За разлика от други европейски страни крайнодесните в Испания нямат успех засега

| от |

Ингрид Базине / Франс прес

„Предпочитам да помагат на семейството ми, отколкото на чужденците, въпреки че не е хубаво да се говори така“, признава Вероника Талая, която е част от испанците, подпомагани от „Испания 2000″, една от малките крайнодесни партии, която си остава маргинална в Испания въпреки кризата.

españa 2000 obtiene concejales en alcala de henares (3) copia

Вероника Талая е на 27 години и има три деца. Тя е дошла, за да получи количка за двегодишното си бебе. В началото на всеки месец тя идва в централата на партията „Испания 2000″ във Валенсия, за да получава хранителни продукти. В същата сграда се помещава и асоциацията „Патриотичен социален дом Мария Луиса Наваро“. Тази неправителствена организация породи в края на март възмущението на местните власти, които внесоха жалба срещу нея заради дискриминация, защото тя раздавала хранителни продукти в беден квартал на града, но само на испанци, представящи документ за самоличност.

„За нас националният приоритет е ясен“, казва Асусена Пелайо Санс, сърдечна 48-годишна блондинка, която е председател на асоциацията, подпомагаща 154 семейства.“От две години ситуацията се влошава с всеки ден“, допълва тя.

„Имаме много ясно послание. С 6 милиона безработни ние не можем да имаме повече от 6 милиона имигранти“, казва от своя страна председателят на „Испания 2000″ Хосе Луис Роберто, дошъл да сподели обяда си с активисти.

Но тези приказки противно на други европейски страни нямат много успех в Испания въпреки 26-процентната безработица.

Нито „Испания 2000″, нито други крайнодесни групи претендират за място в Европейския парламент на изборите през май.

„Испания 2000″ твърди, че има връзки с френския Национален фронт. Партията наброява едва 4000 членове и има само петима общински съветници. Друга група, базирана в Каталония – „Платформа за Каталония“ – има само шейсетина общински съветници.

„Испания е добър пример, доколкото тя показва подобно на други страни, които бяха предмет на спасителен план /Ирландия, Португалия/, че икономическата криза не поражда сама по себе си възхода на крайната десница“, посочва историкът Хавиер Касалс, специалист по екстремистките движения.

„Защо ли? Защото населението на Испания на практика допреди 10 години беше все още  население на емигранти“, посочва експертът.

„А и през 90-те години на 20 век и първото десетилетие на 21 век имигрантите бяха описвани в положителна светлина, подпомагащи икономическото развитие на страната“, допълва социологът Фермин Буса.

Привлечени по онова време от икономическия подем, доста чужденци напуснаха Испания в началото на кризата. През 2013 г. броят на чужденците по официални данни е възлизал на 5 милиона души, тоест близо 11 процента от населението.

Социологът Буса припомня, че крайната десница в Испания идва от гражданската война и от франкизма /1939 г. – 1975 г./. Освен това дясната Народна партия, днес на власт, успя да задържи крайната десница под контрол, допълва експертът и посочва, че една четвърт или една трета от електората на Народната партия, тоест около 3 милиона души, твърдят, че са с крайнодесни убеждения.

Част от привържениците на Народната партия се въздържат да възприемат ксенофобско поведение, което противоречи на тяхната политическа култура, белязана от католицизма, защитаващ ценностите на равенството, както и от „испанското естество“, обединяващо испаноезичните народи, а в Испания всеки пети чужденец идва от страна от Латинка Америка, посочва Хавиер Касалс.

Извън Народната партия ситуацията с крайната десница в Испания се характеризира със своята разпокъсаност, допълва експертът.

„Има борба за власт между лидерите“, посочва Карлос Ромеро, 52-годишен фалангист и лидер на „Испания 2000″, седнал на една маса с бивш франкист, бивш синдикалист и с пламенен католик, организирал великденските процесии.

Но председателят на „Испания 2000″,  който е бивш военен, е уверен, че ще настъпи часът за създаването на фронт на идентичността, който други ще наричат антиимигрантски фронт.

Лидерът на партията е адвокат по образование и собственик на охранителна фирма. Той подчертава, че в Испания нараства чувството за несправедливост  при вида на все по-дългите списъци на чакащите за социални помощи.

„Асоциациите дават приоритет на имигрантите, защото те казват, че ние си имаме семейства, които могат да ни помагат“, разказва Вероника.

„При равни условия и при такава безработица, ако човек трябва да избира между испанец и семейството на имигранти, то той трябва да отдаде приоритет на националното“, твърди 53-годишният Хуан Антонио Серано, представящ се като разочарован синдикалист, който днес е активист на „Испания 2000″.

Хавиер Касалс не изключва между впрочем, че ксенофобските приказки най-накрая ще дадат резултат, тъй като ситуацията в Испания е много несигурна.

 
 

2CELLOS с ново видео към песен от „Властелинът на пръстените“

| от chronicle.bg |

2CELLOS изненадаха феновете си с ново видео към песента „May It Be”. Парчето е кавър от саундтрака на „Властелинът на пръстените: Задругата на пръстена“ и част от последния им албум SCORE. Целият албум, посветен на филмова музика, ще чуем на живо на 4 декември в зала „Арена Армеец“.

За по-малко от месец видеото към “May It Be” събира 1 милион гледания в YouTube.

Това не е първото видео от албума “Score”, заснет в Хърватия. Миналата година, в Дубровник е заснет и клипът към нашумелия кавър на “Game of Thrones”, а през февруари тази година там снимат видеото към “Moon River” – саундтракът на класиката „Закуска в Тифани“. Месец по-късно, видеото към „Now We Are Free” от „Гладиатор“, което е частично снимано в Хърватия, беше представено в Pula Arena – единственият римски амфитеатър, който все още е непокътнат. Във всички видеа от новия албум двамата челисти са придружени от Лондонския симфоничен оркестър.

Чрез новия си албум „Score”, продуциран от Sony Music Masterworks, 2CELLOS представят нов стил, като включват най-обичаните хитове, както в класическата, така и в съвременната музика. Траклистът включва песни от саундтраци като този на „Титаник“, „Властелинът на пръстените“, Закуска в Тифани“, „Кръстникът“, Гладиатор“, „Списъкът на Шиндлер“ и много други.

Билети за концерта, част от световното турне на талантивите музканти, може да закупите в касите на EASYPAY, EPAYGO.BG, OMV, THE MALL и EVENTIM.BG на цена от 50 до 110 лв.

 
 

Трейлърът на „Pitch Perfect 3″ е супер смешен

| от chronicle.bg |

С „The Mummy“ май нещата не се получиха, но поне Universal все още имат „Pitch Perfect 3″!

Във втория филм женската група завърши университета и се подготви за скок в работническата класа. Както видеото по-долу ще ни покаже – това не протича особено добре. Това е първият трейлър на новия филм можем да заключим, че певиците ги чака голям екшън, пътуване зад граница и много смешни моменти, жертви на които са предимно те.

Цялата „Pitch Perfect“ поредица никога не е била силна откъм сюжет и драматургия, но този път изглежда, че и там е заложено. Всред шегите има и много екшън моменти – Дебелата Ейми върти нунджако (от наденица, но все пак), скача от избухваща яхта, помага на някой да падне от самолет.

Враговете им са супер секси! И могат да свирят на истински инструменти – нещо, с което ще им е трудно да се сблъскат.

Режисьор е Триш Си, а сценарист – Кей Канън. Филмът излиза по кината на 22 декември, точно седмица след „Star Wars: The Last Jedi“.

 

 
 

Типажите, които не искаш да срещаш в градския транспорт, но ти се налага

| от chronicle.bg |

Градският транспорт, особено в столицата, е място, на което можеш да видиш всичко. Ако имаш късмет – можеш да видиш политик, актьор или човека, по когото си падаш от няколко месеца. Ако нямаш късмет – някой може да маструбира на съседната седалка, без да подозираш, докато четеш задълбочено „Физика на тъгата“. И все пак градският транспорт в София се слави с това, че винаги може да се окажеш въвлечен в интересен разговор, искаш или не. Понякога може дори да те цитират в „Дочуто в София“. Има обаче характерни персонажи, които присъстват в много от пътуванията.

Бабата, която вярва в Идеята

„Всички знаем, че преди ’89-а си беше най-добре. Нямаше ги тия неща – смартфони, глупости. Всеки си гледаше работата, а не си показваше голотиите!“ Всичко това с патос и зъл поглед към девойката със заголено пъпче, която тъкмо й е освободила място да седне. Няма значение дали някой я слуша, гледа или й обръща внимание по друг начин, тя винаги е там и държи да се знае. И да се знае, че идеята не е забравена.

Дядото антикомунист

Разбираш кога се е качил на секундата. Сяда на прясно освободено място с псувня срещу „братята руси“ на уста, разказвайки на всички пътуващи наоколо как по-добре в комунизма е било само за празноглавците, дето не загряват колко назад сме се върнали заради тия „комунияги“. Шегува се с бурния напредък в строителството на метрото от 60-те години до днес. После, показвайки електронния си часовник, напомня колко дълго се е чакало за радио и за кола преди 89-а. Всъщност може да си остане само с първата реплика на уста, но ако установите зрителен контакт, няма как да не чуете останалата част от историята.

Вярващият тип

„Вярвате ли в Бог? Знаете ли как звучи гласът на Бог?“. В добрия случай само вие ще изслушате лекцията и ще се изместите бавно и тактично към вратата, преди да разберете повече, отколкото искате да знаете за Сътворението. В лошия – ще е придружил лекцията си от портативен високоговорител, така че целият автобус да знае (true story).

Пияният господин

Около него се носи характерен аромат, който подсказва, че там, където е ходил, се сервира и мезе. Той обича да заговаря мъже и жени. Най-често жени. Най-често толкова млади, че не би погледнал към тях трезвен, без да се засрами. Но сега държи да протече комуникация от по-личен характер, която да започва с реплика от типа на: „Шшшшш… ти с тия… ти…сигурно…ааа!“ Всичко това – при огромното нежелание от страна на събеседничката да участва в разговора.

Емигрантът, който знае всичко

Той е емигрант, който живее в Испания/Англия/Италия, затова всичко в София му се струва селско и провинциално, макар и самият той да идва от село край Враца, в което са преминали ¾ от живота му, а това си личи и по хавайската риза от 90-те на гърба му. Няма значение дали мие чинии в Испания, или работи по строежите, важно е да ти разкаже колко по-добре е там и колко по-тъпо е в България. В добрия случай – пътувате само една спирка. В лошия – качил се е от „Люлин“ и планира да слезе на Летището, а вие отивате към „Младост“ със същото влакче.

Готиният тийнейджър

„Бате, тоя тука, бате, все едно виж го как ме гледа, бате, абе братле, направо…“. Готиният тийнейджър ще застане съвсем близо до ухото ви, за да разкаже по смартфона чрез хендсфри на свой приятел/съученик как смърди в метрото/автобуса/трамвая и как, бате, тоя чичо/леля, дето е застанал/а точно до него, е… И тук разбирате за себе си тонове неочаквана информация, сякаш всъщност не сте там, а в друга вселена.

 
 

Кортни Кокс спря да крие възрастта си

| от chronicle.bg |

Актрисата Кортни Кокс се отказа от козметичната хирургия.

Тя посочи, че това е нещо, към което човек не трябва да пристъпва с лекота. Въпреки че през последните години тя се възползва многократно от услугите й, днес актрисата вече не смята да се докосва повече до козметичната хирургия.

В интервю за модно списание Кортни Кокс призна, че е премахнала всичките си филъри и вече е толкова естествена, колкото може да бъде.

„Чувствам се по-добре, защото изглеждам като себе си. Мисля, че сега приличам повече на човека, който бях“, казва актрисата.

53-годишната Кокс стана известна с ролята си на Моника Гелър в сериала „Приятели“ през 90-те години. Казва, че днес вече е приела, че тялото й ще остарява и външният й вид ще се променя.

„Всичко ще тръгне надолу. Това не са бръчки, това са линиите на усмивката“, казва тя.

“Научих се да прегръщам движението и да разбера, че филърите не са ми приятели”, допълва тя.