Всички християни по света днес празнуват Цветница/Палмова неделя

| от |

Християните по света отбелязват днес голям празник – влизането на Исус Христос в Ерусалим, наричан у нас Цветница/Връбница, а в други страни Палмова неделя.

Шест дни преди своето възкресение Исус е бил посрещнат на портите на Ерусалим по царски, като ликуващата тълпа е обсипвали пътя му с палмови клонки. Той е бил смятан за Син Божи, след като на предния ден е върнал от мъртвите Лазар, брата на Марта и Мария.

RAMEAUX--Mana-2012

На днешния празник вярващите носят в ръце клонки – в Европа маслинови, лаврови, върбови, от зеленика, розмарин или стилизирани палмови листа, – както и пролетни цветя.
Тази година християните по източната и западната традиция отбелязват Възкресение Христово на 20 април. Затова днес Цветница/Палмова неделя празнуват източноправославни, католици, протестанти и последователите на арменската църква.

Православната църква празнува днес християнския празник Цветница, наричан още Връбница. Празникът се отбелязва в неделята след Лазаровден, една седмица преди Великден и е един от най-хубавите пролетни празници. Посветен е на тържественото посрещане на Исус Христос в Йерусалим с маслинови и лаврови клонки.

Според евангелските текстове Христос влиза на магаре в Йерусалим, където го посрещат вярващите с клонки от маслина и го прославят като месиански цар. Предишния ден Христос е върнал към живота мъртвия Лазар и е посрещнат от жителите на Йерусалим като възкресител. Исус Христос доброволно върви стъпка по стъпка към предначертания край на земния си живот.

На службата в храмовете християните държат в ръцете си осветени върбови клонки, които заменят палмовите клонки – вайи, сякаш отново посрещат своя Спасител. Осветяването на върбичките се извършва на всенощното бдение в събота вечер. След богослужението християните отнасят осветените върбови клонки в домовете си за здраве и предпазване от болести и зло. Вярва се, че осветената върба има предпазна и възпроизвеждаща сила, затова тя се запазва цяла година пред домашната икона.

Народът нарича празника Цветница, Цветна неделя, Вая, Кукленден. Цветница е празникът на цветята и на цъфтежа. Според старите български обичаи имен ден празнуват всички, носещи имена на цветя, растения, храсти и дървета – Камелия, Цена, Цено, Цветан, Върбан, Върбинка, Виолета, Здравко, Здравка, Лилия, Латинка, Теменуга, Теменужка, Цвета, Цветанка, Цветелина, Ясен, Явор и други.

c907b7cd941ebef3bc8d31883ecefffbСутринта над портите на всяка къща се закичват венчета от върбови клонки, които предпазват от зло и от неплодородие. Лазарувалите предишния ден моми се събират на реката, като всяка носи свое венче и омесения предварително обреден хляб /кукла/ и изпълняват обичая „кумичене“. Венчетата и парчета от хляба се нареждат на дъсчица и се пускат по течението. Момата, чието венче излезе най-напред, се избира за „кумица“ и тя повежда моминското хоро към своята къща.

Главно в Североизточна България на този ден се извършват и обреди, свързани с вярването, че на Връбница „разпускат умрелите“, т. е. те излизат от гробовете си и очакват родствениците си да им донесат нещо. Преди изгрев слънце жените отиват на гробища с върбови клонки, плява /или царевични стъбла/, кандило и вода. Прекадяват и преливат гробовете на своите родственици. След това забиват клончета от върбата до гробните паметници и с плявата запалват огън. Въпреки строгия
великденски пост, на този ден се разрешава консумирането на риба.

Седмицата, която започва в понеделник след Цветница, се нарича Страстната седмица и означава мъка и страдание.

 
 

Броени дни до концерта на джаз-соул легендата Марио Бионди

| от chronicle.bg |

Този четвъртък, на 25 май, ще посрещнем Марио Бионди и ще можем да се насладим не само на най-известните му парчета, но и на чисто новия му двоен албум „Best of Soul”, който отбелязва десет години от старта на кариерата му.

Заедно с магнетичния сицилианец на сцената на Sofia Live Club ще видим и страхотния му екип от музиканти в пълен състав. Сред тях е Massimo Greco (клавишни), известен с десетките си изяви заедно с най-големите звезди на Италия като Eros Ramazzotti и Zucchero. Ще чуем и виртуозния саксофонист Marco Scipione.

София е една от дестинациите, избрана да бъде част от специалното турне на Бионди. Специално, защото то, както и най-новият му албум, отбелязват десет години от дебюта му с „Handful of Soul”.

В турнето са включени още редица градове, сред които Рига и Букурещ, а в София ще имаме възможността да се насладим на тази емоционална вечер с разтапящия глас на Марио Бионди на 25-и май в Sofia Live Club.Билетите са на цени от 70 лв. в мрежата на Eventim, а капацитетът на клуба ще е ограничен в интерес на максималния комфорт на публиката и естеството на събитието.

Вратите ще отворят в 21:00 ч., а началото е планирано за 22:00 ч.

 
 

Жени, буйове, бански: Момичетата от „Спасители на плажа“

| от |

Не може едно лято да започне и да е достатъчно горещо, ако няма поне един чийзи филм за гледане. Тази година честта се пада на „Спасители на плажа“.

Киноадаптацията на известния сериал от 90-те ще върне много от вас в мократа фантазия на горещите лета, които е прекарал, мечаейки за Памела Андерсън и Ясмин Блийт по буй и бански. За други Дейвид Хаселхоф и досега си остава героят на всички морета, обут само в червени гащета.

Хаселхоф ще се появи във филма, който трябва да излезе само след седмица. Дотогава ние подгряваме с новите момичета в червено, водени от сочната Александра Дадарио (все още помним тези гърди в първи сезон на „Истински детектив“). До нея гордо стоят Скалата и Зак Ефрон, по плочки и със силен слънчев загар.

Да, „Спасители на плажа“ ще подмокрят лятото ви. А сега – момичета и буйове, в галерията горе. 

 
 

Жан-Люк Годар се завърна

| от chronicle.bg, по БТА |

Легендарният режисьор Жан-Люк Годар се завърна в Кан необичайно в изпълнението на актьора Луи Гарел във филма „Опасният“ на Мишел Азанависиюс, представен в основната конкурсна програма, съобщи АФП.

Филмът показва Годар насред екзистенциалната му криза през май 1968 г. За него Азанависиюс се е вдъхновил от книгата „Една година по-късно“ на Ан Вяземски, бивша съпруга на легендата на новата вълна. Годар, който участва активно в студентските бунтове през май 1968 г., преживява болезнено провала на филма си „Китайката“ с участието на Вяземски.

Филмът на Азанависиюс го показва егоцентричен и ревнив. В крайна сметка той води до отчаяние младата си съпруга, която е толкова влюбена в него.

Някои реплики улучват точно в целта. Зрителят се чуди дали наистина Годар е казал това. Други обаче се забравят мигновено. Мишел Азанависиюс признава, че дори сам не може да се ориентира. Той е използвал както цитати на Годар, така и измислени от него самия фрази.

Луи Гарел в ролята на Годар е в непознато досега амплоа. Изпълнението му го нарежда сред кандидатите за наградата за най-добър актьор.

Самият Жан-Люк Годар, който е на 86 години, живее в Швейцария. Той работи върху новия си филм „Образ и текст“, който Кан с радост би представил. Легендарният режисьор обаче не се вълнува от това. През 2014 г. той дори не пристигна, за да получи присъдената му Награда на журито за „Сбогом на езика“.

 
 

„Под игото“ излиза на шльокавица – za vseki tvoy priiatel, koyto pi6e taka

| от chronicle.bg |

Издателство „Жанет 45″ отпечатва романа на Иван Вазов „Под игото“ на шльокавица по случай 24 май. Дори и да си мислите, че това е шега, оказва се – не. 500 бройки от абсурдното издание могат да бъдат закупени от книжарниците.

Шльокавицата, известна и с други подигравателни дефиниции, сред които методиевица, маймуница, есемесица и кирливица, е нестандартен начин на изписване на българския език със съчетание от латински букви, цифри и препинателни знаци.

Издателство „Жанет 45″ преобразява словото на Вазов в тази нелепа писменост, за да покаже, че употребата й е реална заплаха за нашата грамотност, за езика ни и за българската култура. Романът вече е в продажба с идеята това да бъде първото и последното издание в подобен формат. За всяка закупена книга на шльокавица, която изчезне от книжарниците завинаги, издателите ще дарят други две български книги на училища, читалища и библиотеки в цялата страна.

„Жанет 45″ обръща внимание на опасността, в която шльокавицата от чатовете и социалните мрежи се е превърнала за езика. Затова дава начало на своята инициатива именно на празника на българската писменост 24 май.

Изборът на „Под игото“ не е случаен – през 2009 година в „Голямото четене“ българските читатели избраха романа на Вазов за своя любима книга. Изписването й на шльокавица показва колко много губим, когато тази абсурдна писменост започне да измества кирилицата.

Когато видиш тази книга, изпадаш в потрес, каза пред Webcafe.bg управителят на „Жанет 45″ Манол Пейков за изданието на шльокавица, в което единственият надпис на кирилица е на задната корица. Надписът обяснява инициативата и насочва читателя към сайта www.podigoto.bg.

Зад идеята стои агенция Saatchi&Saatchi. Заедно с издателството много дълго време са обмисляли и структурирали идеята, за да бъде поднесена максимално разбираемо и да постигнат желания ефект.

„Ако изгубим езика си, губим културата си. Така губим и идентичността си“, посочват от издателството.

Повече информация за инициативата и аргументи защо трябва да пишем на кирилица, вместо на шльокавица, могат да бъдат открити на онлайн платформата www.podigoto.bg. Желаещите да получат дарение от книги училища, читалища и библиотеки могат да се свържат с издателството на booksj45@gmail.com.