В Германия е недопустим политик като Борисов

В Германия не може да съществува политик като Бойко Борисов, нито пък в България е възможна германската „голяма коалиция“.

Това заяви пред БГНЕС Детлеф Кухенбекер от Асоциацията за инфраструктура и устойчивост „Инфраню“. Той е специалист по политически маркетинг, социалната проблематика и трудови пазари, посещавал е страната ни 3-4 пъти, ходил е по избори, включително в етнически смесени райони, и може да се каже, че добре познава задния двор на България.

„Не мога да си представя, че канцлер в Германия може да стане такъв човек“, отвърна Детлеф Кухенбекер на въпроса дали правителството в Берлин може да бъде оглавено от лице, което е било бодигард едновременно на комунистически лидер и на оцелелия цар, и в същото време да е имало връзки с групи от подземния свят. „Абсолютно недостойно е хора с подобна история да кандидатстват в парламента. Нито една партия не може да допусне подобен кандидат в своите листи. Естествено, промъквали са се кандидати със съмнително минало, но те са били изключвани“, допълни Кухенбекер.

„Това, което наблюдавам в България, е, че много хора говорят, а малко неща се правят“, продължи експертът. „И това е нещо, което гневи младите хора и ги кара да напускат страната. Практиката „Не гледай какво върша, а слушай какво говоря“, не може да бъде приложена в Германия. По време на предизборните кампании партиите обещават много неща, но избирателите след това проверяват и като видят, че повечето неща не са изпълнени, после не отиват да гласуват. Последните 20 години наблюдаваме промяна в парламента, партии трябва да правят повече отпреди, защото избирателите проверяват в интернет изпълнението на обещанията им“, поясни Кухенбекер.

Според него „Германия се интересува от това, което се случва в България, дали се променят нещата срещу корупцията, за подобряване на икономиката, социалната политика, заетостта, усвояването на еврофондовете. Искаме да ви помогнем, но не подкрепяме корумпираната система. ЕС е готов да ви подкрепя, но не и да дава пари на олигархията. И когато България не изпълнява ангажиментите си към ЕС, нещата се усложняват. Според мен всички лидери на партиите трябва да мислят за нуждите на хората – добри улици, добро образование, здравна система. Все още има много работа“, констатира събеседникът.

За да обясни защо в България е невъзможна „голямата коалиция“ в Германия, той се спря подробно на историята за сформирането й (миналата есен), която впрочем продължи близо три месеца. Победилият на изборите Християн-демократически съюз (ХДС) на канцлера Ангела Меркел и Германската социалдемократическа партия (ГСДП) са имали маратон от преговори, които са започнали на равнище контактни групи и съответно са стигнали до висшите партийни ръководства. „Социалдемократите изпратиха голяма група преговарящи, за да доближат различните мнения в рамките на партията. Така че всичките тези различни мнения да бъдат включени в диалог с християндемократите. И след поредния кръг преговори групата каза: „Да, възможно е да постигнем споразумение за коалиция“. За социалдемократите най-важните въпроси бяха минималната работна заплата, минималната пенсия и мирна външна политика. След това големите групи бяха разделени на по-малки групи по сектори – социални въпроси, аграрна политика и външна политика и прочие. При тези преговори по групи двете партии бляха представени от еднакъв брой представители. След постигането на споразумение в групите преговорите минаха на по-високи етап – висшите ръководства на двете партии. Ако те кажеха „не“, преговорите се връщаха обратно. Ръководствата одобриха окончателното коалиционно споразумение, но след това социалдемократите го изпратиха до всеки член на партията. В продължение на една седмица партийните членове имаха възможност да се запознаят със споразумението. Последва много активна дискусия между лидерите на партията и нейните членове, защото ситуацията беше опасна за социалдемократите – известно е, че след предишната „голяма коалиция“ социалдемократите загубиха голям процент подкрепа на поредните парламентарните избори и минаха в опозиция (тогавашното коалиционно споразумение с ХДС бе сключено без допитването до редовите членове – ред). Поради това лидерите решиха, че е необходимо мнението на редовите членове, преди да се сформира коалиция. Такова гласуване (вътрешнопартиен референдум – ред.) на членовете на ГСДП бе първото от 100 години насам, такова нещо досега не е имало“, подчерта събеседникът.

„Не знам дали такава коалиция е възможна в България, защото между нашите две страни има много различна политическа култура. Но беше интересно, когато някои лидери в България казаха, че ще се адаптират към това, което прави Социалдемократическата партия в Германия и може да направят същото. Защо не, какво биха изгубили? Когато членовете на партията кажат „да“, те (партиите) имат по-голяма сила“, обобщи експертът.

Спирайки се на принципните различия между партиите в страната му, Детлеф Кухенбекер изтъкна, че между социалдемократите и Лявата партия разломът минава през външната политика. Докато Лявата партия каза „Не“ на германско участие в конфликти по света, социалдемократите казват: „Не може да кажем „не“. Трябва да наблюдаваме какво се случва в света и когато дадена страна каже „Имаме нужда от вашата помощ като силна икономика“, не може кажем „не“.

Между зелените и християндемократите разминаването е в ядрената енергетика, ГМО-та и някои социални проблеми. А между християндемократите и социалдемократите основните различия са в социалната политика, донякъде в данъчната политика и по някои външнополитически въпроси. Но различията им не са толкова големи, че да отхвърлят коалициите. Основният въпрос е от какво се нуждае държавата и не може да кажем, че няма да се коалираме, ако държавата се нуждае от това. Така че партийният интерес остава на заден план, първо идва интересът на гражданите и след това на партията. Това бе един от най-важните моменти за постигането на коалиционно споразумение в Германия. Единственото изключение от това правило е Лявата партия, която поставят партийния си интерес над държавния. 90 процента от парламента поставят националния интерес над партийния, увери Детлеф Кухенбекер. /БГНЕС