Вечната младост на Сорентино

| от |

Има филми на този свят, които понякога е задължително да се гледат. Независимо какъв жанр кино предпочитате, независимо какви вкусове развивате тепърва или сте развили. Независимо дали вярвате в Бог, любовта, животът отвъд познанието, независимо от всичко… Киното на Паоло Сорентино е подобен тип кино. То е размазващо по пример на мастър Фелини, но по един по-модерен начин.

„Младост“ е новият филм на Сорентино, който може да гледате на Киномания тази година и по комерсиалните кина впоследствие, надявам се.

„Младост“ е тазгодишното кроше на Сорентино, с което вярвам, той отново ще се нареди сред отличниците на кинонаградите. Защото го заслужава и така трябва. Доста по-различен от „Великата красота“, с която Сорентино печели първия си „Оскар“ през 2013-а, „Младост“ отново прави паралели с някакви теми, които са си вечни и някак успява да ти влезе под кожата.

Може би това се дължи на неподражаемия стил на режисьора, който винаги използва метафори, символи и паралели с живота, смъртта и любовта, може би е от Харви Кайтел и Майкъл Кейн. Може би е и от Рейчъл Уайз по бански и най-дългите крака на света. Може би е от циците на Мис Вселена. А до някъде и от отличника Пол Дано. Вярвам, „Младост“ е толкова добър, заради всички тези елементи.

След като “Великата красота“ взима „Оскар“ за най-добър чуждоезичен филм, Сорентино си взима кратка почивка и режисира един сегмент в „Рио, обичам те“ и две късометражки. Защото работи по „Младост“. Това му отнема близо две години, но резултатът си струва всяка минута.

„Младост“ не е филм за младостта, нито просто самосъжаление към отминалото време, както обичат да го презентират. Той е филм за живота. За обикновения, ежедневен, понякога дори скучен, но велик в своята цялост живот. За моментите, които са ти се случили и въпреки че не ги помниш, те стоят някъде там в главата ти и са те оформили като човек, довели са те до този момент. Тук и сега. Сорентино обича такива теми и по-важното – получават му се добре.

Той умее да ти разказва за любовта чрез секса, за любовта чрез похотта, перверзията, за младостта чрез старостта, за живота и смъртта, докато ти показва тучни полета и дълги крака.

Кайтел и Кейн играят двама приятели – майстор режисьор и гениален композитор, които правят почивка в луксозен хотел. Те имат традиция и я спазват от 20 години. Двамата са уморени от живота, дори леко апатични към него и нищо не може да ги трогне наистина, дори голите гърди и задници, които Сорентино обича да показва. Ти нямаш нужда да видиш и разбереш за всичките им останали почивки заедно, нужна ти е само тази. Тя е тяхната лебедова песен. Финалното фиаско. Мигът към вечността. Размазващият финал. И той е точно такъв, а Сорентино те води към него като майстор на метафорите.

Сорентино не се притеснява да показва нищо във филмите си. От голи жени във всяка възраст през чукане в гората на отегчена двойка, до крави, които свирят симфонии. Всяка сцена в неговите филми е непосредствено свързана с всички останали и ти разказва за голямото цяло и същевременно е отделна вселена. Има си собствена история и собствен живот. И ти нямаш право да се намесваш в него. А Кейн и Кайтел са твоите очи и уши, те са наблюдатели също като теб. Те пречупват историята за теб. И след финалния кадър (в който Кайтел е готов да заснеме великия си шедьовър – символичо казано) единственото, което можеш да си помислиш е: мамка му, Сорентино пак успя.

Не вярвах, че след „Великата красота“ италианецът ще успее да направи нещо по-добро, камо ли да надскочи себе си. Но той го прави. Той взима толкова изтъркани теми като любовта, секса, живота и разбира се, смъртта и от тях прави кино. Прекрасно кино. Кино, което не сте гледали, защото Соренино обича да показва света по един по-гротестен и леко шантав начин.

Такова е и киното, което аз обичам. И да, препоръчвам „Младост“ няколко пъти.  

 
 

Матю Макконъхи: Златното момче от Тексас

| от |

Повечето хора откриват магията на Матю Макконъхи едва когато го открива и Академията и му връчва заслужен „Оскар“ за безспорно най-доброто му изпълнение до момента в „Клубът на купувачите от Далас“.

Възходът на Макконъхи обаче започва малко по-рано. Дори още преди „Истински детектив“, където той печели адмирации и фенове.

Още преди да се впусне в аферата на „Клубът на купувачите от Далас“, която му отнема години, заради намирането на финанси и свалянето на безброй килограми, Макконъхи вече се е заявил като мъж, който може да играе почти всичко, в продукциите „Адвокатът с Линкълна“, „Кал“ и „Весникарчето“.

Този тексаски рейнджър сменя рязко кино имижда си някъде през 2009-а, когато прави и последната романтична комедия във филмографията си до момента. И това са „Призраци на бивши гаджета“. Но ако сте почитатели на захаросания жанр, ще успеете да оцените чудесния Макконъхи и химията му с Дженифър Гарднър и Ема Стоун в този guilty pleasure филм, който може да ви донесе удоволствие, ако се освободите от предразсъдъците си.

През 2010-а Макконъхи поема към света на сериозното кино, като първо влиза в ролята на Мик Халър, персонаж написан и измислен от писателя Майкъл Конъли, който го поставя в центъра на своята книжна спин-офф поредица, която да подкрепи най-известните му книги – тези за детектив Хари Бош. Почитателите на Конъли харесват Макконъхи в ролята на адвоката аутсайдер и така възходът на чудото, което днес познаваме като Матю Макконъхи „един от любимите ми актьори“, започва.

Следват независимите „Кал“, „Вестникарчето“ и сериалът Eastbound & Down. Във всички тях тексасецът е различен и адски добър, което по някакъв необясним начин учудва публиката. Може би не са го очаквали от мъж, наречен „мистър тяло“ преди няколко години.

И да, Матю Макконъхи е и „мистър тяло“ и безобразен актьор с потенциал на лъв на голям екран. Той смело поема роли и се гмурка в тях с ожесточеност на олимпийски шампион. И това му носи само положителни неща.

Краткото му появяване във „Вълкът от Уолстрийт“ остава един от многото адски добри моменти във филма. Разбира се, че шоуто там принадлежи на Ди Каприо, но Макконъхи е мини бог в своята мини пет минутна вселена, дадена му от Скорсезе.

Оттам насетне следват „Интерстелар“ и „Истински детектив“, а от другата седмица ще може да го гледате и в чудесния Gold, който някак минава незабелязано от повечето хора. А не трябва. Матю Макконъхи е титаничен в него.

След рязката промяна в актьорския си имидж и кариерното си развитие, Макконъхи става малко по-избирателен в ролите си. Той подбира внимателно сценариите, които да чете и режисьорите, с които да снима. Затова някак нямаме търпение да го гледаме в „Тъмната кула“ по Стивън Кинг, където това златно момче играе Мъжът в черно. Иначе ви го препоръчваме в Gold, от другата седмица обаче.

Междувременно ви черпим с най-добрите му роли. Някои сте гледали, а някои сигурно сте пропуснали, но ние сме тук за да ви ги покажем. В галерията горе. 

 
 

Суетата на Оскарите: снимки от червения килим

| от chronicle.bg |

Тези Оскари вероятно ще останат в историята с небивалия гаф по време на връчването на наградата за най-добър филм.

A може би все пак и с победителите. Тук няма да разсъждаваме по въпросите за изборите на Академията, качеството на воденето на Джими Кемъл и справедливостта на наградите -а ще се фокусираме върху блясъка и външния вид на звездите.

Вижте в галерията най-интересно, стилно или скандално облечените звезди.

 
 

Лора Палмър и агент Купър в тийзър плакати на новия сезон на Twin Peaks

| от chronicle.bg |

Ако сте истински Twin Peaks фенове, вероятно знаете кой е денят на Twin Peaks. 24 февруари. Именно тогава агент Дейл Купър пристига в градчето Twin Peaks.

По този повод Showtime пуснаха два нови плаката на предстоящия трети сезон на сериала, който чакаме вече 20 години и се надяваме да дочакаме до 21 май.

Имаме и две промота, които представляват motion версия на постерите.

Вижте ги:

twin-peaks-poster-lora-20170226-790x1074

twin-peaks-poster-20170226-790x1074

 
 

#Bookclub: Да мислиш шантаво като Туве Янсон

| от chronicle.bg |

Кой е измислил мумините?
Една жена – Туве Янсон.
А кой е измислил Филифьонката, Мисата, Малката Мю…? – пръстът се разхожда по листа.
Пак тя.
Е! И аз искам да мисля така шантаво!

Гого тъкмо е прочел комикса „Прислужницата на мама Муминка“. Книжката продължава да ни разкрива фрагменти от живота на мумините, допълнени със страхотните изображения на Туве Янсон. Заглавието звучи странно, защото „прислужница“ някак не се вписва в света на мумините. Това представлява и ситуацията – един неуспешен и не много желан опит за промяна във всекидневието.

Всъщност причината за всичко е новата съседка на мумините – Филифьонката, която е образцова домакиня и майка. Шокирана от състоянието на дома на своите съседи, тя ги засрамва толкова много, че те си наемат домашна помощница. Още с пристигането на Мисата, става ясно, е тя се нуждае от разведряване. Прислужницата е самото олицетворение на тъгата, дълга и страха. Междувременно Филифьонката мистериозно изчезва, а в отсъствието й мумините започват да учат Мисата как да се радва на живота.

Това е четвъртата книжка от поредицата с комикси на Туве Янсон, издавани за първи път в България от издателство „Пурко“. Целта е почитателите на Туве в България да могат да се докоснат и до тази по-малко известна част от творчеството на финландската писателка. Тук можете да видите и как изглежда комиксът.