Въдици за петък вечер…

| от |

 

Отново е петък вечер, а екипът на chronicle.bg почита този ден всяка седмица с порция съвети как да си изкарате супер. В случай, че отново не сте си направили планове за след края на работния ден и все още не се завъртяли главата на някой от противоположния пол ще ви дадем няколко полезни съвета как да си намерите компания в последния момент.

  1. Сменете снимката в профила си с някоя по-купонджийска. Така ще създадетe представа, че сте „счупили гипса“ и вече не сте апатичен и депресиран работяга. Изберете фотос , на който сте с ярък цвят блуза, за да привлечете повече погледи в News Feed-a. Напишете интересен коментар към снимката, може да е от някой party хит, но трябва да е нещо забавно. Вижте хората, които ще харесат или коментират това.

 

  1. Атакувайте хората, които се задяват с вас. Ако имате Likes – значи някой се опитва да привлече вниманието ви. Този някой може да е също свободен за тази вечер, да търси компанията ви с една или друга цел или да има вече планове за петък и просто да е на вашата вълна. Това е вашата потенциална жертва. Започнете разговор и разберете какви са плановете на човека. За по-сигурно „атакувайте” поне 5 жертви.

 

  1. Предложението ви трябва да е по-добро от предложението й/му. Маскирайте офертата като рекламен спец – давайте смело, опишете това, което предлагате на мишената си за петък вечер по най-апетитния начин. Нека домашната ракия стане елексир на живота, виното – амброзия, домашното сирене – деликатесно, кръчмата – непретенциозен ресторант. Започнете от далече с нещо от типа „Готвим се за пеъъка, а? “ и изчаквайте търпеливо отговор на въпросите ви, но не притскайте „жертвата”, защото ще се изплаши.

 

  1. Ако социалната мрежа ви предаде за пореден път, в което се съмнявам, тъй като повечето хора без планове са именно там, то върнете се към добрия стар трик с телефонния указател. Вземе GSM-a си и започнете да търсите забравени приятели, с които сте си изкарали яко. Пуснете им sms с офертата или направо им звъннете. Не казвайте, че им звъните, защото нямате планове, а защото искате да се видите точно с тях.

 

  1. Ако нито един от тези варианти не ви харесва – време е за риск, капитане! Веднага намерете най-якото заведение – място, където отдавна искате да отидете. Разходете се след работа и си купете нещо ново  – очила, тениска, парфюм. И задължително бутилка уиски. Тази вечер ще се излиза!

 

  1. Имате среща със себе си в най-якия бар. Заредете телефона си, защто selfie ще ви трябва , за да пуснем въдицата за следващия петък. Вземете душ и си налейте малко уиски с една бучка лед, докато сте по халат. Излезте на терасата, изпийте го на екс и си сипете второ. Задължително трябва музика за настроение – KWABS е добър избор – раздвижващ и без драматични текстове. Потанцувайте 5 минути пред огледало, трето уиски и беж да ви няма.

 

  1. Влизате в заведението, хубаво е да сте резервили позиция още в късния следобед, когато разбрахте, че ще сте сам. Поръчвайте си само големи уиските, малките са за нетренираните купонджии. Гарантирам ви,че до края на вечерта ще имате нови приятели. И бас ловя, че няма да сте ги заговорили вие. Само не спирайте да се усмихвате и да се наслаждавате на себе си. Пък и няма кой да спори с вас, за да ви разваля петък вечерта.

 

  1. Направете последен опит в социалните мрежи – тагнете се или пуснете як статус. Вижте кой ще коментира, може пък тази вечер да е щастливата ви вечер.

 

  1. И ако все пак се приберете сам – сипете си още едно голямо уиски и си направете усмихната снимка по халат в леглото. Пуснете я в социалните мрежи с думите „велика вечер” без да се обяснявате много.

 

Ние стискаме палци, да сте стигнали само до втората препоръка и да имате вече уговорка! Ако не сте успели – chronicle.bg няма да ви изостави и следващата седмица ще ви предложи нови варианти за самотния петък. Ако отново сте сам – може някой от екипа да се прежали и да излезе с вас! Честит петък!

 
 

Няма да повярвате на колко години са!

| от chronicle.bg |

Холивуд винаги е 21 години! Или поне така изглежда – след операции, грим, тренировки и алхимия. Ето няколко звезди с постоянен брой свещи върху тортата.

Но на колко години са всъщност едни от най-големите актриси в света? Не е прилично да се питата такива неща, разбира се. Те обаче вкарват достатъчно усилия, за да не се притесняват, когато ги питат така.

И така – едни от най-младоликите на екрана. Или поне част от тях . Галерията ни съдържа само жени, които ще ви очароват и изненадат. Често това, което ни подмладява най-много, е щастието!

 
 

Започна Българският фестивал на изкуствата в Канада

| от chronicle.bg, по БТА |

Седмото издание на Българския фестивал на изкуствата в Канада беше открито в Торонто на 24 март. Това съобщиха от Генералното консулство на България в Торонто.

Фестивалът на изкуствата започна в Торонто с концерт на Георги Дончев – акустичен бас, и Анка Гнот – вокали и китара. Открита бе изложбата „Contemplation“, посветена на съвременно фотографско изкуство. А също и експозиция на участници в организирания от генералното консулство на Република България в Торонто фотоконкурс „България! Че кой ли не я знае?!“ – 2016 г.

В рамките на откриването бяха наградени Държавната агенция за българите в чужбина, д-р Ирина Маркова и Асоциация на българските инженери в Канада. Наградите бяха връчени за активна родолюбива дейност, както и Веселин Лучански.

Фестивалът ще продължи до 17 април 2017 г. в Торонто, Отава и Монреал. Ще участват на редица творци от България и чужбина. В програмата са включени изложби и концерти, прожекция на филми, рок и джаз музика, семинари, великденски концерт в изпълнение на хор и джаз трио и др.

 
 

Актьори, които за малко да изпуснат велики роли

| от |

 Представете си „Терминатор“ без Арнолд Шварценегер или „Титаник“ без ди Каприо. Направихме галерия с актьори и актриси, който за малко да изпуснат иконичните си роли.

В историята често се ходи по много тънък лед. Освен разминавания и недоразумения, личните решения на хората често са причина за изпускане на прекрасни шансове. Дори за номинации за Оксар. В Холивуд актьори често правят мръсни номера, за да получат роля. Но когато отказват прекрасни възможности по собствено желание  – тогава е наистина озадачаваща ситуация.

Галерията ни ще ви покаже много известни лица, които за малко да изпуснат ролите на живота си. Тези, които ги направиха известни.

 
 

Suzuki Ignis: от града, през неолита, до Възраждането

| от |

На пръв поглед Suzuki Ignis попада в спорно добрата категория „симпатичен автомобил“.

Това може да не звучи обидно, но представете си цял живот да ви наричат „симпатичен“. Нито един път „красив“, нито един път „уникален“, нито един път „превъзходен“. Самочувствието ви едва ли ще хвърчи в облаците.

Затова подхождам към Suzuki Ignis с амбицията да видя този автомобил отвъд симпатичното. Персоналната ми симпатия се ражда от визуалната му прилика с първия ми автомобил, ексцентрична Mazda Demio, и от особено приплеснатата задница. Само японци могат да създадат такава задница, в това няма съмнение.

Докато се отправям към центъра на София, веднага става ясно, че шофирам един много сгоден градски автомобил.

Градското шофиране е удоволствие – нещо, което редовните шофьори знаем, че в последно време е сериозно предизвикателство. Задръстванията и малоумните шофьори са си факт, но когато човек се сблъсква с тях зад стъклото на един приятен, елегантен интериор, всичко се понася по-лесно.

интериор, кола

 Другото градско достойнство на Ignis е паркирането.

Едно време се чудех как така 10-годишни деца шофират гаргантюански пикапи в американските филми, докато не установих, че в Щатите почти всички коли са автоматик. По същия начин смятам, че и второкласник може ловко да маневрира с Ignis, заради добрата задна камера за ясна видимост и габаритите, които позволяват вмъкване на изключително тесни места. Дължината му е 3,7 метра, а радиусът на завиване е само 4,7 м, което го прави изключително маневрен.

Ловко вкарвам Игнасио между два спрели гиганта на улица „Париж“. След час в офиса се връщам в него, за да потегля към избраната дестинация.

Необходимо е да спомена, че въпросната дестинация е малко особена. Тръгваме към неолитно селище „Тополница“, което се намира до известното с европейския си вид село Чавдар. По пътя става ясно, че управлението на Игнасио се случва с лекота – както на пътя, така и извън него. За това ще стане дума по-късно.

Поведението му на асфалта е достатъчно стабилно и сигурно, за да го класира като удачен избор за дълго извънградско пътуване.

Много полезно допълнение са системата за предупреждение за напускане на лентата и класическия автопилот. Завоите на Гълъбец, които обичайно предизвикват стомаха ми да се свие като ощипан таралеж, се понасят доста прилично. Пъргаво, с изобилие от пасивни и активни елементи за сигурност, шофирането на Ignis става все по-увличащо.

кола, сузуки

Когато стигаме до мястото, където ще спим, изживявам лек шок. Подготвена съм за неолитните условия, но съм пропуснала, че колибата ни има един метър свободно преминаващ вятър между покрива и наровете, одрани котки по столчетата и тоалетна – клекало на километър и половина. Оставяме Игнасио да червенее красиво на хълма на неолитното селище, малко под параклиса, и се опитваме да се приспособим към къщата ни за вечерта. Пропуснах да спомена, че денят е рожденият ден на съпруга ми и съм решила, че ще му спретна хипервълнуваща изненада, за която той по пътя закачливо пита да не би да съм решила да спим в някоя плевня. Е, да. Понякога шегата е вярна.

IMG_5994

Към 11 ч. вечерта установяваме, че единственото живо същество в радиус от 10 км, е автомобилът, а когато лягаме на наровете, романтиката бързо бива поставена под въпрос заради ураганния вятър, който блъска главите ни в сламата.

След бърза преценка на ситуацията с огромно облекчение и с обещание, че ще се върнем в „Тополница“ през лятото с компания, потегляме към Копривщица. Тук трябва да споменем, че на вратите на Ignis гордо стои надписа Made in Japan – гарант за високо качество, а моделът има 5 звезди за безопасност от Euro NCAP. Таблото е изключително опростено, което ми харесва, тъй като се изпотявам от вида на твърде много копчета, а големият сензорен дисплей по средата е доста приятен.

Докато се движим към Копривщица по тъмно, слушаме саундтрака на „Twin Peaks“.

Леко се вкарваме във филма, очаквайки вместо надписа „Копривщица“ някак да видим табелата от шапката на сериала.

Докато луната се показва иззад облак на Audrey`s Dance, стигаме до меката на българското гостоприемство в най-чистия му вид, паркираме (разбира се, безпроблемно) Игнасио на една от тесните улички и отиваме да празнуваме рожден ден в „Дедо Либен“, където местни хора пеят народни песни и танцуват хора, демонстрирайки толкова естествен патриотизъм, че биха засрамили всеки наричащ себе си „патриот“ в политиката и извън нея.

сузуки

Нощта преваля и слънцето се хързулва над Копривщенските поляни, в двора на хазяите ни тича пекинез, спали сме на вятър под 120м/сек и светът е чудесен. Предимно защото днес ще тестваме офроуд възможностите на Ignis. Казват, че са подходящи за лека разходка „по нивата“ и за живущи в ниско-планински квартали през зимата, но някак имам чувството, че малкият може повече.

Изкарвам го на въпросните поляни.

Оказва се, че благодарение на високия просвет, Игнасио може почти безпроблемно да се придвижва по леко пресечен терен, включително пасбищна нива.

сузуки

Асистентът при спускане и потегляне при наклон помага за офроуд частта и с ръка на сърцето мога да кажа, че Ignis може да накара повече от половината кросоувъри, които са два сегмента над него да се червят от срам.

сузуки

Кросоувър дизайн, дръзки дизайнерски решения (ама наистина, погледнете тази задница) и ниско тегло, Ignis е завидно добър градски автомобил с „още нещо“. Той не претендира за някакви изключително-невероятно-мега-гига-хипер качества, но е чаровен и комфортен градски пичага с опция да отведе неговия шофьор – вероятно също градски пичага, извън града и извън пътя.

IMG_6012

Когато го връщам в шоурума на Сузуки, се случва немислимото – изгубвам се в София.

Все пак съм жена. Навигацията, която до този момент винаги съм възприемала като най-ненужната джаджа, която може да съществува под слънцето, се оказва спасителен инструмент, който ме отвежда до желаната дестинация, и то през място, до което не бих отишла по друг повод – столичният квартал „Христо Ботев“, където по стените на постройките има надписи като „Мангал рапер“, а аз шофирам по улица „Мими Балканска“.

сузуки

Връщам Ignis с кал по стените и гумите и леко погалвам трите дизайнерски резки до страничното огледало, които ми напомнят за началото на „Джурасик парк“ . Ще се видим отново.