Войната с вируса Ебола продължава

| от |

Сиера Леоне вдигна армията в борбата срещу Ебола, който причини смъртта на почти 900 души там, в Гвинея и Либерия. Заради риска от разпространението по света на епидемията, и „Бритиш еъруейз“ (British Airways) спря полетите до Монровия и Фрийтаун.

Президентът на Сиера Леоне Ърнест Баи Корома разпореди разполагането на стотици войници в центровете за борба с Ебола. Те са разположени предимно в източната част и приютяват разболелите се. Военните ще осигуряват спазването на карантината и трябва да попречат на роднините да вземат болните без разрешение от лекарите.

Според последния доклад на Световната здравна организация (СЗО), от 1603 (потвърдени или само със съмнения) случая с вируса, починалите са общо 887. От тях 358 са в Гвинея, 255 в Либерия, 273 в Сиера Леоне и един в Нигерия. Това изглежда е далеч от най-лошата епидемия от вируса Ебола, откакто е открит вируса преди 38 години.

Двама американци – лекар и мисионерка – които са се заразили с вируса в Либерия, където участваха в борбата с епидемията в рамките на хуманитарна неправителствена организация, бяха репатрирани със специално оборудвани самолети в болница в Атланта. Лекарят – миналия вторник, а жената – три дни след него.

И двамата бяха лекувани с експериментални антитела, досега неизпитвани върху хора, което изглежда, според лекарите, цитирани от Си Ен Ен (CNN), e показало „чудотворен“ ефект за бързо облекчаване на симптомите.

От своя страна испанското Министерство на отбраната обяви, че ще изпрати военен самолет в Либерия, за да прибере за лечение 75-годишния испански мисионер, който се е заразил с вируса.

Саудитска Арабия съобщи във вторник за свой гражданин, върнал се от Сиера Леоне и влязъл в болница в Джеда – поставен под карантина – заради идентични симптоми.

Като предпазни мярка британската авиокомпания „Бритиш еъруейз“ обяви във вторник, че спира поне до 31 август полетите си до Либерия и Сиера Леоне, след подобно решение на „Емирейтс“, влязло в сила в събота.

Нигерия, най-гъсто населената и най-голямата икономика на Стария континент, също бе засегната – лекар в Лагос, който е лекувал либериец, починал по-късно от Еебола, е заразен. Това е вторият описан случай в този град след либериецът Патрик Сойер, който умря там на 25 юли.

На места хеморагичната треска отне живота на цели семейства, като това на бившия министър в правителството на Сиера Леоне Лансана Нияхал, който съобщи във вторник, че е загубил деветима свои роднини в източната част на Сиера Леоне.

Вирусът Ебола се предава чрез директен контакт с кръв, телесни течности или тъкани от заразени хора или животни. Той причинява признаци на треска, включително кървене, повръщане и диария. Смъртността варира между25-90%.

Американски вирусолози се надяват да успеят до септември да тестват ваксина, която при успех ще позволи да се имунизират хора през 2015 година.

В понеделник Световната банка обяви, че ще мобилизира 200 милиона щатски долара (149 милиона евро) за спешна помощ на Гвинея, Либерия и Сиера Леоне, за да си купят медицинско оборудване, платени болногледачи и да намалят финансовите последици от епидемията върху населението.

Освен здравната криза, икономическото въздействие на епидемията започва да повишава тревогите на засегнатите страни. То би могло да струва на Гвинея пункт от растежа – спад от 4,5% до 3,5%, по данни на Световната банка и Международния валутен фонд.

В Либерия, цената на здравни продукти, от съществено значение за борбата срещу Ебола рязко скочи. Вдигна се и цената на рибата, която не е забранена за консумация, за разлика от дивечовото месо (маймуни, прилепи, и т.н.), обвинени в разпространението на треската, съобщава АФП.

Засега няма надежда за бързо разрешаване на кризата, която предизвиква разпространението на смъртоносния вирус.

Действията включват и санитарни кордони за изолиране на засегнатите райони.

От изключителна важност е и личната хигиена и укрепването на имунната система на хората в риск, съобщават медици. /БГНЕС

 
 

„Лудетини“: Италианско лято, италианско кино

| от |

 Ако този уикенд трябва да си изберете филм, но не ви се гледа нищо комерсиално или  кърваво („Пришълецът: Завет“ вече е по кината), то спокойно може да се насладите на италианското приключение със слънчев загар „Лудетини“.

Клишетата, че има „мъжко и женско кино“ са толкова нелепи и неприятни, особено когато говорим за добра история. Киното може да бъде много неща. То е визуално, вълнуващо, възторжено, добре или зле разказана история, то трябва да се гледа на голям екран по-често, отколкото вкъщи, то има своите майстори и своите посредствени заглавия.Половото разграничение обаче не е едно от нещата, които дефинират киното и „Лудетини“ е филм, който го доказва.

Две жени, една лудница, топла, сочна Италия и сюжет, по нищо по-различен от класическа драма с елементи на абсурдна комедия.

Филмът на италианския режисьор Паоло Вирдзи (режисьор и на The First Beautiful Thing от 2010 г.), прави своя дебют на фестивала в Кан през миналата година. Част е от програмата на режисьорската вечер. На фестивала присъстват самият Вирдзи със съпругата си Микаела Рамацоти и другата основна актриса във филма Валерия Бруни Тедеши.  Филмът не печели почти никакви награди, но това не го прави по-малко чудесен.

Най-големите аплодисменти тук отиват при сценаристите и двете основни актриси – Валерия и Микаела са чаровно луди, всяка в своя собствен свят и имащи неподправена химия помежду си.

Италианското кино разказва умерено фантазни и откачени истории, по своя напевен, като в полупиянски сън, начин. Колкото и абсурдна да е една случка, колкото и безумна да се струва на нас, добрите стари източноевропейци, италианското кино успява да я оправдае.

Диалогът, облечен като почти изпяване на репликите, красивата природа, леката истерична лудост, носеща се от всеки кадър, виното, което се лее, роклите, които се развяват, гърдите, които се показват, храната, която се изяжда, сексът, който винаги е с чувство, парите, които се харчат с лекота… Италианското кино е като добре имитирана реалност, която винаги се случва някъде другаде. Колкото и да е безумна, ти нямаш нищо против да потънеш в нея и да пиеш от извора.

„Лудетини“ е онова приятно, опияняващо и леко ненормално заглавие, което модерните италианци предлагат на по-непретенциозния зрител. Това не е Паоло Сорентино, нито Фелини, Бертолучи, дори и Бенини… но е онова, което по-обикновеното европейско кино иска да бъде, ама не е. Непретенциозен филм с титанично красиви и отличителни жени в кадър, и добра история.

Подобно на Шекспирова комедия Беатриче и Донатела (по дяволите, дори имената им звучат като от абсурден театър) се запознават в психиатрична клиника. Едната е шумна, луда, претенциозна, снобарка по един очарователен начин. Другата е нейната противоположност – леко неумита, странна, затворена, социопатична жена с нервни тикове.

Едната търси лекотата и свободата, а другата детето си. В крайна сметка и двете търсят щастието, просто защото се оказва, че са се родили нещастни. Тъгата и сълзите са техен най-добър приятел още от детството им и това не може да бъде излекувано с никакви хапчета, вещи или дори хора. То просто е това, което е. Или живееш с него, или избираш да не го правиш.

Всеки човек търси щастието. Нуждата от по-доброто, по-хубавото, по-харесваното е фундаментално заложена във всеки от нас. Но най-силно това желание е изразено именно от онези, на които то най-лесно се изплъзва. Онези, които не го откриват в малките неща, онези, които успяват да го зърнат само за миг, с крайчеца на окото си.

За такива две жени, може би защото жените са по-склонни към емоционални залитания, се разказва в „Лудетини“. Те търсят щастието заедно, хванати ръка за ръка.  Филмът съдържа препратки към заглавия, в които лудостта, непокорността и непримирението са в основата, като „Полет над кукувиче гнездо“, „Телма и Луис“ и италианския филм „Познавах я добре“, за който самият Вирдзи казва, че го е вдъхновил за историята. Ясен визуален диалог към всички се виждат във филма и ако сте по-наблюдателни, ще ги хванете. Но дори и това да не се случи, прекарването в компанията на Беатриче и Донатела пак ще бъде приятно.

Киното преди всичко е удоволствие. Като чаша вино, секс, нещо сладко и топло лято. Всички присъстват в „Лудетини“, в случай че се чудите.

 
 

Часовете преди смъртта на Крис Корнел

| от chronicle.bg |

В полицейския доклад за смъртта на Крис Корнел са описани последните му часове. Там пише, че бодигардът на певеца, Мартин Кирстен, го е намерил в безсъзнание на пода в банята на хотелската му стая в 12:15 през нощта, „с течаща кръв от устата му и спортна лента около врата му“.

Кирстен за последно вижда Корнел 45 минути преди смъртта му, според доклада. Той минава през стаята на певеца, за да оправи компютъра му. Охранителят също така му дава две хапчета Ативан, за които Корнел има рецепта и взима против безпокойство. 5 минути по-късно, в 11:35, Корнел разговаря със съпругата си, Вики Корнел, и й казва със фъфлещ тон, че „може би е взел един-два ативана допълнително“.

В 12:15 Вики звъни на Кирстен и му казва „да види съпруга й, защото не звучал много добре“, добавяйки, че „звучал гроги и постоянно повтарял: „Уморен съм“.

Парамедиците пристигат в 1:00 през нощта, но не успяват да съживят Корнел. Доктор произнася смъртта му в 1:30. Малко след това полицаите пристига и започват разследване като един от тях се обажда на Вики, за да й съобщи лошата новина.

Cornell’s death was officially ruled a suicide by hanging Thursday afternoon by a Wayne County medical examiner. The Cornell family has since disputed that ruling in two separate statements, both of which mention Ativan.

 

Ативанът третира лица, които страдат от тревожност и депресия чрез ефективно балансиране на някои химикали. Използването на лекарството може да доведе до появата на редица сериозни странични ефекти, включително влошаване на депресия, промени в настроението, загуба на паметта, халюцинации, възбуда и объркване.

 
 

Празнуваме Св. Константин и Елена

| от chronicle.bg, по БТА |

Църквата почита днес Светите равноапостоли Константин и Елена. Църковният празник е в памет на император Константин и на неговата майка Елена.

През 313 г. Константин издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия. Самият той приема християнската вяра в края на живота си. Царица Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус. Това събитие се смята за най-важното в историята на християнската църква и затова император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци.

Император Константин е погребан в златен ковчег в църквата „Свети Апостоли“ в Цариград, а градът 16 века носи името му – Константинопол. Оттогава на 14 септември църквата чества Въздвижението на честния и животворящ кръст.

Според народните вярвания на днешния ден строго е забранена всякаква полска работа. Селските стопани свързват празника с предпазването на реколтата от градушка. Вярва се, че „Еленка и Костадин носят градушката в чувал“.

Това е денят на игрите върху огън – нестинарството, запазени и досега в някои райони на Странджа, но почти само като атракция.

Празникът започва няколко дни преди деня на Свети Константин и Елена – със събиране на средства за общ курбан, а също с почистване и поправяне на изворите и кладенците на селата.

На мегданите предварително е приготвена голяма клада от няколко товара дърва. Вечерта те се запалват, а всички се събират около кладата и слушат ритъма на ритуалния тъпан, по-късно – и хороводните мелодии, предназначени за обреда.

Когато огънят стихне, останалата жарава – живите още въглени, се разстилат в кръг. Около тях се извиват хората, а начело се носят иконите на Св.Св. Константин и Елена.

В жаравата влизат боси нестинарите, които най-често са жени. Те са като че ли в несвяст, в унес. Вярва се, че иконата на светеца, която държат, ги запазва от огъня. В това състояние нестинарите понякога изричат пророчески думи, гадаят бъдещето или общуват с умрели предци. Трансът и ритуалният им танц траят няколко минути.

След нестинарските игри всички се събират на общата трапеза с приготвения курбан.

Имен ден празнуват Константин, Костадин, Костадинка, Елена, Еленко, Елка.

 
 

Жени, буйове, бански: Момичетата от „Спасители на плажа“

| от |

Не може едно лято да започне и да е достатъчно горещо, ако няма поне един чийзи филм за гледане. Тази година честта се пада на „Спасители на плажа“.

Киноадаптацията на известния сериал от 90-те ще върне много от вас в мократа фантазия на горещите лета, които е прекарал, мечаейки за Памела Андерсън и Ясмин Блийт по буй и бански. За други Дейвид Хаселхоф и досега си остава героят на всички морета, обут само в червени гащета.

Хаселхоф ще се появи във филма, който трябва да излезе само след седмица. Дотогава ние подгряваме с новите момичета в червено, водени от сочната Александра Дадарио (все още помним тези гърди в първи сезон на „Истински детектив“). До нея гордо стоят Скалата и Зак Ефрон, по плочки и със силен слънчев загар.

Да, „Спасители на плажа“ ще подмокрят лятото ви. А сега – момичета и буйове, в галерията горе.