Въпрос на „равновесие“

| от |

НАКАЗАТЕЛНАТА операция на израелската армия в Газа отново задейства един от най-спонтанните стремежи на съвременната журналистика – правото на мързел. На по-професионален език това се нарича „равновесие“. Така например американският крайно десен телевизионен канал „Фокс нюз“ се определя, явно с чувство за хумор, като „безпристрастен и уравновесен“.

В случая с конфликта в Близкия изток вината не е разпределена поравно, „равновесието“ се изразява в това да се забрави коя е окупационната сила. Повечето западни журналисти го възприемат като начин да се защитят от фанатизма на онези, които биха се раздразнили от една жегваща информация. За целта въпросната информация се представя като гледна точка, поставена под съмнение. Освен че този подход не се наблюдава при други международни кризи, като обстановката в Украйна, истинското равновесие липсва по най-малко две причини. Първо, когато се сравняват кадрите от масовата касапница в Газа със сирените на плажа в Тел Авив, които предупреждават за изстреляни ракети, една точна теглилка би трябвало да се наклони поне малко на едната страна… И второ, някои герои, в случая израелците, разполагат с професионалисти в областта на връзките с обществеността, докато другите могат да предложат на западните медии единствено голготата на цивилните си граждани.

Да вдъхваш жалост обаче, не е ефикасно политическо оръжие. По-добре е да контролираш разказа за събитията. От десетилетия ни се обяснява, че Израел „отговарял“ или „отвръщал“. Тази малка миролюбива, зле защитена държава, без могъщ съюзник, успява обаче винаги да надделее, понякога дори без драскотина… За да се осъществи това чудо, е нужно всеки сблъсък да започва точно в момента, в който Израел се представя за смаяна жертва на злините, стоварващи се върху него – отвличане, атентат, нападение, убийство. Именно върху този добре очертан терен се разгръща после доктрината на „равновесието“. Един ще се възмути от изстрелването на ракети срещу цивилни граждани, друг пък ще възрази, че израелското „в отговор на“ е много по-смъртоносно. Накратко, военни престъпления по целия терен, но топката е в средата.

И така се забравя останалото, т.е. основното – военната окупация на Западния бряг на река Йордан, икономическата блокада на Газа, заселването на нови и нови земи. Защото несекващият информационен поток сякаш никога няма време да задълбае в тези подробности. Колко от хората, които най-много консумират тази информация, знаят, че между Шестдневната война и войната в Ирак, или иначе казано от 1967 до 2003 г., над една трета от резолюциите на Съвета за сигурност на ООН са били нарушени от една-единствена държава – Израел? И че те често са се отнасяли… до заселването на палестинските територии [1]? Тоест, ако просто бъде прекратен огънят в Газа, това би означавало да се увековечи едно доказано нарушение на международното право.

Не може да разчитаме на Париж да припомни този факт. Франсоа Оланд вече не се интересува от равновесие, откакто на 9 юли т.г., без да произнесе и дума за десетките палестински цивилни жертви, заяви, че израелското правителство е в правото си да „вземе всички необходими мерки, за да защити населението си от заплахите“. И така той стана малкият телеграфист на израелската десница.

Серж Алими, LE MONDE DIPLOMATIQUE

 

 

 
 

За писателите в киното

| от Дилян Ценов |

  Коя е основата на всеки филм? Историята.

Сценарият се появява първо, след което бива взет от режисьора, който създава крайния продукт, за да събере зрителите пред екрана. И дори най-красивата продукция би се провалила, ако в нея не е заложена оригинална история и герои – тези две неща придават плътността. Без тях киното би било безсмислено занимание, хвърляне на пари(много при това) на вятъра.

За това се грижат пишещите хора –поети, писатели, сценаристи. Те възпламеняват началната искра, от която, ако условията са благоприятни, тръгва големият пожар. Но често става така, че именно хората, които създават историята,  стават отправна точка за създаването на нови сценарии. Образът на пишещия човек често е благоприятна почва за създаването на добра история.

Киното познава немалко филми, в чиято основа стоят писатели и резултатът в повечето случаи е добър. Защото винаги може да се роди добър продукт, когато героят е интересен и с богата биография. А писателите, нека не се лъжем, са хора, които имат и двете.

В нашата галерия ви предлагаме подбор на едни от най-добрите филми за писатели, поети, сценаристи и изобщо хора, които се занимават с писане.

 
 

Коя е групата, която виждаме в новия „Туин Пийкс“

| от chronicle.bg |

На сцената в бара от “Туин Пийкс” Роудхаус сме свикнали да виждаме русокосата Джули Круз, която с магическия си глас изпълнява песни, създадени от композитора Анджело Бадаламенти.

В новия „Туин Пийкс“ обаче нейното място е заето от друга русокоса жена с не по-малко магнетично излъчване. Тя се казва Рут Раделет и е вокал на американската банда от Орегон Chromatics. На сцената бандата изпълнява парчето Shadow, което се вписва съвършено в атмосферата на сериала.

Групата е създадена през 2001 година. Състои се от Рут – вокали, китара, синтезатор, Адам Милър – китара, вокодер, Нат Уолкър – барабани, синтезатор, Джони Джуъл – продуцент, мултиинструменталист.

Бандата има специфично звучене, в което се преплитат пънк и лоу фай, описвани са като шумни и хаотични. Постепенно вкарват в музиката си синтпоп и постпънк елементи. Техни парчета сте чували и в „Клюкарката“, „Mr Robot“, „Bates Motel“ и във филма „Drive: Живот на скорост“ (2011).

От бандата казват, че видеото към парчето представлява отдаване на почит към филма на Дейвид Линч „Синьо кадифе“ и „легендарната Джули Круз“.

 
 

Сюзън Сарандън – неустоимо секси и на 70

| от chronicle.bg |

Ето ви още едно доказателство, че възрастта е нищо друго освен число.

Сюзън Сарандън го доказва, появявайки се на червения килим на филмовия фестивал в Кан в тъмнозелена кадифена рокля с предълбоко деколте.

Ако не знаете, че носителката на награда „Оскар“ ще навърши 71 години през октомври, тази снимка с нищо няма да ви наведе на тази мисъл.

Със слънчеви очила и цепка почти до кръста, Сарандън сложи в малкия си джоб по-младите си колежки, и отново показа, че и възрастните жени могат да бъдат сексапилни.

„Да, облякох тази рокля и изобщо не ме интересува какво би казал някой за мен“, коментира облеклото си актрисата.

Ние нямаме какво да кажем, освен да одобрим както избора, така и липсата на обяснение за него!

В галерията пък може да видите още няколко жени, които продължават да изглеждат неустоимо и след като преминаха 50-ата си годишнина.

 
 

Наистина ли Памела Андерсън е неузнаваема?

| от chronicle.bg |

Вече веднъж го преживяхме с любимата Бриджит Джоунс, когато Рене Зелуегър се появи на събитие с променена визия. Всички, които помнят пухкавите устни на героинята от култовия филм не можеха да повярват какво се е случило с актрисата и започнаха безкрайни разговори за пластичната хирургия и това, което причинява на любимите ни лица от екрана. Никой обаче не обърна внимание на друго – между снимките на Бриджит Джоунс и деня на фотоса бяха минали години. Ако образът от филма не остарява, актьорът в ролята не е открил философския камък, който да го дари с вечна младост.

Сега ни се случи още веднъж. С Памела Андерсън. 

Актрисата се появи в Кан и за своите 49 години изглежда невероятно, С пригладена на опашка коса и семпла рокля, тя наистина беше едно от събитията на червения килим. Не така обаче видяха мнозина актрисата от „Спасители на плажа“. „Неузнаваема“, „провокира въпроси за пластичната хирургия“ и т.н. заглавия отново се появиха онлайн. Независимо какви са причините да изглежда толкова добре, на Памела Андерсън могат да завидят мнозина 49-годишни жени.

Всъщност голямата промяна е, че актрисата е оставила зад гърба си провокативните и разголени дрехи, като ги е заменила с доста по-семпли облекло и грим. В галерията можете да видите снимки на „новата“ Памела и да ги сравните с предишното й амплоа.

Междувременно появата на актрисата в Кан провокира и друг разговор – за отношенията й с Джулиан Асанж. Преди време тя определи създателя на „Уикилийкс“ като един от най-любимите й хора на планетата. Тя често посещаваше австралиеца в посолството на Еквадор в Лондон, където той поиска политическо убежище през 2012 година, за да избегне екстрадирането си в Швеция по обвинения за изнасилване – обвинения, които в петък бяха окончателно свалени.