Юридически пътища срещу строгите икономии

| от |

Политиката на строги икономии се оказва социално вредна и икономически несъстоятелна. Тя е в противоречие със самите ценности на демократичните общества. Това бе напомнено наскоро от много международни институции. Сред тях се откроява Съветът на Европа, който следи за спазването на основните права на Стария континент от 1949 г.

ОСТРО критикувана от гражданите на много европейски страни, „тройката“ (Европейската комисия, Европейската централна банка и Международният валутен фонд) търпи упреците и на някои международни институции. Според редица официални органи т. нар. спасителни планове, прилагани към икономиките на Гърция, Португалия, Кипър и Ирландия, нарушават основни права, записани в много договори. Така например, в приета през юни 2012 г. резолюция на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа се изразява безпокойство от мерките за финансови ограничения, които заплашват „демокрацията и социалните права“ в засегнатите страни.

Липса на демократичен контрол

В РАМКИТЕ отново на Съвета на Европа, Европейският комитет по социалните права (ЕКСП), сезиран от два гръцки синдиката, определи като противоречащи на Европейската социална харта различни текстове от законите за финансови ограничения, приети от Атина със съгласието на „тройката“. Става въпрос по-конкретно за текстовете, отнасящи се до гаранциите за предизвестията и обезщетенията при уволнение, до регламентирането на труда на непълнолетните, до правото на младите на професионално обучение и справедливо възнаграждение. Комитетът отбеляза също, че ефективното упражняване на правото на социално осигуряване не е било зачетено при намаляването на пенсиите в публичния сектор и при въвеждането на солидарни вноски за сметка на пенсионерите.

1

Успоредно с това в своя доклад № 365 от ноември 2012 г. Комитетът за синдикална свобода към Международната организация на труда (МОТ) пише, че свободата за колективни преговори и принципът за ненарушимост на колективните споразумения са били нарушени многократно от гръцките закони, които отчитат препоръките на „тройката“. Комитетът подчертава също, че прекратяването или промяната на колективните споразумения, системната децентрализация на преговорите или въвеждането на неблагоприятни процедури, най-вече по отношение на заплащането, противоречат на основополагащите принципи на МОТ.

Със свое решение от 14 май 2013 г. Европейският съд за правата на човека признава единодушно, че правото на собственост на унгарска ищца е било нарушено от закон, който облага с 98% част от обезщетението за прекратяване на трудовия ѝ договор, под претекст че това е антикризисна мярка.

Накрая, както отбелязва Комисията по заетостта и социалната дейност към Европейския парламент в доклад , одобрен на 13 март 2014 г. с 27 гласа „за“, 7 „против“ и двама въздържали се, действията на „тройката“ предизвикват конфликт на интереси сред институциите. Чрез някои решения, взети заедно с ЕЦБ и МВФ, ЕК може да влезе в противоречие със своите задължения на пазител на договорите. Това важи и за ЕЦБ, която е „технически съветник“ и кредитор на горепосочените четири държави членки. В този доклад депутатите подчертават липсата на прозрачност при преговорите по споразуменията, договорени от „тройката“, както и на демократичен контрол от страна на националните парламенти и Европейския парламент в Страсбург.

Приетите в рамките на „спасителните планове“ мерки са извън общото право. Те не се позовават нито на договорите на Европейския съюз, нито на международните конвенции на МОТ, нито на Европейската социална харта, нито на Европейската конвенция за правата на човека на Съвета на Европа. Става въпрос за решения, неподвластни на повечето форми на парламентарен и съдебен контрол. Този особен статут се потвърждава от Съда на Европейския съюз, който смята, че решенията, взети от европейските институции в рамките на Европейския механизъм за стабилност, не подлежат на обжалване пред него.

590 юристи, специалисти по социално и трудово право, почти изцяло от университетските среди, се подписаха под призив с настояване Брюксел да спазва и утвърждава основните социални права в контекста на свързаните с кризата политически мерки. От своя страна, юристът Андреас Фишер-Лескано от Бременския университет (Германия) смята, че мандатът на ЕК и ЕЦБ в рамките на „тройката“ противоречи на европейското право. Съюзът няма компетенции да налага конкретни мерки в областта на трудовата политика и колективните трудови взаимоотношения чрез мерки за икономическа координация.

Португалия се съпротивлява

НЯКОИ национални юрисдикции изглежда устояват на методичното потъпкване на социалните права. Така например, Португалският конституционен съд окачестви като противоконституционни мерките за строги икономии, насочени към едностранно намаление на заплатите, пенсиите и обезщетенията за безработица на работещите в държавния сектор. Тези мерки са част от националната бюджетна програма, приета от правителството през януари 2013 г., и следват споразумението с „тройката“ (решение от 5 април 2013 г.). Лисабонският договор предвижда Европейският съюз да се присъедини към Европейската конвенция за правата на човека. Това би позволило юридическите му решения да бъдат изпращани за разглеждане на последна инстанция от Европейския съд за правата на човека и неговата юриспруденция, която осигурява по-добра закрила. Да се надяваме, че това присъединяване, което все още се обсъжда, ще отвори нови пътища за обжалване и ще насърчи нормализирането на правния статут на антикризисните мерки спрямо международното право и националните законодателства.

LE MONDE DIPLOMATIQUE

 

 
 

Мюзикълът„Mamma Mia!“ се завръща

| от chronicle.bg |

Истинска радост очаква феновете на ABBA, Мерил Стрийп и мюзикълите през следващата година. От известно време се спекулираше, че ще има продължение на мюзикъла „Mamma Mia!“, който през 2008 направи фурор. От Universal вече официално потвърдиха новината. 

Въпреки че филмът не беше признат от критиците, приходите многократно надхвърлиха бюджета, а актрисата Мерил Стрийп признава в интервю, че това е продукцията, в която се е забавлявала най-много за цялата си кариера. Продължението е озаглавено „Mamma Mia: Here We Go Again!” и ще излезе по театрите на 20 юли 2018, точно десет години след премиерата на първата част.

Новината идва и със съответните промени в екипа. За разлика от първата част, чийто режисьор е Филида Лойд („Желязната лейди“, 2011), тази ще бъде режисирана от Ол Паркър („Най-екзотичният хотел Мариголд“, 2015). Но членовете на ABBA Бьорн Улвеус и Бени Андершон отново ще са продуценти и ще отговарят за музиката. Продукцията ще включва песни на легендарната група, които не присъстват във версията от 2008 г., както и някои от вечните им хитове, които за щастие ще чуем отново.

Сюжетът отчасти ще разказва за предисторията на персонажите, като това ще доведе до нови имена в актьорския състав, които да играят героите на Мерил Стрийп, Пиърс Броснан, Стелан Скарсгард, Джуди Уолтърс и Кристин Барански.

„Mamma Mia!“ е базиран на сценичен мюзикъл, който излиза през 1999 в Уест Енд, Лондон. Той разказва историята на младо момиче отгледано от майка си, която е собственичка на хотел на гръцки остров. (Филмът е заснет на остров Скопелос, Гърция). В навечерието на сватбата си тя кани трима мъже, предполагайки, че един от тях трябва да е истинският й баща. Всичко това се случва на фона на любимите на всички поколения от 74-та година на насам песни на шведската поп група ABBA.

Мюзикълът от 2008 г. стана световен хит още с излизането си, а приходите достигат 609 млн. долара.  Премиерата му събра за първи път на публично място членовете на ABBA след раздялата им през 1983 г..

 
 

„Лудетини“: Италианско лято, италианско кино

| от |

 Ако този уикенд трябва да си изберете филм, но не ви се гледа нищо комерсиално или  кърваво („Пришълецът: Завет“ вече е по кината), то спокойно може да се насладите на италианското приключение със слънчев загар „Лудетини“.

Клишетата, че има „мъжко и женско кино“ са толкова нелепи и неприятни, особено когато говорим за добра история. Киното може да бъде много неща. То е визуално, вълнуващо, възторжено, добре или зле разказана история, то трябва да се гледа на голям екран по-често, отколкото вкъщи, то има своите майстори и своите посредствени заглавия.Половото разграничение обаче не е едно от нещата, които дефинират киното и „Лудетини“ е филм, който го доказва.

Две жени, една лудница, топла, сочна Италия и сюжет, по нищо по-различен от класическа драма с елементи на абсурдна комедия.

Филмът на италианския режисьор Паоло Вирдзи (режисьор и на The First Beautiful Thing от 2010 г.), прави своя дебют на фестивала в Кан през миналата година. Част е от програмата на режисьорската вечер. На фестивала присъстват самият Вирдзи със съпругата си Микаела Рамацоти и другата основна актриса във филма Валерия Бруни Тедеши.  Филмът не печели почти никакви награди, но това не го прави по-малко чудесен.

Най-големите аплодисменти тук отиват при сценаристите и двете основни актриси – Валерия и Микаела са чаровно луди, всяка в своя собствен свят и имащи неподправена химия помежду си.

Италианското кино разказва умерено фантазни и откачени истории, по своя напевен, като в полупиянски сън, начин. Колкото и абсурдна да е една случка, колкото и безумна да се струва на нас, добрите стари източноевропейци, италианското кино успява да я оправдае.

Диалогът, облечен като почти изпяване на репликите, красивата природа, леката истерична лудост, носеща се от всеки кадър, виното, което се лее, роклите, които се развяват, гърдите, които се показват, храната, която се изяжда, сексът, който винаги е с чувство, парите, които се харчат с лекота… Италианското кино е като добре имитирана реалност, която винаги се случва някъде другаде. Колкото и да е безумна, ти нямаш нищо против да потънеш в нея и да пиеш от извора.

„Лудетини“ е онова приятно, опияняващо и леко ненормално заглавие, което модерните италианци предлагат на по-непретенциозния зрител. Това не е Паоло Сорентино, нито Фелини, Бертолучи, дори и Бенини… но е онова, което по-обикновеното европейско кино иска да бъде, ама не е. Непретенциозен филм с титанично красиви и отличителни жени в кадър, и добра история.

Подобно на Шекспирова комедия Беатриче и Донатела (по дяволите, дори имената им звучат като от абсурден театър) се запознават в психиатрична клиника. Едната е шумна, луда, претенциозна, снобарка по един очарователен начин. Другата е нейната противоположност – леко неумита, странна, затворена, социопатична жена с нервни тикове.

Едната търси лекотата и свободата, а другата детето си. В крайна сметка и двете търсят щастието, просто защото се оказва, че са се родили нещастни. Тъгата и сълзите са техен най-добър приятел още от детството им и това не може да бъде излекувано с никакви хапчета, вещи или дори хора. То просто е това, което е. Или живееш с него, или избираш да не го правиш.

Всеки човек търси щастието. Нуждата от по-доброто, по-хубавото, по-харесваното е фундаментално заложена във всеки от нас. Но най-силно това желание е изразено именно от онези, на които то най-лесно се изплъзва. Онези, които не го откриват в малките неща, онези, които успяват да го зърнат само за миг, с крайчеца на окото си.

За такива две жени, може би защото жените са по-склонни към емоционални залитания, се разказва в „Лудетини“. Те търсят щастието заедно, хванати ръка за ръка.  Филмът съдържа препратки към заглавия, в които лудостта, непокорността и непримирението са в основата, като „Полет над кукувиче гнездо“, „Телма и Луис“ и италианския филм „Познавах я добре“, за който самият Вирдзи казва, че го е вдъхновил за историята. Ясен визуален диалог към всички се виждат във филма и ако сте по-наблюдателни, ще ги хванете. Но дори и това да не се случи, прекарването в компанията на Беатриче и Донатела пак ще бъде приятно.

Киното преди всичко е удоволствие. Като чаша вино, секс, нещо сладко и топло лято. Всички присъстват в „Лудетини“, в случай че се чудите.

 
 

Приказната сватба на Пипа Мидълтън

| от chronicle.bg |

Пипа Мидълтън сключи брак с любимия си Джеймс Матюс по време на сватбата на годината, в присъствието на кралски особи, семейство и приятели.

Пипа е сестрата на херцогинята на Кеймбридж и съпруга на принц Уилям – Кейт Мидълтън.

Церемонията беше почти толкова пищна колкото онази преди 6 години, на която Пипа беше шаферка на сестра си.

Мидълтън и Матюс се ожениха в църквата Сейнт Марк в Енгълфилд. Пипа беше облечена в рокля на известния стилист Джайлс Дикън, с обувки „Маноло Бланик“.

Сред шаферите им бяха малките принц Джордж и принцеса Шарлот.

На сватбата, освен Кейт и Уилям, присъстваше и принц Хари, който обаче не доведе на церемонията приятелката си – актрисата Меган Маркъл, въпреки спекулациите, че и тя ще бъде там.

Сред другите гости на сватбата беше тенисистът Роджър Федерер със съпругата си.

Подробности около церемонията и тържеството не са споделени с медиите, а мерките за сигурност по време на събитието са засилени.

Над района са забранени полетите, включително на дронове, балони, хвърчила и парашути. Вижте в галерията няколко снимки от церемонията.

 
 

Досиетата CHR: Убийците на деца от блатата

| от chronicle.bg |

Едно объркано детство, „Моята борба“ на Хитлер и жестока страст към насилие и перверзии. Това са основните елементи, които изграждат портрета на един от най-зловещите серийни убийци във Великобритания от последния век. 

Иън Брейди, един от най-известните серийни убийци във Великобритания, почина на 79 години.  Заедно със съучастничката си Майра Хиндли, той стои зад смъртта на пет деца през 60-те години. Умира в затворническа болница заради тежко белодробно състояние.  Дори и в смъртта си обаче Брейди оставя болка за другите, отнасяйки в гроба тайната за мястото, на което е погребал последната си жертва – Кийт Бенет.

Десетилетия след престъплението и години след смъртта на майка му, полицията в Голям Манчестър не може да приключи случая със смъртта на 12-годишния Кийт.

Мартин Бартоломей от отряда, който работи по забравените досиета казва, че служителите на полицията биха работили по надеждна информация, която да им помогне да намерят тялото. Той обяви, че смъртта на Брейди не променя нищо и полицията няма просто да затвори случая.

В последните години здравето на Брейди се влоши и той беше призован да направи нещо добро към края на живота си и да разкрие къде е погребано тялото на 12-годишния Кийт, но той отказа. Майката на момчето почина, без да разбере къде са костите на детето й.

Официално не беше обявена причината за смъртта на Брейди, но властите съобщиха, че в последните си часове е бил на изкуствено дишане.

Брейди многократно изразяваше желание да му бъде позволено да сложи край на живота си, като дори направи гладна стачка и се наложи да бъде захранван през тръба, за да не умре. През 2013 година поиска да бъде преместен в шотландски затвор, където да гладува до смърт, но молбата му беше отхвърлена, след като специалисти посочиха, че той страда от хронично психично заболяване и трябва да остане в болница.

През февруари му беше отказано да избере сам адвокат, който да присъства на изслушването в съда за преразглеждане на въпроса. По време на изслушването стана ясно, че има белодробен емфизем и от две години не е ставал от леглото си, а състоянието му е терминално.

Брейди влезе зад решетките до живот през 1966 година. Прекара по-голямата част от присъдата си обаче в болницата и изглежда се забавлява да си играе с властите, без да покаже и капка разкаяние за действията си.

Жестокостта на престъпленията, извършени с Хиндли през 60-те години разтърси до дъно цялата нация. През 60-те години двамата отвличат младежи от улицата, измъчват ги и ги убиват.

Брейди и Майра стават известни като убийците Мурс, след като подлагат на мъчения и убиват 5 деца – Полин Рийд (16), Джон Килбрайд (12), Кийт Бенет (12), Лесли Ан Дауни (10) и Едуард Евънс (17). Заравят телата им в местността Садълуърт Мур в Пенинските планини.

Брейди е роден на 2 януари 1938 година и е извънбрачно дете на шотландска сервитьорка, която го изоставя. Отгледан е от приемни родители в Глазгоу.

През тийнейджърските си години се отдава на малки престъпления, преди да бъде изпратен от шотландския съд в Манчестър, за да живее с майка си и новия й съпруг. Взима фамилното име на доведения си баща, но продължава да извършва престъпления, като преди да навърши 18 вече е алкохолик.

На 18 вече започва да чете книги за нацистка германия, садизъм и сексуални перверзии. Среща Майра за първи път, когато двамата работят в една и съща компания в Манчестър. Двамата започват да излизат много скоро след това, а Брейди често й чете откъси от „Моята борба“ на Адолф Хитлер.

Двамата започват ужасяващите си престъпления през 1963 година. Отвличат 16-годишната Полин Рийд, която отива на дискотека близо до дома си в Манчестър. Майра Хиндли я пресреща с лъжата, че е изгубила ръкавицата си край тресавищата наблизо и има нужда от помощ, за да ги открие.

Тялото на момичето е открито едва през 1987 година, когато Майра и Брейди признават убийството.

Брейди я е бил по главата, преди да пререже гърлото й с такава сила, че да пречупи и гръбначния й стълб.

Четири месеца след изчезването на Полин, денят след убийството на Кенеди в САЩ, изчезва Джон Килбрайд – 12-годишното момче е втората жертва на престъпното дуо.

Джон отново е отведен към мочурищата, където е сексуално насилен и убит. Брейди заснема Хиндли с кучето й, докато седи край гроба му. Благодарение на тази снимка полицията открива тялото на детето.

Кийт Бенет умира, след като излиза от дома си на 16 юни 1964 година. Полицията претърсва блатата през 1986 година, но не открива следи от тялото му.

22nd October 1965 (Moors Murders) A view from the air shows the Police conference behind the canvas screen alongside the moorland grave where the body of John Kilbride was found in a shallow grave, murdered by Myra Hindley and Ian Brady.

Следващата жертва е 10-годишната Лесли Ан, която е убита през 1964 година в деня след Коледа. Тя е най-малката им жертва и е отвлечена от увеселително паркче близо до дома на Хиндли. Брейди я съблича, изнасилва, измъчва, снима за порнографски кадри, а после убива. Последните й минути са запосани на аудиокасета. В последните си минути детето вика майка си и моли Бог за помощ, преди гласът й да заглъхне завинаги.

Едуард Евънс е на 17, когато е прилъган да тръгне с Брейди и Хиндли към дома им. Той е последната им жертва.

Иън Брейди е на 28 години, когато през май 1966 година е заловен и заедно с Хиндли – обвинен за убийството на Лесли Ан и Едуард. Обвинен е и за смъртта на Джон Килбрайд и така получава три доживотни присъди. Брейди признава за останалите убийства през 1987 година, но така и не е съден за тях.

Убийците биват заловени, когато зетят на Хиндли – Дейвид Смит, става свидетел на убийството на Едуард Евънс и помага на двойката да почисти след престъплението. От страх обаче бяга към вкъщи и разказва всичко на съпругата си – по-малката сестра на Хиндли, и двамата звънят в полицията. Версията на Брейди е различна – той твърди, че Смит е участвал активно в престъплението и е бил двигател на това убийство. Така или иначе онова, което казва Смит, е това, което полицията приема като вярно.

Арестът се случва година, след като парламентът забранява смъртното наказание, затова Брейди и Майра получават доживотни присъди. По време на делото те демонстрират тотално отсъствие на емпатия.

Police Cease Active Search For Moors Victim Keith Bennett

Хиндли, която също беше осъдена до живот за смъртта на Лесли Ан и Едуард. Тя почина през 2002 година. Нейната роля в убийствата се състои в отвличането на децата. Тя твърди, че не е участвала в убийствата или изнасилванията. В затвора тя твърди, че причината да помага в престъпленията на Брейди е фактът, че той я е биел, изнудвал и заплашвал да убие семейството й, ако не му помага. По време на делото съдия Фентън Аткинсън казва, че по-тежката вина пада върху Брейди, защото Хиндли била различна извън влиянието му. Наняколко пъти тя се явява на заседания за предсрочно освобождаване и според съдията е изглеждала като истински променил се човек. Една от съкилийничките й обаче твърди, че Хиндли е зла и подла жена, а майката на една от жертвите заявява, че би я убила, ако я види на свобода. Така Хиндли остава в затвора.

„Знам, че ако изляза, ще имам една седмица, преди някой да ме убие. Но поне ще съм имала една седмица на свобода“, казва тя.

Братът на убития Джон Килбрайд казва, че се е вцепенил от новината за смъртта на брейди. Описвайки го като психопат, той казва, че дори след смъртта си Брейди продължава да съсипва живота им, а майката на Кийт сигурно се върти в гроба заради новината, че мястото, на което е погребано детето й, остава тайна.