В Германия е недопустим политик като Борисов

| от |

В Германия не може да съществува политик като Бойко Борисов, нито пък в България е възможна германската „голяма коалиция“.

Това заяви пред БГНЕС Детлеф Кухенбекер от Асоциацията за инфраструктура и устойчивост „Инфраню“. Той е специалист по политически маркетинг, социалната проблематика и трудови пазари, посещавал е страната ни 3-4 пъти, ходил е по избори, включително в етнически смесени райони, и може да се каже, че добре познава задния двор на България.

„Не мога да си представя, че канцлер в Германия може да стане такъв човек“, отвърна Детлеф Кухенбекер на въпроса дали правителството в Берлин може да бъде оглавено от лице, което е било бодигард едновременно на комунистически лидер и на оцелелия цар, и в същото време да е имало връзки с групи от подземния свят. „Абсолютно недостойно е хора с подобна история да кандидатстват в парламента. Нито една партия не може да допусне подобен кандидат в своите листи. Естествено, промъквали са се кандидати със съмнително минало, но те са били изключвани“, допълни Кухенбекер.

„Това, което наблюдавам в България, е, че много хора говорят, а малко неща се правят“, продължи експертът. „И това е нещо, което гневи младите хора и ги кара да напускат страната. Практиката „Не гледай какво върша, а слушай какво говоря“, не може да бъде приложена в Германия. По време на предизборните кампании партиите обещават много неща, но избирателите след това проверяват и като видят, че повечето неща не са изпълнени, после не отиват да гласуват. Последните 20 години наблюдаваме промяна в парламента, партии трябва да правят повече отпреди, защото избирателите проверяват в интернет изпълнението на обещанията им“, поясни Кухенбекер.

Според него „Германия се интересува от това, което се случва в България, дали се променят нещата срещу корупцията, за подобряване на икономиката, социалната политика, заетостта, усвояването на еврофондовете. Искаме да ви помогнем, но не подкрепяме корумпираната система. ЕС е готов да ви подкрепя, но не и да дава пари на олигархията. И когато България не изпълнява ангажиментите си към ЕС, нещата се усложняват. Според мен всички лидери на партиите трябва да мислят за нуждите на хората – добри улици, добро образование, здравна система. Все още има много работа“, констатира събеседникът.

За да обясни защо в България е невъзможна „голямата коалиция“ в Германия, той се спря подробно на историята за сформирането й (миналата есен), която впрочем продължи близо три месеца. Победилият на изборите Християн-демократически съюз (ХДС) на канцлера Ангела Меркел и Германската социалдемократическа партия (ГСДП) са имали маратон от преговори, които са започнали на равнище контактни групи и съответно са стигнали до висшите партийни ръководства. „Социалдемократите изпратиха голяма група преговарящи, за да доближат различните мнения в рамките на партията. Така че всичките тези различни мнения да бъдат включени в диалог с християндемократите. И след поредния кръг преговори групата каза: „Да, възможно е да постигнем споразумение за коалиция“. За социалдемократите най-важните въпроси бяха минималната работна заплата, минималната пенсия и мирна външна политика. След това големите групи бяха разделени на по-малки групи по сектори – социални въпроси, аграрна политика и външна политика и прочие. При тези преговори по групи двете партии бляха представени от еднакъв брой представители. След постигането на споразумение в групите преговорите минаха на по-високи етап – висшите ръководства на двете партии. Ако те кажеха „не“, преговорите се връщаха обратно. Ръководствата одобриха окончателното коалиционно споразумение, но след това социалдемократите го изпратиха до всеки член на партията. В продължение на една седмица партийните членове имаха възможност да се запознаят със споразумението. Последва много активна дискусия между лидерите на партията и нейните членове, защото ситуацията беше опасна за социалдемократите – известно е, че след предишната „голяма коалиция“ социалдемократите загубиха голям процент подкрепа на поредните парламентарните избори и минаха в опозиция (тогавашното коалиционно споразумение с ХДС бе сключено без допитването до редовите членове – ред). Поради това лидерите решиха, че е необходимо мнението на редовите членове, преди да се сформира коалиция. Такова гласуване (вътрешнопартиен референдум – ред.) на членовете на ГСДП бе първото от 100 години насам, такова нещо досега не е имало“, подчерта събеседникът.

„Не знам дали такава коалиция е възможна в България, защото между нашите две страни има много различна политическа култура. Но беше интересно, когато някои лидери в България казаха, че ще се адаптират към това, което прави Социалдемократическата партия в Германия и може да направят същото. Защо не, какво биха изгубили? Когато членовете на партията кажат „да“, те (партиите) имат по-голяма сила“, обобщи експертът.

Спирайки се на принципните различия между партиите в страната му, Детлеф Кухенбекер изтъкна, че между социалдемократите и Лявата партия разломът минава през външната политика. Докато Лявата партия каза „Не“ на германско участие в конфликти по света, социалдемократите казват: „Не може да кажем „не“. Трябва да наблюдаваме какво се случва в света и когато дадена страна каже „Имаме нужда от вашата помощ като силна икономика“, не може кажем „не“.

Между зелените и християндемократите разминаването е в ядрената енергетика, ГМО-та и някои социални проблеми. А между християндемократите и социалдемократите основните различия са в социалната политика, донякъде в данъчната политика и по някои външнополитически въпроси. Но различията им не са толкова големи, че да отхвърлят коалициите. Основният въпрос е от какво се нуждае държавата и не може да кажем, че няма да се коалираме, ако държавата се нуждае от това. Така че партийният интерес остава на заден план, първо идва интересът на гражданите и след това на партията. Това бе един от най-важните моменти за постигането на коалиционно споразумение в Германия. Единственото изключение от това правило е Лявата партия, която поставят партийния си интерес над държавния. 90 процента от парламента поставят националния интерес над партийния, увери Детлеф Кухенбекер. /БГНЕС

 
 

Досиетата CHR: Бандитът с клизмите

| от chronicle.bg |

През декември 1976 година Франк Запа изнася серия от концерти в Паладиума в Ню Йорк. Тези концерти се записват и впоследствие, а на 3 март 1978 година, се издават на винил под името „Zappa in New York“. Албумът се състои от 2 плочи, а от първата страна на втората плоча, под номер 2, с дължина 12 минути и 41 секунди можем да чуем песента „The Illinois Enema Bandit“. Тя е посветена на едноименния сериен убиец от Илинойс.

 

 

През 1944 годна, в Елгин, щата Илинойс, се ражда Майкъл Хюбърт Кениън. Той има откачено „хоби“ –  да ­­обира млади студентки и да им прави клизми. Първото нападение, в което бандитът е обвинен, е през март 1966 година срещу две сестри от Шампейн, Илинойс. Майкъл учи в местният университет. Там учат и 12 от жертвите на обирите и сексуалните му посегателства. През 1967 година Майкъл завършва Университета в Илинойс и се мести извън щата. Нападенията му продължават да в Манхатан, Канзас, Норман, Оклахома и Лос Анджелис.

С насочен пистолет към жертвите си, той ги кара да се съблекат. След това връзва китките им и им прави клизма. Той действа „бавно и целенасочено“ и „знае много добре какво прави“, разказват пострадали от престъпленията му.  Бандитът Кениън не наранява по никакъв друг начин жертвите – когато приключи, той просто ги пуска. Те споделят мнението, че Майкъл е „извънредно любезен“. Преди да си тръгне, той прибира каквито пари успява да намери.

През 1972 година Кениън се връща в Шампейн и си намира работа в Агенцията по приходите в Илинойс. Той продължава да напада жени – в това число, две стюардеси и четири момичета, студентки в град Урбана, на една от които прилага прочутата си вече клизма. Той вече отдавна е познат на пресата.

1975bandit01

 

„Бандит прави клизма на студентка

(вестник „Ironwood Daily Globe“ – 9 февруари 1972)

…Полицията твърди, че мъжът носил малък пистолет, с който заплашвал двете жени, за да не викат за помощ. Дейвид Джентил, детектив от Шампейн, казва, че според него става въпрос за същия човек, който от 1965 до 1967 и веднъж през 1971 година извършва подобни престъпления в студентския кампус в Илинойс. „Всеки път мъжът е бил с черна ски маска с червени дупки за очите и устата и е носил въже, бутилка с вода и маркуч. Работя по случая още от самото начало през 1963 година, когато нападаше млади момичета и студентки. До мен бе сведена информация, че подобни случаи е имало през есента на ’70 и пролетта на ’71 година в щата Мичиган, както и от 1965 до 1968 година в Охайо и Ню Йорк. Всеки път, включително последният тук, мъжът е попитал жертвите си дали знаят, че той е Маскираният убиец (още едно от прозвищата на Кениън – други са Бандитът с клизмите от Шампейн и Бандитът с клизмите от Илинойс)…“

 

1975bandit02

„Бандитът с клизмите похищава отново

(весник „St. Louis Post-Dispatch“ – 5 май, 1975)

„Полицията започна разследване, за да залови т.нар. Бандитът с клизмите.

Маскираният обирджия е нападнал 5 пъти през уикенда като е използвал един и същ метод, който се свързва с него още от 1965 г. Във всяко от нападенията жертвите са млади жени, които живеят в общежитията на Университета в Илинойс. Всяка е била завързана и й е била направена клизма. Обирджията също така е претършувал за пари.

…Нападенията се случват след 3-годишно затишие в Шампейн. Четирима детективи ще разследват случаите независимо един от друг, след като общото разследване не среща успех.“

Когато е 30-годишен, Майкъл е задържан по подозрения, че е „бандитът с клизмите“ и че тероризира студентки из цялата държава в продължение на 10 години. Наложена му е гаранция от 100 000 долара, което в днешни пари е около 490 000 долара. Де юре, незаконна дейност на Майкъл са обирите. Той е обвинен за два въоръжени грабежа. Майкъл Кениън никога не е обвинен за клизмите, които прави на жертвите си, защото по това време в САЩ няма закон, наказващ подобно деяние.

Според вещите лица обвиняемият е напълно вменяем – тоест, не е „луд“ и може да бъде съден. През декември 1975 година той се признава за виновен в извършването на 6 въоръжени грабежа и е осъден на 6 до 12 години затвор.

Майкъл Кениън – Бандитът с клизмите, излиза на свобода през 1981 година. Франк Запа продължава да пее песента за него поне до 1988 година. Дали Майкъл някога я е слушал на живо?

През 1976 година биографията на Кениън вдъхновява и филма за възрастни „Water Power“. В него участва Джейми Гилис, които играе разстроен единак подобно на Травис от „Шофьор на такси“. Докато се подготвя за ролята, Джейми иска да отпътува до Илинойс, за да се срещне с Майкъл и да го интервюира. Продуцените обаче отказват. По-късно филмът е пуснат отново, този път под името „Enema Bandit“.

 

WaterPowerFilm

 
 

Даян Крюгер: пътят към наградата в Кан

| от chronicle.bg |

След като на кинофестивала в Кан снощи Даян Крюгер получи наградата за най-добра актриса във филма „Изневиделица“, погледите се насочиха към нея. Киноманите, разбира се, знаят коя е Даян Крюгер, но ние сме длъжни да припомним:

Даян се ражда на 15 юли 1976 в семейството на банков чиновник и компютърен специалист. Има по-малък брат – Щефан. От малка успешно се занимава с балет и даже е приета в елитното балетно училище Royal Ballet School. Контузия обаче рано прекратява балетната и кариера. Когато е на 13 години, родителите й се развеждат и тя е отгледана от майка си. Оттогава досега не поддържа връзка с баща си, чиито проблеми с алкохола са причина за развода.

След травма загубва възможността да се занимава професионално с балет и се мести в Париж, където работи като фотомодел. Паралелно започва и да се снима в епизодични роли във френски филми.

MV5BMTQ1MDM1NDQyM15BMl5BanBnXkFtZTgwMTg1MDc3MTE@._V1_SY1000_CR0,0,674,1000_AL_

Дебюта си на голям екран прави през 2002 г., когато се снима с Денис Хопър и Кристоф Ламбер в „The Piano Player“. Големият пробив обаче идва през 2004 г. с участието в хита Троя, където играе Хубавата Елена. Същата година се снима в друг голям филм – Съкровището, където си партнира в главната роля с Никълъс Кейдж. През 2007 г. участва в продължението на филма и е водеща на церемонията по откриването и закриването на кинофестивала в Кан.

През 2009г. се снима във филма на Куентин Тарантино „Гадни копилета“ , за което е номинирана за Най-добра поддържаща женска роля за Screen Actors Guild Award.

В галерията може да видите ролите й, които със сигурност си струва да гледате.

 
 

В Чили започна строителството на най-големия телескоп в света

| от chronicle.bg по БТА |

Чилийският президент Мишел Бачелет направи първата копка за строителството на най-големия оптичен телескоп в света в пустинята Атакама.

Европейският изключително голям телескоп EELT (European Extremely Large Telescope), ще бъде построен от Европейската южна обсерватория с бюджет от около 1 милиард евро по разчети от 2012 г. Главното му огледало ще е с диаметър 39 м. Той трябва да започне работа през 2024 г.

Заради постоянно чистото небе и сухия студен въздух пустинята Атакама предоставя оптимални условия за наземни астрономически наблюдения.

С телескопа EELT астрономите ще търсят екзопланети,като той ще може да открива още по-малки, да снима по-големите и евентуално да показва характеристиките на атмосферата им – ключово изискване, за да бъде установена възможност за наличие на живот там.

„Този огромен скок в капацитета е голям като експериментирания от Галилей, когато е гледал нощното небе със своя малък телескоп“ – каза генералният директор на Европейската южна обсерватория Тим де Зеув.

В Европейската южна обсерватория участват 16 държави, сред които Франция, Германия, Италия и Великобритания, заедно с държавата домакин Чили.

 
 

Как да си направим самолет?

| от |

Един Boeing 737-800 тежи 41,145 килограма. При това празен. Как нещо, тежащо 41 тона, успява да излети във въздуха и то по 6 пъти на ден?А нашите хартиени самолетчета падат почти веднага. Авиационната техника е изключително комплексно съчетание от математика, физика, химия, механика и куп други науки. Затова се срещаме с Ейлийн. Тя ще ни открехне по темата как човекът успя да полети в небето.

 

Ейлийн Бакалова е на 21 години, родом от град Неделино. Завършва езикова гимназия СОУ „Отец Паисий“ в град Мадан. В момента е трети курс в Техническия университет със специалност „Авиационна техника и технилогии“.  Мечтата й е един ден да стане пилот. В свободното си време обича да прекарва с приятелите си и да чете книги.

 

 

Мартин: Разкажи ни за специалността си – „Авиационна техника и технологии“?

Ейлийн: Целият курс е от 45 човека и сме разпределени в две специализации – „Експлоатация и ремонт на въздухоплавателни средства“ и „Експлоатация на електронно-приборната авиационна техника“. Разделението по специализации става в трети курс. Аз специализирам в „Експлоатация на електронно-приборната авиационна техника“. Основните предмети, които изучаваме са – „Аеродинамика на летателни апарати“; „Навигация“; „Динамика на полета“; „Летателни апарати и авиационни двигатели“; „Обслужване на въздушното движение“.

Как да си направим самолет?

По принцип става много лесно. Нужни са около 430 млн. щатски долара, няколко ролки изолирбан и много свински опашки. Шегата настрана. Необходими са специализирани екипи, които отговарят за всеки един компонент от конструкцията, двигателните системи, електронно-приборната техника. Процесът е сложен и преминава през множество проверки, преди самолетът да бъде готов за експлоатация.

Как, за бога, самолетите успяват летят?!

За да може един самолет да полети е необходимо постоянно да има съперничество между подемната сила и силата на тежеста, както и между тягата и силата на челното съпротивление.  Подемната сила трява да е достатъчно голяма, за да се противопостави на теглото, а тягата е необходимо да бъде достатъчно силна, за да се противопостави на челното съпротивление.

Знаеш ли нещо за авиокомпаниите, което ние не знам?

Може би не знаете защо например нискотарифните компании са толкова евтини? Основното правило на нискотарифните компании е да правят максимален брой полети на ден. Това обикновено означава по 6 излитания и кацания на ден. Ето защо нискотарифните компании по прицнип не извършват дълги полети. Друго нещо, което намалява цената на билетите ни, е правилото „не повече от 30 минути на земя“. От престоя на земя не се печели и за да може да се осъществят 6-7 излитания и кацания на ден, след всеки полет самолетът е максимално бързо разтоварван и натоварван отново. Друго важно нещо е самолетите да са само от един тип, за да може да са взаимнозаменяеми. Ryanair например използват само Boeing 737-800.

Можеш ли да ни обясниш как да направим най-доброто хартиено самолетче?

Когато бях малка много обичах да правя хартиени самолети, но след това се увлякох по истинските. Колкото и техники да ви кажа, хартиените ви самолети няма да полетят по-бързо от Airbus А380.

Какво трябва да знаят хората за самолетите? И има ли нещо, което масово разбираме по грешен начин?

Всеобща заблуда е, че летенето със самолет е опасно. Всъщност това е най-сигурният транспорт. В днешно време на пътя умират в пъти повече хора. Проблемът при самолетите е само, че хората на борда при всеки полет са от 100 – 300 човека и при злощастен случай загубата е наистина голяма. Но, съвременните самолети са изключително добре проектирани и оборудвани, за да може броят на катастрофите да намалава с всяка изминала година. Екипажите вече са достатъчно добре обучени, за да приземят самолет дори когато двигателят откаже.