Военната операция няма да реши проблемите на ивицата Газа

| от |

 

Ескалирането на насилието в ивицата Газа рязко намалява шансовете за мирно уреждане на кризата. Страните демонстрират готовност за голяма война.

Военната кампания, в началото свеждала се до размяна на дистанционни удари, премина във фазата на наземни боеве. И веднага се увеличи броят жертви – десетки израелци (толкова не е имало в Израел от 2006 година, т.е. от Втората ливанска война) и стотици палестинци. Драматизмът на положението е там, че сред загиналите има близо 200 жени и деца, които по принцип не могат да бъдат палестински екстремисти.

За ставащото сега в ивицата Газа разказа в интервю за „Гласът на Русия“ палестинският политолог Атеф Абу Сейф, очевидец на събитията:

- В течение на 2 седмици в ивицата Газа стават убийства, атаки, разрушения. Използват се всевъзможни видове оръжия израелско и американско производство – ракети, танкове, самолети. Убити са над 500 души, повече от 300 души са сериозно ранени. Близо 700 къщи очевидно не подлежат на възстановяване, още 2000 домове се нуждаят от основен ремонт. Газа е пред прага на хуманитарна катастрофа. Израел унищожава хора, къщи, селскостопански площи. Броят бежанци е вече 60.000 души, болниците са в плачевно състояние, няма нито лекарства, нито оборудване за оказване на помощ на хората.

Размахът на загубите и бедствията на населението на ивицата Газа изискват спешни действия на световната общност, смята Москва. Новата опасна вълна от насилие с цялата си очевидност доказва необходимостта от прекратяване на огъня, изтъква МВнР на Русия. Но страните на конфликта са настроени за решителни действия.

Израелските военни планират разширяване на бойната операция в ивицата Газа докато не постигнат всички поставени пред тях задачи. Тел Авив признава, че операцията върви сложно и краят й не се вижда. Съдейки по всичко, Израел е готов към нови загуби, в това число и на реномето си. Движението ХАМАС се отказва от връщане към предвоенното статукво – от примирие без гаранции за сваляне на граничната блокада и освобождаване на съратниците, задържани от Израел на Западния бряг на Йордан. Както каза неотдавна лидерът на ХАМАС и бивш премиер Исмаил Хания, „ние не можем да се върнем назад и не приемаме повече бавната смърт“.

Проблемът е там, че с военни средства проблема на ХАМАС не се решава. За унищожаване на цялата инфраструктура на терористите ще се поиска продължителна окупация, което означава големи загуби. Могат да бъдат унищожени най-активните екстремисти, но повечето членове на ХАМАС не се отличават от мирните жители. И затова една тотална война против тази организация ще означава геноцид спрямо целия палестински народ.
Гласът на Русия

 
 

Рубен Остлунд със Златна палма в Кан за филма „Площадът“

| от chronicle.bg |

Наградата „Златна палма“ на 70-ия годишен кинофестивал в Кан беше присъдена на режисьора Рубен Остлунд за сатиричния филм „Площадът“. Той осмива нетолерантността на хората на изкуството и буржоата в Европа към мигрантите, бежанците и бездомниците. Във филма участва Елизабет Мос в ролята на Ан. За нея това е много важна година – в момента по телевизията тече сериалът с нейно участие The Handmaid’s Tale, като предстои да я гледаме и в Top of the Lake.

Даян Крюгер получи наградата за най-добра актриса в „Изневиделица“ на кинофестивала в Кан, а Хоакин Финикс – за най-добър актьор в „Никога не си бил действително тук“.

София Копола бе отличена за най-добър режисьор за филма „Измамените“.

Френският филм „120 удара в минута“ беше удостоен с Голямата награда на журито. Филмът на режисьора Робан Кампио е драма за диагнозата СПИН.

Специалната награда на 70-ия кинофестивал в Кан отиде при Никол Кидман.

Наградата „Златната камера“ за най-добър първи филм получи френската режисьорка Леонор Серай.

Филмът „Млада жена“ на 31-годишната Серай е комедия за 30-годишна жена, която се връща от чужбина в Париж и търси ново начало в живота си.

„В нашето трудно време героинята със съвсем човешки черти запазва въображението и чувството си за хумор“, каза Серай, получавайки наградата. Тя добави, че е събрала много жени в екипа на филма си и че е била бременна при снимането му.

Руският режисьор Андрей Звягинцев получи наградата на журито на кинофестивала в Кан за филма „Без любов“.

Изненадващо, тази година наградата за най-добър сценарий си поделиха два филма – The Killing of a Sacred Deer (от Йоргос Лантимос и Ефтимис Филипу) и You Were Never Really Here (Лин Рамзи)

„Златна палма“ за най-добър късометражен филм беше присъдена на A Gentle Night от китайския режисьор Чиу Янг.

В тазгодишната селекция участваха деветнадесет филма. Журито е в състав Педро Алмодовар, Уил Смит, Джесика Частейн, Фан Бинбин, Анес Жауи, Парк Чан-Уук, Марън Ейд, Паоло Сорентино и Гейбриъл Яред.

Вижте в галерията снимки от последната вечер на фестивала.

 
 

Палеонтолози откриха останки от морско чудовище на брега на Волга

| от chronicle.bg, БТА |

Международна група учени откри останки от плиозавър на брега на р. Волга край Уляновск.
Огромното чудовище Luskhan itilensis (главния дух) е живяло преди 130 милиона години. Само черепът му е бил дълъг 1,5 м.

Плиозаврите с къси шии са разновидност на плезиозаврите. Те в действителност не са били динозаври, но са живели заедно с тях и са били топ хищници. Имали са необичайно тяло с четири големи плавника, твърд торс, а дължината на шията им е варирала.

Новооткритото чудовище е било с тънка и дълга муцуна, която изненада специалистите. Тя е характерна за речните хищници. Според специалистите това означава, че плиозаврите са имали по-широка екологическа ниша.

Чудовището от Волга не е най-големият известен плиозавър. През 2009 г. в Дорсет беше открита фосилизирана двуметрова глава на Pliosaurus kevani.

 
 

AlphaGo победи най-добрия играч на Го и спира да се състезава

| от chronicle.bg |

Преди няколко дни AlphaGO, изкуственият интелект на DeepMind, за първи път победи Ке Жи, най-добрия играч на древната китайска бордова игра Го.

Сега хората от екипа на AlphaGO започват да работят по други проекти.

През изминалата година Хасабис и екипът му значително подобриха изкуствения интелект. Това доведе и до безапелационната победа на AlphaGo във Вужен, Китай – три успеха срещу Ке Жи за изкуствения интелект. Когато DeepMind представи AlphaGo, сериозните Го играчи попитаха дали е достатъчно умен, за да предизвикат най-добрите от тях. Когато той победи южнокорееца Лий Седол, мнозина се оплакваха, че изкуственият интелект по някакъв начин имитира интуицията, която се изисква, за да се играе тази изключително сложна игра. Но тъй като екипът на DeepMind продължи да подобрява тази изненадващо мощна система, топ играчите на Го не можеха да развият достатъчно уникален и понякога превъзхождащ стил на игра.

AlphaGo може би ще бъде използвана в областа на роботиката и автомобилите, обявиха от DeepMind, подразделението за изкуствен интелект на Google. Важното е, че изкуственият интелект надви най-добрите в сфера, за която се твърдеше, че е невъзможно. Или поне не би трябвало да е възможно днес. AlphaGo повече няма да се състезава, а ние ще следим с огромен интерес към следващия проект на екипа зад него.

 
 

Най-добрите наши и чуждестранни студентски филми показват в НАТФИЗ

| от chronicle.bg, по БТА |

Най-добрите студентски филми от наши и чуждестранни университети показват в НАТФИЗ. Панорамата „CILECT Prize – 2017″ – от игрални, документални и анимационни филми, е от днес до 2 юни в кинозалата на НАТФИЗ, съобщават от академията.

The CILECT Prize е първата по рода си награда, присъдена на студентски филми от висшите училища, обединени в организацията CILECT. Всяко училище има право да изпрати по един филм в трите категории – игрално, документално и анимационно кино. Всички избрани студентски филми стават част от компилацията The CILECT Prize.

The CILECT Prize е основана през 2005 г. по предложение на ректора на НАТФИЗ проф. Станислав Семерджиев, тогава заместник-председател на конференции и фестивали. Церемонията по представянето на наградата е в рамките на годишните конференции на CILECT. Първата церемония е в Мадрид на 21 ноември 2006 г.

В 12-ото издание – „CILECT Prize-2017″ – са 115 игрални, 94 документални и 54 анимационни филма. НАТФИЗ се състезава с анимацията „Terror – Error“ на Александър Начев, документалния филм „Пеем и това е“ на Сюзън Кутайфан и игралния „Добри“ на Орлин Милчев.