В САЩ има много Фъргюсън-и

САЩ имат проблеми с расизма. За мнозина това би била странна констатация, но с безредиците във Фъргюсън, се забвлязва, че най-демократичната държава не се е освободила от духа на миналото. Когато Барак Обама бе избран за президент на САЩ, цялата страна се носеше в сладката утопия за след расистка Америка.

Сега се разкрива жестоката реалност, в която Фъргюсън не е специален случай, само част от фактите, които се изнасят от американските правозащитни организации по повод протестите във Фъргюсън. Позицията се основава на факта, че полицията и в други места в САЩ използва непропорционална сила срещу чернокожите граждани.

Kолко Фъргюсън-и има в Америка?

Непропорционалността в покрайнините на Сейнт Луис е изключителна. От около 21 000 жители 67,4 на сто са афроамериканци, а кметът е бял, както и пет от шест градски наместници. В полицията работят 50 бели от общо 53 служители.

Безредиците, които избухнаха заради това, че полицай уби тийнейджъра Майкъл Браун отразяват много точно ситуацията според мнозина. “Делът на афроамериканците в институциите на Фъргюсън е малък във всички области’‘, казва социологът Дарнел Хънт, директор на Центъра за афроамерикански изследвания в университета в Kалифорния.

Той добавя, че ситуацията изглежда, като през четиридесетте години на миналия век, от периода преди борбата за граждански права. Тогава, дали Фъргюсън е специален случай? Не, ако се съди по социологическите проучвания – 80 процента от афроамериканците смятат, че случая Браун е на расова основа.

37 процента от респондентите с бяла кожа смятат по същия начин. “Фъргюсън е пример за това, че последните години и десетилетия непрекъснато ставаме свидетели на такива репресии в САЩ“, казва Лексер Kейми, говорител на „Водещата конференция за гражданските и човешките права“, която обединява най-влиятелните организации за борба за човешките права. Kейми показва случаи, в които полицаите стрелят по невъоръжени афроамериканци.

Това, което тогава пълнеше първите страници на вестниците по целия свят е убийството на 17-годишния Трейвън Мартин. Трейвън попада случайно на мушката на Джордж Зимермън. Младежът му се сторил „подозрителен“ и след кратък напрегнат разговор Зимермън вади пистолета си и застрелва Трейвън. Пред пристигналия полицейски патрул Зимермън заявява, че е действал при самоотбрана и полицията го пуска.

“Можех и аз да бъда Трейвънн Мартин“ – каза тогава американският президент Барак Обама. Няма сигурна статистика за това колко често полицаи използват оръжия, но през последните години наяве непрекъснато излизат отделни случаи. Според съобщения в ляволибералното списание “Mother Jones“, само от средата на юли са убити четирима невъоръжени с черен цвят на кожата.

“Не се чува, обаче, нито за един случай, в който е убит някой тийнейджър – бял – отбелязва социологът Хънт и добавя, че „това не е случайно.“ “Има мнение, че чернокожите мъже представляват опасност и те трябва да се държат „изкъсо“ – казва той. Факт е, че черните и белите американци имат съвсем различни преживявания в отношенията с полицията.

Мит за равенство

Във Фъргюсън, например, миналата година, от всички водени разследвания, 92 на сто са били срещу афроамериканци. 93 процента от задържаните шофьори са били чернокожи, въпреки че полицията много често хваща белите в незаконни действия (37 процента), отколкото афроамериканците (22 на сто). Това не е характерно само за Фъргюсън.

И в Ню Йорк, в рутинните проверки на пешеходците, преди всичко, се прави, за да се контролират латиносите и афроамериканците. В така наречената практика Stop – and – Frisk от около 200 000 случая са били констатирани само 11 процента от хората с бял цвят на кожата. “Майките и бащите на чернокожите деца не могат да бъдат сигурни, че децата им няма да бъдат малтретирани, бити или арестувани от полицията“ – подчертава Лексер Kейми.

Техните сдружения изискват редица промени, сред които и забрани за полицейски контрол въз основа на цвета на кожата, по-голям контрол на местните полицейски сили от Министерството на правосъдието, както и увеличаването на представителството на членовете на тези общности и в полицията. За социологът Хънт, известните случаи на полицейско насилие са симптом на дълбоко вкоренен проблем. “Ние имаме чернокож президент, а на много афроамериканци положението, в икономически смисъл, е по-лошо отколкото преди 20 години’‘ – добавя Хънт.

Тук нещо не е наред

Чернокожите в САЩ в почти всички области на живота са в неравностойно положение: безработицата при чернокожите се е удвоила през последното десетилетие, семейните доходи са с една трета по-малки отколкото средното за страната.

Чернокожите живеят в постоянна бедност и са осъждани четирикратно повече. “Постоянно се говори, че САЩ са оставили проблема на расовата равнопоставеност. И тогава, когато се случи нещо като това във Фъргюсън, си казващ – Чакай малко, тук нещо не е наред“ – казва Хънт.