, където присъстват, е любезно и културно да донесем на хлапетата поне една близалка. От друга страна, вече толкова родители пищят като видят нещо, в което има захар или глутен, че храната е опасен подарък. Може да донесете на малките някоя плюшена играчка. Или най-добре – таблет. Така дори ще успеете да се видите за малко с родителите им.

Не надникваме нахално във всяко кътче на къщата

Всеки има в дома си малко или голямо кътче, което не желае да показва. Дали ще е килер, пълен с буркани от домашна лютеница, недовършена стая, предвидена за кабинет, но приличаща на перално помещение, или спалня, върху която се търкалят секс играчки, това е едно място, което не е предвидено за чуждите очи. Та дори ако отивате на „новодомие“, няма никаква необходимост да претърсвате къщата, правейки се, че ви е много интересно какъв е новият дом на приятелите ви. Най-много да притесните домакините, а и вие самите да останете разочаровани.

Не гасим фасове в саксиите

Беше в реда на нещата, когато бяхме на 20. От 25 нататък е проява на много лош вкус. Никой не иска грижливо гледаното му мушкато, което ползва като лек против запек, да мирише на втасал тютюн.

Не се караме с другите гости

Няма по-неприятно изживяване за един домакин, решил да направи спретнато събиране и състезание по правене на коктейли, от това гостите да се хванат за гушата. Може другите гости да харесват Бойко Борисов, да не го харесват, да смятат, че е ок да храниш детето си само с цвекло до 10-тата годишнина или пък да смятат, че е добре да го храниш само с кюфтета. Няма значение коя тяхна позиция ви влудява. Запазете спокойствие и не се хвърляйте в груб, селски спор. Ако нещата са толкова отчаяни, излезте и се разберете отвън. Като мъже.

Не обсебваме телевизора

Там, където има телевизор, няма общуване. Дори домакините да са пуснали адския уред да дърдори, не се втренчвайте в него, много е невъзпитано. Дори да е 60-инчово 4K чудовище и в момента да дават „Като две капки вода“. Хората са ви поканили, за да говорят с вас, а не да съзерцават как вие съзерцавате телевизора.

Не коментираме чистотата на дома, освен ако не е с добро

„Тоя мокет събира много прах, виждам?“, „С тази котка сигурно всичко е в косми непрекъснато“, „А не ползваш ли специален препарат за керамичния плот?“. А защо направо не кажете на домакинята, че мързелива и немарлива марда и не се приключи с тая мъка?

Не изискваме смяна на музиката с коментар, че сегашната е гадна

Музиката, ако има такава, е избор на домакина. Ако е пуснал джаз, а на вас ви се слуша Криско, помолете го да пусне Криско. Но недейте да се разпореждате с музиката нахално и да се правите на DJ. Дразнещо е.

Вдигаме или пазим капака на тоалетната чиния

Няма нужда от уточнения, нали?