Великобритания твърди, че има най-добрия широколентов интернет в Европа

| от |

Според официалните данни Великобритания има най-добрите широколентови връзки сред петте водещи европейски държави, пише The Telegraph.

internet-4

Комуникационният регулатор Ofcom посочва, че оценъчните европейски карти за широколентов интернет поставят островната държава на първо място по отношение на покритие, избор на услуги и цена.

Сравними цифри за скорост на връзката не са налични за Стария континент, но средната скорост на Великобритания е 17.8 мегабита в секунда, казва още регулаторът. Компанията, проучваща данни за интернет на в глобален мащаб Akamai измерва скоростта във Великобритания на само 9.1 мегабита в секунда, но все пак класира островната държава сред петте водещи и на девето място сред всички страни в Европа.

83 процента от британските домакинства имат достъп до широколентова връзка, 77 процента от британците са закупили стоки онлайн през миналата година, а 87 на сто използват глобалната мрежа всяка седмица.

 
 

Жените отсъстват от Американските музикални награди 2017

| от chronicle.bg, БТА |

Бруно Марс, Дрейк и Ед Шийран тази година получиха най-много номинации за Американските музикални награди в списък, в който жените бяха видимо пренебрегнати, съобщава Франс прес.

Нито една представителка на нежния пол не фигурираше в предложенията за изпълнител на годината, видеоклип на годината, турне на годината, както и в четирите категории за албуми.

През 2016 година Ариана Гранде беше отличена с приза изпълнител на годината, пред три други певици и един певец – Джъстин Бийбър. През 2013 Тейлър Суифт пък получи цели три трофея, припомня агенцията.

Тази година певецът Бруно Марс води по брой номинации с цели осем за Американските музикални награди, докато „Чейнсмоукърс“, Дрейк, Кендрик Ламар, Ед Шийран и Уикенд получиха по пет.

Церемонията по връчването на Американските музикални награди ще бъде излъчена на живо от театър „Майкрософт“ в Лос Анджелис на 19 ноември.

 
 

Как полицията и медиите преценяват колко хора има в една тълпа

| от |

Въпреки, че да преброиш колко хора има на, да речем, концерт или политически митинг, или протест, може да изглежда страховита дори непосилна задача, оказва се, че не е толкова трудно.

Най-добре познатият начин се казва Методът на Якобс, разбира се, на създателя си Хърбърт Якобс. Няколко десетилетия той работи за „Milwaukee Journal“ преди да се пенсионира и да започне преподавателска кариера по журналистика в „University of California” в Бъркли през 60-те години. Хърбърт създава метода след като наблюдава няколко протеста против Виетнамската война през прозореца си.

Забелязва, че тълпата системно се разполага в подобен на мрежа модел. Това значи, че може лесно да се сметне колко е голяма една тълпа като преброим колко хора заемат един квадрант от мрежата.

След няколко опита Якобс установил, че в най-гъстите тълпи един човек заема средно 0,23 квадратни метра. Това е абсолютният мнимум пространство преди нещата да станат нездравсловни. В малко по-рядка тълпа един човек заема около 0,41 квадрата, а в съвсем рядка – 0,93.

След като се прецени колко хора има в един квадрат от мрежата, просто умножаваме по броя квадранти и сме готови с приблизителен, но достоверен брой.

Този метод може да изглежда прекалено елементарен, но работи (ако не сме предубедени), а инструменти като Google Earth го правят още по-лесен,

 

Между другото:

Има нещо наречено Ефектът на мажоретката. Той е формиран от теорията, че хората изглеждат по-добре, когато са в група. Ефектът се потвърждава през 2013.

 

 
 

Оскар Уайлд: творецът, който продължава да ни се присмива

| от |

Да харесваш Оскар Уайлд в днешно време е направо задължително. Почти толкова, колкото и да признаваш приноса на Вазов към българската литература, въпреки, че си чел само „Под игото“ до десета глава в шести клас. Някак е почти невероятно да прочетеш на някого афоризмите на английския класик и да не чуеш: „Ох, толкова ми е любим!“

Да, ако знаете какво означава De Profundis, познавате Лейди Бракнъл, името Базил не го свързвате първо с босилек, ако щастливият принц ви кара да се възмутите от населението, на вас Оскар Уайлд може и да ви е любим. Всичко по-малко от това ви поставя точно в графата хора, на чието осмиване най-великият английски писател посвещава творчеството си.

„ – Английското висше общество се състои само от баби и елегантни горделивци.
   -Напълно сте права, мъжете наистина са баби, а жените елегантни горделивци.“

Не, това не е поредният афоризъм, който ще намерите в сборниците. Това са реплики от една от великите английски пиеси, „Идеалният мъж“.

Защо толкова се превъзнасяме по Оскар Уайлд? Като изключим приятните „мисли“, които от време на време споделяме, има много повече неща от това. Той е творецът, който живее и твори в разгара на викторианска Англия. Времето на фалша. На висшето общество, което живее на гърба на народа, създава образци на подражание, които самото то потъпква, когато затвори вратите на дома си, но на публично място отстоява повече от пламенно.

Оскар Уайлд е човекът, който се присмива над времето, в което живее. И го прави повече от майсторски. Пиесите му са писани за хората, които ги гледат. Публиката ги гледа и се залива от смях. Дали е разбирала, че тя самата е прототип на случващото се на сцената? Може и да е, но да я е било срам да си признае. А може и да е гледала на себе си като толкова „морална“ , че да не е разбирала дори, че самата тя е в основата.

Да можеш да се присмееш по такъв деликатен начин над абсурда на цяла една епоха. Това е геният на Оскар Уайлд. Да можеш да откриеш любовта и красивото, когато си част от един свят, който е заслепен от химери. Да разбереш, че балансът е повече от необходим. Че след разгулният живот е нормално да дойдат дни на страдание. Но не просто да признаеш това на теория, а да го осъществиш на практика. Да се обърнеш към онзи, когото си обичал, но който те е предал и да продължиш да го обичаш. Това е повече от великодушие. В личен план това е гений.

„Животът е прекалено важен, за да говорим сериозно за него.“

Един фарс. Това виждаме, когато четем Оскар Уайлд. И този фарс, макар и малко преувеличен, отразява до голяма степен историческата истина на противоречия, на фалшиви норми. Това поражда смеха. Сериозността, с която е поднесено и възприето всичко, са онова, което прави Уайлд комикът на всички времена. А на другия полюс е детската невинност и наивност. Нежността, деликатността, която лъха от всяка буква в „Щастливия принц“. Всичко отразява реалността на едно друго ниво, в което е необходим дълбок прочит. Този дълбок прочит открива пред читателя неподозирани философски дебри, които са по-интересни и от милион афоризми на едно място.

Колкото и да е странно, Оскар Уайлд продължава да осмива обществото. Дори днешното, 117 години след смъртта си и 163 години след рождението си. Всеки фалш, всяка неподплатена превземка попада под острото му перо. Всяко превъзнасяне по нещо, което не е осъзнато. Всяко осъждане. Всичко нечисто.

Днес се навършват 163 години от рождението на английския писател, поет, драматург и журналист. Днес е роден единственият денди, който има право да е такъв. Няма лошо да си денди, лошо е когато го правиш самоцелно и няма нищо на заден план. Нека не помним Уайлд с хомосексуалните му връзки, смешните цитати и други лекомислени неща, които хващат окото и гъделичкат самочувствието. Той е цяла вселена. Той е цветна градина, която цъфти в безброй нюанси. В нея има и красиво и грозно. В нея има и един градинар, който се грижи за своите цветя, за да може другите да видят красотата. Това е геният. Това е Оскар Уайлд.

„Светът е сцена, но постановката е твърде слаба.“

 
 

България и Русия си сътрудничат в областта на културата

| от chronicle.bg |

Професионалният синдикат на българските артисти и руската агенция „Съзвездия на културата“ сключиха договор за сътрудничество в областта на изкуството.

Документът ще даде шанс на родните артисти по-лесно да достигнат до руската публика, ще се финансират копродукции между двете страни в областта на киното и ще се осигури възможност на българските зрители да научат повече за съвременното руско изкуство.

Как този договор обаче ще повлияе на практика на нашите артисти?

Цветан Чобанов е собственик на голямо студио за дублаж у нас. Той вярва, че сключеното споразумение ще се отрази благоприятно върху неговата работа.

„Пряка полза ще има не само за нас, а и за цялата култура, тъй като се чу, че ще се работи в изключително много сфери. Очаквам да видя какви ще бъдат самите резултати.“, заяви Чобанов.

Режисьорът Гаро Ашикян също е доволен от подписването на договора.„Очаквам да се появят в България образци на по-авангардната руска култура.“ След подписването на договора, предстои българските представители да посетят Москва и Санкт Петербург за срещи с ръководството на „Мосфилм“ и Едуард Пичугин-генерален директор на „Ленфилм“. Там те ще обсъждат и договарят трайно сътрудничество на двете страни в областта на кинопроизводството