За правото на бъдещия държавен служител да прави голи фотосесии в миналото

| от |

Публикуваме с негово съгласие един текст на Николай Слатински, бивш народен представител, председател на Комисията по национална сигурност, секретар на президента по националната сигурност и преподавател в редица български университети, сред които УНСС, НБУ, ЮЗУ, ТУ-Варна, ВСУ, Военната академия и Академията на МВР. Можете да намерите много други интересни публикации на сайта му http://nslatinski.org/

Znamena i gerb

Не смятам, че откровените голи фотосесии на млади държавни служителки са най-важният въпрос в дневния ред на обществото ни.
Не мисля, че притежавам монопол върху истината не само по този проблем, а и по всички други.
И не ми се коментира точно тази тема.
Но съм всеки ден сред студенти, затова ми е важно да не изглеждам като досадно демоде мрънкало, ратуващо за архаичен соц-морал и подкрепящо всякакви, правещи се на по-католици от папата.

Ето защо ще споделя няколко реда по отношение на дискусията за правото на красиви момичета, снимали се в еротични сесии, да работят в публичната администрация.

Веднага ще кажа две принципни неща :
Първо, аз съм убеден, че не някой друг като маниакален морален цербер, дръзва да спъва тяхното кариерно развитие, а самите момичета чрез тези си предизвикателни фотосесии са създали предпоставки за ограничаване на възможностите си за реализация в държавната и общинската администрации.

Второ, в личен план ме смущава не толкова ако едно момиче има примамливи антропологични данни, колкото ако то няма нищо друго, освен примамливи антропологични данни…

Ето сега малко аргументи за моята позиция по проблема.

Работата в публичната администрация не е каква и да е работа, тя има елементи на отговорна мисия, защото засяга насъщните проблеми на оцеляването и просперитета на страната или града ни. Подобна работа и подобна администрация си имат – и не могат да си нямат – свои специфични професионален, колегиален, етичен и нравствен кодекси.
И ако се стремиш да работиш на такива отговорни позиции в такава същностно важна администрация– държавна или общинска, ти трябва да се изграждаш като специалист и човек, достоен за работа в тях.
Работата в тази администрация не би трябвало да бъде моментно хрумване; безотговорна импровизация; нещо на принципа – като няма нищо друго и това временно става; или пък в резултат на подарък от родител или роднина, приятел или любовник.

Държавната администрация и еротичните изяви на фото-модел са две различни битиета и съзнания, два различни жанра, две различни призвания и две различни по качества и интелект, умения и знания писти.
Така е поне на теория и трудно би могло да бъде другояче.
Всичко си има цена и за всичко си има цена. И ти трябва да се готвиш да платиш тази цена системно, съзнателно, като житейска стратегия, затова не можеш да кажеш с безгрижно махане на ръка – ами дотук беше така и бях такъв/такава, сега ще бъде другояче и ще бъда онакъв/онакава!
Когато се захващаш в един момент с нещо, трябва да оценяваш не само ползите от него, но и последиците от него. Трябва да си правиш много добре сметката какви шансове си откриваш и какви възможности си закриваш.
Трябва добре да обмисляш всичко и да осъзнаваш отлично, че докато ти вървиш по единия път (грубо казано – разголваш се), то хиляди млади твои връстнички и връстници в същото време работят на 2-3 места, четат и учат денонощно, залягат над езиците, трупат експертни познания и професионален опит, т.е. тичат по коренно различна от твоята писта.

Така че окей, прави каквото сърце ти иска, но мисли после да няма олеле!
Другото е инфантилно. да не говорим, че не е много честно и почтено.

Ако допуснем без никакви ограничения и задръжки едно уж невинно смесване на тези противоположни и в голяма степен изключващи се един друг жанрове, то ние отваряме вратичка за още по-фрапиращи компромиси и изключения!
Утре ще кажем – ами била фолкпевица, сега да я направим държавен служител и какво – държавната администрация ще се изпълни с фолкпевици и певачки – за сметка на кадърните млади кадри?
Сетне ще кажем – какво като е участвал(а) в порнофилми, защо пък сега да не стане държавен служител?
След това ще кажем – какво като е бил(а) наркоман, защо сега да не стане държавен служител?
По-късно ще приемем, че това да си извършил инцест не пречи сега да станеш държавен служител.
Още по-късно, ще махнем с ръка примирено – е, занимавал(а) се с педофилия, било е преди, нека сега му/й дадем шанс да стане държавен служител.

А още по-по-най-късно ще допуснем – в името на криворазбраното либерално мислене, че няма значение, че е бил(а) осъждан за престъпление, дори убийство, нека му/ѝ позволим да започне живота си отначало – като държавен служител!

Разбира се, че пресилвам нещата и естествено, че не съм ненавистник на снимащи се голи момичета!

Искам само да подскажа, че тук става дума за двустранен процес.
И обществото трябва да има свои професионални и етични кодекси, които го представят и характеризират като отстояващ определени ценности социум, а то не е просто някаква сбирщина от разпасани и всепозволяващи си какво ли не атомизирани индивиди;
И всеки човек трябва да знае, че съществуват норми, правила, стандарти и изисквания, присъщи на произвеждащите обществени блага професии, така че ако иска да се посвети на някоя от тези професии, трябва да се готви за нея съзнателно и дългосрочно.
Не е точен примерът, но след като съм избрал да бъда, да кажем, инженер, учил съм и съм с подготвял да бъда инженер, то само защото ми е хрумнало в един момент, че искам да стана лекар, никой няма да ми го позволи.
Ами да съм мислил навреме, да съм учил не 6, а 16 години, да съм се разкъсвал от четене и ходене из болници и морги, та да съм станал лекар…
С просто щракане с пръсти – искам да съм лекар!, или с купена от тате лекарска диплома, или с платено от любовника-бизнесмен лекарско място в някоя клиника, лекар не се става…
Така е. Или поне така би трябвало да бъде.
Само в разхайтващи се и разпарчетосвани държави като България много често може да бъде другояче…
Затова сме я докарали дотам, че не знаем ще има ли Утре за България или за България е само Вчера…

 
 

Bulgaria Air подарява самолетни билети и вход за фестивала Lollapalooza в Париж

| от chronicle.bg |

По повод стартирането на обновения си и по-функционален уебсайт, Bulgaria Air реши да изненада пътниците с интересна игра.

#Билети, фестивал и един приятел късметлия ще спечели два двуспосочни самолетни билета до Париж и вход за известния фестивал Lollapalooza, който тази година ще се проведе на 22 и 23 юли във френската столица.

Механизмът за участие е много лесен – в различните страници и подстраници на уебсайта www.air.bg са скрити имена на музикални изпълнители. Участниците трябва да ги открият и да посочат тяхна песен като коментар под публикация за играта във Fаcebook. Всеки ден имената на музикантите ще бъдат различни. Във Facebook страницата на авиокомпанията са описани подробно условията и стъпките за участие.

Жокер към участващите е, че най-много изпълнители ще бъдат скрити в новите секции на уебсайта. Обновеният интерфейс на интернет страницата вече предлага възможност пасажерите да проверят и следят полета си онлайн с услугата „Полетно разписание“.

Играта #Билети, фестивал и един приятел започва на 22 май – понеделник, и ще продължи до 11 юни. Победителят ще бъдат изтеглен на 12 юни и ще бъде обявен на Facebook страницата на авиокомпанията.

 
 

„Почтен човек“ спечели наградата „Особен поглед“ в Кан

| от chronicle.bg, БТА |

Филмът „Почтен човек“ (A Man of Integrity) на иранския режисьор Мохамад Расулоф спечели наградата „Особен поглед“ на кинофестивала в Кан.

Филмът е за човек, който отказва да реши проблемите си с подкупи. Сценаристът и режисьор Мохамад Расулов беше арестуван заедно с известния режисьор Джафар Панахи през 2010 г.

Наградата на журито в секцията „Особен поглед“ спечели мексиканският режисьор Мишел Франко с филма „Дъщерите на Абрил“ (Las hijas de Abril). Американецът Тейлър Шеридан беше избран за най-добър режисьор за филма „Река от вятър“ (Wind River). Наградата за поезия в киното спечели французинът Матийо Амалрик с „Барбара“.

Италианката Жасмин Тринка спечели наградата за актьорско майсторство с ролята си във филма „Fortunata“ на Серджо Кастелито.

Председател на журито в секцията „Особен поглед“ беше актрисата Ума Търман.

В секцията „Особен поглед“ на кинофестивала в Кан участваха и два български филма – „Посоки“ на Стефан Командарев и копродукцията „Уестърн“ на Германия, България и Австрия с копродуценти от българска страна „Братя Чучкови“.

Секцията „Особен поглед“ на кинофестивала в Кан представя млади таланти и новаторски филми. В нея бяха включени 18 продукции от 22 държави.

 
 

Видео показва новия Samsung Galaxy J7

| от chronicle.bg |

Серията Galaxy J на Samsung – това са J5 (2017) и J7 (2017) вече премина през няколко сертификации в национални регулатори, като наскоро това стана и в Южна Корея.

През това време в YouTube е качено ново руско видео, което дава доста информация за все още необявения официално Galaxy J7 (2017).

Новият модел изглежда различен от настоящата J серия: това, което се вижда на видеото са стандартен 3.5-милиметров аудио жак и microUSB порт, физически бутон с вграден сензор за оптечатъци. Дисплеят трябва да е 5.5-инчов Super AMOLED в 1080р, а чипсетът е Exynos 7870. Очакват се и голяма 3600 mAh батерия и 3GB RAM памет, допълвани от задна 13MP, f/1.9 камера.

 
 

Миранда Кер и Еван Шпигел се ожениха през уикенда

| от chronicle.bg |

Основателят на Snapchat Еван Шпигел и моделът Миранда Кер сключиха брак през уикенда. Те се ожениха в Калифорния на церемония, до която не бяха допускани медии.

Гостите са проверявани внимателно от ограната на входа, а видео има само от лимузините на входа на мястото, където се е случило събитието.

Шпигел и Кер се преместиха заедно в общия си дом в Брентуд, Калифорния през май 2016 година. Имотът е на цена 12 милиона долара и беше собственост на Харисън Форд в продължение на 30 години, преди през 2012 година да го продаде. Къщата има басейн, фитнес, къща за гости и много пространство, подходящо за тайна сватба.

Кер обикновено е активна в Instagram, но не е публикувала нищо от 19 май.