За да имат шанс

| от |

Консултанти, подготвителни класове за децата, които не знаят немски език – германските общини се опитват да приобщят прииждащите от България и Румъния роми. Трудната им интеграция е тема в няколко германски медии. Репортаж на Дойче веле.

Дортмунд полага много усилия, за да приобщи децата на бедните пришълци. Това е всекидневна борба за интеграция, отбелязва ФАЦ в обширен материал за проблемите с прииждащите в града ромски семейства от България и Румъния.

След присъединяването на двете страни към ЕС преди седем години в Дортмунд се отбелязва наплив на български и румънски роми. За справка, живеещите през 2006 година българи и румънци там са близо 570, днес са вече 6 000. Градът е предпочитан от ромските семейства по ред причини, пише изданието. Първо, защото в него вече живеят други роми. Второ, защото повечето от тях разбират турски език и трето – поради редовните автобусни линии от Югоизточна Европа към Дортмунд.

Какво сочи статистиката?

Нараства и броят на пристигащите ромски деца и юноши в града. Само през първата половина на годината местните власти са отчели 120% ръст на новорегистрираните на възраст между 1 и 17 години. 2 120 деца от Югоизточна Европа живеят в Дортмунд. Но това е официалната статистика. Отделно има и неизвестен брой нерегистрирани.

Нерядко социалните работници в Дортмунд се натъкват на нерегистрирани деца по време на седмичните си инспекции в „мизерните жилищни сгради” на пришълците. Липсата на информация за местоживеенето им затруднява социалните работници и те се опитват да съберат данни включително за нерегистрираните семейства, за да могат да им оказват помощ. „Много от тях се страхуват от службите и институциите заради лошия си опит с властите в родната си страна. Така че трябва да бъде спечелено доверието им ”, отбелязва изданието.

„За Дортмунд интеграцията на ромските деца и семейства е истинско предизвикателство“, казва общинската съветничка по въпросите на образователната политика, младежта и семейството Валтраут Бонекамп, цитирана от изданието. „Това са бедни и окаяни хора, дошли в Германия с надеждата за по-добър живот. Много от тях не могат нито да четат, нито да пишат“, отбелязва ФАЦ.

Предизвикателство и шанс

За да се справи с предизвикателството, градската управа е организирала т. нар. подвижни консултации, при които социални работници обикалят проблемните райони, както и детски градини, на които родителите могат да поверят дететето си след първата му годинка. Има и лични семейни асистенти, говорещи родния език на имигрантите, както и 53 подготвителни класа, предназначени за многото ромски деца, които в повечето случаи не знаят и една дума немски.

На социалните работници обаче им е изключително трудно да обяснят на ромските семейства, че е тяхно задължение да пращат децата си на училище. „Ако не успеем да приобщим включително тези деца, обществото ни е изправено пред огромен проблем”, смята бившата учителка Марлис Хенеман, цитирана от ФАЦ.

По същата тема онлайн-изданието „Дер Вестен“ акцентира върху още един аспект – грижата за здравното осигуряване на имигрантските семейства. Много деца от такива семейства нямат здравна осигуровка. В Дуисбург например живеят близо 10 000 българи и румънци, от които 4000 са деца и юноши. Повечето от тях не са здравно осигурени, посочва изданието. За да гарантира поне базисния им достъп до медицинско обслужване, градската управа е организирала консултационната мрежа „Мединет“, обслужвана безплатно от медицински работници и асистенти, които владеят родния език на пациентите и помагат в комуникацията между тях и медицинския персонал. Това е важно, включително когато в даден случай се налага да се търси помощта на специалист. Консултационната мрежа разполага само с базисно медицинско оборудване, а много често идващите за преглед имат здравни проблеми, които не могат да се лекуват само амбулаторно, отбелязва изданието.

В Германия се полагат не малко усилия за интегрирането на ромите, пише „Тагесшпигел“. Сериозна пречка за успешната им интеграция обаче са и ширещи се предубеждения; бедните пришълци от България и Румъния например често се възприемат като заплаха и социално бреме за страната. Вместо истеричен ропот срещу техния „наплив“, е необходимо да им се даде шанс, обобщава изданието.

 
 

Арнолд Шварценегер ще играе в новия „Терминатор“

| от chronicle.bg |

Първите два Терминатора са едни от най-иконичните филми на 80-те и 90-те. Тогава Арнолд Шварценегер е на върха на кариерата си, реплики от диалога мигновено стават любими на хора по целия свят, а като хвърлим един поглед от днес, можем да кажем, че филмите остаряват доста добре. Това е и причината феновете да искат франчайза да извади нов филм, въпреки последните няколко по-слаби ленти.

Сега обаче Арнолд Шварценегер се завръща в новия, шести поред „Терминатор“!

По време на присъствието си на Фестивала в Кан, Арнолд потвърди пред журналисти завръшането си, заедно с Джеймс Камерън. Той каза: „Връща се. Движи се напред. Той (Камерън) има няколко добри идеи как да продължим историята. Аз ще участвам във филма.“

Това са чудесни новини за всички фенове! Франчайзът не беше същия без Арнолд. Той също така каза колко е доволен, че е пропуснал ужасния „Терминатор: Спасение“. След напускането му филмите са малко или много неуспехи и падения един след друг.

„Терминатор 6″ има и още един жокер – Джеймс Камерън. Той не е режисирал филм от франчайза от „Терминатор2: Страшният Съд“ през 1991 година, за който се смята, че е най-добрият. Нищо чудно, че Арнолд е съгласен да се снима в новя филм.

Във време на носталгия и ребути, нищо чудно, че Терминатор получава внимание. С междузвезден каст от Арнолд Шварценегер, Емилия Кларк, Джей Кортни и Дж. К. Симънс изглежда, че следващият филм ще бъде доста добър.

 
 

Хари Стайлс оглави класацията на „Билборд“

| от chronicle.bg, по БТА |

Хари Стайлс оглави класацията Топ 200 на „Билборд“ с първия си самостоятелен албум, съобщи Контактмюзик.

Едноименният албум на бившия фронтмен на групата „Уан дайрекшън“ излезе на 12 май. Оттогава от него в САЩ са продадени 230 000 албумни единици. От тях 193 000 са традиционни дискове. Така Хари Стайлс измести Сам Смит по най-големи продажби през първата седмица за британски изпълнител в САЩ. Рекордът на Сам Смит беше от 2014 г. – 166 000 за албума „In The Lonely Hour“, който тогава дебютира на второ място.

Хари Стайлс стана и вторият британски изпълнител, дебютирал на първо място в класацията, след колегата си Зейн Малик от „Уан дайрекшън“.

Албумът на Хари Стайлс оглави и британската класация с 57 000 продадени копия.

 
 

Shazam се включи в борбата с Алцхаймер

| от chronicle.bg |

Ако сте в Англия и сте ползвали Shazam през последните няколко дни, може да ви е направо впечатление, че приложението за разпознаване на песни се държи като болен от деменция.

Shazam се затрудняваше в опитите си да разпознае песента, която тече, все едно не може да си спомни.

Нормално бе да си помислим, че приложението страда от някакъв бъг, но се оказва, че то всъщност е част от проекта The Shazam Forgot, който цели повишаване информираността за болестта на Алцхаймер.

Когато приложението в крайна сметка успява да идентифицира песента, то показва и реклама на организацията с нестопанска цел Alzheimer’s Research UK. В резултат на тази кампания, повече от 5000 души са посетили страницата на организацията.

 
 

Пролетен базар на книгата 2017: какво си струва да видим

| от chronicle.bg |

Пролетният базар на книгата – най-голямото книжно събитие за българския читател ще се проведе в следващите дни в Националния дворец на културата. От 23-ти май до 28-ми май (неделя) българските читатели ще могат да присъстват на много и разнообразни срещи с автори и издатели от страната и чужбина. Повече от 100 книгоиздатели и търговци участват в тазгодишното издание.

Официалното откриване е на 23-ти май от 11:00 ч. в мраморното фоайе на НДК. Гости на откриването ще бъдат спортистите Стефка Костадинова и Валери Йорданов, които ще представят юбилейни албуми, посветени на кариерите си.

В рамките на шестте дни на изложението, на щандовете на издателствата, както и на сцената на културната програма, ще се състоят близо 50 премиери на най-новите книжни заглавия у нас, а също четения и срещи с чуждестранни и български автори, сред които Александър Секулов, Антон Стайков, Бойка Асиова, Божана Апостолова, Владо Даверов, Владимир Попов, Георги Господинов, Димана Йорданова, Емил Андреев, Здравка Евтимова, Ивинела Самуилова, Йордан Велчев, Йорданка Белева, Константин Трендафилов, Милен Русков, Петър Чухов, Тони Николов, др.

Днес правим подбор на част от издателствата, които тази година ще вземат участие. Какво можете да намерите на техните щандове, вижте в галерията горе.