Япония – измамна икономическа смелост и реален национализъм

| от |

Автор : Макото Кацумата, Монд Дипломатик / Превод: Станимир Делчев

Когато оповести икономическите мерки, наречени по-късно „абеномика“ и пусна печатницата за пари, с цел да се съживи разклатената икономика, японският министър-председател Шинзо Абе получи поздравления от всички страни. Най-сетне един ръководител бе посмял да се противопостави на догмата за строги икономии! На дневен ред обаче излиза пренебрегнатият въпрос за предназначението на паричните средства. Военните разходи, например, ще нараснат с 5% през настоящата година. А що се отнася до растежа…

Shinzo Abe (C), electedd by the parliame

ЮЛИ 2013 г. След смазващата победа на Либерално-демократическата партия (ЛДП) в изборите за Сенат японският министър-председател Шинзо Абе разполага с абсолютно мнозинство в двете камари. Страната от години страда от дефлация (след кризата от 1997 г.), както и от пораженията, нанесени от земетресението и историческата авария в атомната електроцентрала „Фукушима“ през март 2011 г. Още с идването си на власт на 28 декември 2012 г. правителството на Абе категорично изрази волята си за икономическо възстановяване. Медиите нарекоха това „абеномика“, по аналогия с „рейгъномиката“– първия период на американския неолиберализъм по времето на Роналд Рейгън през 80-те години.

За излизане от дефлацията властите заложиха на три вида мерки: да се увеличи ликвидността, с други думи да се задейства печатницата за пари и за две години да се постигне инфлация от 2% (далеч от нерационалните опасения на Европа при най-малкото покачване на инфлацията); да се възстановят публичните инвестиции; да се приложи стратегия за растеж, основан на износа, приватизацията и дерегулацията на пазара на труда. Каква е равносметката година по-късно?

Не е достатъчно да се скъса с догматичното мислене

НЕТИПИЧНОТО наливане на пари, наложено на Японската централна банка от началото на януари 2013 г., най-напред подейства като допинг на борсовата икономика. Още повече че котировките бяха започнали да растат в месеците преди изборите за Сенат. След многократни настоявания на големите износители курсът на йената бе понижен, по-специално спрямо долара и еврото. Продажбите в чужбина бяха стимулирани (+16% от октомври 2012 до октомври 2013 г.), макар и далеч по-малко от очакванията (само +4% в обемно изражение) поради слабия ръст в страните клиентки и значителното изнасяне на производството в чужбина през последните десетилетия. От това нараснаха единствено печалбите на износителите.

За сметка на това, пониженият курс на японската валута рязко повиши цените на вносните стоки. По данни на Министерство на финансите, от 1979 г. насам външнотърговският дефицит никога не е бил толкова висок – повече от 9 милиарда евро през ноември 2013 г. (1293 милиарда йени), срещу излишък от над 11 милиарда евро през 2007 г.

Стимулирането на публичните строежи (тема табу през предходните години поради значителната задлъжнялост на държавата – 224% от брутния вътрешен продукт през 2013 г.) бе радушно прието от местните фирми, които страдат от забавяне на дейността. Идеята за подем чрез публични разходи – в момент, когато навсякъде другаде, особено в Европа, неолибералната догма повелява те да се орязват – се хареса особено много на привържениците на държавната намеса и на икономистите, враждебно настроени към строгите икономии, като Джоузеф Стиглиц: „Абеномиката“ е правилният път за възстановяване на японската икономика. Европа и САЩ трябва да се вдъхновят от нея.“ Обаче това частично връщане към кейнсианството не бе увенчано с желания ефект. Годишният ръст на БВП, достигнал 4,3% в периода януари-март 2013 г., спадна на 1,9% през третото тримесечие (юли – октомври). Процентът на производствените инвестиции на фирмите, които през последните години ускорено изнасяха производството си, остава малък. Равносметката никак не е убедителна и Шинзо Абе оповести в началото на октомври ново финансиране на обща стойност 40 милиарда евро.

Обаче, за да се възстанови икономическата дейност не е достатъчно да се скъса с господстващата ортодоксалност и да се наливат пари във фирмите. В социално отношение равносметката от „абеномиката“ е съвсем отрицателна. Броят на домакинствата на социални помощи достигна исторически рекорд – един милион и шестстотин хиляди семейства през август 2013 г.

Зад едно от най-ниските нива на безработица в Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) – около 4%, се крие подмолно, но сериозно влошаване на условията за работа. Несигурността расте, а трудът става все по-интензивен. 35% от работните места са свързани с несигурни условия (работа на непълен работен ден, временна заетост и др.), а реалният доход на трудещите се е намалял с 1,3% от октомври 2012 до октомври 2013 г., по данни на Министерството на здравеопазването, труда и социалното осигуряване.

Спаднал е и процентът на профсъюзните членове (18% срещу 24% в началото на 90-те години). Исканията на работниците и служителите, засегнати от влошените условия на труд, се защищават главно от сдружения, а не от профсъюзите. От 2012 г. те публикуват черен списък на предприятията, които налагат на работниците нечовешки условия на труд. Ежегодната награда за „най-черна компания“ бе присъдена през 2013 г. на голямата верига от ресторанти „Уатами“, чийто основател и бивш президент Мики Уатанабе неотдавна беше избран за сенатор от листата на мнозинството. Прочутият му призив към служителите „Работѝ 365 дни в годината и 24 часа в денонощието до смъртта си“ обогати списъка на лозунгите на японския неолиберализъм, най-старият от които е „Разчитай на собствените си сили“.

За да оправдае решението си за намаляване на корпоративния данък, Шинзо Абе призова собствениците на предприятия да увеличат заплатите, за да се стимулира потреблението. На практика обаче той прилага усърдно световната стратегия да се намалява „цената на труда“. Не само запазва данъчните подаръци, но увеличава данъка върху добавената стойност (ДДС). От 1 април той ще нарасне от 5% на 8%, за да компенсира дефицита на общественото осигуряване, и ще бъде в тежест на домакинствата. Вместо това Абе можеше да увеличи процента на осигурителната вноска, дължима от работодателите. Сега тя е сред най-ниските в света и представлява малко повече от 5% от БВП, срещу средно 11% в страните от Европейския съюз.

Същевременно властите предприемат търговска офанзива, широко разгласявана от японските медии, за износ на атомни електроцентрали, луксозни хранителни продукти и високотехнологично военно оборудване. До момента продажбата на военно оборудване в чужбина беше стриктно ограничена от три принципа, които като цяло се спазваха от 1967 г.: да не се продават оръжия на държави, които участват във военен конфликт, на държави, за които има риск да започнат военни действия, както и да не се стимулира износът на военно оборудване.

TEPCO Fukushima Daiichi Nuclear Power Plant

Стремежът да се продават атомни електроцентрали може да изглежда неуместен. Макар министър-председателят да заяви на 7 септември 2013 г. пред Олимпийския комитет, че централата във Фукушима е под контрол и че всичко ще бъде уредено преди игрите в Токио през 2020 г., изтичането на радиоактивна вода все още не е овладяно, което предизвиква недоволство у жителите, селяните, зеленчукопроизводителите и рибарите от района.

Що се отнася до износа на земеделска продукция, активната политика на правителството се смята за тактически похват, чиято цел е да отклони вниманието на критиците от споразумението за Транстихоокеанско партньорство, по което се водят преговори. Мнозина наблюдатели се опасяват, че това споразумение може да извести края на семейното земеделие и на нормите за безопасност на храните, които в Япония са по-стриктни, отколкото в САЩ.

Насоката, очертана от тази нова икономическа политика, предизвиква още по-голямо безпокойство поради факта, че в историята на страната като отговор на социалните неблагополучия почти винаги са били ограничавани свободите. По време на икономическата криза през 20-те и 30-те години на XX век, за справяне с вълната от демократични искания на селяните и работниците от градовете, в края на краищата се взима решение за милитаризация и репресии. Това благоприятства възхода на завоевателния национализъм.

Ускорена милитаризация

СЛЕД войната започва период на силен стопански растеж и ново разпределение на благата, което позволява да бъде задоволено мнозинството от населението. Но митът за възходящата средна класа окончателно се срива през двете „загубени десетилетия“ (така се нарича периодът, чието начало бележи кризата от 1997 г.). В същото време сферата на социалните протести се свива все повече. В период на криза национализмът и политиката, възхваляваща идентичността, представляват ефикасни инструменти за заобикаляне на социалните искания – забогатели и обеднели работят заедно за родината, обединени срещу съседните страни.

055260-japan-china-disputed-islands-senkaku

Зачестиха инцидентите във връзка с териториалните спорове, с Китай – за островите Сенкаку (Дяоюй на китайски) в Източнокитайското море, и с Южна Корея – за островите Такешима (Докдо на корейски), широко коментирани в пресата. Това предоставя на правителството на Абе прекрасен повод за националистическа мобилизация. Неслучайно проектът за изменение на Конституцията, публикуван през 2012 г., известен под името „Конституция на мира“, премахва в уводната част позоваването на „универсалния принцип на човечеството“ и възприема формулировки като „държавата се основава на родината и семейството, зачитането на хармонията“. Конституционалистът Йоичи Хигучи изразява безпокойство за бъдещето на японската демокрация „Държава, която все повече дава изключително предимство на правото на гражданство по произход [понастоящем при определени условия системата допуска и правото по месторождение] рискува да се превърне в ксенофобска.“

Според Шинзо Абе това преразглеждане има за цел „да се излезе от следвоенния режим“ и да се постави под съмнение международният ред, произтекъл от конференциите в Ялта и Потсдам (1945), които санкционираха фашизираните сили. Министър-председателят обаче не се стреми да се дистанцира от САЩ в името на националния суверенитет. Напротив, той настоява за укрепване на военния съюз и приема присъствието на големи американски бази като тази в Окинава.

Дълго време единствено Японската комунистическа партия (ЯКП) разобличаваше това военно, политическо и икономическо подчинение и говореше за страната като за „колония на САЩ“. Сега вече критиките произтичат основно от либерали и бивши държавни служители, които никога не са били под влиянието на ЯКП. Укеру Магосаки, бивш дипломат и бивш професор в Школата за национална отбрана, съавтор на наскоро публикуваната книга Безкрайната „Окупация“, се застъпва за относителна автономност спрямо САЩ и ревизия на военното споразумение, както и за създаване на източноазиатска общност. Тази позиция на част от либералите е в противоречие с политическата линия на правителството на Абе както по споразумението за отбрана, така и по споразумението за Транстихоокеанско партньорство, на което управляващата днес партия се противопоставяше при предишните правителства. Тези либерали смятат, че въпросното споразумение за свободна търговия ще бъде в изгода единствено на американските фирми, които в случай на спор ще могат да подведат японското правителство под отговорност и да го осъдят съгласно американските юридически норми. Един изключително ярък пример за отказ от националния суверенитет.

Но критиците на зависимостта най-силно се безпокоят от политиката за отбрана. Амбициозното изменение на Конституцията, предлагано от Шинзо Абе, не само не осигурява по-голяма автономност, но би позволило Япония да участва в операции за колективна отбрана заедно с американската армия, което в момента е забранено.

Този стремеж за промяна на Конституцията и увеличен износ на военна техника хвърля особена светлина върху „абеномиката“, която в ръцете на Абе е само средство за издигане на Япония до ранга на голяма военна сила, както пише Зюддойче цайтунг (22 юли 2013).

Япония и Китай си съперничат по национализъм, а милитаризацията нараства и в двете страни. Това е съпътствано от провокации на японската десница, свързани с новата история на Югоизточна Азия. Висши държавни ръководители посещават спорния мемориал Ясукуни в чест на воините, загинали за императора, включително най-големите военнопрестъпници. Те отричат също така насилственото проституиране на азиатски жени, организирано от императорската армия по време на Втората световна война.

Необходима е сериозна преоценка на „абеномиката“, за да не прерасне регионалното напрежение във въоръжен сблъсък. Преди всичко трябва да се успокои социалното недоволство, да се съдейства за чувствително увеличение на заплатите и да се разшири законодателството за правата на работниците, за да се коригират значителните неравенства. Освен това Шинзо Абе би трябвало да спре окончателно ядрената програма – горчивият му провал се потвърждава с всеки изминат ден от непрестанното изтичане на радиоактивна вода във Фукушима. Замърсяването би могло да предизвика тежък конфликт с държавите от тихоокеанското крайбрежие.

По-общо казано, вместо да се внушава идеята за възстановяване на производството чрез големите фирми, които имат всякакви привилегии, по-добре би било да се вземат предвид структурните промени в обществото, както подчертава Косуке Мотани. Този икономист сочи постоянния спад на активното население, което ще намалее до 44,2 милиона души през 2035 г., срещу 81,2 ми­лиона през 1995 г. Той изтъква и слабо изразената склонност към потребление от страна на състоятелната класа. Същото твърди по свой начин и друг икономист – Тошиаки Тачибанаки, специалист по анализ на социалните неравенства. „Абеномиката“, която се стреми да създаде богатство на всяка цена, утвърждава неравенствата в съответствие с логиката на системата – „преуспелите взимат всичко“. Тази логика, според него, дори не е в състояние да се задейства, тъй като населението застарява, а ценностите на японците се променят. Те все повече се стремят към „щастието“, а не към потреблението.

 
 

Яките гаджета на Колин Фарел

| от chronicle.bg |

В последния филм на София Копола „The Beguiled“, който излиза по кината днес, Колин Дарел играе Джон Макбърни – ранен войник, спасен от девойките от малко женско училище. Присъствието на мъж в училището бързо разчува и няколко момичета започват да се борят за вниманието му. И Джон отговаря с удоволствие.

Това е роля, за която Колин изглежда се е подготвял цял живот. Или поне от 1999 година, когато прави актьорския си дебют в „The War Zone“. Тогава той бързо си изгражда имидж на един от най-желаните и известни ергени в света. В пика на известността си Фарел има връзка със звезди като Бритни Спиърс и Линдзи Лоън, както и много други.

Самият Колин Фарел твърди, че е имал романтични отношения с Елизабет Тейлър малко преди края на живота й. Той също така е бил забелязан и с Риана като така доказва, че няма „свой тип“. В галерията ни днес сме събрали най-публичните му връзки.

 
 

Самостоятелният филм за Хан Соло остана без режисьори

| от chronicle.bg, по БТА |

Фил Лорд и Кристофър Милър няма да режисират самостоятелния филм за Хан Соло от „Междузвездни войни“ поради творчески различия с „Лукасфилм“, съобщи президентът на компанията Катлин Кенеди, цитирана от Асошиейтед прес. Тя добави, че скоро ще бъде избран нов режисьор.

Фил Лорд и Кристофър Милър работиха по продукцията с актьора Олдън Ерънрайх в главна роля от месеци. Други звезди, които ще участват във филма, са Доналд Глоувър, Уди Харелсън, Фийби Уолър-Бридж, Емилия Кларк и Танди Нютън.

„За съжаление възгледите ни не съвпадаха с тези на партньорите ни по проекта. Обикновено не сме фенове на израза „творчески различия“, но веднъж поне това клише е вярно. Гордеем се с невероятната работа на световно ниво, която свършиха нашият екипа и актьорите“, гласи официалният коментар на двамата режисьори.

Филмът за Хан Соло, който все още няма име, ще излезе през май 2018 г.

 
 

Съдят Disney заради „Inside out“

| от chronicle.bg |

„Inside out“, история за петте основни чувства в главата на едно младо момиче, е един от най-големите успехи на Pixar. Филмът е спечелил над 857 милиона долара и любовта на критиците.

В момента обаче срещу Disney, който притежава Pixar, е заведено съдебно дело.

Денис Даниелс е експерт по детско развитие, съосновател на National Grief Institue. Тя твърди, че от Disney са базирали „Inside out“ на детската му телевизионна програма „The Moodsters“. Част от концепцията за нея била книга, където емоциите били закодирани със символи в определен цвят – червено за гняв, синьо за тъга и жълто за щастие. По-късно по тази концепция бил направен пилотен епизод, който Даниелс предложила на Дисни няколко пъти между 2005 и 2009 година, но от студиото й отказали.

Това не е единствения случай, в който Didney са обвинявани в крадене на идея за някой от големите си филми… в последните 6 месеца. През март Гари Голдман, създателят на „Total Recall“, съди студиото за това, че базират „Zootopia“ на негови идеи без да го компенсират за това. Отговорът беше, че „в обвинението е пълно с неверни твърдения“, но към момента няма отговор по делото-тема на този текст.

Интересно е защо Денис съди чак 2 години след пускането на филма.

 

 
 

„Имението Даунтън“ се завръща на големия екран

| от chronicle.bg |

Феновете на „Имението Даунтън“ вече могат донякъде да си отдъхнат (и да започнат да чакат)  – продуценти от NBCUniversal потвърдиха , че филмът е на път и снимките ще започнат през 2018 г. Откакто през 2015 г. излезе последният епизод на хитовата поредица на PBS непрестанно се спекулира относно създаването на пълнометражен филм за благородническото семейство Кроули.

Майкъл Едстайн, продуцент от компанията казва, че работата по филма е започнала преди известно време. „В момента работим по сценария. След това ще видим дали ще можем да съберем актьорския състав отново заедно.“

„Имението Даунтън“ е създаден от носителя на Оскар за най-добър сценарии (за „Госфорд парк“), Джулиян Фелоус, и тръгна по малкия екран през 2010 г. Сериалът отбеляза рекорден рейтинг и всеки един от шестте сезона попадаше ежегодно в списъка на наградите Еми.

Последната кампания около сериала е световната изложба, която включва костюми, възстановки на снимачни площадки и невиждани досега видео материали от поредицата. Нейната премиера се състоя в Сингапур нa 17 юни, а обиколката включва няколко страни от различни континенти.

Още не е ясно дали някои от най-популярните актьори, като Мишел Докъри(Лейди Мери Кроули), Хю Боневил(Лорд Грантъм) и Маги Смит (Лейди Вайълет Кроули), ще участват във филма. Интересно е, че актьорите дори не са знаели че проектът е в действие и разбират за него от медиите.

Засега не обявена дата за премиерата, но едно е сигурно – филм, за наше щастие, ще има и отново ще можем да се потопим в изискания свят на английската аристокрация.