В Чили миналото още не е погребано

| от |

Над 3 200 убити и близо 40 000 изтезавани – такава е кървавата равносметка от режима на чилийския диктатор Пиночет. Много от престъпниците са на свобода. Президентката Бачелет иска да промени закона, който ги оневинява, пише Дойче веле.

Диктатурата на Пиночет е една от най-кървававите в Южна Америка. Много от жертвите се водят за безследно изчезнали и до днес. Президентката Мишел Бачелет иска да хвърли светлина върху тази тъмна епоха в историята на страната. „Време е всички заедно да се борим за истината. От фундаментално значение е тези, които разполагат с някакви информации, да ги предадат“, заяви тя. От близо шест месеца Мишел Бачелет е президент на Чили.

Нейният предшественик, консерваторът Себастиан Пинейра, по понятни причини не желаеше да се занимава с разследването на престъпленията на диктатурата. При социалистката Мишел Бачелет всичко е другояче. Тя може да разчита на подкрепа от страна на Изабел Алиенде, дъщерята на бившия президент на Чили Салвадор Алиенде, която днес е председател на Сената. „Все още търсим истината. И до днес не сме установили колко хора са били екзекутирани и къде са били погребани. Ние трябва да разберем цялата истина“, казва Мишел Бачелет.

В Чили обаче има немалко хора, които искат да осуетят тъкмо това. И до днес в страната продължават да съществуват старите клики в политиката и икономиката. Част от тях е Серхио Мелник. 63-годишният фирмен консултант е бил министър на планирането по времето на Пиночет. Той е категорично против разравянето на това минало: „Бачелет не прави нищо друго, освен да насажда нова омраза, а в страната и без друго има прекалено много от нея. Ние имаме проблем, който остана нерешен до днес, и екстремизмът на Бачелет също няма да го разреши“, казва Серхио Мелник.

В Битка за истината

Президентката обаче няма намерение да спира своята битка за истината. Само преди дни в парламентът в Сантяго започна обсъждането на законодателна инициатива за отмяната на амнистията за старите престъпления от времето на Пиночет. Очаква се консерваторите да окажат ожесточена съпротива.

„Правителството обаче иска законите за амнистия да бъдат отменени и чилийското законодателство най-сетне да се ориентира по стандартите на международното право“, казва министърът на правосъдието Хосе Антонио Гомез. Едва десетина от най-жестоките изверги на диктатурата на Пиночет са влезли досега в затвора. Много други бивши членове на хунтата все още са на свобода, закриляни от законите за амнистия. Мишел Бачелет и чилийското правителство искат скоро да променят това положение.

 
 

Пилар Абел не искала наследството на Салвадор Дали

| от chronicle.bg, по БТА |

Испанката Пилар Абел, която иска да бъде призната за дъщеря на прочутия художник сюрреалист Салвадор Дали, увери, че не иска да получи пари, а да разбере коя всъщност е тя, предаде Франс прес.

Мадридски съд постанови да бъдат ексхумирани тленните останки на художника 28 години след смъртта му, за да може чрез ДНК тестове да се установи дали е биологичен баща на Пилар Абел Мартинес, която живее в Жирона в Каталуния.

Фондацията „Салвадор Дали“ оповести, че ще представи иск срещу нареждането за ексхумация.

Пилар е сигурна, че нейната ДНК ще съвпадне с тази на починалия гений на сюрреализма. „Това ще ми донесе огромно облекчение – най-после ще знам коя всъщност съм аз и ще получа признание – каза тя. – Не се стремя да стана негова наследничка. Ако това се случи, толкова по-добре. Това обаче е последното, към което се стремя – на първо място е идентичността ми.“

Пилар от повече от десетилетие се опитва да докаже, че е дъщеря на Дали, починал през 1989 г. Според нея той е имал любовна връзка с майка й, която била икономка в дома на негови приятели в Кадакес. Дали често посещавал този дом. Майка й обаче се омъжила за друг мъж преди раждането й. „Когато бях 7-8-годишна, баба ми ми каза: ‘Знам, че не си дъщеря на сина ми, че баща ти е велик художник, но това не е причина да те обичам по-малко.’ Тогава тя ми спомена името му – Дали“, поясни Пилар.

 
 

Михаел Нюквист почина

| от chronicle.bg, по БТА |

Актьорът Михаел Нюквист, познат от филмите по трилогията „Милениум“, почина на 56 години от рак на белия дроб, съобщиха световните информационни агенции.

Нюквист стана известен с ролята на журналиста Микаел Блумквист от филма „Момичето с татуирания дракон“. След серията „Милениум“, той се снима и в холивудските екшъни „Мисията невъзможна: Режим Фантом“ и „Джон Уик“.

През 2010 г. Нюквист публикува автобиографичната си книга „Just after Dreaming“ („След мечтите“) , в която разказва как е търсил биологичните си родители 30 години след като бил осиновен.
В Швеция Нюквист е известен и като театрален актьор.

 
 

Боксофис класацията у нас

| от chronicle.bg, по БТА |

„Трансформърс: Последният рицар“ е най-гледаният филм за миналия уикенд, сочат обобщените данни от киносалоните у нас. Приключенският екшън на Майкъл Бей е гледан от 14 313 зрители и има 162 764 лева приходи за първите три дни у нас.

На втора позиция е анимацията „Колите 3″, в който Маккуин Светкавицата се впуска в надпреварата за купата Пистън. За десетте дни у нас филмът е гледан от 42 643 зрители и отчита 377 148 лева приходи от билетите им.

Трети по ред сред най-гледаните филми е екшънът „Мумията“. Филмът с Том Круз, чието повествование има допирни точки с едноименния филм от 90-те, но пък представя още начини за надмощието над свръхсилата, идваща от древен Египет, е вече 17 дни на екраните у нас и за това време отчита 59 417 зрители и 635 535 лева приходи.

Четвърта позиция е за приключенския „Карибски пирати: Отмъщението на Салазар“. Прекосяването на моретата от капитан Джак Спароу в търсенето на тризъбеца на Посейдон е гледано от 154 815 зрители и има 1 625 452 лева от билетите им за месец на екраните у нас.

На пето място е „Спасители на плажа“. Познатото заглавие от 90-те години, но вече в пълнометражен филмов формат с нови актьори и забъркани в историята му наркотици и комични ситуации, е от месец на екраните у нас и за това време има 69 058 зрители и 558 315 лева приходи.

Екшънът „Жената чудо“ с израелския топ модел Гал Гаднот в главната роля е на шесто място. За месец на екраните у нас историята за битките на принцесата на Амазония Диана да спре бушуващата война, е гледана от 38 332 зрители и има 558 315 лева приходи.

Седма позиция е за комедията „Тежка нощ“. Историята, започваща със средно ентусиазирано моминско парти с четири приятелки от колежанските години и завършваща с обезвреждането на опасни бандити, е от десет дни на екраните у нас и за това време е гледана от 7 801 зрители и има 66 810 лева приходи.

Осмо място е за анимацията „Дийп“. Испанският поглед върху живота от 2100-та година на Земята, обитавана само от морски създания, е гледан от 8 502 души и има 68 206 лева приходи за 17-те дни на екраните у нас.

На девета позиция е българският екшън „Бензин“. Филмът е от месец и половина на екраните у нас и за това време е гледан от 95 062 зрители и има 768 932 лева приходи.

Десето място сред най-гледаните филми у нас е за втората премиера от миналия уикенд – „Последното лице“. Романтичната драма на Шон Пен с Хавиер Бардем и Шарлийз Терон в главните роли е гледана от 476 зрители и има 4 567 лева от билетите им за първите три дни у нас.

 
 

Ексхумират останките на Салвадор Дали

| от chronicle.bg |

Съд в испанската столица постанови ексхумацията на останките на художника Салвадор Дали /1904-1989/ във връзка с иск за установяване на бащинство, съобщиха световните агенции.

Мярката е свързана с необходимостта от провеждането на биологичен тест за бащинство, след като ищцата Пилар Абел поиска да бъде призната за дъщеря на живописеца.

Салвадор Дали е роден на 11 май 1904 година. Той е един от най-известните представители на сюрреализма, като през дългата си творческа кариера творецът създаде стотици художествени произведения, включително илюстрации за книги, скулптури, картини. Дали почина на 23 януари 1989 година в каталунския град Фигерас.

На негово име е наречен астероидът 2919 Dali, открит през 1981 година.