За първи път „Фокус Сърбия” на София Филм Фест

| от |

Новото сръбско кино ще дефилира в София, предвождано от „тежката артилерия” режисьори Горан Паскалевич и Горан Маркович и най-големите си актьори Мики Манойлович и Лазар Ристовски сред 15-те гости от съседна Сърбия.

Falsifier (1)

„През 2000 г. за първи път посетих Белград с директора на Фондация „Про Хелвеция” Калина Вагенщайн. Фондацията подкрепи тогава първата програма с филми на държавата Югославия, която щеше да съществува още много кратко време. Следите от войната и натовските бомбардировки бяха видни навсякъде в Белград. Милошевич тъкмо беше свален от власт и целият град беше облепен с надписите „Gotov je / Свършен е”. Най-важната ни среща беше с тогавашния програмен директор на Белградския ФЕСТ Миролюб (Мича) Вучкович, който ръководеше и организацията за промоция на югославското кино „Институт за филм”. Въпреки че беше само няколко седмици преди началото на най-голямото киносъбитие в страната си, той не само ни отдели ценно време, но е в основата на познанството ми както с голяма част от утвърдените имена в киното на Югославия, но и изгряващите таланти. Тогава само за два дни Мича ме запозна с Горан Маркович, Любиша Самарджич, Сърджан Каранович, Драган Бйелогърлич, Радивое Андрич, Душан Милич, Дарко Баич… Два месеца по-късно част от тях бяха в София. А през следващите почти 15 години София Филм Фест се превърна в един от важните регионални фестивали, които имат фокус на киното на Балканите и цялата нова генерация режисьори от бивша Югославия премина през София по пътя на международното си утвърждаване…,” казва Стефан Китанов 

15 години по-късно отново в партньорство с Миролюб Вучкович и Сръбския Филмов Център представяме за първи път Фокус върху киното на Сърбия. Програмата включва 5 филма. „Неподчинение” на Мина Джукич е в Международния конкурс, „Фалшификаторът” на Горан Маркович и „Разголване” на Коста Джорджевич са в Балканския конкурс, специални прожекции ще имат „Когато се съмне” на Горан Паскалевич (с Наградата на София през 2014) и провокативният „Клип” на Мая Милош. Освен това два сръбски филма ще бъдат представени като уърк-ин-прогрес, а два сръбски игрални проекта ще са в програмата на София Мийтингс. Специален гост на откриването на СФФ е Мики Манойлович, изпълняващ една от главните роли във филма на Стефан Командарев „Съдилището”, а на София Мийтингс ще видим и неговият партньор в „Ъндърграунд” – големият актьор Лазар Ристовски, този път като продуцент.

Falsifier (2)

Не един сръбски филм предлага картина на времето, когато Сърбия е в бивша Югославия, а на дневен ред е режима на Тито. Към онази епоха обръща поглед и най-новият филм на Горан Маркович „Фалшификаторът” (2013). Историята на Маркович отвежда зрителите в края на 1960-та – времето на краха на идеалите, довел до един по-справедлив и почтен  начин на живот от бунта на студентите по цял свят през 1968-ма и началото на края на една също толкова грандиозна илюзия, наречена Югославия.Главният герой във филма Анжелко (Тихомир Станич) е директор на гимназия в малък босненски град – той вярва в Югославия и в нейния лидер Йосип Броз Тито. Анджелко е добър човек, но има един сериозен недостатък – фалишифицира училищни дипломи и то не за лична изгода, а защото е филантроп. Съвсем неочаквано той е „изпортен” от своя съсед, който иска да отмъсти на ветеринарния лекар за фалшивата диплома и докладва нашия човек в полицията. Анжелко е принуден да потърси прехрана в големия град, където заживява нелегално и се събира с престъпници, Един ден, обаче той среща свой съученик, който се оказва служител на местното ДС и… праща Анжелко в затвора.

Falsifier

Освен на забележителен актьорски състав и запомнящо се изпълнение на Тихомир Станич, филмът на Горан Маркович разчита да провокира зрителския поглед към онези години, да обърне внимание на безкрайната тенденция на хората от Сърбия вечно да мамят системата и сякаш е реплика към днешната сръбска действителност, в която политиците продължават да живеят в трикове и измами. Филмът на Маркович може да бъде видян в Балканския конкурс на фестивала.

 

 

Дебютът на Мина Джукич „Неподчинение” (The Disobediant, 2014) e очарователен филм за абсурдите в любовта, показан с успех на наскоро приключилия фестивал Сънданс 2014. След прожекцията на филма й на форума на независимите, критиката възкликва за Мина Джукич „Тя е един млад и вълнуващ талант, чийто филми си заслужава да гледате!”

The Disobedient (1)

Ако предполагате, че ще видите традиционна любовна история в „Неподчинение”, вашите очаквания няма да се оправдаят. Защото по-скоро ще ви изненада един нестандартен кинопоглед с леко намигване към ранните филми на Милош Форман.

The Disobedient (4)

 

Естетски и романтичен, бунтарски, визуално лиричен и в същото време игрив, даже леко развратен, „Неподчинение” среща отново двама бивши любовници Лени (Хана Селимович) и Лазар (Младен Сови), все още млади и изтъкани от наивност и страх. Като деца, Лени и Лазар са били най-добри приятели. Когато Лазар се връща от странстванията си в чужбина за погребението на баща си, Лени копнее да се свърже отново с него – сродна душа от детството, но и двамата чувстват силата на техните години на отчуждение.

The Disobedient

Независимо от това, надявайки се да избяга от стагнацията в живота на възрастните, тя се впуска с Лазар на импровизирана велосипедна екскурзия из страна. По пътя двамата избухват в шумни пристъпи на диво поведение, но Лени трябва да реши дали общият им език е връзка, върху която може да се изгради един живот… В 109-минутната хроника на времето между младостта и узряването е уловен порива към непокорство, който бавно си отива с помъдряването. Филмът участва в Международния конкурс за първи и втори филми на фестивала.

 

„Клип” (2012) е игралният дебют на 28-годишната Мая Милош, спечелил голямата награда „Тигър” и Наградата на холандската критика в Ротердам 2012. Историята проследява живота на красивата тийнейджърка Ясна (Изидора Симиджонович). Тя живее в покрайнините на Белград и обича да снима със смартфона си абсолютно всичко, случващо се около нея – себе си, приятелите в училище. Животът й вкъщи е пълен хаос. С болен от рак баща и обезверена майка, Ясна е разочарована и ядосана на всеки и всичко.

Clip (2)

Дразни се от суетенето на майка си около болния й баща, от малката си сестра, от дошлите на посещение баба и дядо с техните снимки и спомени… За да избяга от това, тя прекарва все повече време с приятели от училище, отдавайки се на фриволно поведение, изпълнено с купони, секс, пиене и наркотици. Обектът на еротичния й взрив е Джоле (Вукашин Ясни) – 18-годишен футболист, който пие бира и залита по кокаина. Междувременно бащата е опериран, а сексуалната вакханалия с Джоле се трансформира…

Clip (3)

Дебютът на Мая Милош ни потапя без задръжки в света на тийнейджърите – нехайно дрънкащ като евтини бижута, напушен, лишен от романтика. Целият филм е направен като гигантски клип, микс от изображения и гледни точки в турбо-ритъм, а камерата се усмирява, само когато Ясна е на масата у дома или край леглото на баща си. „Клип” е жесток поколенски шамар на болното общество – от семейството, през училището до facebook, отвъд границите на националното.

Clip (5)

„Исках да направя интимен, а не осъдителен филм, казва Мая Милош. – Видях много клипове за насилие и секс  в YouTube и си помислих, че това е провокация за мен. Затова искам да снимам социални филми, свързани със сексуалността и връзките между мъжете и жените.” Мая Милош е родена през 1983 г. в Белград. Завършва кинорежисура в Белградския университет на изкуствата. Режисира няколко късометражни филма, сред които „Interval”, „Si tu timazin”, „Cousins” и „Dush”.

5

„Разголване” (2013) на Коста Джорджевич е черна комедия за трима младежи, влюбени в неподходящия човек. Джура най-накрая решава да поиска ръката на стриптизьорката, в която е влюбен. Ана не може да приеме факта, че нейният по-възрастен любовник я е напуснал. Тя прави всичко, за да го спечели отново.

6

Реля е ученик в гимназията, добро момче, влюбено в най-добрата си приятелка. Един ден той попада на видео, в което тя прави секс и започва да търси човека от филма. И тримата герои се борят за внимание, любов и разбиране, без мисъл за последствията. След поредица от трагикомични, понякога абсурдни ситуации, пътищата им се пресичат в нощен клуб.

8

Едно от специалните събития на София Филм Фест 2014 ще бъде представянето на най-новата творба на признатия майстор на съвременното сръбско кино – Горан Паскалевич. Неговите филми се нареждат редом с Емир Кустурица, Пуриша Джорджевич, Душан Макавеев, Горан Маркович, Сърджан Каранович. Обичаният и ценен в Европа и по света режисьор е носител на многобройни отличия от най-престижните международни кинофестивали, а от 2010 е член на борда на Европейската филмова академия. Отличеният със Специалната награда на журито в Палм Спрингс, Гран при за най-добър филм в Кливланд „Когато се съмне” (2012), ще бъде представен у нас от самия Горан Паскалевич, който ще получи Наградата на София на Столичната община за своя принос в киноизкуството.

„Опитах се да направя нещо много сложно – прост филм.  Защото смятам, че в киното днес е изчезнала чистата и истинска емоция”, споделя режисьорът.

When Day Breaks (1)

Главният герой в „Когато се съмне” e Миша Бранков – пенсиониран професор по музика. Една сутрин той получава писмо с молба да се свърже с Еврейския музей в Белград. Става ясно, че по време на разкопаването на канализацията на мястото на стария градски панаир, там, където по времето на

When Day Breaks (3)

Втората световна война е имало концентрационен лагер за сръбски евреи и цигани, е намерена желязна кутия. Тя съдържа музикална партитура и прощално писмо от истинските родители на Миша Бранков – семейство Вайс, евреи, загинали в лагера. Съдържанието на кутията променя живота на професора…

When Day Breaks (5)

 
 

5 знака, че сте по-интелигентни от средното

| от chronicle.bg |

Знаете какво казват за глупавите хора: че да си тъп е като да си мъртъв: само другите страдат. Ако сте от онези, които страдат, прочете тези 6 признака, които вероятно значат, че сте по-умни от повечето хора. Ако е така, ви съчувстваме искрено.

Психични разстройства

Според нови проучвания психичните разстройства може да бъдат цената, която някои хора плащат за високата си интелигентност.  Психолозите са открили, че по-високото IQ в детска възраст корелира пряко с шанса за отключване на биполярно афективно разстройство в юношеските години. Новото проучване налива масло в дискусията за връзката между интелигентността, креативността и психичното здраве.

Тревожност

Хората с по-висок интелект са по-склонни да развият тревожност в някакъв момент от живота си. Най-вероятно тревожността се е развила заедно с интелигентността – като защитен механизъм в древните времена.

Нови идеи

Интелигентните хора обикновено са по-склонни да раждат нови идеи. В исторически план това включва например отхвърляне на суеверията и намиране на нови начини на организиране на обществото. Според едно изследване тази хипотеза се потвърждава от това, че по-интелигентните личности по-често са атеисти и либерални в политически план. Същото проучване показва, че млади хора, които описват себе си като „много консервативни“ имат средно IQ около 95, докато онези, които се определят като „либерални“ са с IQ 106.

Самотници

Колкото повече хората с интелект над средния общуват с други хора, толкова по-малко задоволени се чувстват те от живота. Проучване по темата възприема идеята, че социаизирането обичайно прави хората по-щастливи. Но не и за много умните: при тях то носи по-скоро отчаяние, чувство за отцепеност и може да доведе и до депресивни настроения.

Късно ставане

Стоенето в будност до късно и късното отлепване от леглото не са симптоми на обикновен мързел, а на висок интелект. Психолози изследват навиците, които се отнасят до режима сън-бодърстване на 20,745 подрастващи американци и установяват, че в работен ден от седмицата „тъпите“ си лягат към 11,41ч. и стават към 7,20.

Обратно на тях, онези с по-високо IQ си лягат средно в 12,29ч. и стават в 7,52ч. През уикенда различиките са дори още по-очевидни.

 
 

Ще има ли промени в европейските турнета на звездите?

| от chronicle.bg с БТА |

Заради атентата на концерта на Ариана Гранде в Манчестър групата Blondie и бандата Take That анулираха вчера концертите си съответно в Лондон и Ливърпул, за да изразят съпричастност с жертвите, предаде Асошиейтед прес, цитирана от БТА.

Take That анулират и концертите си на 25 и 27 май в Манчестър.

Турнето на Ариана Гранде засега не е анулирано, нито отложено. Гранде и екипът й в момента са фокусирани предимно върху жертвите на атентата, а не върху турнето. Засега не е ясно какво ще стане с концерта в четвъртък в Лондон, пише АП.

Селин Дион обяви, че няма да промени датите на европейското си турне, обхващащо Копенхаген, Стокхолм, Лондон и Париж и включващо концерт на 25 юни в Манчестър Арена.

Фил Колинс няма да отменя концерта си в Ливърпул на 2 юни и петте си концерта в Лондон, започващи на 4 юни.

Iron Maiden също ще пеят, като е планирано, днес в Кардиф и на 27 и 28 май в Лондон.

Guns N’ Roses, които са на турне и ще пеят в Дъблин, Лисабон, Мадрид, Цюрих, Мюнхен, Лондон и Париж, не планират никаква промяна в програмата си, каза техен представител.

 
 

Вижте кои са носителите на „Аскеер“ тази година

| от chronicle.bg |

Традиционно на 24 май, театър „Българска армия” за 27 път Фондация „Академия Аскеер” връчи своите национални награди за постижения в театралното изкуство през изтеклия сезон.

Изборът за всяка една от общо 12-те наградни категории принадлежи на широка театрална и духовна общност – актьори, режисьори, сценографи, композитори, драматурзи, театроведи, на писатели, хуманитаристи и учени културолози, които формират журитата на Академия „Аскеер”.

Обект на внимание от страна на журито бяха 119 представления. 67 от тях са реализираните премиери в София, 52 спектакъла са представени от извънстолични театри. Селектираната продукция принадлежи на 7 столични сцени с 13 заглавия и 2 извънстолични театъра с 3 заглавия. Ако включим и сценичните творби – обект на разглеждане в категория Съвременна българска драматургия, спектаклите, разгледани през годината от „А`Аскеер”, са 143.

Членовете на журито обсъдиха и с тайно гласуване определиха НОСИТЕЛИТЕ НА НАГРАДАТА „АСКЕЕР 2017”

Изгряваща звезда

Боян Крачолов за режисурата и Димитър Крумов и Иван Николов за ролите си в „Това НЕ Е Хамлет“, авторски спектакъл на Боян Крачолов по текстове на Шекспир, Бекет, Молиер, Мигел де Сервантес, Том Стопард, Петер Вайс, Мюлер, Калдерон и други, Театрална работилница „Сфумато“

Поддържаща мъжка роля

Йордан Ръсин за ролята на Телегин във „Вуйчо Ваньо“ от Антон П. Чехов, постановка Григор Антонов, Общински културен институт Театър „Възраждане“

Поддържаща женска роля

Ивана Папазова за ролята на Икония във „Вълци“ по „Трънски разкази“ от Петър Делчев, постановка Диана Добрева, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив

Сценография

Свила Величкова за „Малката морска сирена“ от Катрин Ан по приказката „Малката русалка“ от Ханс К. Андерсен, постановка Василена Радева, Театър „София“

Костюмография

Свила Величкова за „Малката морска сирена“ от Катрин Ан по приказката „Малката русалка“ от Ханс К. Андерсен, постановка Василена Радева, Театър „София“

Театрална музика

Петя Диманова за „Вълци“ по „Трънски разкази“ от Петър Делчев, постановка Диана Добрева, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив

Водеща мъжка роля

Свежен Младенов за ролята на поп Кръстьо във „Великденско вино“ от Константин Илиев, постановка Весела Василева, Общински културен институт Театър „Възраждане“

Водеща женска роля

Меглена Караламбова за ролята на Майката в „Разговори с мама” по Сантяго Овес от Жорди Галсеран, постановка Венцислав Кулев, Театър 199 „Валентин Стойчев“

Режисура

Диана Добрева за „Вълци“ по „Трънски разкази“ от Петър Делчев, Драматичен театър „Н. О. Масалитинов“ – Пловдив

Най-добро представление

„Еквус” от Питър Шафър, постановка Стайко Мурджев, Младежки театър „Николай Бинев“

Съвременна българска драматургия

„Пробен срок“ от Николай Гундеров
(Театър 199 „Валентин Стойчев“, постановка Тея Сугарева, 5 ноември 2016 г.)

Академия „Аскеер” удостои с Голямата награда

ЗА ЦЯЛОСТЕН ПРИНОС КЪМ ТЕАТРАЛНОТО ИЗКУСТВО
„АСКЕЕР 2017”

Големият български драматург
КОНСТАНТИН ИЛИЕВ

Честито на всички отличени!

 
 

България днес – плач, използван силикон и псевдоханове

| от Хрис Караиванова |

Напоследък се опитвам да избягам от всички новини, които ме заливат с хаоса в тази държава. Както се досещате, това изобщо не е лесно, защото абсурдите у нас са прекалено много.

Все пак, при положение че от години не гледам телевизия и умишлено избягвам всякакви политически статии онлайн, се предпазих донякъде. Разбира се, разбрах, че Слави стачкува пред парламента, докато Лиляна Павлова е силно прецакана и ще трябва да остави доходоносните магистрали за абсолютно измисления пост на министър на българското председателството на ЕС. Разбирайте, директор на водопад, но с прекрасна заплата и с 50 подчинени, които ще се занимават със същия този водопад.

Между другото, на политическата сцена се появи отново позабравения Каракачанов, за да ни каже, че иска да върне казармата.  Без да го желая, разбирам и за други абсурди, с които е блеснало новото ни правителство. Заместник-министърът на регионалното развитие Павел Тенев отривисто се снимал, поздравявайки восъчните фигури на Мадам Тюсо по нацистския начин с опъната напред ръка. Защо тази снимка се появява във Facebook не ми стана ясно, явно Тенев се е харесал на кадъра?

Нищо, важното е, че в същия момент той получил подкрепата на Валери Симеонов, който е почти убеден, че също има серия добри кадри в стил „Heil Hitler” и то не къде, а в концлагера „Бухенвалд“.

Това обаче са бели кахъри.

Тъй като съм потребител на Facebook, не можах да избягам и от точния до болка превод на вируса WannaCry. МВР и ГДБОП показаха уникални познания в областта на английския език и модерния свят като цяло, и кръстиха кибернашествието ИскаПлаче. То е ясно, че ни се плаче, но за какво по-напред?

Веднага ви давам идея за какво можете да поревете и то искрено. Това са днешните абитуриентки. Младите момичета, които тепърва се изправят пред живота и като попътен вятър получават какво – ами, чифт използвани силиконови цици. Да, това е днешната оферта на държавата ни за младите хора. Тя идва от плеймейтката Джулиана Гани, която ако сте видели по телевизията, сигурно още сте потресени.

Оставете настрана абсолютния факт, че Джулиана е неописуемо тъпа. Тя се опитва да пробута имплантите си втора употреба на момиче, което много, ама много ги иска. Още по-хубавото е това, че Джулито ще избере новата притежателка, като почувства със сърцето си за коя от завършващите е мечта да се натовари със стотици кубици силикон.

Сами разбирате, че в тази история има страшно много неща, които просто не са нормални.

Просто не искам да си представя как след няколко години това се превръща в доходоносен бизнес и обявите за цици втора употреба заливат OLX. През това време пък някакви миски ще правят реалити формат, в който избират най-плоската и мечтателна абитуриентка. Очарователно, нали?

И докато все още се забавляваме с едрогърдестата Джулиана, на родната ни сцена от абсурди се появи още един. Фондация „Въздигане“, чието име също подлежи на коментар, раздава 200 лв. на родители, кръстили децата си Аспарух, Алуек, Алцек, Вълчан, Тервел или Кубрат. На всички ни е ясно, че целокупното ромско население е първото, което ще се възползва от тази кампания. Но не само това е притеснителното. Цялата тази псевдо патриотична пропаганда се развива на територията на Facebook страница, на която за внимание се борят искрено желаещите да грабнат 200 лв., както и много тролове.

Много бързо в кампанията прави впечатление, че липсват женски имена. Явно инициаторите й не се интересуват от начина, по който великите ханове ще се появят на бял свят или пък смятат, че можеш да се наричаш Алцек, независимо от пола си.

Друг куриозен момент в инициативата е фактът, че името Вълчан носи по-малко „точки“ за родителите – 100 лв., вместо обещаните за другите имена 200. Ето защо в онлайн пространството има протестиращи, че в такъв случай трябва да бъде добавен Авитохол и той да носи 500 лв.

Нека все пак споменем, че организаторите от „Въздигане“ поощряват семействата, които вече са се прецакали и са кръстили децата си другояче, като им подаряват комикси и книга за Хан Кубрат, така че всички да са наясно, че той в действителност не е Ханку, брат.

Сега ще ми кажете, че всички тези абсурди се случват навсякъде и сигурно ще сте прави. Светът си има Путин, Тръмп, Брекзит, Северна Корея, Ким Кардашиян. Само че, ако се успокояваме с това, остава само да се слеем с хаоса наоколо и да последваме примера на Джулиана или Джорджано. А това е повече от плашещо.

Така че, аз ще продължавам да бягам от политическите и лайфстайл безумия, защото и у нас, и по света има достатъчно добри новини, с които да ги заменя. И на вас ще се отрази добре, ще видите.