В Пекин за 72 часа получавате 3000 години

| от |

„За 72 часа получавате 3000 години“ – тази туристическа реклама е първото нещо, което след изморителния полет ме посреща на летището в Пекин. По време на краткия ми, 3-дневен престой в китайската столица се убеждавам колко истина има в тези думи.

Първото, което поразява в Пекин, са мащабите и естетиката, любовта към красивото, която проличава във всеки детайл. Все пак се намираме в една от люлките на световните цивилизации. От леко затъмнените стъкла на микробуса, с който се движа, се  виждат море от зеленина, изобилие от цветя край магистралата и  между мантинелите, отделящи двете посоки на движението. Още през първия ми час на пекинска земя разбирам, че в тази страна  розата е на най-голяма почит. Тя е навсякъде, във всевъзможни  цветове, редуваща се с пламъчета и тагетис. Очаквам нещо  екзотично, а виждам познати и в България цветя.

Приликата обаче свършва дотук. Още с влизането в самия Пекин небостъргачите, край които се движим, смайват с красивата си съвременна архитектура. Сградите са хармонично съчетани едни с  други, събрали са в себе си модерното с елементи на древната китайска архитектура. В съзнанието ми се е запечатал небостъргач, върху покрива на който е кацнала стара китайска къща с характерния си завит нагоре покрив, заобиколена от градинка.

Имаш усещането, че си попаднал в един съвсем нов, току-що построен град на ХХI век. Отчасти това си е така. Домакините обясняват, че повечето впечатляващи постройки, край които минаваме, са се появили през последните десетина години. Градът е толкова променен, модерен и привлекателен, че се питаш това ли е древният Пекин с 3000-годишната си история, това ли е сивият град от годините на културната революция. Същото се отнася и до хората – модерни, лъчезарни, уверени в себе си, които изграждат една от най-бързоразвиващите се икономики в света.

По статистически данни от 2012 година в Пекин живеят 20,69   милиона жители. Но единственото място, където това може да се  усети, е площад „Тянанмън“. Тук са се събрали хиляди туристи, за да разгледат „Забранения град“ или Мавзолея на Мао Цзедун. По автобусните спирки в Пекин не чакат тълпи, в пиковите часове автобусите от градския транспорт се движат почти един след друг

и нито един от тях не е препълнен. Минавайки край един автобус, виждам шофьора му да го кара с бели ръкавици. Другата,  запечатала се в съзнанието ми гледка, са многото колела и моторчета – предпочитано транспортно средство от млади и стари.

В гигантския мегаполис изумява чистотата. В страната, заляла с китайски ресторанти целия свят, се срещат западни заведения от прочути вериги, като KFC например, издигнати близо до традиционни местни ресторанти, в които можеш да опиташ от  прословутата патица по пекински до пържени корени от лотос.  В Китай има специално отношение към храната. На обяд или вечеря по-малко от 30-ина блюда не са ми поднасяли. Всичко е  толкова вкусно, че залисан да опитваш, забравяш да ги броиш. А и това едва ли е най-важното. Убеждавам се, че ястията в Пекин са доста по-различни от предлаганото в китайски ресторант в  България. Причината е, че част от продуктите просто липсват у  нас и трудно могат да бъдат доставени. Но и в самия Китай има много разнообразни кухни, от които само основните са 8, свързани с историческото развитие и особеностите на готварската  технология. Оказват влияние климатичните условия, местните  продукти, хранителните навици и т.н. От 8-те кухни  най-разпространена е съчуанската, която обръща голямо внимание на цвета, аромата, вкуса и формата на ястието и си е спечелила  репутацията на „едно ястие с 1 форма, 100 ястия със 100 вкуса“.

За несвикналите европейци е изненадващо редуването на серия  от основни ястия със супи и плодове. На вечеря например могат да ти поднесат 3-4 супи, като с някоя от тях вечерята почти  приключва. Към основните блюда се сервират и плодове, като в  този сезон преобладават динята, пъпешът и плодът на дракона –  розово-лилав отвън с бяла сърцевина отвътре, осеяна с малки черни семчици.

Освен вкусна, храната е и великолепно поднесена, аранжирана като произведение на изкуството. На вечеря ме водят в ресторант  „Бян и фан“, построен през 1416 година, на 14-ата година от управлението на император Юнлъ (в превод Вечно щастие) от династията Мин. В заведението с близо 600-годишна история ни  поднасят патица по пекински, изпечена в специална пещ. За приготвянето й самите китайци казват, че е толкова сложно, че ако искаш да опиташ нещо наистина вкусно, трябва да отидеш на ресторант.

В задължителните маршрути за туристи влизат Забраненият  град, Небесният храм, Великата китайска стена. Там разбираш  колко древен е Пекин, колко богата история има. Ако не си го  усетил докато пътуваш и гледаш как се редуват ултрамодерни  небостъргачи с древни постройки.

В един такъв модерен небостъргач се помещава в. „Чайна дейли“. В сградата има голям вътрешен двор, увенчан със стъклен купол, издигащ се на 15-ина метра височина, през който струи слънцето. Всекидневникът, създаден през 1981 година, се списва  на английски език, издава се в 900-хиляден тираж и се  разпространява в Европа, Африка, Азия, Северна и Южна Америка.

Читателите на онлайн изданието му са над 2 милиона. Самото  книжно тяло е от 24 страници. От 1 януари 2015 година всички те  ще са цветни, обясняват в редакцията. Имам щастието да попадна и в Китайския народен университет,  елитно китайско висше учебно заведение в центъра на  т.нар.университетски район. В него има 8500 студенти, обучаващи се в степен бакалавър, и 10 000 магистри и докторанти. В университета учат и много чуждестранни студенти. Към Китайския  народен университет са създадени 14 центъра за следдокторска  специализация, 74 звена за подготовка на докторанти, 97 звена с  магистърски програми и 25 елитни звена в национален мащаб.

Университетът разполага с повече от 1300 преподаватели, 400  професори и 360 научни ръководители на докторанти. Поддържа връзки с над 100 висши учебни заведения в повече от 30 държави по света.

Програмата ми е толкова наситена, че едва в късните вечерни  часове на втория ден успявам да се разходя из пекинската улица „Витоша“, според думите на преводачката ми. Сред лъскавите  витрини има и безистени със сергии, отрупани с всевъзможни неща.

Влизам в един от тях и още в началото попадам на павилионче с  храна. Предлагат ми пържени скорпиони на клечка. Канят ме да си  избера една, на която те още шават. Гледката е доста тблъскваща и за мой срам се отказвам.  Връщам се бързо на улицата и съм отново пред лъскавите  витрини, сред хората, излезли да се поразходят.

Трите дни в Пекин бързо отлитат и отново поемам към  летището. Имах невероятен късмет с времето – слънчево, без смог, който в Пекин е убийствен. Усещам мащабите му по това, че дори  в прекрасното време много хора се движат по улицата с маски на лицето. Виждам ги дори на лицата на двама будистки монаси.  Напускайки Пекин не спирам да си мисля как ли ще изглежда градът само след 10-15 години. Знам само, че бих искала да го видя.

 

 
 

Женските неща, които мъжете искат

| от chronicle.bg |

Да бъдеш произнесен за „нежен“, „женствен“ или „чувствителен“, когато си мъж, е върховна обида, ругатня и унижение. Преди няколко дни потребител в сайта Reddit задава уместния въпрос: „Мъже, какво „женско“ нещо бихте правили, ако никой нямаше да ви съди?“ И се оказва, че въпросът има много отговори.

Някои мъже казват, че би им било приятно те да са „малката лъжичка“, когато спят с приятелките си (има се предвид позата, в която и двамата сте легнали на една страна и единият е гушнал другия – гушнатият е „малката лъжичка“, а гушкащият – „голямата“).

Друг от отговорилите казва: „Ако нямах пенис, щях да нося клинове.“

Прави впечатление, че много от мъжете са объркани по въпроса със срамното си окосмение – хем искат да го махнат, хем се тревожат дали няма да им се подиграват. Същевременно други са сигурни какво ще правят: „Ще си счупя ръцете от плетене, братле“

Никой не споменава цветните коктейли в чаша за Мартини със захар по ръба, но… да, цветните коктейли.

Много от марките се възползват от крехката мъжественост на някои хора, за да брандират продуктите си така, че те да вдъхват сила и увереност.

 

This absolutely necessary product:

„Забравих, че мъжете и жените имат различен вид зъби“

 
 

Колко струва откраднатата ви самоличност в интернет

| от chronicle.bg |

Към 20 долара. Десетки милиони хора губят личната си информация през последните години. Но какво се случва след това? Голяма част от тази информация излиза за продан по тъмните кътчета на интернет, по-известни като dark web.

Според това дали към информацията за човека има и данни за кредитната му карта, цените могат да варират от под 1 долар до около 459 долара. Средната цена е 21,35 долара. Както и в стандартния легален интернет пазар, цената на стоката зависи от фактори като качество, надеждност и репутацията на продавача.

Един от продавачите, който предлага открадната информация за 454,05 долара, обяснява цената с думите: „Това са данни изключително на личности с добро кредитно досие (над 720 точки). Можете да ги ползвате, за да си купите кола, къща или каквото си искате. Профилите идват с пълно име, адрес, цялата информация за кредитната карта. Можете да ги ползвате за колкото си време искате.“ Друга скъпа информация (248, 22 долара) е на карта с 10 000 долара лимит.

Евтини карти (2 долара) се продават, когато информацията им може да е оскъдна или невалидна по някакъв начин. „Те са за хора, които имат допълнителен вътрешен достъп до банкова информация“, споделя един от продавачите.

Сайтовете за продажба на самоличности си имат система за навигация и опции като нормален сайт. Трудно е обаче да се прецени качеството на стоката. Понякога продавачите казват откъде са вземи акаунтите, на коя банка са и т.н. Това в никакъв случай не означава, че няма да ви измамят с невалидна или измислена информация.

„Бизнесът с откраднати самоличности може да е много печеливш“, казва Хю Мин Го от Виетнам, който беше осъден през 2015 година на 13 години затвор за подобна измама с 200 милиона открадната профила. Обвинението твърди, че така той е спечелил над 1 900 000 долара.

Дори когато сайтовете за продажба на подобна информация се закрият, на тяхно място се появяват нови.

 

 
 

Рон Уизли в трейлъра на сериалa „Гепи“

| от chronicle.bg |

Култовият филм „Гепи“ на режисьора Гай Ричи, с Брад Пит и Джейсън Стейтъм, ще бъде адаптиран в сериал. Дистрибутор е сайтът Crackle.

Мнозина са скептични по въпроса дали филмът би могъл да стане на сериал и действително – новите актьори не са коравите мъже, които бихме очаквали.

В ролите ще видим Люк Паскуалино от „Скинс“ и „Снежен снаряд“, Ед Уестуик от „Клюкарката“ и… Рупърт Гринт, който разбира се играе Рон Уизли във филмите за Хари Потър. Сериалът има 10 епизода, създадени от Алекс Де Раков, който обещава да запази хумористичното настроение на оригиналния филм от началото на века.

Гринт играе Чарли, двадесет-и-нещо-годишен лидер на банда от малки натегачи. Можем да очакваме бус пълен със златни кюлчета, уговорени боксови мачове и неадекватна престрелка с мъж в халат на цветя.

Трейлърът ни дава достатъчно, за да се закачим, въпреки че по-радикалните фенове може и да не са доволни от променения актьорски колектив и сюжет.

Сериалът излиза на 16 март.

 

 

 
 

Дженифър Лорънс си има ново гадже – интернет не одобрява

| от chronicle.bg |

Дженифър Лорънс си има ново гадже и хората не пропуснаха да го нагрубят за външният му вид и най-вече заради годините му. 26-годишната актриса излиза с режисьора Дарън Аронофски („Реквием за една мечта“, „Черният лебед“, „Пи“). Той е на 47 години.

Носеха се слухове, че двамата са заедно, което накара публиката да се разбунтува, но сега когато връзката им се потвърди, интернет направо полудя.

Съмнения за отношенията им са започнали на сета на „Майка“, където работят заедно. Подозренията се циментират след като били забелязани в Ню Йорк да споделят една и съща близалка.

 

 

 

Хейтът по адрес на двойката е непростим и отвратителен. В Туитър бяха публикувани техни снимки с коментари, които критикуват Дженифър за избора й.

Явно хората често забравят, че не е тяхна работа кой с кого излиза.

 

„Ию! Дженифър Лорънс и Дарън Аронофски. Июююююю, какво по дяволите е това, Джен“    

 

„Знам, че не трябва да съдим за книгата по корицата, но Дженифър Лорънс излизаше с това, а сега излиза с онова.“

 

„Медиите: Дженифър Лорънс и Дарън Ароновски излизат!

Аз: ХАХА, не.

Медиите: Ето снимки в ресторант

Аз: …

Дженифър и Дарън споделят близалка

Аз (Текст от снимката): Майната му. Приключих. Приключих тотално.“