За ползата от „дребнодържавието“

| от |

Европа на нациите, Европа на регионите, Съединени европейски щати – или „дребнодържавие“? В навечерието на евроизборите тези варианти се обсъждат с все по-голяма полемична стръв в европейските медии, предава Дойче веле.

European Commission decisive action against designer drugs

Европейският съюз трябва да върви към федерализация. Препоръката е на евромисарката Вивиан Рединг, която наскоро пак каза, че е най-добре страните от еврозоната да се обединят в обща държава. В навечерието на евроизборите такива призиви отправят и други политици, а аргументите им звучат убедително: ако иска да запази мястото си сред „големите“ в света, Европа няма друг шанс освен обща държавност.

Във времената на глобализация, когато благодарение на огромните си пазари държави като Китай и Индия придобиват и все по-голяма политическа тежест, европейците могат да останат конкурентоспособни единствено ако са максимално обединени. Освен това Европа има нужда от собствена отбранителна политика, от нови структури, които гарантират вътрешната и външната ѝ сигурност, за да може да се освободи от зависимостта си спрямо САЩ и НАТО. И още нещо много важно: в рамките на една федерална държава преразпределението в полза на по-бедните региони става много по-лесно. А примерът на Федерална република Германия доказва, че такова преразпределение може да функционира, стига гражданите да са солидарни помежду си. Но дали пък противопоставянето „национални държави – федерална държава“ не е подвеждащо? Ето още едно интересно мнение от тези дни – на Бьорн Финке във „Франкфуртер алгемайне цайтунг“.

Мнозина се боят, че в Европа настъпват мрачни времена. Говори се за балканизация, за връщане към Средновековието на дребните държавици. Критиците се страхуват най-вече от опитите на няколко региона в държави-членки на ЕС да получат независимост. През септември шотландците ще гласуват дали остават в Обединеното кралство. Ако сепаратистите постигнат успех, това навярно ще окуражи техните съмишленици в Испания и в Белгия. Защото баските и каталунците в Испания и фламандците в Белгия също искат независимост.

Catalonia Scotland EU 2

Правителствата в Лондон, Мадрид и Брюксел сигурно с основание се притесняват, че територията, населението и икономическата им мощ в скоро време може да се свият. Но дали тези притеснения наистина означават, че сепаратизмът и дребнодържавието са опасност за бъдещето на Европа? А може би, тъкмо напротив, тези тенденции дори са полезни? Всъщност важни са единствено интересите на пряко засегнатите – гражданите на тези региони. Коя държавна конструкция допринася повече за благосъстоянието и сигурността, коя е по-близо да желанията и тревогите на хората – една новооснована министрана или досегашната голяма държава?

Днес всичко е по-лесно

Преди 40 години Европа еднозначно отговори на този въпрос в полза на териториалното обединение. Държавите с повече население имаха очевидни предимства. Вярно, че тогава Европейската общност вече беше възникнала, но общият вътрешен пазар не функционираше толкова добре, колкото днес – търговията между държавите в ЕО бе доста по-трудна, отколкото вътре в границите на националните държави. Т.е. държавите с по-голямо население предлагаха доста по-привлекателни условия за предприемачите, защото разполагаха с по-голям вътрешен пазар. Днес държавните граници вътре в ЕС вече нямат никакво значение за фирмите, които без проблеми въртят бизнес в няколко страни едновременно, а когато тези страни членуват в еврозоната, отпадат и валутните трудности. И за гражданите границите не играят особена роля: да пътуваш, да работиш или да следваш в друга страна от ЕС днес е много по-лесно, отколкото навремето.

Тези факти са много удобни за сепаратистите. Желаните от тях нови държави имат реални шансове да останат в ЕС и дори в еврозоната, а това елиминира опасенията от икономически срив. Освен това малките държави в Европа вече не се боят, че големите им съседи могат да ги глътнат. В продължение на хилядолетия тъкмо големите държави можеха да гарантират на гражданите си повече сигурност и стабилност, да ги предпазват успешно от външни интервенции. Големите държави поддържаха големи армии и винаги се налагаха над малките си съседи. Днес за война между държави от ЕС не може да става и дума – главно благодарение на тясното сътрудничество в Брюксел. А НАТО осигурява надеждна защита срещу всички останали потенциални опасности.

Нищо страшно няма

С други думи, вътре в ЕС недостатъците на дребнодържавието вече почти не важат. Но пък се виждат някои техни предимства: в малките държави правителството обикновено е по-близо до нуждите на хората и по принцип може да реагира по-бързо на техните желания. Тъкмо този факт работи в полза на движенията за независимост. Много граждани на регионите, стремящи се към суверенитет, смятат, че централната държава не защитава достатъчно добре техните интереси. Те искат друга политика и държат на своята културна идентичност. Разбира се, доста често става дума просто за пари – мнозина не желаят техните данъци да се преразпределят от правителството в полза на по-бедните региони в границите на голямата държава. Звучи цинично, но нека не забравяме, че солидарността е силна единствено там, където хората имат усещането за общност.

Един рухнал брак обикновено не може да се възкреси, така че разводът е най-доброто решение. Същото важи и за държавите. Макар разводът все пак да не е единственото решение – още по-добро лекарство предлага федерализмът: регионите получават собствени парламенти и правителства и взимат повечето важни решения в свои ръце. Централното правителство запазва само няколко компетенции, например отбраната и външната политика. Вярно, че шотландците, каталунците и фламандците вече имат собствени парламенти, но правата им все още са доста по-ограничени в сравнение с тези на отделните щати в САЩ, например. Ако Великобритания, Испания и Белгия все пак искат да запазят тези региони в границите на държавата, те трябва да има дадат още повече автономност. В противен случай – и ако мнозинствата наистина държат на независимост – нека я получат. Дребнодържавието днес не е страшно за страните в ЕС, пише Бьорн Финке във „Франкфуртер алгемайне цайтунг“.

 
 

Ангелът от Манчестър – жената, оказала помощ на 50 деца от Манчестър

| от chronicle.bg |

След ужасяващата експлозия в Манчестър Арена в края на концерт на Ариана Гранде по улиците се изливат десетки паникьосани деца. Една жена, която чува взрива от близката гара Виктория, веднага се втурва да помогне. Тя събира колкото деца може на едно място, за да е по-лесно за родителите им да ги приберат.

48-годишната Пола Робинсън успява да събере около себе си 50-ина от децата, които са били на концерта, и да ги заведе в близкия хотел Холидей Ин. Там дава на децата топли напитки и се старае да ги успокои.  Тя публикува серия от постове във Facebook, с които да насочи близките на децата към мястото, включително – публикувайки телефонния си номер, за да могат да й се обадят за повече информация.

След експлозията, при която 22 деца загинаха, а над 50 бяха ранени, много родители са се опитвали да се свържат с децата си на концерта. Именно на част от тях Пола Робинсън успява да помогне. Заради нейната самоотверженост, медиите започват да я наричат „Ангелът от Манчестър“. Самата тя казва, че не е направила нищо героично.

Казва, че е публикувала информацията и телефона си във Facebook, защото всички проверяват социалната мрежа и това е бил за нея начинът да бъде от помощ. Тя самата е майка и баба и страда за живота за убитите деца.

Заради случилото се Ариана Гранде отложи останалата част от европейското си турне, казвайки в Twitter, че е съсипана.

Отговорност за терористичната атака пое „Ислямска държава“.

 
 

„Под игото“ излиза на шльокавица – za vseki tvoy priiatel, koyto pi6e taka

| от chronicle.bg |

Издателство „Жанет 45″ отпечатва романа на Иван Вазов „Под игото“ на шльокавица по случай 24 май. Дори и да си мислите, че това е шега, оказва се – не. 500 бройки от абсурдното издание могат да бъдат закупени от книжарниците.

Шльокавицата, известна и с други подигравателни дефиниции, сред които методиевица, маймуница, есемесица и кирливица, е нестандартен начин на изписване на българския език със съчетание от латински букви, цифри и препинателни знаци.

Издателство „Жанет 45″ преобразява словото на Вазов в тази нелепа писменост, за да покаже, че употребата й е реална заплаха за нашата грамотност, за езика ни и за българската култура. Романът вече е в продажба с идеята това да бъде първото и последното издание в подобен формат. За всяка закупена книга на шльокавица, която изчезне от книжарниците завинаги, издателите ще дарят други две български книги на училища, читалища и библиотеки в цялата страна.

„Жанет 45″ обръща внимание на опасността, в която шльокавицата от чатовете и социалните мрежи се е превърнала за езика. Затова дава начало на своята инициатива именно на празника на българската писменост 24 май.

Изборът на „Под игото“ не е случаен – през 2009 година в „Голямото четене“ българските читатели избраха романа на Вазов за своя любима книга. Изписването й на шльокавица показва колко много губим, когато тази абсурдна писменост започне да измества кирилицата.

Когато видиш тази книга, изпадаш в потрес, каза пред Webcafe.bg управителят на „Жанет 45″ Манол Пейков за изданието на шльокавица, в което единственият надпис на кирилица е на задната корица. Надписът обяснява инициативата и насочва читателя към сайта www.podigoto.bg.

Зад идеята стои агенция Saatchi&Saatchi. Заедно с издателството много дълго време са обмисляли и структурирали идеята, за да бъде поднесена максимално разбираемо и да постигнат желания ефект.

„Ако изгубим езика си, губим културата си. Така губим и идентичността си“, посочват от издателството.

Повече информация за инициативата и аргументи защо трябва да пишем на кирилица, вместо на шльокавица, могат да бъдат открити на онлайн платформата www.podigoto.bg. Желаещите да получат дарение от книги училища, читалища и библиотеки могат да се свържат с издателството на booksj45@gmail.com.

 
 

Мюзикълът„Mamma Mia!“ се завръща

| от chronicle.bg |

Истинска радост очаква феновете на ABBA, Мерил Стрийп и мюзикълите през следващата година. От известно време се спекулираше, че ще има продължение на мюзикъла „Mamma Mia!“, който през 2008 направи фурор. От Universal вече официално потвърдиха новината. 

Въпреки че филмът не беше признат от критиците, приходите многократно надхвърлиха бюджета, а актрисата Мерил Стрийп признава в интервю, че това е продукцията, в която се е забавлявала най-много за цялата си кариера. Продължението е озаглавено „Mamma Mia: Here We Go Again!” и ще излезе по театрите на 20 юли 2018, точно десет години след премиерата на първата част.

Новината идва и със съответните промени в екипа. За разлика от първата част, чийто режисьор е Филида Лойд („Желязната лейди“, 2011), тази ще бъде режисирана от Ол Паркър („Най-екзотичният хотел Мариголд“, 2015). Но членовете на ABBA Бьорн Улвеус и Бени Андершон отново ще са продуценти и ще отговарят за музиката. Продукцията ще включва песни на легендарната група, които не присъстват във версията от 2008 г., както и някои от вечните им хитове, които за щастие ще чуем отново.

Сюжетът отчасти ще разказва за предисторията на персонажите, като това ще доведе до нови имена в актьорския състав, които да играят героите на Мерил Стрийп, Пиърс Броснан, Стелан Скарсгард, Джуди Уолтърс и Кристин Барански.

„Mamma Mia!“ е базиран на сценичен мюзикъл, който излиза през 1999 в Уест Енд, Лондон. Той разказва историята на младо момиче отгледано от майка си, която е собственичка на хотел на гръцки остров. (Филмът е заснет на остров Скопелос, Гърция). В навечерието на сватбата си тя кани трима мъже, предполагайки, че един от тях трябва да е истинският й баща. Всичко това се случва на фона на любимите на всички поколения от 74-та година на насам песни на шведската поп група ABBA.

Мюзикълът от 2008 г. стана световен хит още с излизането си, а приходите достигат 609 млн. долара.  Премиерата му събра за първи път на публично място членовете на ABBA след раздялата им през 1983 г..

 
 

Броени дни до концерта на джаз-соул легендата Марио Бионди

| от chronicle.bg |

Този четвъртък, на 25 май, ще посрещнем Марио Бионди и ще можем да се насладим не само на най-известните му парчета, но и на чисто новия му двоен албум „Best of Soul”, който отбелязва десет години от старта на кариерата му.

Заедно с магнетичния сицилианец на сцената на Sofia Live Club ще видим и страхотния му екип от музиканти в пълен състав. Сред тях е Massimo Greco (клавишни), известен с десетките си изяви заедно с най-големите звезди на Италия като Eros Ramazzotti и Zucchero. Ще чуем и виртуозния саксофонист Marco Scipione.

София е една от дестинациите, избрана да бъде част от специалното турне на Бионди. Специално, защото то, както и най-новият му албум, отбелязват десет години от дебюта му с „Handful of Soul”.

В турнето са включени още редица градове, сред които Рига и Букурещ, а в София ще имаме възможността да се насладим на тази емоционална вечер с разтапящия глас на Марио Бионди на 25-и май в Sofia Live Club.Билетите са на цени от 70 лв. в мрежата на Eventim, а капацитетът на клуба ще е ограничен в интерес на максималния комфорт на публиката и естеството на събитието.

Вратите ще отворят в 21:00 ч., а началото е планирано за 22:00 ч.