Вечерни уроци по български правопис

| от |

Само в учтивата форма “вие” се пише с главна буква пише Павлина Върбанова във фейбук страницата и блога си www.kaksepishe.com.

След като разни манипулативни заглавия в разни сайтове успяха да убедят 3/4 от българския народ, че винаги и навсякъде трябва да се пише “Вие”, чувството за дълг заговори у мен и ето, седнах да пиша, за да разсея тази правописна заблуда.

Нека да го кажа просто и ясно, доколкото това е възможно при сегашната уредба на правописните правила: пише се Вие, Ви, Вас, Ваш, Ваша, Ваше, Ваши (с главна буква) само когато използваме учтивата форма. Във всички останали случаи се пише: вие, ви, вас, ваш, ваша, ваше, ваши (с малка буква).

Трудното идва, когато трябва да направим разграничение между учтивото “Вие” и обикновеното “вие” (моля колегите, които определят правописните норми, ако четат този текст, да си вземат бележка и да попълнят пропуска в следващото издание на правописния речник). Кога се употребява учтивата форма и кога – обикновената? Първата се използва в официална речева ситуация – в служебна кореспонденция, в писма до и от институции (например министерства, банки, общински администрации), покани и др.под. Важно е да се отбележи, че проблемните думи се пишат с главна буква, когато се отнасят и за едно, и за много лица:

Уважаеми г-н Драганов, разглеждането на Вашето искане ще започне веднага след получаването на банковия превод.
Уважаеми госпожи и господа, изпращам Ви офертата за пътуването до Виена.

Когато общуваме писмено с приятели, познати, роднини, естествено, го правим непринудено, неофициално и изписваме местоименията с малки букви.

Общуването в интернет обаче (и не само там) често ни поставя в гранични ситуации. Как да се обръщаме към потребителите на сайта (ако поддържаме такъв), как да се отнасяме към хората, с които контактуваме във Facebook например? Те “Вие” ли са, или пък “вие”?

В първия случай бих препоръчала “вие”. Защо? Нали не искате да създавате дистанция между сайта и потребителите му? Всяко “Вие” отчуждава, малко или много. И не, “вие” не означава, че не уважавате достатъчно аудиторията си. Разбира се, и тук може да има изключения – например ако сайтът е онлайн магазин за луксозни стоки и се предполага, че неговата изтънчена потенциална клиентела трудно би възприела простосмъртното “вие”.

Във втория случай двоумение може да има когато пишете във Facebook и се обръщате към повече хора. По-естествено е да се употребява “вие”, защото поначало Facebook предполага неформално общуване. Ако обаче искате да се дистанцирате от определен човек или група от хора, заложете на “Вие”.

Накрая ми се иска да апелирам към всички онези автори на текстове, които, манипулирайки думите на интервюирания, са сътворили заглавия от типа “От днес пишем “Вие” само с главна буква”. Надявам се да имат достатъчно чувство за отговорност и възможност да редактират въпросните заглавия, за да поправят поне отчасти нанесените вреди на правописа.

Автор: Павлина Върбанова

 
 

За офроуд хората със стил

| от Chronicle.bg |

Има една особена порода хора, които намират гледката на разровена, кална поляна за по-вълнуваща от тази на огледално швейцарско езеро с лебеди и макове. Когато излизат с колата си извън града, те тайно поглеждат към изоставените ниви и разораните черни пътища с копнеж. Калта по джантите е тяхна запазена марка, а спортните,ниски автомобили им се струват неразбираеми и скучни.

Както може би вече сте се досетили, става дума за офроуд хората със стил. Те никога няма да си купят Lamborghini, защото няма как да стигнат с него до най-високото от Рилските езера. В същото време, не искат да шофират УАЗ-ка, защото проходимостта може и да е най-важното, но вече не е задължително тя да е придружена от бъбречна криза и комоцио.

Ако питате тази група привърженици на луксозния, автентичен офроуд, с коя автомобилна марка се идентифицират, огромен процент от тях, ще кажат „Land Rover“.

Това не е случайно и тук не става дума за силни думи и изграждане на бранд имидж. Land Rover никога не са произвеждали паркетници и моделите им не са предвидени за шофьори, които искат да карат SUV, просто защото обичат да гледат отвисоко и да паркират по час и половина в софийските улици.

Още с първата си поява, Range Rover намери своето място в екстремно растящия сегмент на SUV моделите, а сега новият Range Rover Sport още веднъж показва „как го правят“ от Land Rover.

DSC_9131

Новата офроуд машина е съвършеният символ на повишената проходимост, но тъй като в днешно време това не е достатъчно, към него са добавени спортно усещане зад волана, комфорт и безопасност.

При обновяването на модела, създателите на Range Rover Sport спазват формулата, заложена още при лансирането на първото поколение – тук става въпрос за по-спортна и по-достъпна алтернатива на пълноразмерния Range Rover. С появата на Sport марката получи сериозен съперник на Porsche Cayenne и BMW X5, а Range Rover беше позициониран още по-високо в сегмента на луксозните SUV модели.

За кого обаче е този модел, дори ако оставим финансовите възможности на купувача настрана?

Range Rover Sport привлича тези, които ценят лукса, качествените материали, високото ниво на изпълнение на автомобила, спокойната атмосфера на борда и, естествено, мощните 6-цилиндрови двигатели. В ежедневието това означава сигурно и динамично шофиране, висока степен на защита и модерни технологии на борда, отличен обзор от мястото на водача и не на последно място – автомобил, който рефлектира с блясък върху имиджа. Range Rover не е просто скъпа автомобилна марка, тъй като предлага автомобили с традиции, съчетани със смели решения.

DSC_9287

Всъщност, в случая на обновения Range Rover Sport, който се появи малко след фейслифта на по-големия Range Rover, става въпрос за няколко интересни акцента, единият от които е исторически – за първи път в историята на марката този модел ще се предлага с 4-цилиндров двигател. Естествено, става въпрос за вече добре познатия 2-литров турбо дизел от семейството Ingenium, който присъства в гамата на Discovery Sport и Range Rover Evoque. За да осигури по-добра динамика на 2-тонния модел, мощността на двигателя е увеличена на 240 конски сили, а максималният въртящ момент е вече 500 Nm. С този мотор, който се явява базов в гамата дизелови двигатели на Range Rover Sport, всъдеходът ускорява от 0 до 100 км/ч за 8,3 секунди и има максимална скорост 207 км/ч.

Не си представяйте да ги усетите по някой баир обаче.

Нов двигател има и при бензиновите мотори – 3-литров V6 с компресор и мощност 340 конски сили е най-достъпното предложение в тази гама, а има и още един V6 с 380 конски сили, както и два бензинови V8 с 510 и 550 конски сили. Новият мотор с компресор тип Roots осигурява ускорение на Range Rover Sport за 7,2 секунди от 0 до 100 км/ч, а максималната му скорост е близка до тази на базовия дизелов модел – 209 км/ч.

Освен новите двигатели, новият Range Rover Sport предлага и повече удобство и по-голяма сигурност за пасажерите. Иначе казано – говорим за кола, която може да ви закара на първа линия на плажа, през девет дюни в десета, но може да возите в нея и децата си, без вестибуларният им апарат да сдаде багажа.

DSC_9201

Дисплеят на инфотейнмънт системата вече е 10-инчов, а системата се е сдобила с нови функции: обособяване на WiFi хотспот, свързване със смартфон и подобрено приложение за телефони, чрез което дистанционно се управляват някои функции на системата. Например, приложението може да запамети някои от редовните ви маршрути, така че да не се налага да ги въвеждате в навигацията. И при новият дисплей е запазено практичното „разделяне на екрана“, така че водачът и пасажерът до него могат да гледат различни неща на него.

Софтуеърът, който управлява работата на системата се казва InControl Touch Pro и вече присъства и в други модели на Jaguar Land Rover, като спечели високи оценки за по-бързите си реакции и по-лесната работа с него. А за любителите на офроуд изпитанията е предвиден All-Terrain Info Center, който осигурява информация за движението на автомобила – както геометрията на колата при преодоляването на различни препятствия, така и къде се намира всяко едно колело в този момент.

Новият Range Rover Sport получава серийно някои много важни за безопасността системи. Става въпрос за предупреждението при напускане на лентата на движение, автоматичната спирачка при критични ситуации и информацията за разстоянието при движение назад и паркиране. Като екстри се добавят системата, която следи за други автомобили в слепите петна за видимостта (Blind Spot Assist), както и новата система Intelligent Speed Limiter, която разчита пътните знаци за ограничение на скоростта и не позволява надхвърлянето на максимално разрешената скорост. Тази система обаче може да бъде деактивирана от водача. Сред другите екстри попадат адаптивният круиз контрол, в чиито безспорни ползи сме се убедили неееднократно, системата за запазване на лентата на движение плюс еволюция на системата за следене на слепите петна, която се намесва с корекция на волана, ако водачът реши да смени лентата, а опасно близо до него има друг автомобил.

DSC_9115
Що се отнася до интериора, конструкторите са заложили на интересна формула : 80% „класическо“ усещане за Range Rover, допълнено с 20% от „по-смелото мислене“, демонстрирано при Evoque. Позицията на водача е по-висока в сравнение с повечето 4х4 модели, а видимостта е много добра във всички посоки.

Най-силно впечатление обаче правят качествените материали в интериора и нивото на изработка. Превключвателят, който управлява работата на климатика, както и скоростният лост, напомнят тези в спортния Jaguar F-Type, а инструментите на арматурното табло и тъчскрийна са отлично четими.

И за да се отговори още по-пълноценно на изискванията на клиентите, топ подразделението на Jaguar Land Rover – Special Vehicle Operations (SVO) е разработило 19 нови цвята, в които може да бъде поръчан Range Rover Sport.

 
 

5 кокетни приключения, които ви чакат на морето

| от |

Цоп-цоп. Вече чуваме как крачетата ни цопкат в морската вода и нямаме търпение да дойде дългоочаквания ден на летния отпуск, да напълним резервоара на колата и да запалим към моренцето. Ще се пият коктейли, ще се хапва таратор, ще има плацикане във водата, плажен волейбол, аквапаркове, морски флиртове, нежни нощи на пясъка…ехеееееее. Пускаме сърчице във Facebook и тръгваме.

Да, ама не. Каквото и да пише по разни списания и да ви казват хората, животът не е прекрасен, а лятната почивка не е задължително приятно преживяване. Ето част от вълнуващите приключения, които морето може би ви готви:

Колата се предава

Натоварили сте домочадието, сешоара, ютията, палатките за всеки случай, люлката, хамака, лопатите, въжетата, фенерите, яйцата, доматите, банските, кърпите, поясите, ютията, хладилните чанти и всичко останало, готови сте, прекръствате се и тръгвате. Ауспухът дере асфалта, старият звяр пърпори и след два часа сте стигнали до бензиностанцията след Черната котка. Тамън излизате на магистралата, вдигате до невероятните 60 км/ч и хоп. Всичко отпред потъва в дим. Ауспухът пърди, народът в купето кашля и колата спира. Докато чакате пътна помощ, която ви предлага да закара автомобила директно в най-близкото автогробище, виждате как мохитото на плажа с бързи стъпки се отдалечава.

Нова порода малариен комар

Вече сте на морето, излежавате се на хамака следобедно и придремвате под сянката на някоя топола в тих екстаз. Дори не усещате лекото бодване по глезена, докато след два часа не сте с 40 градуса температура. Белтъците ви започват да се преципитират, тресете се като лист по време на лятна буря и имате деликатни халюцинации. В спешното в Бургас се оказва, че сте имали честта да бъдете ухапани от съвсем нова порода малариен комар, очевидно прелетял от Тринидад и Тобаго специално, за да ви уважи.

Лозенският вирус атакува отново

Сещате се за рекламата, в която самотен и депресиран човек седи на тоалетната и гледа към веселящия се плаж, нали? Дори с цял арсенал запичащи медикаменти, няма да успеете да избегнете неговата роля, ако налетите на добрия стар ентеровирус на Лозенец. Цамбуркате се във водата и си мислите какви късметлии сте, че сте намерили златната среда между Приморско (твърде плебейско) и Слънчев бряг (твърде упадъчно). В този момент усещате рязък прорез в корема. Нуждаете се от тоалетна. Не излизате от морето навреме. Здраве да е. След два часа вътре, излизате бледи и прекарвате няколко часа в тоалетната на най-близкото капанче. Остатъкът от почивката минава в медитация върху тоалетна чиния в квартирата. Не виждате морето повече, но за сметка на това опознавате добре плочките на банята в квартирата и на третия ден дори изчиствате фугите. Хазяйката е доволна.

ППБ* – епизод седми

Вечер е. Звезди са обсипали свода небесен. На бара кънти „I`m in love with the shape of you“, а срещу вас е застанал обект. Сини очи, секси тяло, мръснишка усмивка, приятен загар. Време е за летен флирт. Десет текили по-късно вече се търкаляте с обекта и преди да се усетите, дрехите ви са отнесени от закачлива вълна. Какво се случва после – историята мълчи. Не и половите ви органи обаче. Ден по-късно се събуждате от невъобразимо парене в интимната област, поглеждате какво се случва и тихо изписквате. Очевидно ви е опарила медуза. Не си спомняте обаче да сте се къпали в морето без бански…или пък…имаше момент без бански, да, беше на плажа и…о, не, не, не. Сините очи, мръснишката усмивка…По дяволите. Не казвате на никого какво е станало и взимате бързия влак за София. Директно в клиниката по кожни и венерически болести. Изобщо не се изненадвате, когато на амбулаторния лист са изписани десет диагнози на латински.

Случка в аквапарк

Прекрасно е да отидете с приятелите, децата и изобщо с голяма компания на аквапарк. Хем екстремно, хем забавно, хем разнообразно. Отдалеч съзирате пързалката „Камикадзе“. 90 градуса наклон, спускате се със 120км/ч. За разлика от тълпата, която се бута пред другите атракциони, на „камикадзе-то“ няма никой. Връчвате айфона на кума, за да ви снима как се спускате с тия 120км/ч. Заставате най-горе с изпъчени гърди, надолу не се вижда нищо. Мятате се смело. В продължение на 2 секунди имате чувството, че се задушавате, в следващите 4 – че се давите. На петата секунда усещате зловещото дрънване на главата ви в дъното на басейна. В кома сте.

 
 

Съдят Disney заради „Inside out“

| от chronicle.bg |

„Inside out“, история за петте основни чувства в главата на едно младо момиче, е един от най-големите успехи на Pixar. Филмът е спечелил над 857 милиона долара и любовта на критиците.

В момента обаче срещу Disney, който притежава Pixar, е заведено съдебно дело.

Денис Даниелс е експерт по детско развитие, съосновател на National Grief Institue. Тя твърди, че от Disney са базирали „Inside out“ на детската му телевизионна програма „The Moodsters“. Част от концепцията за нея била книга, където емоциите били закодирани със символи в определен цвят – червено за гняв, синьо за тъга и жълто за щастие. По-късно по тази концепция бил направен пилотен епизод, който Даниелс предложила на Дисни няколко пъти между 2005 и 2009 година, но от студиото й отказали.

Това не е единствения случай, в който Didney са обвинявани в крадене на идея за някой от големите си филми… в последните 6 месеца. През март Гари Голдман, създателят на „Total Recall“, съди студиото за това, че базират „Zootopia“ на негови идеи без да го компенсират за това. Отговорът беше, че „в обвинението е пълно с неверни твърдения“, но към момента няма отговор по делото-тема на този текст.

Интересно е защо Денис съди чак 2 години след пускането на филма.

 

 
 

#BOOKCLUB: Наследството на Жан-Пол Сартр

| от chronice.bg |

На този ден през 1905 г. в Париж се ражда Жан-Пол Сартр. Френският писател, философ, есеист и драматург е сред знаковите фигури в литературата и политиката на ХХ век. Представител на екзистенциализма, с леви политически убеждения, защитник на най-онеправданата и бедна част от населението, той прекарва живота си в защитаване на нейните интереси. Затова и на погребението му през 1980 г. десетки хиляди души съпровождат ковчега по пътя към гробището в Монпарнас. Процесия, която се е повтаряла само веднъж преди – за Виктор Юго. Основна част от тези хора са младите, студентите, бедните – всичко онези, за които подкрепата му е била животоспасяваща.

Голяма част от творчеството му е посветено на свободата. Негова е теорията, че човек е „обречен да бъде свободен“. Но трябва да внимава, какво прави със свободата си – да знае, че нищо не е абсолютно и безкрайно. Когато е на 24 години, се запознава със Симон дьо Бовоар (друга знакова за Франция фигура) и двамата остават партньори до смъртта на Сартр. Връзката им е известна с това, че двамата не са се придържали към моногамията, а са си позволявали интимни отношения с много други партньори. Сартр и дьо Бовоар подкрепят марксистката идеология, опитват да водят социалистическа съпротива през Втората световна война и се занимават с издаването на вестници.

В края на живота си авторът казва, че едно от нещата, с които иска да бъде запомнен е книгата му „Погнусата“. През 1964 г. е награден с Нобелова награда, която отказва да приеме – според него писателят не трябва да се превръща в институция. Факт е обаче, че Сартр е повече от институция – той променя цяла една епоха и дава началото на следващата.

Предлагаме ви да погледнем към „Погнусата“ – неговата най-популярна книга. Творба-дневник за въртележката, в която всички попадаме рано или късно. За невъзможното бягство и границите, в които сме вкопчени. Но и за свободата в рамките на тези граници, която никак не е малка. Със значителна доза цинизъм.

Ето няколко знакови цитата от книгата: 

„Развълнуван съм, чувствам тялото си като измервателен уред в покой. Аз съм изживявал истински приключения. Никаква подробност не мога да си спомня, но съзирам непоклатимата верига от обстоятелства. Прекосявал съм морета, оставял съм зад себе си градове, плавал съм по реки или съм навлизал в гори, но всякога съм поемал към други градове. Обладавал съм жени, влизал съм в схватки с мъже и никога не съм могъл да се върна назад, както плочата не може да се върти в обратна посока. И докъде ме е довело всичко? До тази минута, до това канапе, до този светлинен мехур, в който жужи музика.“

„Исках миговете от живота ми да се следват и подреждат като мигове от живот, който си спомняш. Все едно да се мъчиш да уловиш времето за опашката.“

„Нищо не се е променило и все пак всичко съществува другояче. Не може да се опише; то напомня Погнусата и все пак е нейна противоположност — най-сетне ме е сполетяло приключение. Замислям се в какво се състои то и разбирам — в това, че аз съм аз и съм тук, че именно аз поря нощта. Щастлив съм като герой от роман.“

„Часовникът отмерва пет и половина. Ставам, студената риза се слепва о тялото ми. Излизам. Защо ли? Ами защото нямам причини да не го сторя. И да остана, и да се свра безмълвен в някой ъгъл, няма да забравя себе си. Ще бъда там, ще тегна върху пода. Съществувам.“

„Вече не ги слушам: дразнят ме. Ще спят заедно. Знаят си го. И всеки от двамата знае, че другият знае. Ала понеже са млади, неопорочени и благопристойни, понеже всеки от тях иска да запази себеуважението си и това на другия, понеже любовта е нещо велико и поетично и не бива да се осквернява, те по няколко пъти седмично ходят по вечеринки и гостилници да излагат на показ жалките си обредни и механични действия.“

„Притъмнява, лампи грейват в града. Божичко, колко естествен изглежда градът въпреки геометричните си форми и как вечерта сякаш го смазва! Оттук това е тъй… тъй очевидно; възможно ли е аз единствен да го съзирам? Нима другаде, навръх някой хълм, нова Касандра не гледа в нозете си град, потънал в глъбините на природата? Впрочем какво ме засяга? Какво бих могъл да й река?“

„Когато сега казвам аз, думата ми се струва някак куха. Тъй забравен съм, че вече ми е непосилно да имам ясна представа за себе си. Единственото останало реално у мен е съществуване, което съзнава, че съществува. Бавно и дълго се прозявам. Никой. За никого не съществува Антоан Рокантен. Забавно ми е. Та какво е Антоан Рокантен? Абстракция. Мержелее ми се смътен спомен от мен. Антоан Рокантен… И внезапно моят Аз избледнява и накрая угасва.“

„Тръгвам, чувствам се като в мъгла. Не смея да взема решение. Ако бях сигурен, че имам талант… Ала никога, съвсем никога не съм писал каквото и да било от този род, само исторически статии, и то криво-ляво. Книга. Роман. Ще има хора, които ще четат този роман и ще кажат: „Авторът е Антоан Рокантен, един такъв риж, дето се мъкнеше по кафенетата“, и за тях животът ми ще бъде като живота на негърката в моите представи — нещо скъпоценно и едва ли не приказно.“