Ябълкови мъфини с дъх на канела

| от |
Необходими продукти:

140 г брашно

130 г захар
125 г масло
2 яйца
200 г ябълка (1бр.)
8 г бакпулвер
1 ч.л. канела

Начин на приготвяне:

Оставяме маслото и яйцата да починат на стайна температура.

Почистваме ябълката и я режем на дребни кубчета. По желание може да поръсим с лимонов сок, за да не потъмнее, докато приготвяме тестото.

Смесваме брашното с канелата и бакпулвера. Разбиваме маслото и захарта с миксер до получаване на пухкав крем.

Пълним всяка до 2/3 от обема. Преди печенето може да поръсим всеки мъфин допълнително със захар или канела и да гарнираме със сурови орехи. Печем в предварително загрята фурна 180 градуса (без обдухване) за приблизително 20 мин. Оставяме мъфините да изстинат върху решетката.

 
 

Елизабет Мос – актрисата с безброй лица

| от chronicle.bg |

Елизабет Мос е името на този сезон, а 2017-а определено е нейната година. Актрисата участва във филма „Площадът“, който беше отличен със „Златна палма“ на 70-ия годишен кинофестивал в Кан. Той осмива нетолерантността на хората на изкуството и буржоата в Европа към мигрантите, бежанците и бездомниците.

Мос е и в главната роля в хитовия сериал „Историята на прислужницата“ (Handmaid’s Tale) по романа на Маргарет Атууд. Предстои да я гледаме в един и същ сериал с Никол Кидман съвсем скоро.

Със сигурност обаче всички си я спомняме като Пеги от „Момчетата от Медисън авеню“ – роля, която изпълняваше от 2007 до 2015 година. Елизабет Мос обаче доказа, че е много повече от персонажа си и именно след финала на сериала тя започна да разкрива пълния си потенциал, хващайки се с цяла поредица интересни проекти.

Елизабет Сингълтън Мос е родена през 1982 година в Лос Анджелис в семейството на музиканти. Отгледана е в традицията на сциентологията – „учение“, според което всеки минал живот има неестествени преживявания, полепнали по телата ни като кърлежи и това е причината индивидът да е в конфликт с обществото и да не може да се приспособи към живота. За да се промени това, миналите преживявания, наречени енграми, трябва да бъдат открити и премахнати.

Първоначално си мечтае да стане професионална танцьорка, а в ранното си тийнейджърство заминава за Ню Йорк, за да учи балет. Учи танци и в следващите години, въпреки че започва да получава и роли като актриса. За да успее да балансира между образованието и кариерата си, започва да учи у дома и завършва гимназия през 1999 година, когато е само на 16.

Преди да е навършила 35 години, тя вече се е появявала в 76 продукции – филми и сериали, продуцирала е филм и сериал, появявала се е и на сцената.

Въпреки че има малки роли във филми и сериали още преди да навърши 16, големият й пробив идва с ролята на Зоуи Барлет в сериала „Западното крило“, в който играе дъщеря на персонажа на Мартин Шийн. Тя е Зоуи до 2006 година и се превръща в образ, неразделен от четвъртия сезон на шоуто с достоверната си игра.

Участва заедно с Уинона Райдър и Анджелина Джоли във филма „Луди години“ (1999). Въпреки че след това се снима в редица други филми, лудото приключение за нея започва с появата на сериала „Момчетата от Медисън авеню“. В периода получава пет номинации за Еми. Говорейки за кастинга, с който е избрана, Мос разказва: „Явих се на прослужване (за ролята). По това време имаше сценарии за два пилотни епизода, за които всички говореха по това време, че са наистина добри, и „Момчетата от Медисън авеню“ беше единият от тях“. Докато се снима в сериала Мос, прави и дебюта си на Бродуей в пиесата от Дейвид Мамет „Speed-the-Plow“. През 2012 година получава ролята на Галатея Дънкъл във филма по култовия роман на Джак Керуак „По пътя“.

Мос играе и ролята на детектив Робин Грифин в сериала от 2013 година „Top of the Lake”, в който през 2017-а ще я видим да си партнира с Никол Кидман. Най-забележителното е, че Елизабет Мос е различна във абсолютно всяка от ролите си – актьорската й игра се променя радикално спрямо ролята, тя се слива с персонажа си и всички, които са я гледали в ролята на Пеги, няма да повярат, че същата актриса играе и ролята на Офред в „Историята на прислужницата“ и със сигурност ще видят напълно различно лице в ролята на Робин Грифин.

По повод успешната 2017 г. за Елизабет Мос, предлагаме ви да видите някои от най-знаковите й роли + бонус (нейна снимка от 2003 година).

 
 

Писма от Алберт Айнщайн отиват на търг

| от chronicle.bg, по БТА |

Алберт Айнщайн може да е бил гений в областта на физиката, но е имал далеч по-малки способности в областта на човешките взаимоотношения и съжалявал за двата си брака, предаде Франс прес. Това разкрива писмо, адресирано от него до семейството на приятел. Писмото ще бъде предложено за продажба на търг на „Кристис“ през юли.

„Онова, за което най-много му се възхищавах, е начинът, по който успя да живее спокойно толкова дълго време с една и съща съпруга, докато аз на два пъти се провалих“, е написал ученият на 21 март 1955 г. след смъртта на колегата си и приятел Микеле Бесо.

„Той отново с малко ме изпревари, напускайки този странен свят. Това не е важно. За хората като нас, които вярват във възможностите на физиката, разликата между минало, настояще и бъдеще е просто илюзия“, завършва писмото.

Бесо подкрепял Айнщайн в трудните му семейни контакти с първата му съпруга Милева. Айнщайн се разделя с нея през 1914 г., преди да се ожени за братовчедката й Елза.

56-те писма, които ще бъдат изложени на търг в Лондон, обхващат над 50-годишен период и са посветени на Теорията на относителността, идването на нацистите на власт, както и на интимни въпроси.

Двамата мъже се сприятелили, докато били студенти в Цюрих в края на 90-те години на 19-и век.
Търгът ще се състои от 6 до 13 юли.

 

Искаме да ви покажем едно от писмата, които Алберт Айнщайн праща до дъщеря си Лизерл Айнщайн:

 

Когато предложих теорията на относителността, много малко хора ме разбраха, и това, което ще разкрия сега, за да предадеш на човечеството, ще се сблъска също с неразбиране и предубеждение в света.
Моля те да пазиш писмата ми толкова дълго, колкото е необходимо, години, десетилетия, докато обществото напредне достатъчно, за да приеме това, което ще обясня по-долу.
Има изключително мощна сила, за която досега науката не е намерила официално обяснение. Това е сила, която включва и управлява всички останали и е дори зад всяко явление, проявяващо се във Вселената. Тази сила все още не е идентифицирана от нас.
Тази универсална сила е ЛЮБОВТА.
Когато учените търсеха единна теория на Вселената те забравиха за най-мощната невидима сила.
Любовта е светлина, която просветлява тези, които я дават и я получават.
Любовта е гравитацията, защото тя кара някои хора се чувстват привлечени от други.
Любовта е сила, защото тя умножава най-доброто, което имаме и позволява на човечеството да не се самоунищожи в своя сляп егоизъм. Любовта се разгръща и разбулва.
За любовта ние живеем и умираме.
Любовта е Бог и Бог е любов.
Тази сила обяснява всичко и дава смисъл на живота. Това е променлива, която сме игнорирарали прекалено дълго, може би защото се страхуваме от любовта, защото това е единствената енергия във Вселената, която човек не се е научил да управлява.
За да дам изражение на любовта, направих проста замяна в моето най-известно уравнение.
Ако вместо E=mc2, приемем, че енергията за изцеляването на света може да се получи чрез любов, умножена по скоростта на светлината на квадрат, стигаме до заключението, че любовта е най-мощната сила, която съществува, защото тя няма граници.
След провала на човечеството в използването и контрола над останалите сили на Вселената, които са се обърнали срещу нас, е наложително спешно да се подкрепим с един друг вид енергия…
Ако искаме нашия вид да оцелее, ако търсим смисъла в живота, ако искаме да спасим света и всяко съзнаващо същество, което го обитава, любовта е точният и единствен отговор.
Може би още не сме готови да направим бомба на любовта, достатъчно мощна, за да унищожи изцяло омразата, егоизма и алчността, които опустошават планетата.
Въпреки това, всеки човек носи в себе си малък, но мощен генератор на любовта, чиято енергия очаква да бъде освободена.
Когато се научим да даваме и да получаваме тази универсална енергия, скъпа Лизерл, ние ще потвърдим, че любовта побеждава всичко, че е в състояние да се издигне над всичко, защото любовта е квинтесенцията на живота.
Дълбоко съжалявам, че не съм в състояние да изразя това, което е в сърцето ми, което тихо бие за теб през целия ми живот. Може би е твърде късно да се извиня, но тъй като времето е относително, ми е нужно да ти кажа, че те обичам и благодарение на теб достигнах до върховния отговор!
Твой баща Алберт Айнщайн.

 
 

„Безбог“, „Слава“ и „Спомен за страха“ са номинирани за най-добър игрален филм

| от chronicle.bg, по БТА |

„Безбог“ на Ралица Петрова, „Слава“ на Кристина Грозева и Петър Вълчанов и „Спомен за страха“ на Иван Павлов са номинирани за най-добър пълнометражен игрален филм от Българската филмова академия – 2017. Трите продукции имат и номинации за режисура. Наградите ще бъдат връчени тази вечер от 19.00 ч. в Театър „Българска армия“, научи БТА от Съюза на българските филмови дейци.

За отличията за главни роли конкуренцията при актрисите е между Ирена Иванова – „Безбог“, Маргита Гошева – „Слава“, и Рая Пеева – „Пеещите обувки“ на Радослав Спасов, а при актьорите – между Ивайло Христов – „Спомен за страха“, Стефан Денолюбов – „Слава“, и Димитър Николов – „Христо“ на Григор Лефтеров и Тодор Мацанов.

Наградите за поддържащите роли си оспорват актрисите Йорданка Стефанова – „Спомен за страха“, Пламена Гетова – „Летовници“ на Ивайло Пенчев, и Радена Вълканова – „Маймуна“ на Димитър Коцев – Шошо, и актьорите Димитър Крумов – „Христо“, Ованес Торосян – „Спомен за страха“, Филип Аврамов – „Летовници“.

Номинираните късометражни игрални филми са „Дрехи“ на Веселин Бойдев, „Куче“ на Владимир Петев и „На червено“ на Тома Вашаров. В документалното кино надпреварата е между „Книжарят“ на Катрин Бернщайн и Асен Владимиров, „От Кремона до Кремона“ на Мария Аверина и „Пощальонът“ на Тонислав Христов, а в анимацията – между „Зоотроп“ на Сотир Гелев, „Как се скараха орисниците“ на Анна Харалампиева и „Пътуваща страна“ на Весела Данчева и Иван Богданов.
Най-добрият дебютен филм ще бъде избран между игралните „Безбог“ и „Христо“ и документалния „Пустиняци“ на Цветан Драгнев.

Ще бъдат връчен и награди за сценарий, филмова музика, операторско майсторство, сценография, костюми, монтаж, звукорежисьор, филмова теория и критика.

 
 

Ема Стоун е супер яка

| от |

Ема Стоун е новото любимо момиче на Холивуд. И на Америка. И на киното. И има защо.

Талантлива, чаровна, специфично красива, някак порцеланова и с чувство за хумор, Стоун обединява в себе си качества, които дават осанката на звезда.

Тази година списание Time постави Ема, заедно с още няколко звезди, в своята класация за най-влиятелни хора на планетата. Това е годината, в която тя става едва 27-ата актриса, която печели „Оскар“ за изпълнението си в мюзикъл и е първата от 1972 година насам, която го прави за „главна женска роля“. Преди това е Лайза Минели, а мюзикълът е „Кабаре“.

Ема Стоун започва кариерата си още като тийнейджър, но някъде след 15 годишна възраст решава, че ще преследва именно тази амбиция. Съответно започва да играе в малки и нискобюджетни телевизионни продукции и да взима незначителни роли в сериали.

Първият й успех идва през 2007-а, когато играе една от основните роли в сериала Drive. Макар да е номиниран за „Еми“ и да има прилична публика, сериалът не успява да бъде подновен за втори сезон, нито има някакъв особен комерсиален успех. Благодарение на него обаче Ема стъпва в киното. Появява се първата й роля – в „Суперяки“. Сет Роугън харесва комедийния й заряд и я кани в продукцията след дълъг кастинг. Може би именно хуморът дава начален шут на кариерата на Стоун, защото от тогава чак до 2010-а, когато получава първата си номинация за „Златен глобус“, тя прави малки роли в различни комедии. Къде по-добри, къде по-лоши.

„Лесна, А?“ е онова, което я изстрелва в стратосферата на успеха. Гимназиална комедия, която се опитва да разчупи клишетата и стереотипите на жанра има чувство за хумор, а Стоун стои в центъра й като перфектната червенокоса откачалка, която може да понесе шегите и да ги износи на гърба си.

Трябва да мине година след „Лесна, А?“, за да може Ема да заслужи първата си роля в така наречената сериозна продукция или драма. Драмата пък е адаптация по чудесния роман на Катрин Стокет „Слугинята“ и е преведен у нас като „Южнячки“. Иначе The Help е трогателен и чудесен филм и книга. Ема Стоун, Виола Дейвис, Октавия Спенсър, Джесика Частейн и Брайс Далас Хауърд съставляват основното звено жени в малък град, които се опитват по свой си начин, да запазят стереотипите на добрата домакиня, да победят расизма, да останат женствени и някак да имат хулигански изцепки. „Южнячки“ е чудесен филм, прави всичките си актриси звезди, но така и не носи на Стоун номинация за „Оскар“ за разлика от останалата част от каста.

Трябва да минат още няколко години до смазващия „Бърдмен“ на Иняриту, за да може Академията да я забележи най-после. Междувременно тя работи отново със Сет Роугън в The Interview, прави един “Спайдърмен“ заедно с гаджето си по онова време Андрю Гарфилд, снима два пъти с Райън Гослинг (филмите са „Оглупели от любов“ и „Гангстерски отдел“), работи с Уди Алън за първи път в подценения, но вълшебен „Магия в полунощ“ и изпълнява една своя мечта – да води SNL.

В момента Стоун е на върха на славата си и е супер яка. Може да пее, да танцува, да прави фокуси (за справка може да видите интервюто й за Vogue и рубриката 73 questions). Тя има „Оскар“ и независимо какво казват хората за La la land, Ема е чудесна в тази продукция и вярваме, никой друг не би се справил така добре в нея.

Междувременно в момента актрисата завърши снимките по филма Battle of the Sexes, където играе тенис шампиона Били Джийн Кинг в нейния известен мач от 1973 година с друго тенис величие Боби Ригс. Също така Ема ще бъде новата Круела де Вил, което някак й стои по-добре и от далматинско палто, и снима сериал с Джона Хил – Maniac. И към всичко това, като черешката на тортата, добавяме факта, че наскоро беше обявено, че актрисата ще участва в новия филм на гръка Йоргос Лантимос.

Може би, защото тя може всичко. Но както гласи заглавието – да, Ема Стоун е супер яка.