Великобритания заплаши да блокира разширяването на ЕС – коментари в британските медии

| от |

deivid-kameronВеликобритания ще наложи вето на бъдещото разширяване на Европейския съюз, ако не бъдат въведени по-строги правила за европейските работници, предупреди Дейвид Камерън. В заплахата си, имаща за цел да подбуди значителни промени в правилата на ЕС за имиграцията, британският премиер каза, че не трябва да се повтарят „големите движения на населения, които са се наблюдавали в миналото”, пише The Times.

Отправената заплаха бележи сериозна ескалация на битката на Камерън с Европа заради масовата миграция и идва докато редица държави, начело със Сърбия, очакват присъединяване към ЕС.
Дейвид Камерън заплаши да попречи на кандидатките за членство в ЕС, освен ако не се въведе по-стриктен имиграционен контрол, пише британският вестник Daily Mirror.

Шокиращата заплаха на британския премиер дойде след напрегната среща на върха в Брюксел между лидерите на страните членки.

Камерън твърди, че някои имигранти се злоупотребяват с правото си да работят във всяка страна от ЕС, за да получават социални помощи и облаги.

Той заяви, че „мащабната миграция” на източноевропейци е бедствие и че трябва да бъде спряна, преди да бъдат допуснати нови членки.

Турция, Македония, Сърбия, Албания и Босна и Херцеговина се надяват на членство в ЕС, но Камерън каза, че „това няма да се случи, освен ако всички се съгласят” на условията му.

Той добави: „Имаме реалната възможност да настояваме за различен подход.” Премиерът иска нов договор, с който да си върне контрола върху границите, преди в Кралството да се проведе референдум за членството му в ЕС през 2017 година.

Пред европейските лидерите по време на преговорите в петък той изрази опасения относно присъединяването на Сърбия и Албания към блока. Лидерът на британските консерватори заяви, че без допълнителен контрол, той няма да допусне тези държави да влязат в ЕС. По думите на Камерън, Германия, Австрия и Холандия са се съгласили, че са нужни промени в системата.

Британският премиер Дейвид Камерън се прояви като страхливец. Той намекна, че Великобритания може да наложи вето на бъдещо разширяване на ЕС, освен ако не се предприемат мерки, за да се попречи на „мащабната миграция” на хора в рамките на съюза. Това изказване е наивно по няколко причини и първата е, че Камерън не е в позиция да прави такива намеци, пише Алекс Маси в коментар в британското издание The Spectator. Той не може да нарежда на бъдещите британски правителства какво да правят и тъй като няма изгледи в близко бъдеще да бъде приета някоя нова членка в ЕС, това не е решение, което ще му се наложи някога да направи така или иначе.

Второ, кога започна британското правителство да проявява пристрастие към протекционизма? Защото противопоставянето на свободното движение на хората не е по-различно – в икономически план – от полагането на спънки пред свободното движение на стоки и капитали, коментира изданието.

За всеки, който се тревожи заради пристигането на хиляди имигранти от Румъния и България във Великобритания на 1 януари, когато бъдат премахнати ограниченията им в ЕС, спокойно. Кийт Ваз е тук, за да спаси деня. Тази седмица председателят на парламентарната комисия на вътрешните работи каза пред своите колеги депутати, че е готов лично да охранява британската граница и ще прекара Нова година на летище „Лутън”, за да брои новопристигащите. „Ще сме там за първия полет”, обеща той, „за да видим каква е въведената организация и колко хора ще дойдат”, пише британският вестник The Telegraph.

Популизмът не е рядко срещан в имиграционния дебат. Все пак трябва да сме благодарни, че изобщо има такъв. В годините на управление на лейбъристите правителството първоначално отричаше мащаба на имиграцията, после опита да отхвърли всички предупреждения като расистко всяване на паника. Сега поне налице е консенсус, че опасенията за влиянието на имиграцията на пазара на труда и службите са напълно обосновани.

Но това, което замести мълчанието, често се оказва само много шум. Тази седмица премиерът Дейвид Камерън обяви нови мерки за ограничаване на достъпа на имигрантите до социални помощи и облаги. Докато тези усилия са добре дошли, те идват абсурдно късно – и гласоподавателите имат правото да се съмняват в способността на правителството в тяхното прилагане, коментира изданието.

 
 

Бързам, нямам време за чаша кафе

| от Г.К. (Рекламно съдържание) |

„Мразя клишетата“ гордо заявявам, облечен в корпоративна конфекция, по време на строго регламентираната ми почивка, между 12:00 и 13:00 часа. 

Монологът ми продължава, богато наблъскан с типични за активния, съвременен градски човек „неклиширани“ изрази. Става ясно, че в петък съм “play hard”, щото цяла цяла седмица “work hard”, нали. Също така, че е 2017 година и сега животът е наистина динамичен. Всъщност те, хората, едва наскоро явно започнаха да живеят. Бъдещето ми открива все по-нови хоризонти, предлагащи все повече възможности и аз съм там, за да ги уловя всичките.

Поредица от върхове, какво да ви кажа. Няма „даун“, всичко е „ъп“. А, да. И чуждици използвам много, в несъзнателен стремеж към плавното утвърждаване на словесна каша от мултинационални субкултурни изрази, универсална за всеки от Стария континент. Иначе съм против Есперантото. Придвижването между въпросните върхове става с големи скокове, по време на които дъхът ми спира. Така разбирам, че съм жив. Разбират го и всички останали, докато им обяснявам за авангардната мерна единица „спрян дъх“. Тя, оказва се, е доста по-разпространена от общоприетите клишета като минута, час, ден и т.н. Въпреки това все още не се е наложила трайно в ежедневната реч. Очаквам обаче скоро да започнат да ми се оправдават с  „извинявай, че ме почака, но си мислех, че ще се облека за три спрени дъха, а го направих за пет“.

Мразя да чакам, защото винаги имам план. Инфакт (а-мъст-израз от модерното Eсперанто), планът ми е за следващата минута, час, ден, до края на дните, абе, за всички следващи моменти, които ще ми спрат дъха. Щото, нали животът се случвал докато си правим планове. Значи трябва да имам план, за да ми се случи живот.

И сигурно се случва, откъде да знам. Аз съм целеустремен, съсредоточен, фокусиран в плана и крайната му цел. Не обръщам внимание на нищо, което ме отвлича от целта. Aim high, знаете как е. Тая висока цел постигам с размишления и действия „извън кутията“, нищо че вътре в нея останаха повече неизследвани територии, отколкото навън.

Всеки ненавременен и абсолютно неуместен повик за лежерна /демек play soft/ почивка отразявам оригинално, с рефрена на позабравен естраден шлагер: „бързам нямам време за чаша горещо кафе“. „Е“-то в края на изречението е напевно маниерно, за да предизвика меланхоличен детски спомен.

И изведнъж, четвъртъкът ме изненадва. Планът е изпълнен, а времето е „по никое време“. Спокойствие струи отвсякъде и няма изгледи случващият се живот да ме разхълца. Без да съм взимал подобно решение, сядам на тревата в близката градина, за да не правя нищо. Просто гледам другите. Как някои се мръщят на слънцето и как подават газ, още „на жълто“. Как подтичват от началото на работния ден към края му, от началото на седмицата към уикенда, от януари към декември, от… нататък се сещате. Седиш си блажено и просто да съзерцаваш нечия рядко грациозна походка, която рисува кинетична картина пред очите ти или просто зяпаш опашката на котка с искрящи сиви очи, или пък заспалите листа на дървото, което удобно хвърля сянка върху съвършено отпуснатото ти тяло. Намирам огромна красота и спокойствие в движенията на връзката на лявата ми обувката, която потрепва от порива на топъл вятър.

Somersby_NCP_Advertorial_2

Не знам как се нарича времето прекарано в нищо правене с нормално дишане. Ако обаче не се нарича живот, значи животът е скучно, забързано подобие на това, което можеше да бъде. Понеже съм нямал време за чаша горещо кафеЕ, по пътя несъзнателно съм грабнал студено Somersby. Златен момент: сайдер и блажено съзерцание на света около теб. Не ми се искаше да свършват и моментът, и сайдерът. Решението дали да продължа да нищоправя оставям в ръцете на съдбата и хвърлям ези-тура с капачката от Somersby. Случайно виждам под нея символ – малка бутилчица. Явно съдбата си знае работата и е благосклонна към мен. Може да споделя печалбата с някой, който също няма план. Просто така, да проверя дали нищоправенето е също толкова забавно с компания, а и да прекарам още един златен момент.

ПС: Колкото и да се опитвам да мисля извън стека на Somersby, винаги по-забавно ми изглежда това, което е вътре.

Рекламно съдържание

 
 

Комедия за закуска, драми на обяд, трилъри за вечеря

| от chronicle.bg |

Хората обичат да гледат комедии на закуска, драми в обедната почивка, трилъри на вечеря и документални филми късно вечер. Това сочи изследване на Netflix, цитирано от БТА. 

Телевизионната платформа е събрала данни за предпочитанията на потребителите в 22 държави. 34 процента от абонатите, които ползват платформата рано сутрин, търсят епизоди от класически комедии и ситкоми, например „Пълна къща“, „Как се запознах с майка ви“, „Приятели“.

Към обяд интересът се насочва към по-сериозни програми. По това време 47 процента от потребителите гледат драми, като „Анатомията на Грей“ и „Оранжевото е новото черно“. Обедният стрийминг е особено популярен в Бразилия – с 25 процента повече, отколкото в останалия свят .
Хората, които гледат телевизия, докато вечерят, предпочитат трилъри като „Живите мъртви“ и „В обувките на сатаната“. След 23 ч. обаче гледат предимно документални филми.

Верижното гледане на сериали започна, когато Netflix пусна целия сезон на „Къща от карти“ наведнъж през 2013 г. Сега хората вече не са ограничени от графика на телевизиите и могат да определят кога какви филми искат да гледат.

 
 

Първият трейлър на седми сезон на Game of Thrones е тук

| от chronicle.bg |

Първият пълен трейлър на седмия сезон от култовия сериал на HBO – „Игра на тронове“ – е вече тук и всички фенове са развълнувани.

Няма да разваляме кефа ви със спойлери, макар че след като гледате трейлъра 2-3 пъти, някои неща, които предстоят, вероятно ще ви станат ясни. Трейлърът е чудесен, изпълнен с напрежение и подсказки за това какво ще вълнува героите през новия сезон.

Първият епизод от седми сезон на „Игра на тронове“ излиза в България на 17 юли. А дотогава очакваме поне още 2-3 трейлъра.

 
 

#Bookclub: Ана Ана и нейните приятели

| от |

Ана Ана е малко момиче с рошава коса, което никога не спира на едно място. Тя има приятели, с които заедно учат важни уроци за живота, докато правят бели и щуротии. Това са плюшените й играчки  Зигзаг, Космато топче, Пингпонг, Лиско, Китчо и Гризу. Ана Ана винаги е готова за ново приключение.

Тя е малката сестричка на Пико Бог – червенокосо момче от комиксите на Алекси Дормал и Доминик Рок. Сама по себе си тя е толкова очарователна, че създателите на историята за по-големия й брат решават да посветят поредица само на нея.

Комиксите неслучайно изглеждат толкова искрени и забавни. Те са своеобразна семейна история, създадена от майка и син. Домоник Рок е сценарист. Тя е родена в Мароко през 1948 година. В Брюксел се раждат двамата й синове, които споделят нейната страст към рисуваните книги. След като по-големия от тях – Алекси Дормал, завършва филмово изкуство, той посвещава времето си на рисуване и писане. Героите, които създава, са толкова живи и истински, че Доминик измисля цял свят около тях. Така се появяват и Пико Бог, и Ана Ана.

ана ана сладки сънища

Комиксите са ръчно рисувани, а историите са забавни дори и за възрастните.

На български две от книжките за Ана Ана излизат благодарение на издателство „Пурко“

„Сладки сънища!“ разказва за един труден опит за заспиване, в който играчките дават на Ана Ана важен урок. „Шоколадовата експлозия“ разказва за един гладен пингвин и цяла група помощници, готови да му направят торта, за да си хапне. Резултатът… е, не е точно тортата, от която Пингпонг има нужда.

На теория, книгите са подходящи за деца между 3 и 7-годишна възраст. На практика, може да излъжете, че ги купувате за племенниците си например, за да ги четете с удоволствие. Повече за историите с Ана Ана – тук.