В задушаващата прегръдка на Москва

| от |

Докъде се простират външнополитическите амбиции на Путин? Изглежда те надскачат границите на бившата съветска империя. В момента Русия се ориентира към Балканите, а това буди много страхове, коментира за Дойче Веле Верица Спасовска.

Онова, което изтече в публичното пространство от поверителен доклад на германското външно министерство, буди сериозна загриженост. В документа се казва, че Западните Балкани имат стратегическо значение за Москва. От това наблюдателите правят извода, че Русия прави опити да обвърже по-тясно страните от региона с цел да намали влиянието на ЕС в тях.

Русия не от вчера разпростира икономическите и политическите си пипала на Балканите и това е добре известно. Новост е това, с каква последователност Кремъл преследва своите хегемониални амбиции и извън границите на бившия СССР.

Как Русия „помага“ на Балканите

Стратегията на Путин на Балканите е колкото умела, толкова и проста: най-вече Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина и малката Република Сръбска поддържат традиционно близки отношения с Русия. Сега Москва допълнително циментира влиянието си в тях – с помощта на газовите си доставки, активното участие в инфраструктурни проекти и руските инвестиции в региона. Катастрофалното икономическо състояние в тези страни улеснява максимално задачата на Русия: безработицата в региона се движи около трийсетте процента, почти всеки втори сред младите хора е без работа, а западните преки инвестиции от години намаляват, тъй като корумпираните управления в тези страни плашат чуждите инвеститори.

По тези места Русия създава перспективи: в Сърбия руски фирми модернизират държавните железници, а в Черна гора 1/3 от местните компании междувременно имат руски собственици. В Босна и Херцеговина, която в юридически смисъл все още е протекторат на Запада, Русия упражнява силен натиск, за да намали западното влияние. Наскоро Русия за първи път гласува срещу продължаването на мандата на европейската мисия EUFOR – очевидно с цел да държи страната по-далеч от ЕС. Дори и в България, която вече е част от ЕС, но пък е почти напълно зависима от руските енергийни доставки, Москва разширява своето политическо и икономическо влияние.

Умората от разширяването

С тази „стратегия на меката сила“ Русия завзема вакуума, който Западът за съжаление не успя да запълни. Цели 15 години след края на войните в бивша Югославия, Балканите си остават задния двор на ЕС. А в повечето европейски държави изглежда искат това положение да се запази още задълго. След началото на еврокризата, никой в ЕС не мисли сериозно за ново разширяване на общността, включително защото мнозина се опасяват, че присъединяването на толкова слаби в икономическо отношение страни ще докара нови грижи на страните-членки. Само Словения и Хърватия досега успяха да влязат в елитния европейски клуб. Останалите страни от Западните Балкани от години тъпчат на място в чакалнята.

Разбира се, за това положение не е виновен само Западът. Защото повечето от проблемите са вътрешни: демокрацията е още хилава и недоразвита, управляващите партии са проядени от клиентелизъм, националистическото мислене доминира в района и блокира всякакви политически и икономически реформи. Все по-голяма роля започва да играе и разочарованието на хората, които не са си представяли, че пътят към желаното членство в ЕС може да бъде толкова трънлив и мъчителен. Това поражда недоволства, разочарования и гняв, които на свой ред създават антиевропейски настроения.

Европа трябва да се намеси

Ако ЕС не иска да допусне по-нататъшно залитане на Балканите към Русия и отчуждаването им от Запада, той трябва да се намеси активно и да даде на страните от региона ясна перспектива за членство. ЕС трябва да обясни на хората, че присъединяването към общността им носи предимства, и че си заслужава да полагат усилия за реформи.

ЕС и най-вече Германия, като двигател на европейката интеграция, са длъжни да засилят ангажиментите си на Балканите. Брюксел трябва да увеличи и икономическата си подкрепа за страните от региона, ако иска да ги изтръгне от задушаващата прегръдка на Москва.

 
 

1.0-литровият EcoBoost на Ford отново е световен двигател на годината

| от chronicle.bg |

1.0 EcoBoost на Ford бе избран за Световен двигател на 2017 година в категорията „Най-добър двигател до 1.0 литър“ за шести пореден път, което означава, че малкият и мощен 3-цилиндров бензинов агрегат остава ненадминат в категорията си от представянето му през 2012 г.

Журито похвали комбинацията от динамика, икономичност и технологии. 1.0-литровият EcoBoost вече притежава общо 10 награди за Световен двигател на годината, включително три пъти за цялостен победител и веднъж за най-добър нов двигател.

Наличен със 100, 125 и 140 к.с., 1.0-литровият EcoBoost на Ford задвижва един от пет нови автомобила Ford, продадени в Европа, включително две от пет коли Fiesta. Бензиновите EcoBoost двигатели на Ford с обем до 3.5 литра осигуряват мощност и икономичност на автомобилите Ford по целия свят, от компактната нова Fiesta до лекотоварната гама Transit, както и спортните Ford Performance коли – Focus RS и суперавтомобила Ford GT.

Икономичният 3-цилиндров 1.0-литров EcoBoost бе избран за „Най-добър двигател до 1.0 литър“ от жури, съставено от 58 автомобилни журналиста от 31 страни. Представен за първи път във Ford Focus през 2012 г., иновативният двигател продължава да господства в сегмента си, въпреки растящата конкуренция в категорията, популярна сред поребителите и важна за автомобилните производители. Тази година в категорията до 1 литър се състезават 35 двигателя – 9 повече от дебютната за 1.0-литровия EcoBoost година.

1.0-литровият EcoBoost двигател с иновативна технология за деактивиране на един от цилиндрите, от началото на 2018 г. ще осигурява намалени експлоатационни разходи за клиентите с автоматичното изключване на единия от цилиндрите на двигателя, когато пълната мощност не е необходима, като движение по инерция или с постоянна скорост.

Като пример за напредналите технологии, които позволяват на Ford да осигурява избор от задвижване с ефективните си бензинови, дизелови и електрически двигатели, технологията може да изключва и включва единия цилиндър за 14 милисекунди – 20 пъти по-бързо от мигването на око – без компромис с мощността и рефинираността.

 
 

Watchmen ли ще бъде новият хит на HBO?

| от chronicle.bg |

Още преди няколко години, HBO заяви намеренията си да направи сериал по комис, но сега става ясно, че проектът Watchmen е доста амбициозен и има шанс да се превърне в един от култовите сериали на HBO.

Начело на новия тв проект застава Деймън Линделоф, чиято работа познаваме от The Leftovers, Lost, Prometeus, Tomorrowland и др.

Според източниците сериалът ще има оригинална история и няма да е свързан с филма на Зак Снайдер от 2009 г.

Именно името на Снайдер бе спрягано преди време като главен кандидат да режисира и сериала, но засега не е ясно дали той е постигнал споразумение за участие. Какъв ще бъде прочитът на Линделоф на комикс историята, също не е ясно. При всички положения ще мине още известно време, преди да видим Watchmen по телевизията, но перспективата е вълнуваща за феновете на рисуваната история.

 
 

Яките гаджета на Колин Фарел

| от chronicle.bg |

В последния филм на София Копола „The Beguiled“, който излиза по кината днес, Колин Дарел играе Джон Макбърни – ранен войник, спасен от девойките от малко женско училище. Присъствието на мъж в училището бързо разчува и няколко момичета започват да се борят за вниманието му. И Джон отговаря с удоволствие.

Това е роля, за която Колин изглежда се е подготвял цял живот. Или поне от 1999 година, когато прави актьорския си дебют в „The War Zone“. Тогава той бързо си изгражда имидж на един от най-желаните и известни ергени в света. В пика на известността си Фарел има връзка със звезди като Бритни Спиърс и Линдзи Лоън, както и много други.

Самият Колин Фарел твърди, че е имал романтични отношения с Елизабет Тейлър малко преди края на живота й. Той също така е бил забелязан и с Риана като така доказва, че няма „свой тип“. В галерията ни днес сме събрали най-публичните му връзки.

 
 

Модерните храни, които ни карат да отслабваме

| от chronicle.bg |

Ако се подигравате на модата за поглъщане на авокадо, чия и замезване с хумус, то може би трябва да си помислите втори път. Оказва се, че промяната на хранителните ни навици променя и начинът, по който тялото ни реагира на храната.

Според ново изследване тези храни променят начина, по който тялото ни реагира на глада.
Учените от Университета в Джорджия откриват, че храните, богати на полинаситени мазнини влияят на хормоните ни и променят апетита.

Храните като авокадо, киноа, чия, сьомга, семената от чия, зехтина и орехите отдавна вече са свързани с подобряване на паметта и уменията за решаване на проблеми. Сега обаче учените твърдят, че те могат да допринесат и за свалянето на килограми. Те се надяват, че тези промени в хранителните навици могат да възпрат епидемията от затлъстяване по света.

Учените са изследвали промените в хормоните на хора на възраст между 18 и 35 години, проверявайки психологическите проявления на глада и засищане след диета с храни, богати на полинаситени мазнини.

Участниците в изследването отговарят на въпроси за това колко са гладни, описвайки усещането чрез количеството храна, което мислят, че могат да изядат.

Онези, които консумират повече полинаситени мазнини описват по-слабо чувство на глад и по-дълго се усещат заситени от онези, които не следват такава диета.

Хормоните на апетита играят важна роля в регулирането на количеството храна, което изяждаме, казва Джейми Купър, който ръководи изследването. Според него от проучването могат да бъдат направени изводи, че приемането на храни, богати на този тип мазнини може да промени хормоните, които регулират апетита, така че да се чувстваме сити по-дълго време. Важно е обаче да се отбележи, че в изследването са участвали само 26 души, т.е. за да можем да вярваме на резултатите, трябва да бъде направено по-всеобхватно изследване.