Всички привърженици на независимостта гледат към Единбург

| от |

Южени Бастие в. „Фигаро“

Референдумът за независимост на Шотландия ще се състои идната седмица. Евентуална победа на привържениците на идеята за независимост ще бъде възприета като насърчение за всички сепаратистки движения по света.

Каталония
На 11 септември 1714 г. войната за разделението на Испания приключва с превземане на Барселона от френско-испанските войски. Вчера над 1 милион каталонци излязоха по улиците на Барселона, за да отбележат 300-ата годишнина от това историческо поражение. Датата се отбелязва като Ден на Каталония. Те скандираха: „Yes we cat“ /игра на думи с призива от предизборната кампания на Барак Обама: Yes we can (Да, ние можем). В случая каталонският призив може да се преведе като: Да, ние каталонците/.

Както всяка година, на 11 септември каталонците изразиха желанието си за независимост. Тази година те го направиха с още по-голяма сила няколко дни преди референдума за независимост в Шотландия. Привържениците на идеята за отделяне на Каталония от Испания се молят на шотландския референдум да надделее отговорът „да“. Това ще бъде сигнал за тяхната собствена битка. Каталонците между впрочем не чакаха шотландците, за да организират свой собствен референдум за самоопределение, който ще се състои на 9 ноември. Вотът е подкрепян от каталонското правителство въпреки твърдата опозиция на Мадрид, който го смята за незаконен. Допитванията до общественото мнение редовно дават на каталонското „да“ за независимост над 50 процента. През март едно от допитванията дори даде 60 процента на привържениците на независимостта.

Лидерът на каталонското движение за независимост Артуро Мас /лидер на каталонската Консервативна националистическа партия/ през януари приветства прагматичния подход на британското правителство по отношение на шотландския референдум, опитвайки се по този начин да разкритикува още по-силно отсъствието на компромис с Мадрид относно каталонския референдум.

Фландрия
В Белгия разделянето на страната е редовно дебатиран въпрос. През 2006 г. една шега се превърна във водеща новина. Телевизия Ер Те Бе Еф показа филм, озаглавен „Довиждане, Белгия“. По средата му телевизионен говорител обяви, че Фландрия е обявила едностранно независимост. Това беше една шега, но днес тази шега е на път да стане действителност. На последните федерални избори през май 2014 г. партията на фламандските привърженици на независимостта Нов фламандски алианс, ръководена от Барт де Вевер, се класира на първо място с 20 процента от гласовете на избирателите. Към тях трябва да се прибавят и 3,07 процента, получени от фламандската националистическа партия Влаамс беланг, окачествявана като крайнодясна и привърженичка на отделянето на Фландрия. Нов фламандски алианс, разбира се, няма чак толкова радикални позиции колкото Влаамс беланг и настоява за конфедерално решение за Белгия. Той основава тази своя позиция не толкова на идентичността, колкото на икономическите мотиви, като изчислява на 6,7 милиона евро сумите, които всяка година Фландрия превежда на Валония.

Падания
Движението за независимост, въплътено от Северна лига, което мечтае за повторното създаване на митичната страна Падания в северната част на Италия, редовно постига изборни успехи в областите Венето /около Венеция и Верона/ и Ломбардия /около Милано/. Онлайн допитване за независимост без юридическа стойност беше организирано през март във Венето и на него 89 процента от жителите отговориха с „да“. Според политическия всекидневник „Падания“, официален орган на Северна лига, референдум за независимост може да бъде невероятен детонатор за всички народи, борещи се за самоопределяне. Привържениците за независимост на Северна Италия се ръководят както от мотиви, свързани с идентичността, така и от икономически мотиви. Те могат да бъдат обобщени с лозунга им „Рим – крадлата“, с който столицата е обвинена в отклоняване на икономическите богатства на италианския Север, без да работи и произвежда колкото Падания.

Квебек
Да живее свободен Квебек – това беше фразата, произнесена от генерал Де Гол в Монреал през юли 1967 г. Тя все още отеква като мото и надежда за привържениците на квебекската независимост. Движението за суверенитета на Квебек – Квебекската партия, основано година след гръмкото изявление на Де Гол е проводникът на  идеята за независимост.

През 1995 г. референдум, сходен на този, който ще се състои в Шотландия, беше организиран в провинцията и на него привържениците на независимостта извоюваха 50,58 процента. От тогава идеята за независимост поизгуби поддръжка в тази канадска провинция, която вече се ползва с голяма автономия. През март допитване за Радио Канада показа, че едва 39 процента от квебекците биха гласували с „да“ за независимост на Квебек. Но за Бернар Дренвил, депутат от Квебекската партия, привържениците на квебекската независимост трябва да се вдъхновяват от референдума в Шотландия.

„Независимостта е една жива, модерна и уместна идея в сегашния момент и отговаря на днешните предизвикателства“, смята той и хвали ясната формулировка на въпроса, който ще се зададе на шотландския референдум,  и това, че гражданското общество се зае с организирането на това общонародно допитване.

Сигурно е, че победа на шотландското „да“ ще съживи стремежите за независимост и ще отекне като предупредителен изстрел за държавата нация, по-специално в Европа, където тя и без това беше отслабена от Европейския съюз, който междувпрочем не крие подкрепата си за политиките на регионализъм. /БТА/

 
 

Италианската дизайнерка Лаура Биаджоти е в мозъчна смърт

| от chronicle.bg, по БТА |

Лекарите са започнали процедура по оценка на състоянието на мозъка на италианската дизайнерка Лаура Биаджоти с опасението, че тя е изпаднала в мозъчна смърт, предаде ТАСС.

74-годишната модна законодателка е била откарана в една от римските болници, след като получила пристъп. Според лекарите тя е претърпяла сърдечен удар, съпроводен със спиране на сърцето, което е могло да доведе до необратими процеси в главния мозък. В болничното заведение екипът е успял отново да задейства сърцето на Биаджоти, но при все това състоянието на пациентката е крайно тежко.

Дизайнерката се е почувствала зле в своята резиденция в Гуидония край Рим, където тя живее от началото на 80-те години в замък от ХI век. Родената в Рим Биаджоти започва кариерата си в модния бранш в началото на 60-те години. Туя бе първата западна дизайнерка, която представи свои колекции в Пекин /1988 г./ и в Москва /1996 г./.

 
 

Най-дългата НОЩ на Пловдив се завръща този септември

| от chronicle.bg |

Стартирало като „Нощ на музеите и галериите“ през 2005-а година по инициатива на Веселина и Катрин Сариеви (основатели на галерия SARIEV и фондация „Отворени изкуства“), днес НОЩ/ПЛОВДИВ е съвкупност от множество местни, национални и международни проекти, разширяващи културната карта на Пловдив.

В последните години фестивалът събира аудитория между 40 и 60 хиляди души, като артистичните проекти са над 120 разположени на 60 – 70 локации в града под тепетата.

Тази година ораганизаторите ще избират от над 70 проектни предложения от всички сфери на изкуството – съвременно и традиционно визуално изкуство, театър, кино, съвременен танц, пърформанс и др., които да включат в НОЩ/ПЛОВДИВ.

7.night.2017.lina.krivoshieva

Съдържанието през 2017-та ще бъде разпределено по традиция в тематични подпрограми: „Музеи, Галерии, Ателиета“ – като за първи път ателиетата са акцентирани като равностойна част от програмата, за да може публиката да надникне свободно в тези специфични работни пространства на изкуството; „Град и Култура” – представя културното съдържание на читалища, театри, библиотеки, общностни и религиозни центрове, културни домове, кинозали; „Клуб и Музика“ – представя алтернативните клубни пространства в града; „Публични пространства“ пък работи за развитието на културната карта на Пловдив като представя артистични проекти в открити публични пространства; в „Малката Нощ” по традиция ще бъдат включени събития за най-младата и будна аудитория.

3.night.2017.lina.k

Специален акцент в НОЩ/Пловдив, 2017 ще бъде програмата „Отворени изкуства“ с мотото ТУК НАВСЯКЪДЕ. В нея организаторите в партньорство с някои от най-активните международни културни институти и посолства ще представят специална селекция на артистични проекти от Австрия, Франция, Израел, САЩ, Финландия, Испания, Индонезия, Кореа и България. За първа година фондация „Отворен изкуства“ ще представи и артистичен проект част от международната мрежа за изкуство в публични пространства IN SITU, на която е член от есента на 2016 г.

6.night.2017.ALOS

По случай 10 годишнината на фондация „Отворени изкуства“ в програмата очаквайте и специална юбилейна изложба, в която чрез инсталации, произведения на изкуството, видеа, снимки и архиви ще бъдат представени някой от най-интересните проекти, артисти и дейности от България и чужбина, работили с „Отворени изкуства“ през последното десетилетие.

Повече подробности и детайли за цялата програма на НОЩ/Пловдив ще бъдат разкрити съвсем скоро. А дотогава „Запази Нощта за Пловдив – 15, 16, 17 септември“.

 
 

Бързам, нямам време за чаша кафе

| от Г.К. (Рекламно съдържание) |

„Мразя клишетата“ гордо заявявам, облечен в корпоративна конфекция, по време на строго регламентираната ми почивка, между 12:00 и 13:00 часа. 

Монологът ми продължава, богато наблъскан с типични за активния, съвременен градски човек „неклиширани“ изрази. Става ясно, че в петък съм “play hard”, щото цяла цяла седмица “work hard”, нали. Също така, че е 2017 година и сега животът е наистина динамичен. Всъщност те, хората, едва наскоро явно започнаха да живеят. Бъдещето ми открива все по-нови хоризонти, предлагащи все повече възможности и аз съм там, за да ги уловя всичките.

Поредица от върхове, какво да ви кажа. Няма „даун“, всичко е „ъп“. А, да. И чуждици използвам много, в несъзнателен стремеж към плавното утвърждаване на словесна каша от мултинационални субкултурни изрази, универсална за всеки от Стария континент. Иначе съм против Есперантото. Придвижването между въпросните върхове става с големи скокове, по време на които дъхът ми спира. Така разбирам, че съм жив. Разбират го и всички останали, докато им обяснявам за авангардната мерна единица „спрян дъх“. Тя, оказва се, е доста по-разпространена от общоприетите клишета като минута, час, ден и т.н. Въпреки това все още не се е наложила трайно в ежедневната реч. Очаквам обаче скоро да започнат да ми се оправдават с  „извинявай, че ме почака, но си мислех, че ще се облека за три спрени дъха, а го направих за пет“.

Мразя да чакам, защото винаги имам план. Инфакт (а-мъст-израз от модерното Eсперанто), планът ми е за следващата минута, час, ден, до края на дните, абе, за всички следващи моменти, които ще ми спрат дъха. Щото, нали животът се случвал докато си правим планове. Значи трябва да имам план, за да ми се случи живот.

И сигурно се случва, откъде да знам. Аз съм целеустремен, съсредоточен, фокусиран в плана и крайната му цел. Не обръщам внимание на нищо, което ме отвлича от целта. Aim high, знаете как е. Тая висока цел постигам с размишления и действия „извън кутията“, нищо че вътре в нея останаха повече неизследвани територии, отколкото навън.

Всеки ненавременен и абсолютно неуместен повик за лежерна /демек play soft/ почивка отразявам оригинално, с рефрена на позабравен естраден шлагер: „бързам нямам време за чаша горещо кафе“. „Е“-то в края на изречението е напевно маниерно, за да предизвика меланхоличен детски спомен.

И изведнъж, четвъртъкът ме изненадва. Планът е изпълнен, а времето е „по никое време“. Спокойствие струи отвсякъде и няма изгледи случващият се живот да ме разхълца. Без да съм взимал подобно решение, сядам на тревата в близката градина, за да не правя нищо. Просто гледам другите. Как някои се мръщят на слънцето и как подават газ, още „на жълто“. Как подтичват от началото на работния ден към края му, от началото на седмицата към уикенда, от януари към декември, от… нататък се сещате. Седиш си блажено и просто да съзерцаваш нечия рядко грациозна походка, която рисува кинетична картина пред очите ти или просто зяпаш опашката на котка с искрящи сиви очи, или пък заспалите листа на дървото, което удобно хвърля сянка върху съвършено отпуснатото ти тяло. Намирам огромна красота и спокойствие в движенията на връзката на лявата ми обувката, която потрепва от порива на топъл вятър.

Somersby_NCP_Advertorial_2

Не знам как се нарича времето прекарано в нищо правене с нормално дишане. Ако обаче не се нарича живот, значи животът е скучно, забързано подобие на това, което можеше да бъде. Понеже съм нямал време за чаша горещо кафеЕ, по пътя несъзнателно съм грабнал студено Somersby. Златен момент: сайдер и блажено съзерцание на света около теб. Не ми се искаше да свършват и моментът, и сайдерът. Решението дали да продължа да нищоправя оставям в ръцете на съдбата и хвърлям ези-тура с капачката от Somersby. Случайно виждам под нея символ – малка бутилчица. Явно съдбата си знае работата и е благосклонна към мен. Може да споделя печалбата с някой, който също няма план. Просто така, да проверя дали нищоправенето е също толкова забавно с компания, а и да прекарам още един златен момент.

ПС: Колкото и да се опитвам да мисля извън стека на Somersby, винаги по-забавно ми изглежда това, което е вътре.

Рекламно съдържание

 
 

Филми от целия свят, оказали се в основата на холивудски хитове

| от chronicle.bg |

Европа е мястото, на което се ражда седмото изкуство. Въпреки това част от най-големите шедьоври в киното са създадени в САЩ.

Това не е изненада, предвид движението на таланти от Европа към Америка покрай Първата и Втората световна война.

Днес САЩ има традиция в създаването на касови филми, които печелят популярност по целия свят. Макар че Европа има своите образци на бавното, красиво кино, Америка създава продукции с ярки ефекти и известни актьори, които покоряват цялата планета.

Затова може би ще е любопитно да надникнем към някои от тях – онези, почерпили вдъхновението си сред киното от други страни и континенти.

Филми като „Дванадесет маймуни“ и „Предизвестена смърт“ са само копие на оригиналите, създавани на други места по света.

След като преди време ви показахме сериали, които не говорят английски (но част от тях имат и американската си версия), сега ще ви запознаем с чуждоезичните филми, залегнали в основата на някои от най-известните американски киноленти. Вижте ги в галерията.