В кината от днес

| от |

Както горе, така и долу (As Above, So Below)

Париж е сред най-известните туристически дестинации поради много причини – тя е бастион на любовта, рай за ценителите на изкуството и задължителна спирка за познавачите на добрата кухня. Но в трилъра „Както горе, така и долу“ Париж е пълна със зловещи катакомби, превърнати в гробници преди векове. Заровени на 110 метра под улиците на романтичния град от години предизвикват интереса на археолози и историци.

Изградени през 1785 г. като най-големия масов гроб в света, тристате километра виещи се парижки катакомби, са се превърнали във вечен дом на 6 милиона души. Когато група изследователи се осмеляват да разучат подземния лабиринт от кости, те разкриват тайната на това какво всъщност е трябвало да има в този град на мъртвите.

Едно приключение в света на лудостта и ужаса, „Както горе, така и долу“ се промъква дълбоко в човешката психика, за да разкрие най-личните и дълбокопазени демони, които преследват всеки от нас.Режисьор: Джон Ерик Доудъл .В ролите: Бен Фелдман, Едуин Ходж, Пердита Уикс, Оскар Занг

Лесна плячка (Life of Crime)

20 години преди Джаки Браун, Ордел Роби и Луис Гара се сприятеляват в затвора, където излежават присъди за кражба на коли. След освобождаването на Луис, на Ордел му хрумва да изнудват корумпирания строителен предприемач Франк Доусън в Детройт, който има милиони в офшорни банкови сметки.

Тук се появява Мики Доусън, красивата съпруга на Франк, която страда от скука, личностна криза и нещастен брак, докато живее в богато предградие на Детройт. Луис и Ордел решават, че ще отвлекат Мики, ще поискат един милион долара, а ако Франк реши да се обади на ченгетата, похитителите просто ще му напомнят за незаконните му далавери. Какво би могло да се обърка?

Мики е отвлечена и скрита в дома на Ричард Едгар Монк, малоумен нацистки симпатизант и откачалка на тема оръжия. Единственият проблем дотогава е, че по време на отвличането на Мики, нейният флиртаджия съсед Маршал Тейлър ги забелязва, когато отива да се пробва при Мики. Той е изправен пред моралната дилема да признае, че е искал да изневери на жена си и да даде полезна информация на полицията, или да си премълчи и да види какво ще стане с Мики (той избира второто, което създава забавна второстепенна сюжетна линия).

Но по-важното е нещо, което Мики, Луис и Ордел не знаят – Франк току-що е подал документи за развод. За капак на всичко, тук се намесва и Мелани. Тя е красивата и умна любовница на Франк на Бахамите, където той се е покрил. Тя взима нещата в свои ръце и успява да манипулира и напълно осуети изнудването. Тя пробутва на Франк идеята, че той може би не иска Мики да се върне, след като така или иначе ще има развод…

Следва невероятна поредица от двойни измами, обрати в сюжета и насилие, които могат да бъдат родени само от Елмър Ленард. Режисьор: Даниел Шехтър. В ролите: Дженифър Анистън, Робърт Миано, Чарли Тан, Мос Деф, Уил Форте, Джон Хоукс, Тим Робинс, Айла Фишер, Шона Кофоед.

Лабиринтът: Невъзможно бягство (The Maze Runner)

Действието на филма е ситуарано в постапокалиптичен свят, а в центъра на сюжета е младия Томас, който се събужда в празен асансьор без спомен за случилото се преди това. Единственото, което той си спомня е своето име.

След като излиза от асансьора Томас попада сред 60 млади момчета, които живеят в затворено общество и сами отглеждат храната си. Мястото е напълно изолирано от останалия свят и на всеки 30 дни пристига по едно ново момче.

Първоначално всички новопристигнали са правили опити да се измъкнат през лабиринта от пътища, които опасват мястото, но никой не е постигнал успех. Точно когато Томас и останалите са на път да изгубят всякаква надежда за спасение те попадат на младо момиче в безсъзнание, което държи в себе си странна бележка.

Внезапната поява на момичето е само началото на серия от събития, които ще променят завинаги животите на изолираните момчета. Режисьор: Уес Бол. В ролите: Патриша Кларксън, Дилан О’Браян, Томас Броуди-Сангстър, Кая Скоделарио, Уил Полтър, Блейк Купър, Амел Амин, Терънс Дженкинс

 
 

Facebook вече ще предлага видео съдържание

| от chronicle.bg |

Потвърди се, че Facebook е сключила сделки с Vox Media, Buzzfeed, ATTN и The Dodo (Group Nine Media) за излъчване на оригинални предавания.

Материалите ще включват кратки видеа до 10 минути, а също и по-дълги клипове над 20 минути. Разбира се, те ще бъдат прекъсване от рекламни паузи.

В началото видеата ще са достъпни единствено на сайта на Facebook и мобилните приложения, а след това ще стават достъпни и в други сайтове.

Съобщава се, че Facebook ще задържа 45 процента дял от рекламите в кратките клипове.

Източник: The Verge

 
 

В Чили започна строителството на най-големия телескоп в света

| от chronicle.bg по БТА |

Чилийският президент Мишел Бачелет направи първата копка за строителството на най-големия оптичен телескоп в света в пустинята Атакама.

Европейският изключително голям телескоп EELT (European Extremely Large Telescope), ще бъде построен от Европейската южна обсерватория с бюджет от около 1 милиард евро по разчети от 2012 г. Главното му огледало ще е с диаметър 39 м. Той трябва да започне работа през 2024 г.

Заради постоянно чистото небе и сухия студен въздух пустинята Атакама предоставя оптимални условия за наземни астрономически наблюдения.

С телескопа EELT астрономите ще търсят екзопланети,като той ще може да открива още по-малки, да снима по-големите и евентуално да показва характеристиките на атмосферата им – ключово изискване, за да бъде установена възможност за наличие на живот там.

„Този огромен скок в капацитета е голям като експериментирания от Галилей, когато е гледал нощното небе със своя малък телескоп“ – каза генералният директор на Европейската южна обсерватория Тим де Зеув.

В Европейската южна обсерватория участват 16 държави, сред които Франция, Германия, Италия и Великобритания, заедно с държавата домакин Чили.

 
 

„И дъхът стана въздух“: ориентир за смисъла на живота

| от |

Търсенето на смисъла е едно от закономерните мъчения за интелигентния човек.

Докато блажените „нищий духом“ (по Атанас Далчев) съществуват в ядрото на бита, щастливи като тристакилограмови хипопотами в блато, умните търсят смисъла. Някои го търсят във философията, други – в литературата, трети – в екстремните преживявания. Мнозина пък бягат от преследващия ги въпрос за смисъла като живеят в захаросаната, фражилна илюзия, че смъртта не съществува.

И има една особена порода хора, които от съвсем млади се вкопчват в болезнената тема за неразделността на живота и смъртта и се завъртат с нея в смъртоносен танц. Един от тях е авторът на „И дъхът стана въздух“ (изд. Ciela) – Пол Каланити.

В ученическите си години той отказва да следва професионалния път на баща си и дядо си и не желае да се занимава с медицина. Насочва се към литературата и получава магистърска степен по история и философия на науката и медицината в Кеймбридж. Защитата на дисертацията му е върху творчеството на поета Уолт Уитман и по всичко личи, че му предстои добро бъдеще в тази сфера. Но уви.

Въпросът за смисъла не спира да му диша във врата и в крайна сметка той намира призванието си именно в лекарската професия.

Описанията на случки от лекарската му практика са детайлни, безпощадни и лишени от всякакви глазура. Интересни са за читателя от различни гледни точки: през тях можем да видим скелета на американската здравна система, да помислим върху темата за лекарския морал, да осмислим мисията на медиците, да разберем механизмите, по които лекарите стават „безчувствени“ и груби (нещо, в което непрекъснато ги обвиняваме), и да надникнем в най-интимните преживявания на пациенти, които се опитват да поддържат баланс на ръба на смъртта, да се надсмеем на иронията на живота.

Каланити води читателя си за ръка към една колкото опустошителна, толкова и осмисляща реалност, при това без да го подвежда. Още в началото на книгата авторът описва диагностицирането си с рак на белия дроб, когато е на 36 години. Докато ни води през болничните стаи и операционните, в които работи като неврохирург с блестящо бъдеще, за момент забравяме, че всъщност ни води към собствената си гибел.

Идването на болестта се случва извън всякаква закономерност, която може да я оправдае. Но тя се случва: започва със силни болки в гърба и вътрешната увереност на Каланити, че е болен от рак. Потвърждаването на диагнозата ни кара да придружим писателя по време на прехода му от лекар към пациент и ни задължава да вървим до него до самия край.

Няма да ви заблуждавам, че тази книга ще ви развесели или ще ви достави удоволствие. Шансът за това е минимален, да не кажем никакъв. Но тя разказва изключително откровено, ясно, искрено и семпло за пътя към края и опорните точки, които разпознава един обречен на скорошна смърт лекар. Тя е лъч светлина, който може да проникне в депресивната симптоматика на вечно търсещите смисъла.

Което само по себе си е нагледен пример как абсурдно краткият живот на един човек се превръща в икона на смисъла.

 
 

Black Mirror: Сериалът, който не гледате, а трябва

| от |

Британският сериал, който се появява в края на 2011 година под името Black Mirror, няма за цел да променя телевизията, нито да прави неща, които никой друг не е правил до момента. И все пак той носи именно това в себе си. Малкият заряд на различното.  

Black Mirror е антология, която се концентрира върху теми за технологиите и начинът, по който те въздействат на живота ни. Погледнато от по-крив ъгъл Black Mirror е утопия без да бъде реално такава или да носи в себе си любимото на Young and adult жанра – анти. Той е футуристичен сериал, който не се развива в бъдещето. Той е сериал, без да е модерна телевизия, няма претенции и същевременно на моменти звучи като претенциозен човек, който крие в себе си истината за живота. Ама не иска да ви я каже.

Първи сезон на Black Mirror съдържа само три епизода. Първият е почти скандален и се движи по лекия ръб на добрия вкус. В него любимата принцеса на Англия е отвлечена и измъчвана, и за да бъде спасена министър-предстедателят трябва да прави секс с прасе по националната телевизия.

Действието се развива в рамките на няколко часа и от цинична шега, прерасва в национален проблем, който завършва трагично. С погнуса и много отместени настрани лица, които излъчват тъга и съжаление.

Втори епизод е тотално различен – в него група от принудени да живеят в изолация млади хора, участват в реалити шоу, което може да ги превърне от певци, през актьори, до порно знаменитости. Само трябва да се явят пред Рупърт Еверет и да го впечатлят.

И така нататък, и така нататък… Black Mirror е пълен с бисери, маскирани като 45-минутни телевизионни епизоди, които засягат различни социални и обществени казуси. В които човекът неизменно и почти винаги е преебан, за сметка на стадото и системата, която го управлява. Защото така се случва в живота най-често предполагам.

Подобно на темите си Black Mirror е иновативен в най-точния смисъл на тази дума. Той е различен, без да има претенции да е такъв. Просто взима и изопачава онова, което повечето хора в днешно време намират за нормално. Като социалните мрежи, като броя лайкове, като туитването, като живота в Instagram, като онова, че щом нещо го дават по телевизията, то неизменно това нещо е абсолютната истина… Няма манипулации, няма фасади, няма подмолни действия и евтини свалки. Всичко е лъскаво, красиво и по възможност с филтър. Защото стои най-добре онлайн.

Човек се оглежда по-често и някак по-добре в онлайн социума, от този който го заобикаля. Защото е по-лесно, по-евтино и по-красиво. Проблемите, които произхождат от това, са темите, които Black Mirror обича, мачка, дъвче и плюе в лицето на зрителя. И го прави с финес.

Което ми подсказва, че може би един ден, в не особено далечното бъдеще, и ние ще стоим и ще гледаме в реално време как някой прави секс с прасе в ефир.

Сезоните на Black Mirror, подобно на повечето неща по британската телевизия, се случват с огромен диапазон от време. Първи излиза в края на 2011-а, а втори чак през 2013-а. Някъде там британците дори си позволяват да пуснат специален епизод за Коледа – пиниз, който те адски обичат.

И въпреки това шоуто явно има проблеми, защото британските продуценти се оттеглят. Тук някъде се включват Netflix, които вече набират сила в правенето и продуцирането на собствена продукция. Те откупуват правата на Black Mirror и го взимат под крилото си. Благодарение на това сезон 3 се поява в един ден в средата на октомври 2016 година и съдържа не три, не четири, а цели шест дълги епизода. В тях пък може да видите Брайс Далас Хауърд, Майкъл Кели и Кели Макдоналд.

Сериалът запазва оригиналната си структура. Никакво повторение на истории и никакво повторение на персонажи. Всеки епизод е като малка, любопитна заключена сама в себе си вселена, която е натъпкана с откачалки и се концентрира върху конкретен проблем и конкретен социум.

Това е най-големият чар на Black Mirror, а той има и много други. В навечерието на сезон 4, който трябва да излезе само до няколко месеца, ви препоръчваме да дадете шанс на Black Mirror. Да, това е сериалът, който почти никой не гледа, а трябва. Още щом видите секс сцената с прасето ще разберете защо.