Възгледите на двама германци, които разбират Путин

| от |

Не руснаците са лошите, а американците – така могат да се обобщят възгледите на двама германски журналисти, които се самоопределят като хора, проявяващи пълно разбиране към поведението на Путин в украинския конфликт, пише Дойче веле.

„Ако руснаците не са готови да преговарят директно с новото украинско правителство, нашите партньори ще се видят принудени да ни последват и да вземат мерки, каквито ние вече предприехме с цел да изолираме Русия в политически, дипломатически и икономически план“ – тези думи са на американския външен министър Джон Кери и бяха изречени на 4 март в Киев, малко след смяната на властта в Украйна. Това посещение на най-могъщия дипломат на света в Украйна можеше да се интрепретира по два начина: като демонстративна защита на демократичните ценности след анексията на Крим или пък като директна заплаха срещу Русия.

Какви цели преследва Вашингтон?

Германските журналисти Матиас Брьокерс и Паул Шрайер са поддръжници на втората интерпретация – двамата са убедени, че визитата на Джон Кери в Киев е имала за цел да сплаши Кремъл. Нещо повече дори: Брьокерс и Шрайер не вярват, че Вашингтон е загрижен най-вече за международните правила и върховенството на закона, както обяви президентът Обама в програмната си реч през май: „Тук не става дума за свобода и човешки права, а за власт и военен контрол. Сценарий, при който Китай, Русия и бившите съветски републики сами се грижат за стабилността в своя регион и взимат в свои ръце търговията с ресурсите си, е напълно неприемлив за САЩ“, пишат двамата журналисти в книгата си „Ние сме добрите“.

Брьокерс и Шрайер твърдят, че от години насам външната политика на САЩ се определя единствено и само от икономическите интереси. В подкрепа на тезата си двамата автори цитират текстове на бившия съветник по въпросите на сигурността Збигнев Бжежински, чиято теория за американското господство и до днес играе централна роля във външнополитическите концепции на Вашингтон. Двамата журналисти обръщат внимание на факта, че почти всички военни интервенции на САЩ през последните години са били извършени в богати на суровини страни. „Който има влияние върху процесите в Украйна, той ще контролира и цялото евразийско пространство с несметните му природни богатства“, пишат журналистите.

Единият от авторите – Матиас Брьокерс, подчертава, че тази интерпретация на американските интереси не бива да се възприема като опит да се оправдае политиката на Путин. В същото време обаче Брьокерс изтъква, че Западът много греши в подхода си спрямо Русия: „Да вземем например гей-парада в Москва. Да, Путин не иска такива прояви, но това е все пак въпрос, по който с него може да се говори. Да не забравяме, че допреди 20 години подобни мероприятия бяха забранени и на Запад. А сега се държим така, сякаш руснаците са някакви варвари. Не, те също са културен народ и с тях може да се разговаря. Не можем да причисляваме към съюзниците си страна като Саудитска Арабия, където жените нямат право да карат кола, а в същото време да сочим с пръст недостатъците на демокрацията в Русия. Това не е правилно“, категоричен е Брьокерс.

В книгата си „Ние сме добрите“ двамата журналисти критикуват западните медии заради едностранчивото отразяване на украинския конфликт. Рядко се срещат публикации, в които да се казва, че и Западът носи вина за ескалацията в Украйна, пишат авторите и дават за пример условията в Споразумението за асоцииране с ЕС, които бяха формулирани така, че на практика не позволяваха на Украйна да поддържа сходни отношения и със съседна Русия. По този начин Украйна, която и без това си е една разединена страна, беше разпокъсана допълнително, а смяната на правителството беше прокарана с помощта на американски провокатори и в угода на Запада, пишат авторите и добавят, че за да разбере руската политика, човек просто трябва да се постави на мястото на Путин: „Представете си следния сценарий: Русия финансира с 5 милиарда долара смяната на властта в Мексико, след което разполага там свои ракети. Какво биха казали американците в една такава ситуация? Нима биха позволили подобно нещо?“.

Едно важно послание

Добрият Запад срещу лошия Путин – такъв образ рисуват западните медии в публикациите си за украинския конфликт, критикуват двамата журналисти: „Тази дихотомия измества погледа от факта, че мирното съвместно съжителство с Русия е за Европа много по-важно, отколкото за САЩ“, казва Брьокерс.

Описвайки американците като лошите в този конфликт, двамата автори определено преувеличават. Да се вярва, че зад всяко освободително движение от последните години стои ЦРУ, е точно толкова спорно, колкото и твърдението, че в американската външна политика всичко се върти около подсигуряването на достъп до природни ресурси. В същото време обаче книгата на двамата германски журналисти отправя и едно важно послание: в случая не е толкова важно кои са добрите и кои – лошите; много по-важно е друго – а именно, че Европа трябва да реши чии интереси ще преследва оттук нататък – американските или своите собствени.

 
 

Колко калории има в чаша вино?

| от chronicle.bg |

Чували ли сте за винената диета? Това е много популярен абсурд, при който, твърди се, отслабвате, докато пиете вино. Уловката е, че покрай виното нямате право да пиете или ядете кой знае какво друго. Така в крайна сметка сте гладни и пияни, а заради махмурлука на следващия ден едва ли ще ви се яде. И така цяла седмица. Разбира се, едва ли точно така стоят нещата, но поне отстрани изглеждат така.

Оказва се обаче, че употребата на алкохол в умерени количества има страхотни позитиви. Една чаша вино може да подобри паметта, да намали шансовете от инфаркт, червеното вино е добро за храносмилането, пише PopSugar.

Все пак е добре да знаете колко калории съдържа всяка чаша вино, която планирате да приемете.

150 мл розе се равняват на 126 калории средно. При червеното вино – 125 калории, бялото – 121 калории, пенливото вино – 113 калории, а десертното – 72 калории.

 
 

Да беше само азбуката…

| от Александър Сергеевич Македонски |

Руският президент Владимир Путин предизвика микродипломатически скандал с България, казвайки, че славянската писменост идва от Македония. На фона на комуникацията между външния министър Екатерина Захариева и колегите й в Москва, срещата между премиера Бойко Борисов и руския посланик, добре е да си припомним, че като цяло сме държава сглобена от чуждоземни сплави. Не опира само до азбуката ни.

Туристите

Туристите са ни предимно руски, но внасяме и от Полша, Япония, Англия и въобще от цял свят.

Колите

Половината ни коли са немски, другата половина някакви други. По едно време всички бяха руски, но нещо руските се позагубиха, нямам обяснение защо. Какво да правиш!

Режимът

Понастоящем произхожда от Древна Гърция. За 45 години беше руски, но не ставаше за чеп за зеле. Основно – защото на моменти имаше само зеле по магазините, а в други моменти – и зеле нямаше. Освен това руската опозиция обикновено се „самоубива“ в някоя хотелска стая. При нас прави коалиция с управляващата партия.

Музиката

Най-„нашата“ е крадена от сръбете.

Телевизията

Телевизията ни – половината е купена, другата половина (или както всички я наричаме – по-добрата половина) е свалена от Замунда.

Храната

Доматите са ни турски. Ресторантите са ни китайски, италиански, гръцки, арабски, американски, абе въобще – от цял свят. Пиенето също – бири от цял свят, алкохол от цял свят.

И много други неща, разбира се – както казах, всичко, но не ни го натяквайте.

Иначе македонците са много добри хора. Всъщност, мисля, че самият Владимир Путин е от Прилеп.

 
 

Запознайте се с Иза – полякинята, която опитоми дива лисица

| от chronicle.bg |

Лисиците са диви животни и доста враждебни към хората. Но не и за Иза Лисон.

Тя е полякина, живее в Краков, все още е само на 20, а освен с фотография, се учи неврофизика и невро биология.

„Не е лесно да снимаш лисица. Подобно е на това да снимаш куче, но трябва да си много по-бърз, защото лисиците нямат навик да стоят неподвижни“, споделя Иза за опита си с лисицата Фрея.

Иза започва да се занимава с фотография преди осем години, или както сама се изразява: „Почти през половината от късия ми живот.“

Освен Фрея, която няма никакъв проблем да се сгуши в Иза и да бъде обект на фотосесия, 20-годишната полякиня снима всякакви животни, но предимно кучета.

„Обожавам кучета. Уикендите си прекарвам в село в Южна Полша, заедно с един очарователен голдън ретривър – Луна“, разказва за себе си Иза.

Както си личи, снимките са „пипани“, но главно във фона, докато „моделът“ остава истински.

„Снимам главно по залез слънце, заради по-меката светлина. Обичам цветни места, като полета с цветя или със златни листа през есента.

„Не съм кой знае какъв специалист в обработването на снимките, използвам само няколко опции на Photoshop. Но най-трудно ми е при избирането на снимка, която да обработя. Най-важното за мен е да заснема „модела“ по нетрадиционен начин“, казва още Иза.

В галерията горе може да видите част от прекрасните й снимки.

 
 

Бързам, нямам време за чаша кафе

| от Г.К. (Рекламно съдържание) |

„Мразя клишетата“ гордо заявявам, облечен в корпоративна конфекция, по време на строго регламентираната ми почивка, между 12:00 и 13:00 часа. 

Монологът ми продължава, богато наблъскан с типични за активния, съвременен градски човек „неклиширани“ изрази. Става ясно, че в петък съм “play hard”, щото цяла цяла седмица “work hard”, нали. Също така, че е 2017 година и сега животът е наистина динамичен. Всъщност те, хората, едва наскоро явно започнаха да живеят. Бъдещето ми открива все по-нови хоризонти, предлагащи все повече възможности и аз съм там, за да ги уловя всичките.

Поредица от върхове, какво да ви кажа. Няма „даун“, всичко е „ъп“. А, да. И чуждици използвам много, в несъзнателен стремеж към плавното утвърждаване на словесна каша от мултинационални субкултурни изрази, универсална за всеки от Стария континент. Иначе съм против Есперантото. Придвижването между въпросните върхове става с големи скокове, по време на които дъхът ми спира. Така разбирам, че съм жив. Разбират го и всички останали, докато им обяснявам за авангардната мерна единица „спрян дъх“. Тя, оказва се, е доста по-разпространена от общоприетите клишета като минута, час, ден и т.н. Въпреки това все още не се е наложила трайно в ежедневната реч. Очаквам обаче скоро да започнат да ми се оправдават с  „извинявай, че ме почака, но си мислех, че ще се облека за три спрени дъха, а го направих за пет“.

Мразя да чакам, защото винаги имам план. Инфакт (а-мъст-израз от модерното Eсперанто), планът ми е за следващата минута, час, ден, до края на дните, абе, за всички следващи моменти, които ще ми спрат дъха. Щото, нали животът се случвал докато си правим планове. Значи трябва да имам план, за да ми се случи живот.

И сигурно се случва, откъде да знам. Аз съм целеустремен, съсредоточен, фокусиран в плана и крайната му цел. Не обръщам внимание на нищо, което ме отвлича от целта. Aim high, знаете как е. Тая висока цел постигам с размишления и действия „извън кутията“, нищо че вътре в нея останаха повече неизследвани територии, отколкото навън.

Всеки ненавременен и абсолютно неуместен повик за лежерна /демек play soft/ почивка отразявам оригинално, с рефрена на позабравен естраден шлагер: „бързам нямам време за чаша горещо кафе“. „Е“-то в края на изречението е напевно маниерно, за да предизвика меланхоличен детски спомен.

И изведнъж, четвъртъкът ме изненадва. Планът е изпълнен, а времето е „по никое време“. Спокойствие струи отвсякъде и няма изгледи случващият се живот да ме разхълца. Без да съм взимал подобно решение, сядам на тревата в близката градина, за да не правя нищо. Просто гледам другите. Как някои се мръщят на слънцето и как подават газ, още „на жълто“. Как подтичват от началото на работния ден към края му, от началото на седмицата към уикенда, от януари към декември, от… нататък се сещате. Седиш си блажено и просто да съзерцаваш нечия рядко грациозна походка, която рисува кинетична картина пред очите ти или просто зяпаш опашката на котка с искрящи сиви очи, или пък заспалите листа на дървото, което удобно хвърля сянка върху съвършено отпуснатото ти тяло. Намирам огромна красота и спокойствие в движенията на връзката на лявата ми обувката, която потрепва от порива на топъл вятър.

Somersby_NCP_Advertorial_2

Не знам как се нарича времето прекарано в нищо правене с нормално дишане. Ако обаче не се нарича живот, значи животът е скучно, забързано подобие на това, което можеше да бъде. Понеже съм нямал време за чаша горещо кафеЕ, по пътя несъзнателно съм грабнал студено Somersby. Златен момент: сайдер и блажено съзерцание на света около теб. Не ми се искаше да свършват и моментът, и сайдерът. Решението дали да продължа да нищоправя оставям в ръцете на съдбата и хвърлям ези-тура с капачката от Somersby. Случайно виждам под нея символ – малка бутилчица. Явно съдбата си знае работата и е благосклонна към мен. Може да споделя печалбата с някой, който също няма план. Просто така, да проверя дали нищоправенето е също толкова забавно с компания, а и да прекарам още един златен момент.

ПС: Колкото и да се опитвам да мисля извън стека на Somersby, винаги по-забавно ми изглежда това, което е вътре.

Рекламно съдържание