Във фермата

| от |

Когато получава като подарък нов фотоапарат Елена Шумилова решава да направи фотосесия на децата си Ярослав (5 год.) и Ваня (2 год.) заобиколени от животните в семейната ферма.

Вижте едни страхотни снимки, които няма как да не ви доставят поне малко радост.

ferma12

 
 

Филмовата академия на САЩ със 774 нови членове

| от chronicle.bg |

Вчера стана ясно, че от Академията за филмови изкуства и науки на САЩ за изпратили покани до 774 филмови дейци, които да станат част от престижната организация, връчваща ежегодно наградите „Оскар“.

Тази бройка поставя рекорд досега, като с нея официалният брой на членовете на Академията нараства до близо 8 500. Миналата година 683-ма нови членове станаха част от екипа. Сред получилите покана е и българският аниматор Теодор Ушеф,  който  е първият българин номиниран за Оскар (за късометражния анимационен филм „Сляпата Вайша“).

Новият списък събира хора от 57 страни, като 37% от хората в него са жени, а 30% – цветнокожи. Тенденцията, която Академията си е поставила от няколко години, продължава и вече 28% от всички членове са жени и 13% – цветнокожи. Намерението на организацията е да удвои тези числа до 2020 г.

Актрисата Ел Фанинг е най-младото име сред новоизбраните (19 години), а Бети Уайт (на 95) е най-възрастна. В списъка с актьорите присъства също и младата надежда на киното, Гал Гадот („Жената чудо“), заедно с Крис Хемсуърт, Крис Еванс, Дуейн Джонсън и Крис Прат. Сред жените, които най-вероятно ще се внедрят в средите на Академията, са Ейми Полър, Кейт Маккинън, Лесли Джоунс, Мая Рудолф и Моли Шанън.

Интересно е, че от поканените, 24-ма вече носители на Оскар и 91 вече са били номинирани. Сред режисьорите са Джордан Пийл („Бягай!“), Бари Дженкинс („Лунна светлина“) и Том Форд. Списъкът тази година изобилства от хора от цял свят. Очевидно целта на Академията е да стане ООН на киноиндустрията и по всичко изглежда, че това ще стане. С такъв многолик профил би било много трудно да се правят прогнози относно предстоящите през зимата награди „Оскар“. Но президентът на Академията, Шерил Боун Айзъкс акцентира на друго. „Важното е да гледаме повече филми и да се потопим във всеки един от тях. Това правят все повече членове на Академията. Те избират филми на базата на определени критерии, а не на това откъде идват. Всички са професионалисти. Освен това Оскарите не са единствените награди. Имаме Наградите за студенти, Наградите за технически постижения и още.“

А колкото до растящия брой нови членове, президентът коментира, че желанието е организацията не да се разрасне като брой, а в посока на разнообразие и в нея да имат представителство мъже и жени от целия свят.

 
 

Светът е пред Апокалипсис…както винаги

| от Мануела Геренова |

Нещата никога не са били толкова зле!

С тази идея живее човечеството през последните десетилетия. Всеки, който внимателно следи събитията в последните години, си мисли с ужас, че краят явно наближава.

САЩ изпадна в небивала досега международна изолация. Следим с тревога обтегнатите отношенията между световните сили Америка и Русия.

Конфликтите на расова основа бележат своя пик. Западните правителства се борят да се справят със сблъсъците между родните им радикалисти и наплива от мигранти.

Самият Доланд Тръмп в интервю по ABC възкликна, че „светът е кочина“.

Тези и много други събития са причината да се чувстваме все едно сме се втурнали стремглаво към края на света. Имаме усещането, че в момента е по-лошо от всякога, но дали наистина е така?

Според експертите-хуманисти Апокалипсисът все още е далеч. Всъщност човечеството е преминало през доста кошмарни години. И все пак, е преживяло опустошенията, глада, болестите и сривовете на политически системи.

Положението в Западния свят не се влошава чак толкова рязко, а модерният човек не е толкова прецакан, за колкото обича да се мисли. Общо взето живеем по-сигурно от всякога.

Ако погледнем 20, 30 или 50 години назад, в момента шансът да умрем внезапно или в млада възраст е много по-малък. Продължителността на живота непрекъснато се увеличава. Дори и да вземем предвид чистите факти, все по-трудно ни е да не идеализираме миналото. Хората просто обожават носталгията.

Поколението на „милениалите“ е обсебено от картини от 90-те и 80-те, които представят романтичната светлина на периода.

Пин-ъп визията и роклите тип „Великия Гетсби“ са издигнати в култ. Показателно е, че САЩ избра президент, който открито призовава да се върнем назад във времето.

Нещо повече – последните няколко поколения непрекъснато обясняват с възторг колко издръжливи са били техните прадеди. Хей, те са ходили 15 километра пеш до училище, преживели са войни и са търпели расизъм и сексизъм и са оцелели.

Разбира се, бедствия и очаквания за Деня на страшния съд съществуват откакто има човечество. А вероятно и доста по-отдавна.

През 1348-а Черната смърт – пандемия от бубонна чума – унищожава 1/3 от населението на Европа. Тогава хората са убедени, че това е знак от Бога и Четирите конника вече са на път.

Три века по-късно – през 1666-а – освен нова епидемия от чума, Англия преживява Големия Лондонски пожар и война с нидерландците. Религиозни служители и астролози обявяват, че това е „Годината на звяра“ и са сигурни – всички тези събития предвещават края. И все пак, днес, през 2017г., краят все още не е настъпил. За добро или лошо.

Другата причина за предсказанията за Апокалипсиса е твърде бързият технологичен прогрес, който масово плаши хората. Винаги, когато човечеството бележи напредък в тази област, прогнозите за наближаващата кончина на света не закъсняват.

Хората са се страхували от редица нови изобретения – електричеството, компютъра, а сега и от изкуствения интелект и роботите.

Прекрасен пример е Чикагският панаир през 1893-а, на който за първи път е показана електрическата крушка. По същото време обаче Америка е раздирана от протести срещу корпорациите заради ниско заплащане. Затова мнозина считат, че това е краят на държавата.

Нашето съвремие също е образец – в момента технологиите се развиват по-бързо от всякога, буквално с месеци. Западният човек разполага със свръх-модерни устройства на все по-достъпни цени.

Въпреки това или точно заради него, поне един съвременен шаман на година предвижда Апокалипсис.

В историята ни само последните 100 години имаме достатъчно доводи да мислим, че фаталният развой на събитията далеч не е толкова лесен.

Струва си да споменем, че превъзмогваме създаването на ядрената бомба през 1940-а, последвалите ядрени бомбардировки на Хирошима и Нагасаки, трагедията в Чернобил.

Оцеляваме по време на Студената война и дори през Карибската криза, когато съдбата на света действително е била заложена на карта. Преки свидетели сме на атентатите на 9-ти септември 2001г. и на икономическата криза от 2008-а.

Очаквахме Апокалипсиса заедно с Милениума, година след Милениума, а истерията „2012“ дори вдъхнови едноименен филм. Притеснявахме се от астероиди, земетресения, спиране на земята, ядрени удари, катаклизми.

Защо обаче паниката за края на света ни обхваща толкова лесно?

На първо място, информационният поток, който ни залива, е по-голям от всякога. Медиите ежедневно ни заливат с черни хроники, а социалните мрежи само влошават нещата.

Паниката стана модерна за добре информирания човек, особено сред младите. Те непрекъснато споделят шеги относно заобикалящата ги реалност, но често зад тях прозира искрен страх за случващото се.

Страхът обаче не е нищо повече от гнида, която е добре да смажем. В крайна сметка, далеч по-вероятно е да умрете от удавяне във ваната, отколкото от глобалното затопляне…

 
 

Прекрасната Никол Шерцингер

| от chronicle.bg |

Познайте кой има рожден ден днес! Никол Шерцингер? Познахте, но отчасти. Цялото име на певицата е Никол Пресковиа Еликолани Валиенте Шерзингер.

Никол е родом от Хонолулу, което, добре знаете, е на Хавайски острови. За музиката я отваря дебютният албум на Уитни Хюстън и малък касетофон, подарен от родителите й.

В личният си живот една от най-популярните връзки на певицата започва през 2007 година, когато тя излиза с пилота от Формула 1 Луис Хамилтън. Днес обаче, както всички знаем, тя е заедно с родната ни ракета номер 1 Григор Димитров.

Следващото видео е заснето в Щутгарт, където Гришо участва в турнир. По време на паузата диджеят пуска песента на Pussycat Dolls „Don’t cha“. Част от текста на песента е

„Don’t you wish your girlfriend was hot like me
Don’t you wish your girlfriend was a freak like me“

или в превод:

„Не искаш ли приятелката ти да е готина като мен
Не искаш ли приятелката ти да е дива като мен“

 

 

В галерията ни днес сме събрали едни от най-красивите момента на Никол от червения килим, както и от други нейни публични появявания.

 

Честит рожден ден, Никол!

 

 
 

Разликата в цените на храните в България и Европа

| от Йордан Матеев |

Йордан Матеев е завършил специалност „Финанси“ в УНСС, а в момента е главен редактор на списание Forbes Bulgaria. Текстът е копиран дословно от фейсбук профила му.

 

След проверка на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) обществото беше информирано, че едни и същи продукти в България са по-некачествени и по-скъпи, отколкото в Германия и Австрия, като разликите са “фрапиращи“. Обществото е в шок, а политиците, разбира се, обещават да вземат мерки срещу “двойните стандарти“.

Само преди седмица обаче основна новина беше информация на Евростат, според която цените на храните в България са доста по-ниски от средните в ЕС – 69.6%, тоест с около 30% по-ниски. От страните в ЕС по-евтина е храната единствено в Полша и Румъния, но това се дължи на по-малките ставки на ДДС върху храните там. В Германия и Австрия цените на храните са дори по-високи от средните – съответно 106.5% и 124.9%.

Очевидно има противоречие между констатациите на земеделското министерство и на официалната статистиката. На какво да вярваме?

БАБХ е проверила 31 артикула. При 16 от тях цените са по-високи в България според земеделския министър. Всички обаче игнорираха останалите 15. Очевидно при тези 15 артикула, тоест половината, цените в България са по-ниски – при това, въпреки по-големите транспортни разходи до България, въпреки значително по-малкия пазар тук, въпреки доста по-неблагоприятната бизнес среда и въпреки че в Германия и Австрия ДДС ставките при храните са значително по-ниски. Разбрахме, че при два от продуктите цените тук са доста по-високи, което доминираше в медийните заглавия, но не получихме информация за цените на онези продукти, които са по-евтини в България. Не знаем и кой е продуктът с доста по-висока цена, за да търсим причината – може в Германия да е бил в промоция, или в момента там да се води ценова война между конкуренти например.

Допълнително изкривяване вероятно се получава от избора на точно тези 31 сред десетки хиляди продукти. А те са избрани след консултации със съответните институции в заразените от популизъм Чехия, Словакия, Полша и Унгария, които от години търсят най-подходящите примери, за да докажат тезата си за наличие на двойни стандарти.

И въпреки това, от 31 анализирани продукти, при 24 не са открити разлики в съдържанието. Такива има само при седем артикула. При това при 2-3 от тях разликите са в полза на българските потребители. А дори там, където разликата е в полза на западните потребители, според БАБХ те са нищожни, незначителни и са в рамките на европейските стандарти. Като “най-фрапиращ” беше представен примера с една известна американска газирана напитка, която в Германия съдържа захар, а в България – глюкозо-фруктозен сироп (от царевица), точно както в… САЩ, според статия, която наскоро четох в DW.

Най-неприятното в цялата тази кампания срещу ЕС и Запада е, че се хвърлят общи обвинения към западните производители и търговци, които обаче не получиха шанс да се защитят, като представят тяхната гледна точка, тъй като не беше предоставена конкретна информация за конкретни артикули на конкретен производител. А дяволът, както обикновено, е в детайлите. Парадоксалното е, че в някои случаи вероятно ще се разбере, че разликата идва от желанието да се работи с българските доставчици, за да се насърчи българското производство и българската икономика.