Внимание, Унгария не е чак толкова далече!
Адриан Михалцяну, в. „Гъндул“
Какво би било да разбереш, че редица високопоставени официални представители от антуража на премиера са обявени за нежелани на американска земя и че им се отказва виза за Америка заради корупция?
Какво би било заместник-посланикът на САЩ да заяви, че „ако се продължава по този начин, ще бъде невъзможно вече да си сътрудничим като съюзници“, и това само месец след като президентът на САЩ е посочил страната ти редом с Русия, Китай, Венецуела и Египет като отрицателен пример по отношение на спазването на човешките права?
Не, не говоря за Румъния. Поне засега. Говоря за Унгария, където всичко казано по-горе вече се случи. А ще се случат и едни специални изслушвания в Европейския парламент по отношение на политическата ситуация в съседната страна, където режимът на Виктор Орбан осъществява една политика на подкопаване на свободата на пресата, на потискане на политическата опозиция и преориентиране на страна на Изток въз основа на националистически предпоставки с расистки и иредентистки акцент.
Имаме всички сигнали, че има такъв стремеж и в Румъния, защото политическата битка изглежда е взела ума на някои хора повече от обичайното. За щастие, все още нямаме на власт режим с фашитски влечения.
Но вече се поставя въпросът, и то много сериозно, за присъствието на корупцията и на корумпираните лица на всички нива в управлението на Румъния. Години наред тежки съдебни дела стояха на сянка, тези, които искаха да ги докарат до успешен край, бяха сплашвани или чисто и просто спъвани, а мафията на новобогаташите зад гърба на някои политици успя да задуши всякакви остатъци от съвест у държавните чиновници, която би могла да притесни с нещо силните на деня.
Лавината от дела, която се изсипа през последните дни, изненада поддръжниците на настоящото управление, които протестираха, че години наред нищо не се беше случило, а точно сега, на прага на изборите, се оказва най-подходящият момент те да бъдат извадени от нафталина. С това отношение те придават на своя основен неприятел – президента – качества, които той няма. Защото зелената вълна идва не от (президентския дворец – бел.ред.) Котрочени, а от Запад. А тези малцина смелчаци, които дадоха ход на делата, го направиха именно защото чувстват, че гърбът им е защитен от много по-силен съюзник отколкото един президент, намиращ се в края на мандата си и излязъл отдавна от всякаква зона на доверие и легитимност. Гледайки настръхнали към Котрочени, корумпираните си представят, че веднъж щом бъде спечелена президентската власт (да не забравяме, че вече имат парламента и правителството), нещата ще влязат в нормалния си коловоз, там, където можеш да съчиниш за една нощ закон, който да дезикриминира каквото си поискаш.
Безпокойството на САЩ по отношение на корупцията в Унгария и Румъния не идва от позицията на някакво морално превъзходство – има и корумпирани американци, до които нашите биха изглеждали като джуджета – а заради една крещяща необходимост: засилването на източния фланг на НАТО в борбата както с руснаците, така и с хаоса в Близкия изток. Американците имат нужда от нас изключително много, особено когато Турция дава признаци на дори още по-тежък авторитаризъм от Унгария, а „предмостовите укрепления“ в Грузия и Ирак са изключително отслабнали. А примерът на Украйна, която продължава да се намира на ръба на колапс, ги убеди, че да залагаш доверието си на корумпирани до мозъка на костите съюзници представлява опасност, която чисто и просто не могат да си позволят.
Някой задавал ли си е въпроса какво ще се случи, ако Виктор Орбан не реагира подобаващо и извади страната си от орбитата на западната демокрация, съюзявайки се с Русия? Някой задавал ли си е въпроса какво ще се случи, ако Турция, притисната от енергийната зависимост от Русия и хваната между чука и наковалнята в кюрдския проблем, но и намираща се под един все по-недемократичен режим, се присъедини към руските интереси в региона? По принцип възникващите автократи и диктатори винаги имат мания за преследване и са склонни да рискуват десетилетия от развитието на страната си, само за да запазят властта, историята ни е показвала това много пъти. Как би изглеждала Румъния като един остров, до една също толкова слаба България и една антиамериканска Гърция, в източния фланг на НАТО, в присъствието на един Европейски съюз, който изчерпа инструментите си за влияние върху местните политици, които вече не дават признаци, че се интересуват от усвояването на еврофондовете, единствени способни да извлекат тази страна от мизерията? Разбираме ли, значи, колко далече стига играта на Русия?
Голям брой въпроси, чиито отговори може да не ни харесат. Може все пак да има сред голямата шайка политици, обсебени от властта, някой, който да си зададе тези въпроси. И да дръзне също така да се издигне до висотата на историческите провокации. Иначе скоро може да се окажем съюзници на други, които не дават пет пари за загубили давност въпроси като правата на човека, свободата на изразяване или дори човешкия живот. Нима искаме това?
