Въпреки критиките на ЕС, Орбан фаворит на изборите в Унгария

| от |

Гергей Сакач, Крисчън Лоу / Ройтерс

Ако не се случи нещо извънредно, през април унгарците ентусиазирано ще преизберат министър-председателя Виктор Орбан и неговата партия ФИДЕС за още един мандат. За външните наблюдатели, които виждат в него неудобен авторитарен лидер, очакваната съкрушителна победа изглежда странна.

Viktor Orban

Не и за онези, които знаят какво го мотивира. Когато през 1998 г. става министър-председател за първи път на 35-годишна възраст, Орбан опразнил до голи стени кабинета си и сменил мебелировката с предмети, използвани от довоенните му предшественици, които били събрани в сградата от различни места, разказа за Ройтерс неговият говорител Габор Борокай.

Целта била да се възстанови връзката с един от кратките периоди в историята на Унгария, когато тя е била горда и независима – ключова тема за неговата популярност, която изглежда ненакърнена от външната критика.

През последните четири години Съединените щати и Европейският съюз обвиняваха Орбан, че подкопава демократичинте механизми и свободата на словото в Унгария. Еврейски групи го обвиняваха, че не прави достатъчно срещу антисемитизма. Международният валутен фонд  известно време твърдеше, че той излага на риск финансовата стабилност. Някои от най-големите чуждестранни инвеститори го обвиняват, че води „лов на вещици“ срещу тях.

Унгарското правителство отхвърля всички тези обвинения. Орбан, подобно на други лидери на развиващи се пазарни икономики, които смущават външния свят, но въпреки това са популярни у дома, (като турския министър-председател Реджеп Тайип Ердоган и преди него южноафриканския президент Джейкъб Зума) – има тънък усет за националния манталитет.

Орбан знае, че много унгарци вярват, че страната им не е като останалата  Европа и подозират, че светът им има зъб и е против тях.

„Унгарците имат усещането, че са неразбрани. Това е част от тяхната история. Той знае как да дърпа точно тази струна“, обясни дипломат от ЕС.

Драматичната история, изпълнена с несгоди, е тази, която подхранва чувството им за изключителност. Предците на унгарците произхождат от земите на днешна Централна Русия и се преселват край бреговете на Дунав около 9 век. В резултат на това етнически те се различават от своите славянски и тевтонски съседи. Най-близките им братовчеди по език са във Финландия и Уралските планини в Русия.

След като се заселват, земята им е завладяна първо от Османците, после от Хабсбургите. В Първата световна война Унгария е на губещата страна и губи две трети от територията си.

През Втората световна война попада в орбитата на нацистка Германия, а после е окупирана от войските на Съветския съюз и става комунистически сателит до падането на Желязната завеса.

След 1989 г. Унгария приема капитализма и става част от Европейския съюз, но мнозина унгарци остават подозрителни към международния финансов ред и либералните морални ценности на Западна Европа.

Орбан обобщи настроенията на 12 март в североизточния град Мишколц, където направи първата копка на завод за въздушни възглавници по време на предизборната си кампания с цел да спечели втори пореден и общо трети мандат.

„Ние сме уникален народ в Европа“, каза той в речта си на строителната площадка. „Нямаме кой знае колко приятели“.

Ден преди това Орбан беше на строителната площадка за планиран мебелен завод близо до Батонтерене, на 100 километра източно от столицата Будапеща.

Докато представител на фирмата произнасяше словото си, Орбан стоеше настрана, извън обсега на телевизионните камери. Суетеше се нервно, оправяше вратовръзката си и шепнешком разменяше шеги с местните управници. После младежки фолклорен ансамбъл в традиционни унгарски носии започна да пее. Тогава Орбан спря да се върти, пристъпи напред и застана мирно, със сияещо лице.

Попитан каква е тайната на успеха на Орбан, шефът на неговата канцелария Янош Лазар каза за Ройтерс: „В крайна сметка в политиката няма значение какво говориш, а какъв си. След 25 години той е популярен именно в тази категория: „Какъв си“.

Някогашният лидер на британската Либерална партия Дейвид Стийл, който го кани в дома си в Шотландия за среща на либерални политици през 1992 г., описва Орбан, тогава едва 29-годишен и съосновател на  ФИДЕС отпреди четири години, като „мъж със значителни способности и енергичност, очевидно забележителна личност“. Но не и с толкова високо самомнение, че да не спи на дивана на Стийл, когато всички легла били заети от останалите гости.

И той, и ФИДЕС отдавна са скъсали със своето либерално начало, но същата тази негова  непринуденост продължава да го поддържа в синхрон с обикновените унгарци и с нуждата им да се гордеят със своята национална идентичност.

Когато дойде на власт, той нареди Свещената корона, носена векове наред от унгарските крале, да бъде преместена от музея в парламента, където се охранява от часовои в колосани униформи.

Той изпитва удоволствие от конфликтите – обвини чуждестранните банки, че се опитват да експлоатират обикновените хора, разпали кавга с германския канцлер Ангела Меркел, като спомена как нацистка Германия е изпратила танкове в Унгария. Поведе словесна война с МВФ, по време на която из цяла Будапеща се появиха билбордове с надписи, че Унгария няма се огъне пред диктата на фонда. Каза, че „армия от бюрократи“ от Брюксел атакува унгарския суверенитет. И всичко това се нрави на много избиратели, независимо колко зле се възприема в чужбина. Пред бакалията в Дьондьош – земеделско градче, заобиколено от лозя, хората говорят как Орбан се е справил с финансовата каша, забъркана от социалистическия му предшественик, и как е намалил сметките за ток.

Непрекъснато изниква темата за неговата откровеност при защитаването на унгарските интереси.

„Той се изправя и ясно заявява дали нещо му харесва или не“, каза 29-годишният счетоводител Золтан Серенчеш.“Не го е грижа особено дали ЕС харесва нещо или не. И на мен ми харесва, че се осмелява да изрази мнението си пред външния свят, не само у дома“.

53-годишната Габриела Тот се грижи за своя съпруг инвалид в Дьондьош и се издържа от държавна социална помощ. „Той брани унгарския народ и страната“, каза тя за Орбан.“ Той не е марионетка на ЕС и мисля, че това е добро нещо“. Малцина се съмняват, че Орбан е искрен в отстояването на тези възгледи, но хора, които го познават, твърдят, че има и доза пресметливост.

Миклош Харасти, който през 80-те години на 20 век се изявяваше като наставник на млади антикомунистически дисиденти, сред които Орбан, разказа, че учил младия мъж как да използва конфликта като политическа тактика.

„В началото способността му да разпалва конфликти беше средство за постигане на напредък в добри каузи“, заяви Харасти, който вече критик на Орбан и твърди, че сега това е просто политическа поза.

Според дипломати Орбан е прагматичен в избора на битките, с които се захваща. Според тях той внимава да стои на правилната страна, макар и на косъм, от границата, чието прекрачване би довело до сериозни финансови и икономически последици.

Въпреки всичките му словесни нападки срещу Брюксел, когато обикаляше страната този месец, неговият черен ван „Фолксваген“ се движеше по пътища, частично финансирани с пари от ЕС.

Орбан не откликна на молбите на Ройтерс за интервю, но правителственият говорител Ференц Кумин каза, че той успешно защитава националните интереси на Унгария „и вероятно това намира отражение в масовата подкрепа за него“,  и че Унгария е нормален член на ЕС със средностатистически брой конфликти с Брюксел.

Главната причина, поради която избирателите подкрепят управляващата партия, каза говорителят, е подобряването на икономиката, а независими социологически проучвания показват, че доверието и на потребиителите, и на бизнеса се увеличават.

 
 

Умни очила ще приспиват за 10 минути

| от chronicle.bg |

Компанията Sana Health произведе наистина революционен продукт в борбата с инсомнията. Тези очила  обещават да ви накарат да заспите само 10 минути след като ги поставите.

Очилата не само блокират светлината: специалният механизъм, скрит в рамката, използва аудио-визуална стимулация, за да приспи този, който ги носи. Това извиква в мозъка повтарящи се модели, които присъстват в най-добрите естествени цикли на сън и предразполагат към дълбоки състояния на релаксация.

Очилата могат и да следят промените в нервната система.

Шефът на компанията, Ричард Ханбъри, разработва технологията, в търсене на решение на проблема с хроничната болка, която му пречи да заспи.

20160518_Sana_B2_06_mdwvsk

Предстои компанията да започне работа по масово производство. По думите на Ханбъри очилата ще се появят на пазара най-късно през второто тримесечие на 2018 г. и ще струват 400 долара.

Източник: Engadget

 
 

„Почтен човек“ спечели наградата „Особен поглед“ в Кан

| от chronicle.bg, БТА |

Филмът „Почтен човек“ (A Man of Integrity) на иранския режисьор Мохамад Расулоф спечели наградата „Особен поглед“ на кинофестивала в Кан.

Филмът е за човек, който отказва да реши проблемите си с подкупи. Сценаристът и режисьор Мохамад Расулов беше арестуван заедно с известния режисьор Джафар Панахи през 2010 г.

Наградата на журито в секцията „Особен поглед“ спечели мексиканският режисьор Мишел Франко с филма „Дъщерите на Абрил“ (Las hijas de Abril). Американецът Тейлър Шеридан беше избран за най-добър режисьор за филма „Река от вятър“ (Wind River). Наградата за поезия в киното спечели французинът Матийо Амалрик с „Барбара“.

Италианката Жасмин Тринка спечели наградата за актьорско майсторство с ролята си във филма „Fortunata“ на Серджо Кастелито.

Председател на журито в секцията „Особен поглед“ беше актрисата Ума Търман.

В секцията „Особен поглед“ на кинофестивала в Кан участваха и два български филма – „Посоки“ на Стефан Командарев и копродукцията „Уестърн“ на Германия, България и Австрия с копродуценти от българска страна „Братя Чучкови“.

Секцията „Особен поглед“ на кинофестивала в Кан представя млади таланти и новаторски филми. В нея бяха включени 18 продукции от 22 държави.

 
 

„И дъхът стана въздух“: ориентир за смисъла на живота

| от |

Търсенето на смисъла е едно от закономерните мъчения за интелигентния човек.

Докато блажените „нищий духом“ (по Атанас Далчев) съществуват в ядрото на бита, щастливи като тристакилограмови хипопотами в блато, умните търсят смисъла. Някои го търсят във философията, други – в литературата, трети – в екстремните преживявания. Мнозина пък бягат от преследващия ги въпрос за смисъла като живеят в захаросаната, фражилна илюзия, че смъртта не съществува.

И има една особена порода хора, които от съвсем млади се вкопчват в болезнената тема за неразделността на живота и смъртта и се завъртат с нея в смъртоносен танц. Един от тях е авторът на „И дъхът стана въздух“ (изд. Ciela) – Пол Каланити.

В ученическите си години той отказва да следва професионалния път на баща си и дядо си и не желае да се занимава с медицина. Насочва се към литературата и получава магистърска степен по история и философия на науката и медицината в Кеймбридж. Защитата на дисертацията му е върху творчеството на поета Уолт Уитман и по всичко личи, че му предстои добро бъдеще в тази сфера. Но уви.

Въпросът за смисъла не спира да му диша във врата и в крайна сметка той намира призванието си именно в лекарската професия.

Описанията на случки от лекарската му практика са детайлни, безпощадни и лишени от всякакви глазура. Интересни са за читателя от различни гледни точки: през тях можем да видим скелета на американската здравна система, да помислим върху темата за лекарския морал, да осмислим мисията на медиците, да разберем механизмите, по които лекарите стават „безчувствени“ и груби (нещо, в което непрекъснато ги обвиняваме), и да надникнем в най-интимните преживявания на пациенти, които се опитват да поддържат баланс на ръба на смъртта, да се надсмеем на иронията на живота.

Каланити води читателя си за ръка към една колкото опустошителна, толкова и осмисляща реалност, при това без да го подвежда. Още в началото на книгата авторът описва диагностицирането си с рак на белия дроб, когато е на 36 години. Докато ни води през болничните стаи и операционните, в които работи като неврохирург с блестящо бъдеще, за момент забравяме, че всъщност ни води към собствената си гибел.

Идването на болестта се случва извън всякаква закономерност, която може да я оправдае. Но тя се случва: започва със силни болки в гърба и вътрешната увереност на Каланити, че е болен от рак. Потвърждаването на диагнозата ни кара да придружим писателя по време на прехода му от лекар към пациент и ни задължава да вървим до него до самия край.

Няма да ви заблуждавам, че тази книга ще ви развесели или ще ви достави удоволствие. Шансът за това е минимален, да не кажем никакъв. Но тя разказва изключително откровено, ясно, искрено и семпло за пътя към края и опорните точки, които разпознава един обречен на скорошна смърт лекар. Тя е лъч светлина, който може да проникне в депресивната симптоматика на вечно търсещите смисъла.

Което само по себе си е нагледен пример как абсурдно краткият живот на един човек се превръща в икона на смисъла.

 
 

Видео показва новия Samsung Galaxy J7

| от chronicle.bg |

Серията Galaxy J на Samsung – това са J5 (2017) и J7 (2017) вече премина през няколко сертификации в национални регулатори, като наскоро това стана и в Южна Корея.

През това време в YouTube е качено ново руско видео, което дава доста информация за все още необявения официално Galaxy J7 (2017).

Новият модел изглежда различен от настоящата J серия: това, което се вижда на видеото са стандартен 3.5-милиметров аудио жак и microUSB порт, физически бутон с вграден сензор за оптечатъци. Дисплеят трябва да е 5.5-инчов Super AMOLED в 1080р, а чипсетът е Exynos 7870. Очакват се и голяма 3600 mAh батерия и 3GB RAM памет, допълвани от задна 13MP, f/1.9 камера.