В кината от днес

| от |

Непобедимите 3 (The Expendable)

В „Непобедимите 3″ Барни (Силвестър Сталоун), Кристмас (Джейсън Стейтъм) и останалата част от екипа се изправя лице в лице с Конрад Стоунбанкс (Мел Гибсън), сформирал навремето Непобедимите заедно с Барни. Впоследствие Стоунбанкс се превръща в безскрупулен търговец на оръжие, когото Барни е бил принуден да убие… или поне така си е мислел.

Веднъж вече успял да избегне смъртта, сега Стоунбанкс има една основна мисия – да унищожи Непобедимите. Барни обаче има други планове и решава, че единственият начин да се пребори с опитния враг е да влее свежа кръв в екипа, привличайки нови бойци – по-млади, по-бързи и технически по-грамотни.

Последната им мисия се превръща в сблъсък на класическия стил на старата школа с високотехнологичните познания на младостта. Това е най-личната битка на Непобедимите… Режисьор: Патрик Хюз В ролите: Силвестър Сталоун, Ранди Котур, Тери Крюз, Харисън Форд, Антонио Бандерас, Келси Грамър, Мел Гибсън, Джейсън Стейтъм, Джет Ли, Уесли Снайпс, Долф Лундгрен, Арнолд Шварценегер, Ронда Роузи, Натали Бърн.

В окото на бурята (Into the Storm)

Заснет в стилистиката на „Чудовищно“ и „Проклятието Блеър“ филма с Ричард Армитидж разказва историята на група хора, които се оказват на пътя на огромно торнадо, което нанася непоправими щети в щата Оклахома.

По-голямата част от сцените са заснети от телефонни камери и преносими видеорекордери.

Сюжетът се фокусира върху овдовелия баща Гари Морис (Армитидж), който открива че сина му и няколко негови приятели от гимназията са изчезнали в района на торнадото. Заедно с професионален екип от преследвачи на бури Гари тръгва към пострадалия регион с надеждата да открие сина си жив и да го измъкне преди да се е появило ново, още по-опасно торнадо.

Режисьор: Стивън Куейл В ролите: Сара Уейн Келис, Арлен Ескарпета, Мат Уолш, Ричард Армитаж, Джереми Съмптер, Нейтън Крес, Скот Лорънс, Кайл Дейвис

Нека сме ченгета (Let’s Be Cops)

„Нека сме ченгета“ е най-новият филм за двойка полицаи, с изключение на едно: този път героите не са истински ченгета. Двама приятели, чийто живот е зациклил, решават да се маскират като полицаи за костюмено парти и така се превръщат в хита на квартала.

Но когато се забъркват с истинска мафиоти и мръсни детективи, тези нови „герои“ се налага да извадят своите фалшиви значки насред истински екшън.

Фалшивите ченгета си навличат съвсем реални неприятности.

Джъстин Милър (Деймън Уейънс Мл) и Райън О’Мали (Джейк Джонсън) не са постигнали нищо в живота, откакто са завършили училище. Джъстин се трепе във фирма за видеоигри, където шефовете му предпочитат зомби екшън, вместо предложената от него полицейска ролева игра. Райън все още лежи на лаврите си като колежански спортист и безуспешно прескача от работа на работа, като връх в кариерата е появата му в реклама за лекарство срещу херпес.

Но животът им се преобръща, когато по погрешка отиват на парти, което мислят, че е маскен бал. Те избират да се появят с полицейските униформи, които Джъстин използва за рекламния клип на своята видеоигра. След като стават за посмешище на забавата с официален дрескод, те забелязват промяна по улиците на отношението към тях: жените им налитат, лошите момчета изпълняват всяка тяхна заповед, барманите ги черпят с напитки… и всичко това, понеже ги взимат за истински ченгета.

За Райън това е идеален шанс, докато срамежливият и страхлив Джъстин е уплашен от идеята, че ще бъдат разпознати и заловени. Скоро Райън купува и полицейска кола със сигнални лампи и радио с полицейските честоти, така че да могат да се отзовават на реални обаждания по спешния телефон.

Носенето на полицейска значка прави чудеса и в любовния живот на Джъстин. Симпатичната сервитьорка Джоузи (Нина Добрев) от ресторанта, който момчетата посещават често, започва да го харесва. Поведението им на улицата обаче не се нрави на гангстера Моси Девич (Джеймс Д’Арси) и неговата банда, което ги включва в списъка за елиминиране.

Истинската полиция също е забелязала Джъстин и Райън и коравият детектив Бролин (Анди Гарсия) ги поставя под специално наблюдение.

В това време Джъстин и Райън се оплитат в опасна игра на котка и мишка, където мафиоти и лоши ченгета са основни играчи, а нашите двама герои трескаво се опитват да спасят кожите.

Метеора

В равнините на централна Гърция византийски манастири се извисяват по върховете на каменни стълбове, простиращи се от земята до небесата.

Млад гръцки монах и руска монахиня са отдали животите си на строгите канони на своите общности, но растящото привличане между двамата поставя монашеската им принадлежност под въпрос. Разкъсвани между духовното си призвание и човешката си природа, те трябва да направят важен избор. Режисьор: Спирос Статулопулос В ролите: Тео Александър, Тамила Кулиева-Карантинаки, Гьоргьос Каракантас, Димитрис Христидис, Александра Сиафку

 
 

Рецепта за експериментална торта с безглутеново брашно и кафява захар

| от Росица Гърджелийска |

Когато Роси ходи на гости, Роси носи торти. Ето един пореден експеримент, който се случи в 2 сутринта. И разбира се, кучо одобри рецептата с много мляскане и протести, защото не получи парче…

Нужни съставки:

Нужни продукти:
За блата:
100 гр масло
230 гр крема сирене
6 жълтъка
13 белтъка
60 гр безглутеново брашно
60 гр царевично нишесте
160 гр кафява или кокосова захар
ванилия
кокосово брашно за поръсване

за крема:
500 гр маскарпоне
500 гр кисело мляко
150 гр кафява захар
ванилия
какао на прах
1 ч. ч. силно подсладено кафе

Начин на приготвяне:

  • Загрейте фурната на 160 градуса
  • Разтопете маслото и крема сиренето в малка тенджерка на слаб огън и бъркайте до получаване на хомогенна смес.
  • Разбийте жълтъците в голяма купа и бавно започнете да добавяте кремата с маслото. Не спирайте да разбивате.
  • Добавете брашното и нишестето и разбивайте за още около 2 минути.
  • Измийте и подсушете бъркалките и в голяма тенджера разбийте белтъците до получаване на меки връхчета.
  • Започнете бавно да добавяте захарта към белтъците и разбивайте няколко минути до получаване на твърди и лъскави връхчета.
  • На няколко етапа добавете белтъците към останалата смес и бавно разбъркайте до получаване на гладка смес.
  • Добавете ванилията и разбъркайте добре.
  • Покрийте с хартия за печене дъното и стените на дълбока тавичка.
  • Изсипете сместа и разклатете добре, за да елиминирате по-големите балони.
  • Сложете тавата в друга дълбока тава, пълна със студена вода.
  • Пече се на 160 градуса за 25 минути, след което температурата се намалява до 130 градуса и се пече още 55 минути.
  • Вади се от фурната. Не използвайте чиния, за да обърнете кекса, а ръката си. Бързо обелете хартията от кекса и оставете да изстине върху решетка.
  • Разрежете на 2 или на 4 блата като използвате дълъг конец. Аз разрязах кекса на 4 блата и направих две отделни торти.
  • В голяма купа пригответе крема като разбиете киселото мляко със захарта. След това добавете маскарпонето и продължете да разбивате, докато всичко се смеси добре и стане леко и пухкаво. Не прекалявайте, защото може да се пресече. Добавете ванилията и разбъркайте внимателно.
  • Сиропирайте един блат с кафе, поръсете с какао и нанесете обилно от крема. Сложете отгоре още един блат и повторете.
  • Това цялото нещо се превръща в един мек разкош от аромати и прелестни цветове.

рецепта, торта

 
 

Досиетата CHR: Бандитът с клизмите

| от chronicle.bg |

През декември 1976 година Франк Запа изнася серия от концерти в Паладиума в Ню Йорк. Тези концерти се записват и впоследствие, а на 3 март 1978 година, се издават на винил под името „Zappa in New York“. Албумът се състои от 2 плочи, а от първата страна на втората плоча, под номер 2, с дължина 12 минути и 41 секунди можем да чуем песента „The Illinois Enema Bandit“. Тя е посветена на едноименния сериен убиец от Илинойс.

 

 

През 1944 годна, в Елгин, щата Илинойс, се ражда Майкъл Хюбърт Кениън. Той има откачено „хоби“ –  да ­­обира млади студентки и да им прави клизми. Първото нападение, в което бандитът е обвинен, е през март 1966 година срещу две сестри от Шампейн, Илинойс. Майкъл учи в местният университет. Там учат и 12 от жертвите на обирите и сексуалните му посегателства. През 1967 година Майкъл завършва Университета в Илинойс и се мести извън щата. Нападенията му продължават да в Манхатан, Канзас, Норман, Оклахома и Лос Анджелис.

С насочен пистолет към жертвите си, той ги кара да се съблекат. След това връзва китките им и им прави клизма. Той действа „бавно и целенасочено“ и „знае много добре какво прави“, разказват пострадали от престъпленията му.  Бандитът Кениън не наранява по никакъв друг начин жертвите – когато приключи, той просто ги пуска. Те споделят мнението, че Майкъл е „извънредно любезен“. Преди да си тръгне, той прибира каквито пари успява да намери.

През 1972 година Кениън се връща в Шампейн и си намира работа в Агенцията по приходите в Илинойс. Той продължава да напада жени – в това число, две стюардеси и четири момичета, студентки в град Урбана, на една от които прилага прочутата си вече клизма. Той вече отдавна е познат на пресата.

1975bandit01

 

„Бандит прави клизма на студентка

(вестник „Ironwood Daily Globe“ – 9 февруари 1972)

…Полицията твърди, че мъжът носил малък пистолет, с който заплашвал двете жени, за да не викат за помощ. Дейвид Джентил, детектив от Шампейн, казва, че според него става въпрос за същия човек, който от 1965 до 1967 и веднъж през 1971 година извършва подобни престъпления в студентския кампус в Илинойс. „Всеки път мъжът е бил с черна ски маска с червени дупки за очите и устата и е носил въже, бутилка с вода и маркуч. Работя по случая още от самото начало през 1963 година, когато нападаше млади момичета и студентки. До мен бе сведена информация, че подобни случаи е имало през есента на ’70 и пролетта на ’71 година в щата Мичиган, както и от 1965 до 1968 година в Охайо и Ню Йорк. Всеки път, включително последният тук, мъжът е попитал жертвите си дали знаят, че той е Маскираният убиец (още едно от прозвищата на Кениън – други са Бандитът с клизмите от Шампейн и Бандитът с клизмите от Илинойс)…“

 

1975bandit02

„Бандитът с клизмите похищава отново

(весник „St. Louis Post-Dispatch“ – 5 май, 1975)

„Полицията започна разследване, за да залови т.нар. Бандитът с клизмите.

Маскираният обирджия е нападнал 5 пъти през уикенда като е използвал един и същ метод, който се свързва с него още от 1965 г. Във всяко от нападенията жертвите са млади жени, които живеят в общежитията на Университета в Илинойс. Всяка е била завързана и й е била направена клизма. Обирджията също така е претършувал за пари.

…Нападенията се случват след 3-годишно затишие в Шампейн. Четирима детективи ще разследват случаите независимо един от друг, след като общото разследване не среща успех.“

Когато е 30-годишен, Майкъл е задържан по подозрения, че е „бандитът с клизмите“ и че тероризира студентки из цялата държава в продължение на 10 години. Наложена му е гаранция от 100 000 долара, което в днешни пари е около 490 000 долара. Де юре, незаконна дейност на Майкъл са обирите. Той е обвинен за два въоръжени грабежа. Майкъл Кениън никога не е обвинен за клизмите, които прави на жертвите си, защото по това време в САЩ няма закон, наказващ подобно деяние.

Според вещите лица обвиняемият е напълно вменяем – тоест, не е „луд“ и може да бъде съден. През декември 1975 година той се признава за виновен в извършването на 6 въоръжени грабежа и е осъден на 6 до 12 години затвор.

Майкъл Кениън – Бандитът с клизмите, излиза на свобода през 1981 година. Франк Запа продължава да пее песента за него поне до 1988 година. Дали Майкъл някога я е слушал на живо?

През 1976 година биографията на Кениън вдъхновява и филма за възрастни „Water Power“. В него участва Джейми Гилис, които играе разстроен единак подобно на Травис от „Шофьор на такси“. Докато се подготвя за ролята, Джейми иска да отпътува до Илинойс, за да се срещне с Майкъл и да го интервюира. Продуцените обаче отказват. По-късно филмът е пуснат отново, този път под името „Enema Bandit“.

 

WaterPowerFilm

 
 

„И дъхът стана въздух“: ориентир за смисъла на живота

| от |

Търсенето на смисъла е едно от закономерните мъчения за интелигентния човек.

Докато блажените „нищий духом“ (по Атанас Далчев) съществуват в ядрото на бита, щастливи като тристакилограмови хипопотами в блато, умните търсят смисъла. Някои го търсят във философията, други – в литературата, трети – в екстремните преживявания. Мнозина пък бягат от преследващия ги въпрос за смисъла като живеят в захаросаната, фражилна илюзия, че смъртта не съществува.

И има една особена порода хора, които от съвсем млади се вкопчват в болезнената тема за неразделността на живота и смъртта и се завъртат с нея в смъртоносен танц. Един от тях е авторът на „И дъхът стана въздух“ (изд. Ciela) – Пол Каланити.

В ученическите си години той отказва да следва професионалния път на баща си и дядо си и не желае да се занимава с медицина. Насочва се към литературата и получава магистърска степен по история и философия на науката и медицината в Кеймбридж. Защитата на дисертацията му е върху творчеството на поета Уолт Уитман и по всичко личи, че му предстои добро бъдеще в тази сфера. Но уви.

Въпросът за смисъла не спира да му диша във врата и в крайна сметка той намира призванието си именно в лекарската професия.

Описанията на случки от лекарската му практика са детайлни, безпощадни и лишени от всякакви глазура. Интересни са за читателя от различни гледни точки: през тях можем да видим скелета на американската здравна система, да помислим върху темата за лекарския морал, да осмислим мисията на медиците, да разберем механизмите, по които лекарите стават „безчувствени“ и груби (нещо, в което непрекъснато ги обвиняваме), и да надникнем в най-интимните преживявания на пациенти, които се опитват да поддържат баланс на ръба на смъртта, да се надсмеем на иронията на живота.

Каланити води читателя си за ръка към една колкото опустошителна, толкова и осмисляща реалност, при това без да го подвежда. Още в началото на книгата авторът описва диагностицирането си с рак на белия дроб, когато е на 36 години. Докато ни води през болничните стаи и операционните, в които работи като неврохирург с блестящо бъдеще, за момент забравяме, че всъщност ни води към собствената си гибел.

Идването на болестта се случва извън всякаква закономерност, която може да я оправдае. Но тя се случва: започва със силни болки в гърба и вътрешната увереност на Каланити, че е болен от рак. Потвърждаването на диагнозата ни кара да придружим писателя по време на прехода му от лекар към пациент и ни задължава да вървим до него до самия край.

Няма да ви заблуждавам, че тази книга ще ви развесели или ще ви достави удоволствие. Шансът за това е минимален, да не кажем никакъв. Но тя разказва изключително откровено, ясно, искрено и семпло за пътя към края и опорните точки, които разпознава един обречен на скорошна смърт лекар. Тя е лъч светлина, който може да проникне в депресивната симптоматика на вечно търсещите смисъла.

Което само по себе си е нагледен пример как абсурдно краткият живот на един човек се превръща в икона на смисъла.

 
 

Юпитер не е това, което изглеждаше досега

| от chronicle.bg |

Космическата сонда на НАСА „Джуно“, която се движи в орбита около Юпитер от месец юли, откри чудовищни урагани, бушуващи на полюсите на тази планета, съобщава БТА.

Американското космическо ведомство публикува в сп. „Сайънс“ двете първи изследвания, получени благодарение на неговия космически апарат с маса 3,6 тона. Елиптичната орбита на „Джуно“ позволи на учените да извършат наблюдения от съвършено нов вид.

Сондата успя да прелети над полюсите на Юпитер и да се приближи на по-малко от 5 хиляди километра от най-високата облачна обвивка на атмосферата на тази планета.

Там бяха регистрирани гигантски урагани с диаметър 1 400 километра. Магнитното поле в тези региони се оказа 10 пъти по-силно от земното.

Оказва се, че Юпитер е планета, обградена от огромно магнитно поле, което създава радиация, която би унищожила планетата, ако тя не беше предпазена от огромен пласт титан. Полюсите на планетата са местата с най-висока радиация.

До края на мисията на сондата „Джуно“ през февруари 2018 г. ще бъдат направени още полети около планетата, които ще разкрият много повече информация за произхода, атмосферата и магнитните полета на планетата.