В частните телевизии се работи с 1/3 от парите на БНТ

| от |

В частните телевизии се работи с 1/3 от парите на БНТ – това е истината за българските сериали и защо вече няма да ги има. Разказва я Милена Фучеджиева пред „Площад Славейков“ с уговорката: Този текст е провокиран от въпроси във фейсбук, на които се опитах да отговоря максимално изчерпателно, предава Кросс.

fuchadviewa

Някои поискаха да знаят защо в сериалите ни главните герои не са примерно от квартал „Банишора“, а са винаги адвокати, мафиоти, ченгета, журналисти и политици, и защо няма примерно театрали. Вероятно това са въпроси, които мъчат и други хора, затова ще отговоря и допълня отговорите си с цялото си знание и опит от авторството ми на близо 100 епизода за два излъчени сериала в две различни телевизии.
Телевизиите поръчват сериали, базирайки се на предложенията на продуцентите. Ние, сценаристите, създаваме истории според изискванията на телевизиите. Това е бизнес, при който свободно творчество не е позволено. Свободата на сценариста е в таланта му да направи образите плътни и ситуациите относително достоверни, като пълната достоверност не е задължителна. Да има структура. Това е свободата, с която разполага един тв сценарист. Останалото е стриктно според концепцията на телевизиите, които пък работят по невидимото и неизказано на глас желание на зрителите. Тези желания се регистрират чрез рейтинговата система и съответно не е разрешено да се философства и „твори“ в стил „Ма не може ли така“. Не може. Това не е театър, кино или литература – това е търговска смес от тези 3 компонента, която трябва да захрани най-бедните и най-необразованите, а те по напълно обясними причини не искат да гледат себе си. Не искат да гледат мизерия и липса на надежда, т.е. реалност. Сериалите продават сънища и мечти, в които често се описва човешкото падение, и хората искат да видят, че „и богатите също плачат“, както и да се докоснат до блясък, интриги и „познание“ за живота на „най-високо“ ниво.

В България турските сериали имат такъв успех, защото продават морал и ценности, които сме загубили. За съжаление тази морална структура е напълно неприложима в нашата продукция, защото просто не съществува между нас, в живия живот. Обществото ни е неморално социално и политически. Съседите ни са религиозни хора, които имат страх от пророка Мохамед, а ние дори не знаем от какво да се страхуваме. Най-големият ни страх е от себе си, а той явно не е достатъчен.

Би Ти Ви, телевизията, която досега най-успешно успя да налучка желанията и вкуса на българския зрител, ни беше поставила задача – това е идеалната рейтингова ситуация за всички телевизии – да направим българския „турски“ сериал. В смисъл да стигнем техния недостижим рейтинг.

Със „7 часа разлика“ не успяхме да се справим поради един куп причини, но за мен основната е, че никой тук не може да напише „турски“ сериал, защото той би бил лъжа. Този морал и патриархалност ги няма в България. И все пак целта продължава да е същата – да забавляваме, да развличаме и да замисляме.

За съжаление обаче парите за сериали секнаха, така че няма да има възможност за усъвършенстване на този бизнес. Иначе идеи колкото искаш, вече съществува една група от опитни сценаристи, които знаем какво и как, но телевизиите искат определени неща, които ограничават рязко спектъра на идеи.ю

Идеите и рейтинга са пряко зависими от бюджетите. Не можеш да направиш ефектен сериал-приказка без компютърна анимация, а тя е скъпа. Не можеш да направиш силен исторически сериал без костюми и компютърна анимация. Без компютърна анимация можеш да правиш сериали само за политици, адвокати, ченгета, и мафиоти. Те са достатъчно „анимирани“ сами по себе си, те ръководят държавата и живота ни, съответно това са възможностите, с това работим.

Сега ще четете думата „пари“ във всяко изречение. Големите пари за сериали са в обществената телевизия, в БНТ. Там един епизод на „Под прикритие“, „Четвъртата власт“ и „Недадените“ струва между 165 000 и 200 000 лв., което е огромен бюджет в сравнение примерно с епизод на „Дървото на живота“, струващ около 85 000 лв., много добре направен, елегантен сериал. А един епизод на „7 часа разлика“, който е вторият най- гледан драматичен сериал на Би Ти Ви след „Стъклен дом“, струва 65 000 лв. Това са частни пари, които нямат нищо общо с данъците на българина. „Под прикритие“ е пълен с каскади и екшън, а това струва пари. „Недадените“ е епоха, което също струва пари, но това не е оправдание, че беше безобразно изпълнена върху главата на Пенко Господинов като цар Борис и това направи сериала негледаем.

„Четвъртата власт“ е финансова „мистерия“, там не е ясно къде са отишли 165 000 лева на епизод за цели 12 епизода, защото със сигурност ги няма на екрана, а вероятно и в джобовете на актьорите. Идеята на сериала беше добра, създадена от сценаристката Ваня Николова, която обаче е била изгонена, въпреки успешната й работа по най- успешния сезон на „Под прикритие“ – сезон 1. На нейно място е вкаран човек без грам сценарен опит, действащ главен редактор на медия, близка до продуцентката от страна на БНТ Севда Шишманова. Проблемът, който „Четвъртата власт“разглеждаше, е сериозен и важен – опасната и пагубна концентрация на власт чрез притежанието на медии. Но начинът, по който беше поднесен и направен, е в конфликт на интереси с предмета на дейност на БНТ. Обществената телевизия произведе безкрайно скъп и неуспешен сериал с лош диалог и слаба режисура за ужасно много пари, идващи от джоба на всеки българин, които така и не се разбра къде са отишли. Във всеки случай парите ги няма на екрана.

Така че, единственият успешно употребил парите на данъкоплатците сериал на БНТ е „Под прикритие“. Вяра Анкова гордо обяви, че е донесъл печалби от продажби от 800 000 лева. Това е чудесно. Със сигурност нито един от другите два сериала не е донесъл и няма да донесе стотинка. Друг въпрос е, че телевизия, която не разчита на реклами и продажби – 800 000 влезли лева срещу 3 сезона по 1 400 000 излезли… – може би трябва да подбира по-добре сюжетите и темите си, както и да работи с утвърдени сценаристи и опитни продуценти.

Чисто продуцентски успехът на БНТ с „Под прикритие“ се дължи на Митовски, Гочев и Цанков. Другите два сериала са брутални продуцентски провали с народни пари. Гордостта, че „Четвъртата власт“ е „селектиран“ да се състезава за ЕМИ, сме я преживявали покрай „Шоуто на Слави“. В страницата на Слави Трифонов в сайта на Би Ти Ви четем: „…безпрецедентно за българската медийна история събитие ще остане номинацията на „Шоуто на Слави“ за престижната американска награда
ЕМИ(телевизионния еквивалент на Оскар) в категорията „вечерно токшоу“. ЕМИ означава състезание в най-различни категории за различни жанрове сериали, сред които има и не-американска категория, в която ще участва „Четвъртата власт“. Това участие не е плод на спечелена конкуренция в селекция, а се случва като номинация, благодарение на членство в Международната академия за телевизионно изкуство и науки, на която явно БНТ е член. „Четвъртата власт“ ще се „състезава“ примерно с „Игра
на тронове“.

Коментарът не е необходим, но практиките и начина, по който се селектират и продуцират темите на обществената телевизия, изискват коментар. И „Недадените“, и „Четвъртата власт“ бяха продуцирани, измествайки проекти за сериали, които отдавна трябваше да са реализирани, спечелвайки тъй наречените конкурси в БНТ. Дали някой се е обадил отгоре, или някой е наложил личната си воля в БНТ, за да не се следва законния ред, е напълно валиден въпрос, още повече когато става дума за насочване на огромни суми обществени пари в произволни посоки. Когато се претендира за честност, прозрачност, истина и морал, не може да се постигат с нарушаването им чрез двойни стандарти.

Няма как да не бъдат обсъждани бюджетите и практиките в тази телевизия. В частните телевизии се работи с една трета от парите в БНТ и се очакват огромни резултати, защото вложените пари трябва да се върнат – съответно там волята на зрителя е от първостепенно значение. Ако той харесва попфолк, попфолк ще му бъде предложен. От обществената телевизия няма подобни очаквания за рейтинг и се очакват обществено значими теми, произведени по възможно най-добрия начин. Съответно, когато
предварително е ясно, че не се очаква възвращаемост, а и темата не е за масовия зрител, то тя трябва да бъде реализирана максимално добре и вложените обществени пари да бъдат оправдани.

Жалко е, че частните телевизии вече не искат да влагат пари в български сериали, а всичко се насочва в безкрайни формати за откриване на таланти, които със сигурност ги има в изобилие. Но пък сериалите са нашите български приказки за тъжната ни, красива и брутална действителност. Те не носят такива грандиозни печалби, но помагат на хората да видят живота си отстрани и да намерят потвърждения или опровержения на мечтите и разочарованията си.

Миналата година имаше рекорден брой кандидати за НАТФИЗ, което напомни за златните времена на Академията по време на соца, когато се произвеждаха много филми и беше престижно да си актьор. За съжаление тези млади хора вече са излъгани, защото сериали няма да има. Тъкмо бяхме започнали да се усъвършенстваме като сценаристи, режисьори и продуценти, няма какво да се лъжем – това беше прохождащ бизнес, и плановете на телевизиите се промениха.

Пазарът диктува всичко, а България за съжаление не е нито Америка, нито Турция, така че, не се оплаквайте от турските сериали. Българската публика е показала, че американските не я вълнуват, тя иска най-близко до родното, щом то не е възможно. Това е тъжната истина.

 
 

Италианската дизайнерка Лаура Биаджоти е в мозъчна смърт

| от chronicle.bg, по БТА |

Лекарите са започнали процедура по оценка на състоянието на мозъка на италианската дизайнерка Лаура Биаджоти с опасението, че тя е изпаднала в мозъчна смърт, предаде ТАСС.

74-годишната модна законодателка е била откарана в една от римските болници, след като получила пристъп. Според лекарите тя е претърпяла сърдечен удар, съпроводен със спиране на сърцето, което е могло да доведе до необратими процеси в главния мозък. В болничното заведение екипът е успял отново да задейства сърцето на Биаджоти, но при все това състоянието на пациентката е крайно тежко.

Дизайнерката се е почувствала зле в своята резиденция в Гуидония край Рим, където тя живее от началото на 80-те години в замък от ХI век. Родената в Рим Биаджоти започва кариерата си в модния бранш в началото на 60-те години. Туя бе първата западна дизайнерка, която представи свои колекции в Пекин /1988 г./ и в Москва /1996 г./.

 
 

11 актьори, които бяха на крачка от Game of Thrones

| от chronicle.bg |

Денерис по-наивна и добродушна?

Менс Райдър по-млад с 20 години?

Лудият Крал на екрана?

За малко да се случи всичко това!

Game of Thrones най-вероятно нямаше да е това, което е, ако всичко това се беше случило. Което изобщо не е било далеч.

Знаехте ли например, че оригиналният пилотен сезон на сериала така и не бива излъчван, след като получава тонове критики.

Малкото късметлии, които имат шанса да гледат пилота, дори не разбират, че Джейми и Церсей са брат и сестра, което си е сериозен пропуск.

Затова продуцентите Дан Вайс и Дейвид Бениоф се захващат за работа, режат „не месо” и преработват почти 90% от пилотния епизод, за да може сериала да тръгне в руслото, в което го познаваме днес.

Освен това, някои от избраните актьори биват заменени, а може би няма да повярвате, че Емилия Кларк дори не е била първи избор за Кралицата на драконите…

Невероятно, нали?!

В галерията горе сме събрали 11 актьори, които бяха на крачна от това да участват в Game of Thrones, но в последният момент ролята им взета от друг.

 
 

Технически срив отмени всички полети на British Airways от Лондон

| от chronicle.bg |

Всички полети на British Airways от летищата Хийтроу и Гетуик в Лондон са отменени заради мащабен срив в IT-системата на авиокомпанията. Техническият срив предизвика и проблеми с управлението на полетите на BA по цял свят, казва говорител на превозвача.

Independent съобщава, че заради извънредното струпване на хора при терминалите , предизвикано от проблема с British Airways, се препоръчва избягването на летищата в Лондон.

Reuters съобщава за сериозни закъснения на полетите на British Airways и от други летища във Великобритания.

„Все още сме на пистата в Лийдс. Бритиш Еъруейс смятат, че Хийтроу е толкова препълнен, че не можем да излетим. Няма начин да успеем да хванем полета за Лас Вегас довечера“, пише Дейвид Рейн в Twitter.

„Забавиха полета ни, но никой не знае колко дълго ще стоим. Не ни разрешават да купуваме храна и напитки! Благодаря, British Airways“.

„Терминал 5 на Хийтроу в пълния си блясък с огромна опашка. Все пак няма мрънкащи хора, но се движим бавно“.

 
 

Времето, когато Джони Деп беше добър актьор

| от |

Звездата на Джони Деп изгрява по онзи ярък и непретенциозен начин през 1987 година, когато е избран за главната роля в сериала 21 Jump Street. Деп е млад, нахакан, секси и безобразно талантлив.

Това си личи още в първите няколко серии на cheesy крими комедията, в която млад пилацай влиза под прикритие в гимназия, за да следи за трафика на наркотици и оръжие.

Два сезона по-късно Деп е мега звезда. Секссимвол, желана партия за всяка котарана в Холивуд. И по-важното за него – желан актьор от големите режисьори и продукции. Някъде там той и Тим Бъртън се откриват един друг. Джони прави няколко филма с Бъртън и не спира да работи с режисьора и до днес.

След като напуска шоуто с гръм и трясък, Деп влиза в най-добрата си филмова серия, която продължава години и години наред. С напредването на кариерата му той се превръща и в лошо момче. Избухлив нрав, наркотици, пиене и позьорско лошо поведение обягрят всяка негова поява извън големия екран.

За един кратък период младият Джони Деп се превръща в клише на холивудски хубавелник с дребен диапазон от интереси, но добър нюх за кино.

С времето едното се променя, а другото запазва ракурса си все нагоре. Джони Деп все пак порасва и започва да се държи като нормален човек, но запазва нуждата си да подбира добри роли. Независимо дали участва в блокбастъри, или приетото за по-стойностно кино, Деп стои характерно, приятно и плътно на екран. Вродената му ексцентричност му придава специфичен чар, който се превръща в негова запазена марка.

Някъде между третата част на франчайза „Карибски пирати“ и появата му в „Туристът“ нещата за Джони Деп започват да се променят по един по-скоро неприятен начин. Феновете дълго отказват да повярват, че Деп започва да се превръща в карикатура на самия себе си. Те са в пълно отрицание до появата на „Мордекай“, който закопава Деп дълбоко и го поставя в категорията на „онези-които-преди-правеха-добри-филми“.

Паралелно с това, повтаряйки модела от своята младост, Деп отново се лашка в крайности и неизбежно попада в клишето на кризата на средната възраст. Той зарязва жена си, заради по-младата и безспорно не особено талантлива Амбър Хърд.

В крайна сметка тя е тази, която довърши малкото останало от актьора.

Двамата се разделят с гръм и трясък, като тя го обвинява в постоянен физически тормоз. Тези обвинения и последвалият скандал, потъпкват и малкото останало достойнство на Деп и го превръщат в тотален нещастник. Хората гледат на мъжа, който едно време играеше екцентрични, любопитни и интересни персонажи с леко съжаление. И донякъде той си го заслужава.

Говори се, че Джони Деп все пак е започнал бавното изгазване навън. Последната му чудесна роля, в която се забелязват проблясъци на завръщане, е тази в „Черна служба“ отпреди две години. Тепърва предстои да го гледаме в „Убийство в Ориент експрес“ на Кенет Брана, продължението на „Фантастичните животни и къде да ги намерим“ и в адаптацията по романа на Хърбърт Уелс „Невидимия“. За по-комерсиално настроените от тази седмица Джони Деп отново е Джак Спароу, роля с която се е сраснал толкова добре, че понякога човек се бърка дали Деп играе Спароу на кино или Спароу е Деп в живота…

В това отношение той е константен и забавно последователен. Джак Спароу никога няма да ви разочарова – от него получавате точно това, което очаквате.

Ние не сме най-големите фенове на добрия стар пират, независимо от пиянското му очарование и грима. За сметка на това предпочитаме Джони Деп в няколко други роли – пет от топ предложенията ни са горе в галерията.