В Пекин за 72 часа получавате 3000 години

| от |

„За 72 часа получавате 3000 години“ – тази туристическа реклама е първото нещо, което след изморителния полет ме посреща на летището в Пекин. По време на краткия ми, 3-дневен престой в китайската столица се убеждавам колко истина има в тези думи.

Първото, което поразява в Пекин, са мащабите и естетиката, любовта към красивото, която проличава във всеки детайл. Все пак се намираме в една от люлките на световните цивилизации. От леко затъмнените стъкла на микробуса, с който се движа, се  виждат море от зеленина, изобилие от цветя край магистралата и  между мантинелите, отделящи двете посоки на движението. Още през първия ми час на пекинска земя разбирам, че в тази страна  розата е на най-голяма почит. Тя е навсякъде, във всевъзможни  цветове, редуваща се с пламъчета и тагетис. Очаквам нещо  екзотично, а виждам познати и в България цветя.

Приликата обаче свършва дотук. Още с влизането в самия Пекин небостъргачите, край които се движим, смайват с красивата си съвременна архитектура. Сградите са хармонично съчетани едни с  други, събрали са в себе си модерното с елементи на древната китайска архитектура. В съзнанието ми се е запечатал небостъргач, върху покрива на който е кацнала стара китайска къща с характерния си завит нагоре покрив, заобиколена от градинка.

Имаш усещането, че си попаднал в един съвсем нов, току-що построен град на ХХI век. Отчасти това си е така. Домакините обясняват, че повечето впечатляващи постройки, край които минаваме, са се появили през последните десетина години. Градът е толкова променен, модерен и привлекателен, че се питаш това ли е древният Пекин с 3000-годишната си история, това ли е сивият град от годините на културната революция. Същото се отнася и до хората – модерни, лъчезарни, уверени в себе си, които изграждат една от най-бързоразвиващите се икономики в света.

По статистически данни от 2012 година в Пекин живеят 20,69   милиона жители. Но единственото място, където това може да се  усети, е площад „Тянанмън“. Тук са се събрали хиляди туристи, за да разгледат „Забранения град“ или Мавзолея на Мао Цзедун. По автобусните спирки в Пекин не чакат тълпи, в пиковите часове автобусите от градския транспорт се движат почти един след друг

и нито един от тях не е препълнен. Минавайки край един автобус, виждам шофьора му да го кара с бели ръкавици. Другата,  запечатала се в съзнанието ми гледка, са многото колела и моторчета – предпочитано транспортно средство от млади и стари.

В гигантския мегаполис изумява чистотата. В страната, заляла с китайски ресторанти целия свят, се срещат западни заведения от прочути вериги, като KFC например, издигнати близо до традиционни местни ресторанти, в които можеш да опиташ от  прословутата патица по пекински до пържени корени от лотос.  В Китай има специално отношение към храната. На обяд или вечеря по-малко от 30-ина блюда не са ми поднасяли. Всичко е  толкова вкусно, че залисан да опитваш, забравяш да ги броиш. А и това едва ли е най-важното. Убеждавам се, че ястията в Пекин са доста по-различни от предлаганото в китайски ресторант в  България. Причината е, че част от продуктите просто липсват у  нас и трудно могат да бъдат доставени. Но и в самия Китай има много разнообразни кухни, от които само основните са 8, свързани с историческото развитие и особеностите на готварската  технология. Оказват влияние климатичните условия, местните  продукти, хранителните навици и т.н. От 8-те кухни  най-разпространена е съчуанската, която обръща голямо внимание на цвета, аромата, вкуса и формата на ястието и си е спечелила  репутацията на „едно ястие с 1 форма, 100 ястия със 100 вкуса“.

За несвикналите европейци е изненадващо редуването на серия  от основни ястия със супи и плодове. На вечеря например могат да ти поднесат 3-4 супи, като с някоя от тях вечерята почти  приключва. Към основните блюда се сервират и плодове, като в  този сезон преобладават динята, пъпешът и плодът на дракона –  розово-лилав отвън с бяла сърцевина отвътре, осеяна с малки черни семчици.

Освен вкусна, храната е и великолепно поднесена, аранжирана като произведение на изкуството. На вечеря ме водят в ресторант  „Бян и фан“, построен през 1416 година, на 14-ата година от управлението на император Юнлъ (в превод Вечно щастие) от династията Мин. В заведението с близо 600-годишна история ни  поднасят патица по пекински, изпечена в специална пещ. За приготвянето й самите китайци казват, че е толкова сложно, че ако искаш да опиташ нещо наистина вкусно, трябва да отидеш на ресторант.

В задължителните маршрути за туристи влизат Забраненият  град, Небесният храм, Великата китайска стена. Там разбираш  колко древен е Пекин, колко богата история има. Ако не си го  усетил докато пътуваш и гледаш как се редуват ултрамодерни  небостъргачи с древни постройки.

В един такъв модерен небостъргач се помещава в. „Чайна дейли“. В сградата има голям вътрешен двор, увенчан със стъклен купол, издигащ се на 15-ина метра височина, през който струи слънцето. Всекидневникът, създаден през 1981 година, се списва  на английски език, издава се в 900-хиляден тираж и се  разпространява в Европа, Африка, Азия, Северна и Южна Америка.

Читателите на онлайн изданието му са над 2 милиона. Самото  книжно тяло е от 24 страници. От 1 януари 2015 година всички те  ще са цветни, обясняват в редакцията. Имам щастието да попадна и в Китайския народен университет,  елитно китайско висше учебно заведение в центъра на  т.нар.университетски район. В него има 8500 студенти, обучаващи се в степен бакалавър, и 10 000 магистри и докторанти. В университета учат и много чуждестранни студенти. Към Китайския  народен университет са създадени 14 центъра за следдокторска  специализация, 74 звена за подготовка на докторанти, 97 звена с  магистърски програми и 25 елитни звена в национален мащаб.

Университетът разполага с повече от 1300 преподаватели, 400  професори и 360 научни ръководители на докторанти. Поддържа връзки с над 100 висши учебни заведения в повече от 30 държави по света.

Програмата ми е толкова наситена, че едва в късните вечерни  часове на втория ден успявам да се разходя из пекинската улица „Витоша“, според думите на преводачката ми. Сред лъскавите  витрини има и безистени със сергии, отрупани с всевъзможни неща.

Влизам в един от тях и още в началото попадам на павилионче с  храна. Предлагат ми пържени скорпиони на клечка. Канят ме да си  избера една, на която те още шават. Гледката е доста тблъскваща и за мой срам се отказвам.  Връщам се бързо на улицата и съм отново пред лъскавите  витрини, сред хората, излезли да се поразходят.

Трите дни в Пекин бързо отлитат и отново поемам към  летището. Имах невероятен късмет с времето – слънчево, без смог, който в Пекин е убийствен. Усещам мащабите му по това, че дори  в прекрасното време много хора се движат по улицата с маски на лицето. Виждам ги дори на лицата на двама будистки монаси.  Напускайки Пекин не спирам да си мисля как ли ще изглежда градът само след 10-15 години. Знам само, че бих искала да го видя.

 

 
 

Кой ще получи звезда на холивудската Алея на славата през 2018 г.

| от chronicle.bg, по БТА |

Актрисата и носителка на „Оскар“ Дженифър Лорънс, рапърът Снуп Дог и „Ловецът на крокодили“ Стив Ъруин са сред знаменитостите, които ще бъдат почетени със звезди на прочутата Алея на славата в Холивуд през 2018 г., предадоха световните информационни агенции, позовавайки се на Холивудската търговска камара.

В категорията кино освен Дженифър Лорънс звезди на Алеята на славата ще получат също Джина Лолобриджида, Джак Блек, Кирстен Дънст, Джеф Голдблум, Ф. Гари Грей, Ник Нолти, Зоуи Салдана, анимационната героиня Мини Маус.

Знаменитостите от категорията телевизия, които ще бъдат почетени, са актрисите Джилиън Андерсън и Тараджи Хенсън, актьорът Ерик Маккормак, продуцентът Саймън Кауъл, телевизионният водещ Ру Пол, известен с женските си превъплъщения, сценаристът Райън Мърфи, продуцентката и режисьорка Шонда Раймс.

Представителите на звукозаписната индустрия, избрани да получат звезди на прочутата алея, са рапърите Снуп Дог и Айс Ти, певиците Мери Джей Блайдж и Кари Ъндърууд, британският милиардер Ричард Брансън, композиторката Петула Кларк, композиторът и сценарист Лин-Мануел Миранда, легендата на френския шансон Шарл Азнавур.

Посмъртно със звезди на Алеята на славата в Холивуд ще бъдат почетени австралийският естественик Стив Ъруин и актьорът Бърни Мак.

Идеята за Алея на славата се заражда през 1953 г. Първата звезда е монтирана на тротоара на 15 август 1958 г. С нея е почетен актьорът Престън Фостър. Официалната церемония по откриването на Алеята на славата е на 23 ноември 1960 г. Към настоящия момент звездите на прочутата алея в Холивуд са над 2600.

 
 

Джони Деп: „Кога за последно актьор уби президент?“

| от chronicle.bg, по БТА |

Джони Деп попита множеството на фестивала Гластънбъри в Англия кога за последен път актьор е убил президент, предаде Асошиейтед прес. Въпросът бе зададен в рамките на негово изявление, в което актьорът говореше за президента Доналд Тръмп.

Деп го зададе на ежегодния фестивал, който чества музиката и сценичните изкуства.

54-годишната звезда от филмовата поредица „Карибски пирати“ допълни, че всъщност не е актьор, а лъже, за да преживява. „Някога се е случвало и може би е време отново да се случи“, пошегува се той. Актьорът Джон Уилкс Бут уби президента Ейбрахам Линкълн през 1865 г.

Деп е на фестивала, за да представи филма „Развратникът“ (2004), в който се е снимал.

 
 

Джони Деп се извини за шегата, че е време Тръмп да бъде убит

| от chronicle.bg по БТА |

Актьорът Джони Деп се извини за шегата, че може би е време да бъде убит Доналд Тръмп.

В изявление, разпространено чрез списание „Пийпъл“ Деп каза, че думите са били проява на „лош вкус“, че се е опитал да се пошегува, но не му се е получило, искал е само да разсмее публиката и не е имал лоши намерения.

По време на своя проява на музикалния фестивал в Гластънбъри, Великобритания, звездата от „Карибски пирати“, споменавайки Тръмп, попита откога актьор не е убивал американски президент, имайки предвид убийството на президента Ейбрахам Линкълм, застрелян през 1865 г. от актьора Джон Уилкс Бут.

След това Деп каза, че наистина това отдавна не се е случвало и „може би вече е време“.

Думите му предизвикаха остра критика от страна на привържениците на Тръмп.

Миналия месец актрисата Кaти Грифин също бе разкритикувана, след като се появи нейна снимка, на която тя държи маска, приличаща на окървавената глава на американския президент. Заради това Си Ен Ен уволни Грифин от новогодишното си предаване.

кати грифин, доналд тръмп, глава

 
 

Ема Стоун е супер яка

| от |

Ема Стоун е новото любимо момиче на Холивуд. И на Америка. И на киното. И има защо.

Талантлива, чаровна, специфично красива, някак порцеланова и с чувство за хумор, Стоун обединява в себе си качества, които дават осанката на звезда.

Тази година списание Time постави Ема, заедно с още няколко звезди, в своята класация за най-влиятелни хора на планетата. Това е годината, в която тя става едва 27-ата актриса, която печели „Оскар“ за изпълнението си в мюзикъл и е първата от 1972 година насам, която го прави за „главна женска роля“. Преди това е Лайза Минели, а мюзикълът е „Кабаре“.

Ема Стоун започва кариерата си още като тийнейджър, но някъде след 15 годишна възраст решава, че ще преследва именно тази амбиция. Съответно започва да играе в малки и нискобюджетни телевизионни продукции и да взима незначителни роли в сериали.

Първият й успех идва през 2007-а, когато играе една от основните роли в сериала Drive. Макар да е номиниран за „Еми“ и да има прилична публика, сериалът не успява да бъде подновен за втори сезон, нито има някакъв особен комерсиален успех. Благодарение на него обаче Ема стъпва в киното. Появява се първата й роля – в „Суперяки“. Сет Роугън харесва комедийния й заряд и я кани в продукцията след дълъг кастинг. Може би именно хуморът дава начален шут на кариерата на Стоун, защото от тогава чак до 2010-а, когато получава първата си номинация за „Златен глобус“, тя прави малки роли в различни комедии. Къде по-добри, къде по-лоши.

„Лесна, А?“ е онова, което я изстрелва в стратосферата на успеха. Гимназиална комедия, която се опитва да разчупи клишетата и стереотипите на жанра има чувство за хумор, а Стоун стои в центъра й като перфектната червенокоса откачалка, която може да понесе шегите и да ги износи на гърба си.

Трябва да мине година след „Лесна, А?“, за да може Ема да заслужи първата си роля в така наречената сериозна продукция или драма. Драмата пък е адаптация по чудесния роман на Катрин Стокет „Слугинята“ и е преведен у нас като „Южнячки“. Иначе The Help е трогателен и чудесен филм и книга. Ема Стоун, Виола Дейвис, Октавия Спенсър, Джесика Частейн и Брайс Далас Хауърд съставляват основното звено жени в малък град, които се опитват по свой си начин, да запазят стереотипите на добрата домакиня, да победят расизма, да останат женствени и някак да имат хулигански изцепки. „Южнячки“ е чудесен филм, прави всичките си актриси звезди, но така и не носи на Стоун номинация за „Оскар“ за разлика от останалата част от каста.

Трябва да минат още няколко години до смазващия „Бърдмен“ на Иняриту, за да може Академията да я забележи най-после. Междувременно тя работи отново със Сет Роугън в The Interview, прави един “Спайдърмен“ заедно с гаджето си по онова време Андрю Гарфилд, снима два пъти с Райън Гослинг (филмите са „Оглупели от любов“ и „Гангстерски отдел“), работи с Уди Алън за първи път в подценения, но вълшебен „Магия в полунощ“ и изпълнява една своя мечта – да води SNL.

В момента Стоун е на върха на славата си и е супер яка. Може да пее, да танцува, да прави фокуси (за справка може да видите интервюто й за Vogue и рубриката 73 questions). Тя има „Оскар“ и независимо какво казват хората за La la land, Ема е чудесна в тази продукция и вярваме, никой друг не би се справил така добре в нея.

Междувременно в момента актрисата завърши снимките по филма Battle of the Sexes, където играе тенис шампиона Били Джийн Кинг в нейния известен мач от 1973 година с друго тенис величие Боби Ригс. Също така Ема ще бъде новата Круела де Вил, което някак й стои по-добре и от далматинско палто, и снима сериал с Джона Хил – Maniac. И към всичко това, като черешката на тортата, добавяме факта, че наскоро беше обявено, че актрисата ще участва в новия филм на гръка Йоргос Лантимос.

Може би, защото тя може всичко. Но както гласи заглавието – да, Ема Стоун е супер яка.