WiFo – да поговорим за вино и храна

| от |

На 12 април (събота) от 11:00 часа в Софарма Бизнес Тауърс издателство „Гурме“ и РОЙ Комюникейшън ще са домакини на второто издание на форума „WiFo – да поговорим за вино и храна”.

wifo pic (1)

Идеята на организаторите е да развият вече създадената реална платформа за споделяне на общата страст на хората, чиито професии, занимания в свободното време, убеждения и социални действия са свързани с добрата храна и хубавото вино. WiFo (от wine и food) е мястото, където всички любители и професионалисти в кулинарната и вино културата ще намерят удоволствието от общуването с хора, споделящи едни и същи житейски ценности.

На второто издание на WiFo ще се говори за това как храната и виното, които консумираме, се отпечатват в нашето ДНК, как те са неизменни централни фигури в киното или пък те превръщат в кулинарен турист. Ще научите, че в България може да се прави страхотен шоколад и как готвенето от страст, споделена в блог, става професия. Очакват ви и още много други теми. През целия ден участниците в събитие ще могат не само да чуят лекторите, но и да разговарят с тях.

Целта на организаторите е WiFo да се превърне в неотменна част от живота на тази общност от хора, които не просто консумират, а знаят колко важни за доброто състояние на тялото и духа са храната и виното. Защото те са изключителна част от нашия живот, от икономиката на всяка държава, от традициите и културата на всеки народ.

WiFo иска да вдъхнови участниците да следват своята страст, свързана с виното и храната, чрез историите, които лекторите ще споделят в рамките на събитието и чрез контактите, които ще създадат сред.

Подробна информация за форума може да намерите на www.wifo.bg

 
 

WhatsApp става водещ източник на новини

| от chronicle.bg |

WhatsApp бързо се превърна в място, където хората могат безопасно да споделят и да получaт последните новини.

Според проучване, проведено от Ройтерс институт за изследване на журналистика, все повече и повече хора започват да разчитат на услугата за съобщения, а не на Facebook (компанията майка) за новини. Разбира се, 47 процента от анкетираните (71 805 души) от 36 страни все още предпочитат Facebook, за да научават какво се случва по света. Но процентът на хората, които използват Facebook за новини, е намалял наполовина в тези 36 страни в сравнение с миналата година.

Над половината от WhatsApp потребителите в Малайзия и 46 процента от бразилците заявяват, че използват WhatsApp за новини. Услугата изглежда е особено популярна в Чили, Сингапур, Хонконг, Испания и Турция.

Някои оператори в тези страни предлагат WhatsApp комплекти безплатно за достъп до различни услуги, включително абонаменти за новини, което не е за пренебрегване. В изследването се съобщава, че криптирането от край до край също е фактор, който кара хората да предпочетат WhatsApp.

 
 

Светът е пред Апокалипсис…както винаги

| от Мануела Геренова |

Нещата никога не са били толкова зле!

С тази идея живее човечеството през последните десетилетия. Всеки, който внимателно следи събитията в последните години, си мисли с ужас, че краят явно наближава.

САЩ изпадна в небивала досега международна изолация. Следим с тревога обтегнатите отношенията между световните сили Америка и Русия.

Конфликтите на расова основа бележат своя пик. Западните правителства се борят да се справят със сблъсъците между родните им радикалисти и наплива от мигранти.

Самият Доланд Тръмп в интервю по ABC възкликна, че „светът е кочина“.

Тези и много други събития са причината да се чувстваме все едно сме се втурнали стремглаво към края на света. Имаме усещането, че в момента е по-лошо от всякога, но дали наистина е така?

Според експертите-хуманисти Апокалипсисът все още е далеч. Всъщност човечеството е преминало през доста кошмарни години. И все пак, е преживяло опустошенията, глада, болестите и сривовете на политически системи.

Положението в Западния свят не се влошава чак толкова рязко, а модерният човек не е толкова прецакан, за колкото обича да се мисли. Общо взето живеем по-сигурно от всякога.

Ако погледнем 20, 30 или 50 години назад, в момента шансът да умрем внезапно или в млада възраст е много по-малък. Продължителността на живота непрекъснато се увеличава. Дори и да вземем предвид чистите факти, все по-трудно ни е да не идеализираме миналото. Хората просто обожават носталгията.

Поколението на „милениалите“ е обсебено от картини от 90-те и 80-те, които представят романтичната светлина на периода.

Пин-ъп визията и роклите тип „Великия Гетсби“ са издигнати в култ. Показателно е, че САЩ избра президент, който открито призовава да се върнем назад във времето.

Нещо повече – последните няколко поколения непрекъснато обясняват с възторг колко издръжливи са били техните прадеди. Хей, те са ходили 15 километра пеш до училище, преживели са войни и са търпели расизъм и сексизъм и са оцелели.

Разбира се, бедствия и очаквания за Деня на страшния съд съществуват откакто има човечество. А вероятно и доста по-отдавна.

През 1348-а Черната смърт – пандемия от бубонна чума – унищожава 1/3 от населението на Европа. Тогава хората са убедени, че това е знак от Бога и Четирите конника вече са на път.

Три века по-късно – през 1666-а – освен нова епидемия от чума, Англия преживява Големия Лондонски пожар и война с нидерландците. Религиозни служители и астролози обявяват, че това е „Годината на звяра“ и са сигурни – всички тези събития предвещават края. И все пак, днес, през 2017г., краят все още не е настъпил. За добро или лошо.

Другата причина за предсказанията за Апокалипсиса е твърде бързият технологичен прогрес, който масово плаши хората. Винаги, когато човечеството бележи напредък в тази област, прогнозите за наближаващата кончина на света не закъсняват.

Хората са се страхували от редица нови изобретения – електричеството, компютъра, а сега и от изкуствения интелект и роботите.

Прекрасен пример е Чикагският панаир през 1893-а, на който за първи път е показана електрическата крушка. По същото време обаче Америка е раздирана от протести срещу корпорациите заради ниско заплащане. Затова мнозина считат, че това е краят на държавата.

Нашето съвремие също е образец – в момента технологиите се развиват по-бързо от всякога, буквално с месеци. Западният човек разполага със свръх-модерни устройства на все по-достъпни цени.

Въпреки това или точно заради него, поне един съвременен шаман на година предвижда Апокалипсис.

В историята ни само последните 100 години имаме достатъчно доводи да мислим, че фаталният развой на събитията далеч не е толкова лесен.

Струва си да споменем, че превъзмогваме създаването на ядрената бомба през 1940-а, последвалите ядрени бомбардировки на Хирошима и Нагасаки, трагедията в Чернобил.

Оцеляваме по време на Студената война и дори през Карибската криза, когато съдбата на света действително е била заложена на карта. Преки свидетели сме на атентатите на 9-ти септември 2001г. и на икономическата криза от 2008-а.

Очаквахме Апокалипсиса заедно с Милениума, година след Милениума, а истерията „2012“ дори вдъхнови едноименен филм. Притеснявахме се от астероиди, земетресения, спиране на земята, ядрени удари, катаклизми.

Защо обаче паниката за края на света ни обхваща толкова лесно?

На първо място, информационният поток, който ни залива, е по-голям от всякога. Медиите ежедневно ни заливат с черни хроники, а социалните мрежи само влошават нещата.

Паниката стана модерна за добре информирания човек, особено сред младите. Те непрекъснато споделят шеги относно заобикалящата ги реалност, но често зад тях прозира искрен страх за случващото се.

Страхът обаче не е нищо повече от гнида, която е добре да смажем. В крайна сметка, далеч по-вероятно е да умрете от удавяне във ваната, отколкото от глобалното затопляне…

 
 

Филмите с актьори от различни раси са по-печеливши

| от chronicle.bg |

Холивуд често сочи към боксофис класациите, когато някой дръзне да попита защо няма по-голямо разнообразие на етноси. Това обаче може да се окаже грешно.

Изследване на Creative Artists Agency в тази област сочи, че „Средностатистическата печалба в дебютния уикенд на филм, който привлича зрители от най-различни етноси (което най-често е резултат на етнически разнообразния актьорски състав) е три пъти по-голяма от печалбата на обикновен филм“.

След това изследване, Кристи Хюбегър от Creative Artists Agency създава Индекс на етническо разнообразие във филмите. Тя обясни резултатите така: „Едно от най-интересните неща при успешните филми е, че комуникират с разнообразие от хора. В киното публиката иска да види свят, който прилича на техния.“

„Небелите“ хора са 38% от хората на света, но 45% от публиката по кината за миналата година. Те са гледали 413 различни филма между 2014 и 2016 година. Като „истински етнически разнообразни“ Creative Artists Agency определя филми, в поне 30% от актьорският състав не е от бели. В изследването на Агенцията тези филми печелят повече от всички „етнически неразнообразни“ без значение колко пари са налети като бюджет в продукцията.

Това много ясно може да се усети в малки филми като “Get Out” и “Hidden Figures”, както и в големи блокбъстъри като “Rogue One” и “The Fate of the Furious”.

 
 

Как да се справим с разочарованието

| от Силвия Кръстева |

Не би ли било чудесно, ако всичко, което се опитвахме да направим, завършваше точно така, както сме го планирали?

За съжаление не всеки път става така и всички ние сме изпитвали чувството на разочарованието. То е безпомощно чувство, че обстоятелствата ви контролират, вместо обратното. То се появява, когато осъзнаем, че вече не сме господари на съдбата си. И макар това никак да не ни харесва, разочарованието е факт. Може би един от най-важните житейски изпити е как се справяме с него. Как се отнасяме към хората, които преживяват разочарование, това е може би още по-трудна задача.

Ако никога нищо не правехме, сигурно нямаше да знаем какво означава разочарованието. Понякога бракът също може да се превърне в такова преживяване. Всъщност някои хора предпочитат да не се обвързват, само и само да не изпитат дрязгите, неизбежни за съвместния живот. Други, които се обвързват установяват, че не могат да понасят разочарованията и затова се разделят. Въпреки това съвместното съжителство може да бъде щастливо и успешно, ако партньорите се научат да се справят с разочарованията си. Може би тук е мястото да направим една уместна забележка: “ Всеки ден трябва да правите нещо, с което другите хора да се почувстват щастливи, дори ако това означава да ги оставите на мира!“

Симптомите на разочарованието лесно могат да бъдат забелязани, когато ги проявява някой друг, но е по-трудно да ги различите в собствения си живот. Често действа разочароващо да наблюдавате нечие друго разочарование. Разочароваме се, защото, друг е разочарован, и това може да се превърне в омагьосан кръг. Предлагам ви списък от симптоми, който ще ви помогне по-лесно да преценявате нивото на разочарованието в живота си и да сте по-толерантни към хората, също разочаровани от нещо.

1. Безпокойството – то се появява, когато нервите ви са „опънати“ и когато се чувствате загрижени за дадена ситуация.

2. Бунтовно отношение – то може да причини разочарование, както и да бъде точен симптом. За да избегнем откритата конфронтация и източника на нашето разочарование, понякога си го „изкарваме“ на хората около нас.

3. Огорчението и възмущението – често пъти са резултат също от разочарование.

4. Отдръпването – е друг симптом. Често пъти, когато разочарованията в живота ни се струват прекалено големи и вече не желаем да се справяме с проблемите си, ние просто се „отдръпваме“. За съжаление подобни действия могат само да увеличат разочарованието ни, като ни отделят от хората, които биха могли да ни помогнат за разрешаването на проблемите ни.

5. Загуба на вяра – явно е, че това става точно когато хората имат най-голяма нужда от вяра и общуване с други хора запазили своята надежда. Трябва да сме наясно с подобно поведение и да се стремим да облекчим разочарованието им преди да изпитат горчивина или да се разбунтуват. Трябва да следим дали този симптом не се проявява и в нашия живот.

Ако сте сред малкото щастливци, които рядко изпитват разочарование, но искат то да им се случва по-често, ето това са начините – гарантирано ще имате много разочарования в живота си:

– Дразнете се за дреболии. Не само им позволявайте да ангажират вниманието ви, но и съзнателно търсете основния дразнител в тях!

– Направете безсмислено ежедневието си. Не поставяйте първите неща на първо място.

– Станете перфекционист. Винаги обвинявайте себе си и другите, когато даден проект не се реализира идеално!

– Винаги бъдете прави. Не позволявайте да ви казват, че грешите!

– Станете подозрителни. Не се доверявайте на никого. Независимо какво правят другите за вас, винаги ги упреквайте в лоши намерения!

– Сравнявайте се с другите в неблагоприятна за вас светлина. Това ще ви гарантира стопроцентово страдание и разочарование!

– Трудно понасяйте всичко, което ви се случва и което не харесвате!

– Никога и на нищо не се посвещавайте ентусиазирано и от сърце!

Животът ни предлага много възможности да се разочароваме. Мечтите се унищожават от огорчения. Плановете се разрушават с приливната вълна на ежедневните проблеми. В крайна сметка за повечето хора неуспехите и огорченията са станали стандарт на живот. Когато това се случи, не трябва да изгубваме от погледа си правилната перспектива за разочароващите преживявания в живота. Когато сте обременени от житейски проблеми, когато разочарованието ви се струва най-близкият приятел или когато ваш близък е разочарован и лесно избухва, погледнете нагоре! Не търсете спасение в самосъжалението! Не си позволявайте да подхранвате огорчение. Не гледайте към разочароващите обстоятелства. Погледнете над проблемите си и ще видите надежда!

Оригиналната статия е взета от сайта www.psiholozi.com с изричното съгласие на автора. Заглавието е на Chronicle.bg