“Влез в час”

| от |

Телевизия България он ер стартира документални поредици за средното и висшето образование в България.

Новатателевизионна поредица „Влез в час“ ще представя  живота в училищата на малките градове и села

„ПроАктивно”  търси мястото и ролята на висшето образование в България и кариерното развитие на образованите млади хора у нас. 

Влез в час 5

Студентската телевизия Алма Матер, Фондация„Заедно в час „ и медийна група България он ер стартират нова поредица от документални филми „Влез в час“. По телевизия и радио България он ер ще се излъчват половинчасови  документални филми за  живота в училищата на малките населени места в България. „Много често хората  мислят, че на подобни отдалечени места нищо положително не се случва, но филмите ще ни разкрият един по-различен свят, в който учители, ученици и родители са активно ангажирани в образователния процес“, споделя Евгения Пеева, изпълнителен директор на  Фондацията.

Новата поредица е насочена към социалните светове на младежите от малки населени места. Предмет на специален интерес са техните усилия  да подобрят средата, така че младите хора да разполагат с  възможности да реализират  собствени идейни проекти в различни области – образование, професионално развитие, изкуства, култура, екология и др.

Основните пространства, в които епизодите ще се разгърнат са реалностите, в които младежите живеят –  училището, клубовете,   домашното пространство, улицата.

Според Светлана Божилова, директор на ТВ „Алма матер”  интересът на увиверситетската телевизия към  този проект е провокиран от потребността за  цялостна реформа в образователната система.”Истинското богатство на една нация са истинкси образованите млади хора”, категорична е тя.

В ефира на България он ер стартира и студентската програма „ПроАктивно”, която се фокусира върху развитието на висшето образование в България.

Поредиците ще се излъчват  всяка събота от 13.00 час . Първите два филма от  „Влез в час” можете да гледате на 3 и 24 май от 13:00 ч. по телевизия  България он ер и да ги слушате по нейното радио.

“ВЛЕЗ В ЧАС”

 

Една от темите, по която всеки българин се чувства компетентен да говори е образованието в училище. Още повече, че това се случва  в момент, в който всекидневно се умува какви реформи са нужни на българската образователна система при доказано ниски резултати на утвърдените международни тестове и понижен престиж на учителите. Опитайте да дискутирате с ваши приятели на тази тема и ще усетите нахлуване на тежки вълни от обвинения към последните: “Те не преподават от години и стоят там по задължение. Това са неуспели хора, които нямат какво друго да правят!”, или пък “Учител, пфу, работят до обяд и после си гледат кефа!”. Младите хора също няма да бъдат пощадени: “Те, сегашните деца се интересуват само от повърхностни неща, не четат, не могат да говорят и пишат”. Скоро ще проумеете, че вашият събеседник разбира още повече от ситуацията в България и ще насочи потока на мисълта си към родителите: “За всичко са виновни обаче родителите, които не умеят да възпитават своите деца и нямат ценности”. Ако се осмелите да го попитате какво може да се направи по въпроса реакцията ще бъде любопитна: “Какво мога аз да направя?! Виж че цялата система е прогнила и с нас си правят каквото си искат политиците?!”.

Наистина ли така стоят нещата? В България има над 2500 училища, над 750 000 ученици и над 120 000 учители.Познаваме ли всички тях, че да говорим общо за училището, учениците и учителите? Общували ли сме си в действителност с младите хора и техните родители, че да можем да говорим с толкова лека ръка отгоре-отгоре за тях? Няма как да отговорим лесно на тези въпроси по една проста причина – всъщност не знаем! Не знаем без да видим, без да си направим труда да проучим. А без да разбираме социалната среда реформи са невъзможни.

Екипът на телевизия “Алма Матер „ взе категорично решение да не се примирява с бързи и лесни отговори в името на по-добро и качествено образование. Решихме да влезем в училище и да видим  какви светове съществуват там. Съгласихме се, че и това не е достатъчно и започнахме да обикаляме градове и села, така че да разберем малко по-добре как живеят и си общуват хората в различни региони и населени места в България. Заключихме, че преди някой друг да може да говори за училище, първо мнението си би следвало да споделят тези, които пряко и ежедневно се трудят и общуват в тази среда. Решихме да се водим от въпросите, а не от готовите отговори или рецепти за успех. С подкрепата на фондация “Заедно в час”и медийна група „България он ер“ отворихме тежките порти на българското средно училище и започнахме да откриваме пъстра и разноцветна картина. Оказва се, че отвъд “видимото” и медийно пространство в България, съществуват множество млади хора и техни учители-будители, които активно преследват свои каузи и проекти не само “на думи”, но преди всичко чрез ефективни и последователни действия. Те остават “невидими”, защото не се целят във високите етажи на властта, не живеят в големи градове, не обитават елитни училища, не е задължително да са завършили “най-добрите” университети, не може да се каже, че са “скандални”… не обживяват пространства, към които са насочени повечето телевизионни камери. Те са “невидимите млади хора”, които могат да реализират победи именно там където има смисъл и е възможно за тях – в обозримите им локални пространства (града, квартала, училището), в пистите, по които самите персонажи се движат всеки ден, докато активно търсят своето място в света. За тях простичката опозиция “песимист – оптимист” няма как да има значение, защото е праволинейна и притискаща свободомислещия човек като в клетка. Страхът от провал не парализира техния свят, защото знаят, че човек се учи от грешките си и е важно да опиташ преди да сочиш гневно с пръст. Модерният млад човек на България може да живее многоизмерно, динамично и пъстро, с “про-активна” нагласа към света. Той не се определя като оптимист или песимист, а е “активист”. “Динамиката” е неговата кръв, “креативността” е неговото съзнание, а “промяната към по-добро” е това, което го зарежда, за да посрещне с усмивка утрешното слънце.

Това, което обединява общите усилия на учители и ученици не е една  голяма идея или идеология, те не биха искали да “изчистят България за един ден” или “make the world a better place”. Сближават ги допълващите се аспекти на техните характери. Това е така, защото  съчетават в себе си множество роли, някои от които са напълно противоречиви от гледна точка на обществено приетата логика. Разнообразността на техния вътрешен свят всъщност позволява на всеки един от персонажите да се свърже с другия в името на социално отговорни действия, така че да правят нещата, които харесват по начина, по който харесват и могат. Отправили се по интересни и вълнуващи пътища, техните многобройни лица се пресичат в сходни граждански визии, за да се обединят постепенно и образуват здрава мрежа, в която са вбримчени реални човешки съдби.

В този смисъл документална поредица „Влез в час“ се опитва да покаже „невидимите млади“ като креативни, кооперативни, гъвкави хора, които, чрез силата на своите житейски философии, ценности, социална активност и взаимоотношения успяват да променят локалната среда, в която живеят – техния дом, клуб, музикално студио, училището, града, региона, себе си. Смисълът на поредицата „Влез в час“ не е да се покаже „светъл“, „героичен“ и „спасителен“ образ на „успели“ млади хора, а по-скоро да се илюстрират социалните ползи от обединяването на усилия, от това да имаш положителна визия за своя живот и този на другите, да задаваш критични въпроси към себе си и към заобикалящата те среда и настойчиво да се оглеждаш за отговорите, търсейки своите таланти и призвание. Смисълът, открит в това да си част от общност, смисълът да създаваш и обединяваш хората, независимо дали живееш в село Мирково или в Самоков. А този смисъл може да бъде открит и в нещо много просто и близко до нас – българското средно училище.

Документалните поредици за българското средно и висше образование „Влез в час“  и „ПроАктивно” ще се излъчват всяка събота от 13.00 часа в ефира на телевизия и радио България он ер. Премиерата на „Влез в час“ е на 3 май, събота.

За Chronicle.bg Деян Петров

 
 

„И дъхът стана въздух“: ориентир за смисъла на живота

| от |

Търсенето на смисъла е едно от закономерните мъчения за интелигентния човек.

Докато блажените „нищий духом“ (по Атанас Далчев) съществуват в ядрото на бита, щастливи като тристакилограмови хипопотами в блато, умните търсят смисъла. Някои го търсят във философията, други – в литературата, трети – в екстремните преживявания. Мнозина пък бягат от преследващия ги въпрос за смисъла като живеят в захаросаната, фражилна илюзия, че смъртта не съществува.

И има една особена порода хора, които от съвсем млади се вкопчват в болезнената тема за неразделността на живота и смъртта и се завъртат с нея в смъртоносен танц. Един от тях е авторът на „И дъхът стана въздух“ (изд. Ciela) – Пол Каланити.

В ученическите си години той отказва да следва професионалния път на баща си и дядо си и не желае да се занимава с медицина. Насочва се към литературата и получава магистърска степен по история и философия на науката и медицината в Кеймбридж. Защитата на дисертацията му е върху творчеството на поета Уолт Уитман и по всичко личи, че му предстои добро бъдеще в тази сфера. Но уви.

Въпросът за смисъла не спира да му диша във врата и в крайна сметка той намира призванието си именно в лекарската професия.

Описанията на случки от лекарската му практика са детайлни, безпощадни и лишени от всякакви глазура. Интересни са за читателя от различни гледни точки: през тях можем да видим скелета на американската здравна система, да помислим върху темата за лекарския морал, да осмислим мисията на медиците, да разберем механизмите, по които лекарите стават „безчувствени“ и груби (нещо, в което непрекъснато ги обвиняваме), и да надникнем в най-интимните преживявания на пациенти, които се опитват да поддържат баланс на ръба на смъртта, да се надсмеем на иронията на живота.

Каланити води читателя си за ръка към една колкото опустошителна, толкова и осмисляща реалност, при това без да го подвежда. Още в началото на книгата авторът описва диагностицирането си с рак на белия дроб, когато е на 36 години. Докато ни води през болничните стаи и операционните, в които работи като неврохирург с блестящо бъдеще, за момент забравяме, че всъщност ни води към собствената си гибел.

Идването на болестта се случва извън всякаква закономерност, която може да я оправдае. Но тя се случва: започва със силни болки в гърба и вътрешната увереност на Каланити, че е болен от рак. Потвърждаването на диагнозата ни кара да придружим писателя по време на прехода му от лекар към пациент и ни задължава да вървим до него до самия край.

Няма да ви заблуждавам, че тази книга ще ви развесели или ще ви достави удоволствие. Шансът за това е минимален, да не кажем никакъв. Но тя разказва изключително откровено, ясно, искрено и семпло за пътя към края и опорните точки, които разпознава един обречен на скорошна смърт лекар. Тя е лъч светлина, който може да проникне в депресивната симптоматика на вечно търсещите смисъла.

Което само по себе си е нагледен пример как абсурдно краткият живот на един човек се превръща в икона на смисъла.

 
 

Миналото на Джак Спароу – всичко, което знаем

| от chronicle.bg |


Внимание! Текстът съдържа сполери за „Карибски пирати: Отмъщението на Салазар“.

Запознахме се с капитан Джак Спароу в първия филм от поредицата – „Карибски пирати: Проклятието на Черната перла“ през 2003 година. В момента той е някъде посредата на кариерата си и ние продължаваме да я следим с интерес. Но колко точно знаем за миналото му?

С всеки следващ филм научаваме все повече и повече и това продължава в „Отмъщението на Салазар“. В трейлъра на филма виждаме Спароу като много млад, така че предстои да научим още. За сега обаче знам толкова:

 

Семейството му

В „Карибски пирати: Сандъка на мъртвеца“ виждаме Едуард Тиг – пазителят на Пиратския Код и баща на Спароу. Тогава разбираме и откъде Джак наследява маниерите си. За майка му знаем много малко, дори не знам името й. Известно ни е обаче, че главата й е смалена и се пази като талисман от бащата на Джак, който после му я подари. Тя висеше от колана му в „Карибски пирати : В непознати води“, както и в последните кадри на „Карибски пирати: На края на света“.

 

Той изкарва името и шапката си в битка със Салазар 

Научихме много за Джак Спароу от последният филм. Името му (Спароу, sparrow – от англ. ез. – врабче) е прякор, който получава по време на битка с ловеца на пирати Салазар. Той се подиграва на Салазар от борда на кораба си и докато го прави, изглежда като малка птичка, която чурулика. Тогава той става и капитан за първи път, когато капитанът на кораба му е убит. След като успешно преминава с кораба и екипажа си през битката, Джак получава адмирации и прочутата си шапката, която обича толкова много.

 

Джак има магически компас

Едно от най-мистериозните и свръхестествени елементи от поредицата „Карибски пирати“ е компасът на Джак Спароу. Който го използва, може да види къде се намира това, което желае най-много. В „Сандъка на мъртвеца“ научаваме, че го получава на бартер от Тиа Далма, която всъщност е богинята Калипсо в човешка форма. В новият филм обаче виждаме, че Джак го получава от предишният капитан на „Умиращата чайка“. Може би го е изгубил и след това е трябвало да си говърне. Тук ситуацията не е много ясна.

 

Джак става лидер на пиратите

В „На края на света“ разбрахме, че пиратите имат девет лидера и Джак е един от тях. Възможно е предишният лидер на неговатаа позиция да е бил предишният капитан на „Умиращата чайка“.

 

Компанията East India Trading го маркира и потопява кораба му

Когато ни представят Спароу по име за пръв път, виждаме белега на ръката му, който го маркира като пират. Този белег е оставен от East India Trading. По-късно виждаме и Кътлър Бекет – мъжът, който поставя белега. В непоказани кадри от „Карибски пирати: На края на света“ Бекет наема Спароу да прекара някакъв товар. Когато пиратът научава, че товарът всъщност са роби, ги пуска на свобода, за което Бекет го маркира и изгаря кораба му.

 

Той продава душата си, за да върне Перлата 

След като Бекет съсипва кораба, Джак Спароу и Дейви Джоунс сключват сделка, в която Джак се съгласява да му служи 100 години след като умре, ако Дейви върне кораба му и Джак му е капитан 13 години. В роман сроден на франчайза пише, че корабът се казва „Умиращата чайка“, но Спароу го прекръства на „Черната перла“ след като се появява отново. Традиционно преименуването на кораб е лош късмет, но Джак решава, че щом веднъж вече е бил потопен, това няма особено значение.

 

Екипажът му се разбунтува и го оставя да умре

Въпреки, че Джак и Дейви се разбират Джак да е 13 години капитан на Перлата, той се задържа само две преди най-личният му приятел Хектор Барбоса да поведе екипажът му на бунт. Джак е оставен сам на остров, от който обаче успява да избяга. Ще изминат 8 години преди да успее да си върне Перлата в първия филм от поредицата.

 
 

Bulgaria Air подарява самолетни билети и вход за фестивала Lollapalooza в Париж

| от chronicle.bg |

По повод стартирането на обновения си и по-функционален уебсайт, Bulgaria Air реши да изненада пътниците с интересна игра.

#Билети, фестивал и един приятел късметлия ще спечели два двуспосочни самолетни билета до Париж и вход за известния фестивал Lollapalooza, който тази година ще се проведе на 22 и 23 юли във френската столица.

Механизмът за участие е много лесен – в различните страници и подстраници на уебсайта www.air.bg са скрити имена на музикални изпълнители. Участниците трябва да ги открият и да посочат тяхна песен като коментар под публикация за играта във Fаcebook. Всеки ден имената на музикантите ще бъдат различни. Във Facebook страницата на авиокомпанията са описани подробно условията и стъпките за участие.

Жокер към участващите е, че най-много изпълнители ще бъдат скрити в новите секции на уебсайта. Обновеният интерфейс на интернет страницата вече предлага възможност пасажерите да проверят и следят полета си онлайн с услугата „Полетно разписание“.

Играта #Билети, фестивал и един приятел започва на 22 май – понеделник, и ще продължи до 11 юни. Победителят ще бъдат изтеглен на 12 юни и ще бъде обявен на Facebook страницата на авиокомпанията.

 
 

Новите сериали през 2017/ 2018 година

| от chronicle.bg |

Ето ги! Идват!

Ако и вие сте на път да си хвърлите компютъра през прозореца и да си отидете на село – недейте! Първо трябва да чуете какво ни очаква през следващия телевизионен сезон 2017/ 2018 година.

Периодът на пилотните епизоди беше тежък, но свърши. Сериалите в галерията ни го преминаха успешно. Сега единственото, което се иска от тях, е да продължават постепенно напред и нагоре, да наберат фен база – и са златни!

Със сигурност ще се влюбите поне в няколко.