За болните – чаша студена вода!

| от |

Признавам си съвсем честно, че допреди няколко дни даже и не бях чувал за ужасното заболяване Амиотрофична латерална склероза (АЛС).

Тя засяга нервните клетки и в крайна сметка води до тотална парализа на тялото, макар съзнанието да остава непокътнато. Обикновено прогнозите са за от две до пет години живот след поставянето на тази кошмарна диагноза. И може би, така и нямаше да науча нищо за т. нар. болест на Лу Гериг, ако не беше превърналото се в истински онлайн „надцакване“ „Предизвикателство на кофата с ледена вода“ (Ice Bucket Challenge), което започна от кръговете на състезателите по голф, за да достигне до присъединяването към него на публични личности от ранга на Марк Зукърбърг, авторката на бестселъри Марта Стюарт, певеца Джъстин Тимбарлейк, актрисата Елизабет Банкс и 86-годишната Етел Кенеди, една от 18-те членове на клана „Кенеди“ и други. Броят на известните хора продължава да се увеличава и нищо чудно, точно докато четете това изречение, някой вече да е подготвил кофа, вода и лед.

Барабар с чужденците се подредиха Николай Бареков, Бойко Борисов и още много други известни нашенци… Не искам да коментирам изобщо българските „издания“ на инициативата, особено след изпълнението на Цветан Цветанов, който го направи в името на децата. Ама кои деца? Така и не се разбра – страдащи от аутизъм, или от… алтруизъм?!

Поливането с ледена вода започна да се появява по-натрапчиво във виртуалното пространство през последните няколко седмици. Водещият на Today Show по NBC Мат Лауър се залива с вода пред камерите на 15 юли, след като е бил предизвикан от голф състезателят Грег Норман. След това Лауър от своя страна предизвиква Брайън Уилямс, Марта Сюарт и Хауърд Стърн.

Основен инициатор на това предизвикателството да се превърне в благотворителна и социална кауза, е 29-годишният бивш капитан на отбора по футбол в колежа Пийт Фрейтс, разяснява вестник „Ню Йорк Таймс“. В края на юли младият мъж научава за поредицата от заливания с вода от своя приятел от Ню Йорк Пат Куин, който страда от същото заболяване, и решава да превърне тенденцията в средство за набиране на средства за борба с болестта. Фрейтс се самопредизвикал. Вместо да се залее с кофа ледено студена вода, което той обяснява с думите „ледена вода и АЛС са лоша комбинация“, той публикува във „Фейсбук“ видео, в което клати главата си под звуците на хита от 1989 г. Ice Ice Baby на Ванила Айс. Той предизвикал няколко приятели, а оттам насетне идеята набрала популярност в мрежата и в нея вече са се включили множество звезди.

Основателят на „Фейсбук“ Марк Зукърбърг предизвика основателя на „Майкрософт“ Бил Гейтс и той публикува свое видео онлайн. Същото направиха още знаменитости като певицата Дженифър Лопес, футболиста на „Реал Мадрид“ Кристиано Роналдо и певицата Лейди Гага. Онова, което мнозина правят, за да се присъединят към Ice Bucket Challenge, е да направят видео, в което изливат върху себе си кофа с ледено студена вода, след което го публикуват във „Фейсбук“, „Инстаграм“ или други социални мрежи и медии, предизвиквайки приятелите си да повторят упражнението или да дарят 100 долара на организация, която се занимава с превенция и търсене на лечение за болестта на Лу Гериг. Мнозина правят и двете.

polivane s voda

Всичко звучи наистина чудесно, нали? Популярните, но и непопулярните хора застават обединени зад една кауза, която е толкова хуманна в своята същност, че човек не може да не се впечатли от този факт. С риск да ме обвините в типичното за нашата нация отрицание на всичко, аз ще споделя защо вече не съм в чак такъв възторг от „Предизвикателството на кофата с ледена вода“. Да, вярно е, че от началото на юни до средата на този месец във „Фейсбук“ има споделени над 1.2 млн. клипа в подкрепа на инициативата. Тя е спомената и над 2.2 млн. пъти в „Туитър“ от края на юли насам. А е факт и това, че даренията са се увеличили главоломно, като от Асоциацията за борба със заболяването са обявили, че са получили 13.3 млн. долара от началото на вълната от клипове онлайн на 29 юли, което е огромна разлика в сравнение с даренията от 1.7 млн. долара за същия период на миналата година. Освен това има и 260 хил. нови донори, а след като в предизвикателството се включиха и множество знаменитости, вероятно броят ще продължи да расте. Дано, дано, дано! До всяко добро същество и т. н. Знаете продължението…

Но не мога да се отърва от неприятното усещане, че мнозина от популярните личности погледнаха на страшното заболяване като на поредния маркетингов ход, който да насочи погледите на техните фенове към самите тях. Защото всеки от изредените по-горе в „Телефонния указател на известните“, можеше да посегне вместо към кофата с лед, към чековата си книжка. Все пак, става въпрос за едни нищо и никакви 100 (сто) долара, нали? А който и да е от тях може да напише чек не само за това число, а за такова с още няколко нули отзад. Ето защо си мисля, че повечето от звездите предложиха на страдащите от АЛС ни повече, ни по-малко, нищо по-различно от това да пият по една чаша студена вода (с лед) за свое здраве. Да, вероятно звучи цинично това, че съм толкова откровен! Дано да греша и ако е така – ще посипя главата си с пепел, а не с вода. И в потвърждение на размишленията си,бих искал да ви цитирам думите на един от авторите на списанието „Вайс“ Ариел Пардс. Пред „Ню Йорк Таймс“ той коментира така „Предизвикателството на кофата с ледена вода“: „Има много неща, които не са наред с Ice Bucket Challenge, но най-дразнещото е, че всъщност представлява нарцисизъм, маскиран като алтруизъм“.

Но, за да разберете, че не съм чак толкова черноглед, ще ви споделя, че откривам и един-единствен положителен факт в цялата ситуация. И той е, че именно „обикновените“ хора даряват, явно водени от идеята, че или не са достатъчно фотогенични, или не са чак толкова добре сложени, или пък и двете, за да качат свое видео в мрежата. А предпочитат да помогнат реално – със 100 долара, а не със 100 секунди (само)рекламно време.

текст: Марио Трифонов за inlife.bg/

 
 

„И дъхът стана въздух“: ориентир за смисъла на живота

| от |

Търсенето на смисъла е едно от закономерните мъчения за интелигентния човек.

Докато блажените „нищий духом“ (по Атанас Далчев) съществуват в ядрото на бита, щастливи като тристакилограмови хипопотами в блато, умните търсят смисъла. Някои го търсят във философията, други – в литературата, трети – в екстремните преживявания. Мнозина пък бягат от преследващия ги въпрос за смисъла като живеят в захаросаната, фражилна илюзия, че смъртта не съществува.

И има една особена порода хора, които от съвсем млади се вкопчват в болезнената тема за неразделността на живота и смъртта и се завъртат с нея в смъртоносен танц. Един от тях е авторът на „И дъхът стана въздух“ (изд. Ciela) – Пол Каланити.

В ученическите си години той отказва да следва професионалния път на баща си и дядо си и не желае да се занимава с медицина. Насочва се към литературата и получава магистърска степен по история и философия на науката и медицината в Кеймбридж. Защитата на дисертацията му е върху творчеството на поета Уолт Уитман и по всичко личи, че му предстои добро бъдеще в тази сфера. Но уви.

Въпросът за смисъла не спира да му диша във врата и в крайна сметка той намира призванието си именно в лекарската професия.

Описанията на случки от лекарската му практика са детайлни, безпощадни и лишени от всякакви глазура. Интересни са за читателя от различни гледни точки: през тях можем да видим скелета на американската здравна система, да помислим върху темата за лекарския морал, да осмислим мисията на медиците, да разберем механизмите, по които лекарите стават „безчувствени“ и груби (нещо, в което непрекъснато ги обвиняваме), и да надникнем в най-интимните преживявания на пациенти, които се опитват да поддържат баланс на ръба на смъртта, да се надсмеем на иронията на живота.

Каланити води читателя си за ръка към една колкото опустошителна, толкова и осмисляща реалност, при това без да го подвежда. Още в началото на книгата авторът описва диагностицирането си с рак на белия дроб, когато е на 36 години. Докато ни води през болничните стаи и операционните, в които работи като неврохирург с блестящо бъдеще, за момент забравяме, че всъщност ни води към собствената си гибел.

Идването на болестта се случва извън всякаква закономерност, която може да я оправдае. Но тя се случва: започва със силни болки в гърба и вътрешната увереност на Каланити, че е болен от рак. Потвърждаването на диагнозата ни кара да придружим писателя по време на прехода му от лекар към пациент и ни задължава да вървим до него до самия край.

Няма да ви заблуждавам, че тази книга ще ви развесели или ще ви достави удоволствие. Шансът за това е минимален, да не кажем никакъв. Но тя разказва изключително откровено, ясно, искрено и семпло за пътя към края и опорните точки, които разпознава един обречен на скорошна смърт лекар. Тя е лъч светлина, който може да проникне в депресивната симптоматика на вечно търсещите смисъла.

Което само по себе си е нагледен пример как абсурдно краткият живот на един човек се превръща в икона на смисъла.

 
 

Филми от целия свят, оказали се в основата на холивудски хитове

| от chronicle.bg |

Европа е мястото, на което се ражда седмото изкуство. Въпреки това част от най-големите шедьоври в киното са създадени в САЩ.

Това не е изненада, предвид движението на таланти от Европа към Америка покрай Първата и Втората световна война.

Днес САЩ има традиция в създаването на касови филми, които печелят популярност по целия свят. Макар че Европа има своите образци на бавното, красиво кино, Америка създава продукции с ярки ефекти и известни актьори, които покоряват цялата планета.

Затова може би ще е любопитно да надникнем към някои от тях – онези, почерпили вдъхновението си сред киното от други страни и континенти.

Филми като „Дванадесет маймуни“ и „Предизвестена смърт“ са само копие на оригиналите, създавани на други места по света.

След като преди време ви показахме сериали, които не говорят английски (но част от тях имат и американската си версия), сега ще ви запознаем с чуждоезичните филми, залегнали в основата на някои от най-известните американски киноленти. Вижте ги в галерията.

 
 

Рубен Остлунд със Златна палма в Кан за филма „Площадът“

| от chronicle.bg |

Наградата „Златна палма“ на 70-ия годишен кинофестивал в Кан беше присъдена на режисьора Рубен Остлунд за сатиричния филм „Площадът“. Той осмива нетолерантността на хората на изкуството и буржоата в Европа към мигрантите, бежанците и бездомниците. Във филма участва Елизабет Мос в ролята на Ан. За нея това е много важна година – в момента по телевизията тече сериалът с нейно участие The Handmaid’s Tale, като предстои да я гледаме и в Top of the Lake.

Даян Крюгер получи наградата за най-добра актриса в „Изневиделица“ на кинофестивала в Кан, а Хоакин Финикс – за най-добър актьор в „Никога не си бил действително тук“.

София Копола бе отличена за най-добър режисьор за филма „Измамените“.

Френският филм „120 удара в минута“ беше удостоен с Голямата награда на журито. Филмът на режисьора Робан Кампио е драма за диагнозата СПИН.

Специалната награда на 70-ия кинофестивал в Кан отиде при Никол Кидман.

Наградата „Златната камера“ за най-добър първи филм получи френската режисьорка Леонор Серай.

Филмът „Млада жена“ на 31-годишната Серай е комедия за 30-годишна жена, която се връща от чужбина в Париж и търси ново начало в живота си.

„В нашето трудно време героинята със съвсем човешки черти запазва въображението и чувството си за хумор“, каза Серай, получавайки наградата. Тя добави, че е събрала много жени в екипа на филма си и че е била бременна при снимането му.

Руският режисьор Андрей Звягинцев получи наградата на журито на кинофестивала в Кан за филма „Без любов“.

Изненадващо, тази година наградата за най-добър сценарий си поделиха два филма – The Killing of a Sacred Deer (от Йоргос Лантимос и Ефтимис Филипу) и You Were Never Really Here (Лин Рамзи)

„Златна палма“ за най-добър късометражен филм беше присъдена на A Gentle Night от китайския режисьор Чиу Янг.

В тазгодишната селекция участваха деветнадесет филма. Журито е в състав Педро Алмодовар, Уил Смит, Джесика Частейн, Фан Бинбин, Анес Жауи, Парк Чан-Уук, Марън Ейд, Паоло Сорентино и Гейбриъл Яред.

Вижте в галерията снимки от последната вечер на фестивала.

 
 

Колко калории има в чаша вино?

| от chronicle.bg |

Чували ли сте за винената диета? Това е много популярен абсурд, при който, твърди се, отслабвате, докато пиете вино. Уловката е, че покрай виното нямате право да пиете или ядете кой знае какво друго. Така в крайна сметка сте гладни и пияни, а заради махмурлука на следващия ден едва ли ще ви се яде. И така цяла седмица. Разбира се, едва ли точно така стоят нещата, но поне отстрани изглеждат така.

Оказва се обаче, че употребата на алкохол в умерени количества има страхотни позитиви. Една чаша вино може да подобри паметта, да намали шансовете от инфаркт, червеното вино е добро за храносмилането, пише PopSugar.

Все пак е добре да знаете колко калории съдържа всяка чаша вино, която планирате да приемете.

150 мл розе се равняват на 126 калории средно. При червеното вино – 125 калории, бялото – 121 калории, пенливото вино – 113 калории, а десертното – 72 калории.