Янаки Стоилов към Цветан Гунев (юни 2013): Как ще тълкувате проблемите с ликвидността на някои банки?

| от |

Изказване на ЯНАКИ СТОИЛОВ (КБ) от трибуната на НС на  12 юни 2013 г. относно предложение за избор на подуправител на Българската народна банка. Вносител – управителят на Българската народна банка, на основание чл.12, ал. 2 от Закона за Българската народна банка. Предложената кандидатура е на сега разследвания подуправител на БНБ Цветан Гунев. 

2fa0a69912e0d394e798341b58b05ce1

Благодаря, господин председател. Уважаеми госпожи и господа народни представители, днес сме изправени пред решаване на много важен въпрос. От гледна точка на срока, в който трябва да бъде прието това решение, аз разбирам спешността на неговото разискване, но от гледна точка на използването на всички възможности на парламентаризма за обстойни разисквания по темата, ние пропускаме някои важни етапи. Имам предвид обстоятелството, че този въпрос не се поставя в Комисията по бюджет и финанси на парламента заради придържането към срока за встъпване в длъжност на новия подуправител. Там мисля, че би било редно да се проведат обстойни дискусии, защото, да обърна внимание, България има две ключови системи, които се наричат независими. Едната е съдебната система по разбираеми причини, защото тя трябва да бъде арбитър във всички спорове между гражданите, между тях и държавни институции, между самите държавни органи.

Втората независима система е Българската народна банка, защото тя трябва да провежда определена линия, да изпълнява функции, които не са конюнктурно зависими от действията на правителството и на други държавни органи. Точно заради това изборът на управителя и подуправителя е възложен на Народното събрание, тъй като те трябва да гарантират тази висока степен на независимост и тази висока взискателност към дейността на тези институции. 

Българското Народно събрание като че ли още не разбира ролята на Централната банка. Ние, като че ли сме още в плен на стереотипи от миналото. 

Госпожи и господа, ако разделим епохата на капитализма на основни етапи, трябва да видим, че десетилетия наред този капитализъм възниква и се развива като индустриален. От десетилетия насам той вече се е трансформирал, ако мога да го нарека, във финансов капитализъм, което означава, че ролята на финансовите институции започва да доминира в цялата икономическа система. 
И тук трябва да се поставят въпроси дали финансовите институции и специално търговските банки, работят за развитието на реалната икономика и за интересите на гражданите или те все повече се превръщат в самодостатъчна система, която започва в известна степен да изтощава икономиката и да поставя гражданите в неравностойно положение. 

Забележете това, което става в цяла Европа. Добре е, че в България няма сътресения в банковия сектор, но това не означава, че налагането на интересите на финансовите институции над интересите на гражданите и на реалния бизнес не е факт и в България.

Тези въпроси са премълчавани. Тези въпроси според мен не са били в нужната степен на вниманието и на Централната банка –като че ли в редица случаи тя действа като представител и партньор на търговските банки, а не толкова като защитник на обществените интереси във финансовата сфера. Това е големият проблем и голямата задача, която според мен трябва да бъде поставена на тези институции. Затова бих искал да чуя тук и от господин Цветан Гунев като кандидат за тази висока и важна позиция – тя е толкова важна, колкото ролята на редица министри в осигуряването на стабилност на финансовата система, но бих казал – освен на стабилност, и на ефективност. 

Другата, по-голяма част от решаването на тази задача принадлежи на правителството, на другите институции, които водят финансовата политика и които трябва да създават регулациите. Но в рамките на тези регулации аз имам и няколко въпроса – от отговорите на тези въпроси ще формирам моята позиция при гласуването. Разбрахме, че има широко съгласие в Парламента да бъде подкрепена тази кандидатура. Но за мен е по-важно да се чуят, освен на зададените вече въпроси от господин Гечев, и отговорите на някои по-конкретни въпроси:

Какво е Вашето отношение към фактически едностранната промяна на условията по лихвите по кредитите, от които се ползват много от търговските банки? 

Как ще тълкувате проблемите с ликвидността на някои банки – умишлено няма да споменавам никакви имена, въпреки че имам предвид конкретни примери, които и Вие би трябвало да знаете? Тоест как проблеми с ликвидността в някои от банките – оказваната им държавна помощ, за да се осигури тяхната стабилност, впоследствие им позволява например да участват в големи приватизационни сделки за десетки и стотици милиони левове? Не е ли това основание да се направи по-обстойна проверка как в едни случаи държавата трябва да помага на тях, а в следващата година те разполагат с достатъчно свободни средства, за да се явят и да участват като кандидати по такива сделки? 

Някои от банките, които имат същите проблеми, чрез фирми на свои акционери участват в купуването на медии. Ред въпроси, които засягат цялостното функциониране на системата, извън тесните предели на банковия сектор. 

Ще започне ли управление „Банков надзор” да се съобразява с издадени съдебни решения, със съдебни решения, влезли в сила? Да припомня, че банките са акционерни търговски дружества. Те са особени дружества, но именно поради тази причина „Банков надзор” е този, който може да действа в сферата на изпълнението на решенията, а за последните години си спомням само за един случай, в който се е намесил, без да коментираме начините и последиците, докато в други случаи тези възложени на банката правомощия не са били упражнявани въпреки наличието на съдебни основания.
Ще действате ли активно за предотвратяване на случаи на вкарване на пари от контрабанда и на други пари с неясен произход в българската банкова система? 

Това са сериозни въпроси, на които очаквам Вашия отговор, защото само този отговор може да покаже дали стабилността, която е постигната, ще премине в активизиране на банковия надзор с оглед стриктното изпълнение на възложените от закона функции на това управление в защита на интересите на българските граждани и на самите акционери в банковия сектор. Благодаря.

Стенограмата от цялото заседание можете да видите тук.

 
 

Bulgaria Air подарява самолетни билети и вход за фестивала Lollapalooza в Париж

| от chronicle.bg |

По повод стартирането на обновения си и по-функционален уебсайт, Bulgaria Air реши да изненада пътниците с интересна игра.

#Билети, фестивал и един приятел късметлия ще спечели два двуспосочни самолетни билета до Париж и вход за известния фестивал Lollapalooza, който тази година ще се проведе на 22 и 23 юли във френската столица.

Механизмът за участие е много лесен – в различните страници и подстраници на уебсайта www.air.bg са скрити имена на музикални изпълнители. Участниците трябва да ги открият и да посочат тяхна песен като коментар под публикация за играта във Fаcebook. Всеки ден имената на музикантите ще бъдат различни. Във Facebook страницата на авиокомпанията са описани подробно условията и стъпките за участие.

Жокер към участващите е, че най-много изпълнители ще бъдат скрити в новите секции на уебсайта. Обновеният интерфейс на интернет страницата вече предлага възможност пасажерите да проверят и следят полета си онлайн с услугата „Полетно разписание“.

Играта #Билети, фестивал и един приятел започва на 22 май – понеделник, и ще продължи до 11 юни. Победителят ще бъдат изтеглен на 12 юни и ще бъде обявен на Facebook страницата на авиокомпанията.

 
 

British Airways планира днес да възобнови обслужването на полетите

| от chronicle.bg |

Британският авиопревозвач British Airways се готви днес да обслужва „почти нормално“ полетите си на летище „Гетуик“ и „повечето“ полети от „Хийтроу“ след тежкия компютърен срив, който предизвика хаос в трафика през уикенда.

Ще има някои нарушения в разписанието ни за неделя, тъй като самолетите и екипажите ни по света не са на място, съобщи компанията в ранните часове на днешния ден в Twitter, извинявайки се сериозните нарушения вчера. British Airways призовава пътниците да не се отправят към летищата, освен ако полетът им не е потвърден.

 
 

Netflix поръча първия си турски сериал

| от chronicle.bg |

Забравете времената, когато турските сериали бяха забавление в национален ефир, предназначено за бабите и хората без работа. Netflix поръча първия си оригинален турски сериал, като така платформата ще набере популярност на още един много перспективен телевизионен пазар.

Сценарият на новия сериал е вдъхновен от историята и легендите на Османската империя. Главният герой ще бъде „млад мъж, който открива, че притежава свръхспособности, като събира група приятели, с които да спаси Истанбул от заплахата на зли сили“.

Продуцент на шоуто, което все още няма заглавие, е турската филмова компания О3 Medya. Новият сериал ще бъде написан и продуциран в Турция, като Netflix се надява да разшири базата си от потребители в страната, в която има много висок интерес към местните продукции.

Към момента Netflix разпространява през платформата си историческата драма „Великолепният век“, двата сезона на „Езел“ и „Чучулигата“.

 
 

„И дъхът стана въздух“: ориентир за смисъла на живота

| от |

Търсенето на смисъла е едно от закономерните мъчения за интелигентния човек.

Докато блажените „нищий духом“ (по Атанас Далчев) съществуват в ядрото на бита, щастливи като тристакилограмови хипопотами в блато, умните търсят смисъла. Някои го търсят във философията, други – в литературата, трети – в екстремните преживявания. Мнозина пък бягат от преследващия ги въпрос за смисъла като живеят в захаросаната, фражилна илюзия, че смъртта не съществува.

И има една особена порода хора, които от съвсем млади се вкопчват в болезнената тема за неразделността на живота и смъртта и се завъртат с нея в смъртоносен танц. Един от тях е авторът на „И дъхът стана въздух“ (изд. Ciela) – Пол Каланити.

В ученическите си години той отказва да следва професионалния път на баща си и дядо си и не желае да се занимава с медицина. Насочва се към литературата и получава магистърска степен по история и философия на науката и медицината в Кеймбридж. Защитата на дисертацията му е върху творчеството на поета Уолт Уитман и по всичко личи, че му предстои добро бъдеще в тази сфера. Но уви.

Въпросът за смисъла не спира да му диша във врата и в крайна сметка той намира призванието си именно в лекарската професия.

Описанията на случки от лекарската му практика са детайлни, безпощадни и лишени от всякакви глазура. Интересни са за читателя от различни гледни точки: през тях можем да видим скелета на американската здравна система, да помислим върху темата за лекарския морал, да осмислим мисията на медиците, да разберем механизмите, по които лекарите стават „безчувствени“ и груби (нещо, в което непрекъснато ги обвиняваме), и да надникнем в най-интимните преживявания на пациенти, които се опитват да поддържат баланс на ръба на смъртта, да се надсмеем на иронията на живота.

Каланити води читателя си за ръка към една колкото опустошителна, толкова и осмисляща реалност, при това без да го подвежда. Още в началото на книгата авторът описва диагностицирането си с рак на белия дроб, когато е на 36 години. Докато ни води през болничните стаи и операционните, в които работи като неврохирург с блестящо бъдеще, за момент забравяме, че всъщност ни води към собствената си гибел.

Идването на болестта се случва извън всякаква закономерност, която може да я оправдае. Но тя се случва: започва със силни болки в гърба и вътрешната увереност на Каланити, че е болен от рак. Потвърждаването на диагнозата ни кара да придружим писателя по време на прехода му от лекар към пациент и ни задължава да вървим до него до самия край.

Няма да ви заблуждавам, че тази книга ще ви развесели или ще ви достави удоволствие. Шансът за това е минимален, да не кажем никакъв. Но тя разказва изключително откровено, ясно, искрено и семпло за пътя към края и опорните точки, които разпознава един обречен на скорошна смърт лекар. Тя е лъч светлина, който може да проникне в депресивната симптоматика на вечно търсещите смисъла.

Което само по себе си е нагледен пример как абсурдно краткият живот на един човек се превръща в икона на смисъла.