За какво е сблъсъкът в Крим?

| от |

Полуостров Крим рискува да се превърне в ново поле за военни действия на територията на бившия Съветски съюз. Защо се стигна дотук и как може да свърши всичко? Анализ на Роман Гончаренко и Михаил Бушуев за Дойче веле.

352678_Ukraine-Crimea-Russia

„Това са пълни глупости“, заяви Владимир Путин на пресконференция през декември 2013. Неговото възмущение беше предизвикано от въпроса дали Русия би изпратила свои войски на полуостров Крим. В контекста на опозиционните протести в Украйна тогава започнаха да се чуват призиви за военна помощ от страна на Москва. Междувременно Путин явно е променил своето мнение. Въоръжени групи временно окупираха сгради и летища на полуостров Крим. Новият украински вътрешен министър Арсен Аваков дори обвини Русия във военна интервенция. Много наблюдатели се питат как и защо се стигна дотук?

Бурна история

Историята на полуостров Крим е изпълнена с превратности. Векове наред тук господстват номадските народи на скитите, гърците, татарите и турците. Докато не идват руснаците. „Крим винаги е бил „най-апетитното парче“ от Руската империя. Руските царе винаги са мечтаели да имат излаз на Черно море“, казва Вилфрид Илге, експерт за Източна Европа от университета в Лайпциг. Екатерина Велика успява да осъществи тази мечта. През 1783 година Кримският полуостров става част от Руската империя. Едва през 1954 руският дотогава полуостров е административно присъединен към Украинската съветска република. това става по инициатива на тогавашния ръководител на КПСС Никита Хрушчов.

Ескалация след разпадането на СССР

След разпадането на Съветския съюз през 1991 година Крим става част от независима Украйна. Това води до напрежение, тъй като две трети от населението на полуострова са етнически руснаци. През 1992 година руският парламент обяви за невалидно решението на Хрушчов за присъединяване на Крим към Украйна. Като следствие от това Крим обяви своята независимост от властта в Киев. Тамошното правителството все пак успя да успокои ситуацията. През 1994 година обаче конфликтът отново се изостри. Крим избра за президент Юри Мешков, който се опита да ускори присъединяването на полуострова към Русия.

И този път Киев успя да задържи Крим като своя територия, а постът президент на Крим бе премахнат, на самия Мешков се наложи да се спасява в Русия. Спорът за подялбата на Черноморския флот приключи през 1997 година с подписването на договор за партньорство между Украйна и Русия. В него беше предвидено Русия да изтегли своите войски от полуостров Крим през 2017 година. Но президентът Виктор Янукович удължи действието на договора до 2042 година.

_Crimea_2837793b

Руските геополитически интереси

„Сепаратистите в Крим сега обаче не са така добре организирани както през 1990-те години“, казва експертката по проблемите на Източна Европа от университета Оксфорд Гуендолин Засе. Тя смята, че в сегашната ситуация става дума за „спонтанни опити“ на сепаратистите да се възползват от политическата криза в Украйна. Според нея Русия не разполага с „готов план“ за откъсването на Кримския полуостров от Украйна.

Лайпцигският експерт Вилфрид Илге смята, че сегашната ескалация около Крим се дължи на неспособността на Русия да приеме свободния политически избор на украинците. Москва възприема опозиционното движение в Украйна като „геополитическо решение“. Ако Украйна се интегрира в ЕС, проектът на Путин за създаването на нов Евразийски съюз се проваля“, казва експертът.

Проруското мнозинство и татарите

Все още няма актуални допитвания как хората на полуостров Крим виждат своето бъдеще. Има обаче статистически данни, които дават косвен отговор на този въпрос. Според тях само 31 процента от жителите на Крим подкрепят украинската независимост от Русия. 36 на сто обаче /предимно етнически руснаци/ са за по-тясното обвързване на държавата с Москва. Това сочат данните от едно допитване, преведено от Киевския институт Разумков през юни 2013-та.

Много от руснаците в Крим междувременно се страхуват за своите права и език: „Аз съм израснал в Съветския съюз. Моят език е руският“, казва Дмитрий, около 30-годишен мъж, дошъл да протестира пред сградата на парламента в Крим. Той е убеден, че Крим няма да намери общ език с новото правителство в Киев. „Те привнасят тук само национализъм и хаос. Опитват се да забият клин между хората с различно вероизповедание“, казва Дмитрий. Мнозина като него са убедени, че трябва да защитават „руската цивилизация“ от украинските националисти.

Освен руснаците, които са мнозинство на полуостров Крим, там живеят още украинци и татари. Тези две групи категорично отхвърлят отделянето на провинцията от Украйна. През последните две десетилетия от разпадането на СССР, на полуостров Крим се завръщат прокудените от Сталин кримски татари, които в момента съставляват над 14 процента от населението на автономната провинция. „Кримските татари по традиция са проукраински настроени. Те виждат своето бъдеще в рамките на украинската държава“, казва Вилфрид Илге. На тяхна демонстрация в Симферопол те категорично заявиха предпочитанията си, скандирайки: „Крим е Украйна“.

Нефт и газ от Черно Море

На полуостров Крим обаче нещата далеч не се въртят единствено около политиката. Ако регионът действително се отдели от Украйна, това би нанесло непоправими щети на икономиката на страната. Досега полуостровът живееше предимно от туризма. Само че това може скоро да се промени. Експертите предполагат, че на полуостров Крим, а и в Черно море има големи залежи на природен газ. В края на 2013 година украинското правителство подготви споразумение с международен консорциум, ръководен от американския енергиен гигант Ексон Мобайл за добив на нефт и газ в Черно море. Споразумението обаче все още не е подписано.

Министерството на енергетиката в Киев предполага, че от 2017 година нататък от недрата на Черно море ще се добиват ежегодно до дест милиарда кубически метра природен газ. А това би могло да намали огромната зависимост на Украйна от руския газ.

 

 
 

Black Mirror: Сериалът, който не гледате, а трябва

| от |

Британският сериал, който се появява в края на 2011 година под името Black Mirror, няма за цел да променя телевизията, нито да прави неща, които никой друг не е правил до момента. И все пак той носи именно това в себе си. Малкият заряд на различното.  

Black Mirror е антология, която се концентрира върху теми за технологиите и начинът, по който те въздействат на живота ни. Погледнато от по-крив ъгъл Black Mirror е утопия без да бъде реално такава или да носи в себе си любимото на Young and adult жанра – анти. Той е футуристичен сериал, който не се развива в бъдещето. Той е сериал, без да е модерна телевизия, няма претенции и същевременно на моменти звучи като претенциозен човек, който крие в себе си истината за живота. Ама не иска да ви я каже.

Първи сезон на Black Mirror съдържа само три епизода. Първият е почти скандален и се движи по лекия ръб на добрия вкус. В него любимата принцеса на Англия е отвлечена и измъчвана, и за да бъде спасена министър-предстедателят трябва да прави секс с прасе по националната телевизия.

Действието се развива в рамките на няколко часа и от цинична шега, прерасва в национален проблем, който завършва трагично. С погнуса и много отместени настрани лица, които излъчват тъга и съжаление.

Втори епизод е тотално различен – в него група от принудени да живеят в изолация млади хора, участват в реалити шоу, което може да ги превърне от певци, през актьори, до порно знаменитости. Само трябва да се явят пред Рупърт Еверет и да го впечатлят.

И така нататък, и така нататък… Black Mirror е пълен с бисери, маскирани като 45-минутни телевизионни епизоди, които засягат различни социални и обществени казуси. В които човекът неизменно и почти винаги е преебан, за сметка на стадото и системата, която го управлява. Защото така се случва в живота най-често предполагам.

Подобно на темите си Black Mirror е иновативен в най-точния смисъл на тази дума. Той е различен, без да има претенции да е такъв. Просто взима и изопачава онова, което повечето хора в днешно време намират за нормално. Като социалните мрежи, като броя лайкове, като туитването, като живота в Instagram, като онова, че щом нещо го дават по телевизията, то неизменно това нещо е абсолютната истина… Няма манипулации, няма фасади, няма подмолни действия и евтини свалки. Всичко е лъскаво, красиво и по възможност с филтър. Защото стои най-добре онлайн.

Човек се оглежда по-често и някак по-добре в онлайн социума, от този който го заобикаля. Защото е по-лесно, по-евтино и по-красиво. Проблемите, които произхождат от това, са темите, които Black Mirror обича, мачка, дъвче и плюе в лицето на зрителя. И го прави с финес.

Което ми подсказва, че може би един ден, в не особено далечното бъдеще, и ние ще стоим и ще гледаме в реално време как някой прави секс с прасе в ефир.

Сезоните на Black Mirror, подобно на повечето неща по британската телевизия, се случват с огромен диапазон от време. Първи излиза в края на 2011-а, а втори чак през 2013-а. Някъде там британците дори си позволяват да пуснат специален епизод за Коледа – пиниз, който те адски обичат.

И въпреки това шоуто явно има проблеми, защото британските продуценти се оттеглят. Тук някъде се включват Netflix, които вече набират сила в правенето и продуцирането на собствена продукция. Те откупуват правата на Black Mirror и го взимат под крилото си. Благодарение на това сезон 3 се поява в един ден в средата на октомври 2016 година и съдържа не три, не четири, а цели шест дълги епизода. В тях пък може да видите Брайс Далас Хауърд, Майкъл Кели и Кели Макдоналд.

Сериалът запазва оригиналната си структура. Никакво повторение на истории и никакво повторение на персонажи. Всеки епизод е като малка, любопитна заключена сама в себе си вселена, която е натъпкана с откачалки и се концентрира върху конкретен проблем и конкретен социум.

Това е най-големият чар на Black Mirror, а той има и много други. В навечерието на сезон 4, който трябва да излезе само до няколко месеца, ви препоръчваме да дадете шанс на Black Mirror. Да, това е сериалът, който почти никой не гледа, а трябва. Още щом видите секс сцената с прасето ще разберете защо.

 
 

Рецепта за експериментална торта с безглутеново брашно и кафява захар

| от Росица Гърджелийска |

Когато Роси ходи на гости, Роси носи торти. Ето един пореден експеримент, който се случи в 2 сутринта. И разбира се, кучо одобри рецептата с много мляскане и протести, защото не получи парче…

Нужни съставки:

Нужни продукти:
За блата:
100 гр масло
230 гр крема сирене
6 жълтъка
13 белтъка
60 гр безглутеново брашно
60 гр царевично нишесте
160 гр кафява или кокосова захар
ванилия
кокосово брашно за поръсване

за крема:
500 гр маскарпоне
500 гр кисело мляко
150 гр кафява захар
ванилия
какао на прах
1 ч. ч. силно подсладено кафе

Начин на приготвяне:

  • Загрейте фурната на 160 градуса
  • Разтопете маслото и крема сиренето в малка тенджерка на слаб огън и бъркайте до получаване на хомогенна смес.
  • Разбийте жълтъците в голяма купа и бавно започнете да добавяте кремата с маслото. Не спирайте да разбивате.
  • Добавете брашното и нишестето и разбивайте за още около 2 минути.
  • Измийте и подсушете бъркалките и в голяма тенджера разбийте белтъците до получаване на меки връхчета.
  • Започнете бавно да добавяте захарта към белтъците и разбивайте няколко минути до получаване на твърди и лъскави връхчета.
  • На няколко етапа добавете белтъците към останалата смес и бавно разбъркайте до получаване на гладка смес.
  • Добавете ванилията и разбъркайте добре.
  • Покрийте с хартия за печене дъното и стените на дълбока тавичка.
  • Изсипете сместа и разклатете добре, за да елиминирате по-големите балони.
  • Сложете тавата в друга дълбока тава, пълна със студена вода.
  • Пече се на 160 градуса за 25 минути, след което температурата се намалява до 130 градуса и се пече още 55 минути.
  • Вади се от фурната. Не използвайте чиния, за да обърнете кекса, а ръката си. Бързо обелете хартията от кекса и оставете да изстине върху решетка.
  • Разрежете на 2 или на 4 блата като използвате дълъг конец. Аз разрязах кекса на 4 блата и направих две отделни торти.
  • В голяма купа пригответе крема като разбиете киселото мляко със захарта. След това добавете маскарпонето и продължете да разбивате, докато всичко се смеси добре и стане леко и пухкаво. Не прекалявайте, защото може да се пресече. Добавете ванилията и разбъркайте внимателно.
  • Сиропирайте един блат с кафе, поръсете с какао и нанесете обилно от крема. Сложете отгоре още един блат и повторете.
  • Това цялото нещо се превръща в един мек разкош от аромати и прелестни цветове.

рецепта, торта

 
 

Facebook вече ще предлага видео съдържание

| от chronicle.bg |

Потвърди се, че Facebook е сключила сделки с Vox Media, Buzzfeed, ATTN и The Dodo (Group Nine Media) за излъчване на оригинални предавания.

Материалите ще включват кратки видеа до 10 минути, а също и по-дълги клипове над 20 минути. Разбира се, те ще бъдат прекъсване от рекламни паузи.

В началото видеата ще са достъпни единствено на сайта на Facebook и мобилните приложения, а след това ще стават достъпни и в други сайтове.

Съобщава се, че Facebook ще задържа 45 процента дял от рекламите в кратките клипове.

Източник: The Verge

 
 

„И дъхът стана въздух“: ориентир за смисъла на живота

| от |

Търсенето на смисъла е едно от закономерните мъчения за интелигентния човек.

Докато блажените „нищий духом“ (по Атанас Далчев) съществуват в ядрото на бита, щастливи като тристакилограмови хипопотами в блато, умните търсят смисъла. Някои го търсят във философията, други – в литературата, трети – в екстремните преживявания. Мнозина пък бягат от преследващия ги въпрос за смисъла като живеят в захаросаната, фражилна илюзия, че смъртта не съществува.

И има една особена порода хора, които от съвсем млади се вкопчват в болезнената тема за неразделността на живота и смъртта и се завъртат с нея в смъртоносен танц. Един от тях е авторът на „И дъхът стана въздух“ (изд. Ciela) – Пол Каланити.

В ученическите си години той отказва да следва професионалния път на баща си и дядо си и не желае да се занимава с медицина. Насочва се към литературата и получава магистърска степен по история и философия на науката и медицината в Кеймбридж. Защитата на дисертацията му е върху творчеството на поета Уолт Уитман и по всичко личи, че му предстои добро бъдеще в тази сфера. Но уви.

Въпросът за смисъла не спира да му диша във врата и в крайна сметка той намира призванието си именно в лекарската професия.

Описанията на случки от лекарската му практика са детайлни, безпощадни и лишени от всякакви глазура. Интересни са за читателя от различни гледни точки: през тях можем да видим скелета на американската здравна система, да помислим върху темата за лекарския морал, да осмислим мисията на медиците, да разберем механизмите, по които лекарите стават „безчувствени“ и груби (нещо, в което непрекъснато ги обвиняваме), и да надникнем в най-интимните преживявания на пациенти, които се опитват да поддържат баланс на ръба на смъртта, да се надсмеем на иронията на живота.

Каланити води читателя си за ръка към една колкото опустошителна, толкова и осмисляща реалност, при това без да го подвежда. Още в началото на книгата авторът описва диагностицирането си с рак на белия дроб, когато е на 36 години. Докато ни води през болничните стаи и операционните, в които работи като неврохирург с блестящо бъдеще, за момент забравяме, че всъщност ни води към собствената си гибел.

Идването на болестта се случва извън всякаква закономерност, която може да я оправдае. Но тя се случва: започва със силни болки в гърба и вътрешната увереност на Каланити, че е болен от рак. Потвърждаването на диагнозата ни кара да придружим писателя по време на прехода му от лекар към пациент и ни задължава да вървим до него до самия край.

Няма да ви заблуждавам, че тази книга ще ви развесели или ще ви достави удоволствие. Шансът за това е минимален, да не кажем никакъв. Но тя разказва изключително откровено, ясно, искрено и семпло за пътя към края и опорните точки, които разпознава един обречен на скорошна смърт лекар. Тя е лъч светлина, който може да проникне в депресивната симптоматика на вечно търсещите смисъла.

Което само по себе си е нагледен пример как абсурдно краткият живот на един човек се превръща в икона на смисъла.