В САЩ се извършвали медицински експерименти, вдъхновени от Гьобелс

| от |

Не е новост, че време на Втората световна война много нацистки лекари провеждали смъртоносни експерименти над хора от концентрационните лагери, без тяхното съгласие.

За съжаление, тази отвратителна практика не е изчезнала с победа над нацистка Германия, а е започнала да се практикува и в САЩ. Тези неетични експерименти могат да бъдат разделени в три категории.

3

Първата категория е на експерименти осъществявани с оцеляване на нацистките военни. Тази категория е включвала третиране на затворниците в камери с ниско въздушно налягане, което да даде яснота от колко високо може да скачат военни парашутисти без последствия. Нацистките учени също замразявали затворниците, за да намерят ефективен метод за лечение на химиотерапия. Затворниците са били тествани дали може да оцелеят, ако са престояли известно време в замръзнала морска вода.

Втората категория експерименти е целяла да намери лек за травми и заболявания причинени при военни сражения. Лекарите тествали върху затворниците ваксини и серуми срещу някои заразни болести. Затворниците били обгазявани с фосген ( безцветен силно токсичен газ с неприятна миризма на гнило сено. Принадлежи към групата на задушливите бойни отровни вещества) и на други бойни отровни газове, за да се проследи действието на противоотровите.

Третата категория експерименти е извършвана под ръководството на Йозеф Менгеле. Той бил обладан от идеята, че има мисия да овладее тайните на гените, за да създаде идеалната арийска „висша раса“.

1

По време на Втората световна война, а и след това същите експерименти се извършвали и в САЩ.

Проучванията в затова Stateville в САЩ започнали по време на  Втората световна война, когато американските войски водели сражение вТихия океан.

Главната цел на проучванията е била откриване на лекарство срещу малария, тогава пагубна болест, която е убивала войниците. Излседвания върху животни са се оказали недостатъчни за добиване на ефективно лекарство, а липсата на хора, които са кандидатствали за доброволно тестване на непроверените лекарства довело до това експериментите да бъдат извършвани върху затворници от затвора Stateville. На тях им било обещано намаляване на наказанието и получаване на привилегии, ако станат част от изследването. На тях им е бил спестен факта, че по време на изследвания могат да умрат от инфаркт, заради предизвиканите високи телесни температури.

4

Затворниците се смятали за идеални модели за експерименти, защото тяхното поведение можело да се контролира, те са били под постоянно наблюдение, а ако нещо се объркало никой нямало да разбере за случилото се. 441 били готови да се включат в експеримента и подписали документа на който пишело „Съгласен съм с всички рискове, които може да последват от този експеримент“.

Първият ден затворниците са били изложени на 10 ухапвания от комари, но това  завършило зловещо за всички присъстващи в лабораторията, защото оцелял само един лекар и един затворник, убиецът Нейтън Леополд, който станал добровоелен медицински асистент.

Освен Леополд, още много други затворници асистирали доброволно в изпълнението на опитите. Затворниците извършвали наблюдения по между си, като сваляли температурата на заразените и им давали лекарства срещу малария. Много от тях получили сърдечни удари причинени от телесна температура от 41 градуса по Целзий, а в документацията е било записано, че са умрели от естествена смърт. Нейтън Леополд също умира от сърдечен удар, който вероятно е предизвикан от лекарствата, които е взел по време на експериментите.

5

Въпреки големият брой на смъртните случаи в проучването, учените отчели експеримента, като голям успех за медицината и продължили да го провеждат през следващите 30 години само в този затвор. Журналистическа статия от 1940 г. хвали успехите на експеримента, а затворниците били наречени патриоти.

След края на войната на процеса в Нюрнберг, нацистите са съдени за медицинските опити проведени в лагерите на смъртта, а основната защита на техните адвокати е била декриминализирането на нехуманните експерименти, които са провеждани в американския затвор Stateville, като напълно идентичен  случай на тези в нацистките лагери.

Въпреки че прокуратурата виждла проучването в съвсем друго светлина, смятали, че подписаните декларации на затворниците от Стейтвил правят съществената разлика между нацистките и американските опити и за това нацистките лекари са осъдени.

Затворническите медицински изследвания през следващите 3 десетилетия, в търсенето на нови лекарства, не спрели. Общественият натиск през седемдесетте години, донякъде ограничил опитите защото затворниците не могли да изразят собствена воля.

6

Изборът на затворници се е оказал, като идеален модел за изследвания. Американското правителство продължава да финансира подобни опити, които служат за откриване на  лекарства за лечение на малария с химиотерапия. Смята се, че участието на затворници в изследването е полезно за затворниците защото по този начин те се смятат за обществено полезни.

Този случай все още повдига въпроса за морала на биомедицинското експериментиране върху хора. Въпреки, че тези изследвания са направили много за днешната медицина, въпросът е дали е преминат прага на толерантност.

 
 

„Лудетини“: Италианско лято, италианско кино

| от |

 Ако този уикенд трябва да си изберете филм, но не ви се гледа нищо комерсиално или  кърваво („Пришълецът: Завет“ вече е по кината), то спокойно може да се насладите на италианското приключение със слънчев загар „Лудетини“.

Клишетата, че има „мъжко и женско кино“ са толкова нелепи и неприятни, особено когато говорим за добра история. Киното може да бъде много неща. То е визуално, вълнуващо, възторжено, добре или зле разказана история, то трябва да се гледа на голям екран по-често, отколкото вкъщи, то има своите майстори и своите посредствени заглавия.Половото разграничение обаче не е едно от нещата, които дефинират киното и „Лудетини“ е филм, който го доказва.

Две жени, една лудница, топла, сочна Италия и сюжет, по нищо по-различен от класическа драма с елементи на абсурдна комедия.

Филмът на италианския режисьор Паоло Вирдзи (режисьор и на The First Beautiful Thing от 2010 г.), прави своя дебют на фестивала в Кан през миналата година. Част е от програмата на режисьорската вечер. На фестивала присъстват самият Вирдзи със съпругата си Микаела Рамацоти и другата основна актриса във филма Валерия Бруни Тедеши.  Филмът не печели почти никакви награди, но това не го прави по-малко чудесен.

Най-големите аплодисменти тук отиват при сценаристите и двете основни актриси – Валерия и Микаела са чаровно луди, всяка в своя собствен свят и имащи неподправена химия помежду си.

Италианското кино разказва умерено фантазни и откачени истории, по своя напевен, като в полупиянски сън, начин. Колкото и абсурдна да е една случка, колкото и безумна да се струва на нас, добрите стари източноевропейци, италианското кино успява да я оправдае.

Диалогът, облечен като почти изпяване на репликите, красивата природа, леката истерична лудост, носеща се от всеки кадър, виното, което се лее, роклите, които се развяват, гърдите, които се показват, храната, която се изяжда, сексът, който винаги е с чувство, парите, които се харчат с лекота… Италианското кино е като добре имитирана реалност, която винаги се случва някъде другаде. Колкото и да е безумна, ти нямаш нищо против да потънеш в нея и да пиеш от извора.

„Лудетини“ е онова приятно, опияняващо и леко ненормално заглавие, което модерните италианци предлагат на по-непретенциозния зрител. Това не е Паоло Сорентино, нито Фелини, Бертолучи, дори и Бенини… но е онова, което по-обикновеното европейско кино иска да бъде, ама не е. Непретенциозен филм с титанично красиви и отличителни жени в кадър, и добра история.

Подобно на Шекспирова комедия Беатриче и Донатела (по дяволите, дори имената им звучат като от абсурден театър) се запознават в психиатрична клиника. Едната е шумна, луда, претенциозна, снобарка по един очарователен начин. Другата е нейната противоположност – леко неумита, странна, затворена, социопатична жена с нервни тикове.

Едната търси лекотата и свободата, а другата детето си. В крайна сметка и двете търсят щастието, просто защото се оказва, че са се родили нещастни. Тъгата и сълзите са техен най-добър приятел още от детството им и това не може да бъде излекувано с никакви хапчета, вещи или дори хора. То просто е това, което е. Или живееш с него, или избираш да не го правиш.

Всеки човек търси щастието. Нуждата от по-доброто, по-хубавото, по-харесваното е фундаментално заложена във всеки от нас. Но най-силно това желание е изразено именно от онези, на които то най-лесно се изплъзва. Онези, които не го откриват в малките неща, онези, които успяват да го зърнат само за миг, с крайчеца на окото си.

За такива две жени, може би защото жените са по-склонни към емоционални залитания, се разказва в „Лудетини“. Те търсят щастието заедно, хванати ръка за ръка.  Филмът съдържа препратки към заглавия, в които лудостта, непокорността и непримирението са в основата, като „Полет над кукувиче гнездо“, „Телма и Луис“ и италианския филм „Познавах я добре“, за който самият Вирдзи казва, че го е вдъхновил за историята. Ясен визуален диалог към всички се виждат във филма и ако сте по-наблюдателни, ще ги хванете. Но дори и това да не се случи, прекарването в компанията на Беатриче и Донатела пак ще бъде приятно.

Киното преди всичко е удоволствие. Като чаша вино, секс, нещо сладко и топло лято. Всички присъстват в „Лудетини“, в случай че се чудите.

 
 

Създадоха гривна – репелент за акули

| от chronicle.bg, БТА |

Американски учени създадоха ефикасен репелент на магнитна основа срещу един от най-опасните за човека морски хищници – акулите, съобщава сайтът Америка онлайн.

Новият продукт носи търговската марка Sharkbanz и използва специално патентована магнитна технология. В гривните, които външно приличат на голям ръчен часовник с пластмасова каишка, са монтирани мощни постоянни магнити.

Те влизат в остро взаимодействие с електролокационната система на акулите, която е една от най-чувствителните в животинското царство. По този начин се постига желания ефект на отблъскване на морските хишници, когато са в близост до магнитния репелент.

Акулите изпитват в рецепторите си – ампулите на Лоренцини, хилядократно по-силно електромагнитно въздействие, отколкото са свикнали при издирването на своята плячка. Това е равносилно на човек да бъде изложен на много ярка светлина на излизане от тъмно помещение.

Научният екип, ръководен от д-р Ерик Страуд и д-р Патрик Райс, направи успешни тестове с новия продукт. Изследователите прикрепиха към кукли с човешки размери любимата стръв на бичите акули, едни от най-агресивните, и ги пуснаха във води, гъмжащи от тези хищници. Манекените веднага били нападани. Но когато китката им била оборудвана с гривната Sharkbanz, не последвала никаква атака при многократни изпитания.

Екипът е разработил и гривна-репелент с още по-силни свойства, която се носи на глезена от леководолаза.

 
 

Приказната сватба на Пипа Мидълтън

| от chronicle.bg |

Пипа Мидълтън сключи брак с любимия си Джеймс Матюс по време на сватбата на годината, в присъствието на кралски особи, семейство и приятели.

Пипа е сестрата на херцогинята на Кеймбридж и съпруга на принц Уилям – Кейт Мидълтън.

Церемонията беше почти толкова пищна колкото онази преди 6 години, на която Пипа беше шаферка на сестра си.

Мидълтън и Матюс се ожениха в църквата Сейнт Марк в Енгълфилд. Пипа беше облечена в рокля на известния стилист Джайлс Дикън, с обувки „Маноло Бланик“.

Сред шаферите им бяха малките принц Джордж и принцеса Шарлот.

На сватбата, освен Кейт и Уилям, присъстваше и принц Хари, който обаче не доведе на церемонията приятелката си – актрисата Меган Маркъл, въпреки спекулациите, че и тя ще бъде там.

Сред другите гости на сватбата беше тенисистът Роджър Федерер със съпругата си.

Подробности около церемонията и тържеството не са споделени с медиите, а мерките за сигурност по време на събитието са засилени.

Над района са забранени полетите, включително на дронове, балони, хвърчила и парашути. Вижте в галерията няколко снимки от церемонията.

 
 

Твърде дебела за модел на Louis Vuitton?!

| от chronicle.bg |

Колко слаб трябва да е един модел, за да бъде модел? В последните 2-3 години представите се променят и все повече „plus size” модели се оказват на кориците на модни списания с история в слабите тела. Наскоро Франция дори прие закон за това как трябва да изглеждат моделите, ако искат да се явят на модния подиум – трябва да изглеждат здрави.

Оказва се обаче, че модните къщи продължават да изискват ненормално слаби тела за ревютата си. Последният пример е този с професионалния модел Улрике Луис Лан Хойер.

В четвъртък 20-годишната датчанка сподели в Инстаграм за ужасяващото си преживяване в Япония, където трябвало да се включи в ревю на Louis Vuitton в Киото. Тя обаче е уволнена, защото е „твърде дебела”, носейки дрехи с размер 34.

Казано й е от Алексиа Шевал, която отговаря за моделите, че има „много подут”, лицето й е „подуто” и по тази причина трябва да прекара следващите 24 часа само на вода. Унижението обаче не приключва с принудителното гладуване.

Когато се събужда в 6.30 сутринта, зверски гладна, хапва съвсем съвсем малко с другите модели. Когато Алексиа Шевал идва, проверява дали Хойер е яла.

Вечерта й казват, че няма да участва в шоуто и трябва да се прибира вкъщи.

„Изискванията и очакванията към моделите във високия клас мода често са напълно непостижими и директно вредящи на човешкото тяло”, пише Хойер в публикация във Facebook.

Тя разказва за момичетата по ревюта, които обикновено приличат на скелети, нямат цикъл и се борят с проблемните си отношения към храната. Тя упреква хората от индустрията, че откриват удоволствие в това да властват над млади жени и стигат до крайности, за да им създадат хранителни разстройства.