Успяваме въпреки системата, а не благодарение на нея

Автор: Сузана Теофилова, www.oib.bg

Екип “Образование” срещна млади и креативни хора, интересуващи се от случващото се у нас, макар че повечето от тях учат в чужбина, с двама представители от екипа на фондация “Заедно в час” – Ивелина Пашова и Жаклин Мисирян. Комуникацията в екипа се развиваше изключително успешно и плодородно, за разлика от тази в образователната ни система, както заключиха задружно всички.

Активно бяха дискутирани проблемите в образователната система, а благодарение на менторите от “Заедно в час” бяха и разнищени. Основно всички се съгласиха, че днес липсва ефективна комуникация между учители и ученици, липсва тази емоционална връзка, чрез която учениците да усетят, че някой се интересува от тях, че се стреми да задоволи интересите им. Дали обаче само тези две страни участват в комуникацията? Всъщност не – в системата са засегнати и родителите и работодателите. В цифри казано, най-пряко засегнати от образователната системата са 19% или всеки 5 човек у нас. В тях се включват 605 000 ученици, 284 000 студенти, 102 000 преподаватели. Тези данни бяха включили в презентацията си от фондация “Заедно в час”. Те обърнаха внимание и на абсурдната ситуация, в която има толкова много безработни млади хора, а същевременно и толкова незаети работни места. Но когато системата не е ефективна, от нея излизат недобре подготвени ученици, които не могат да отговорят на изискванията на работодателите.

Разкритикувани бяха и някои на пръв поглед успешни практики. Като например делегираните бюджети на брой ученици. Целта на тази практика е да стимулира конкуренцията и да повиши качеството, но всъщност ефектът при повечето от малките и недобре поддържани училища, е точно обратният. Директор от една гимназия звъни на друг от основно училище, за да се сдобие с ЕГН-та на седмокласници, които фиктивно да запише в своя 8. клас и да получи съответното финансиране. Програмата “Успех”, която стимулира формирането на клубове към училищата цели да рамкира това до колко успешно се справят училищата, но пропуска следващата стъпка – какви мерки да се вземат за училищата, които нямат успеваемост. Защо някои се дънят, а други не?

Абсурдите са много и никой не се наема да осъществява реформи на държавно ниво, защото резултатът от тях няма да дойде в рамките на 4-годишния мандат на правителството, а поне след 8-12 години.

Има много проблеми и то на всякакви нива-демотивирани учители, неефективна система, липса на диалог. Но витае една груба генерализация,че всичко в образованието зависи от държавата. Пример за успешна училищна стратегия, е тази, чиято цел е 90% от учениците да са доволни. Това се следи и резултатите няма как да не са добри. Няма универсална рецепта как да се случи това. Тя се променя според училището, методите са гъвкави, но целта е идеална – учениците да са доволни. Спомена се такова училище в Норвегия, където не само, че учениците отиват с удоволствие, а дори не искат да си тръгват. Грешката у нас е, че институциите лекуват симптомите, а не проблема. Трябва да се комуникира многостранно между институции, ученици, учители и държава. Например чрез кръгли маси, както предложи един от участниците.

Проблемите бяха изяснени и разнищени от нахъсания екип, а сега предстоят решенията, които да доведат до един успешен и работещ проект.

На гости на екипа беше Пол Джонсън, директор на Американският колеж в София. Той направи паралел между българското и американското образование и каза, че в България вижда много потенциал в младите хора. Те са умни, амбициозни и талантливи, добави той. Американският колеж цели завършилите да имат възможността да отидат в най-добрите университети в света и да се върнат квалифицирани лидери, носещи качествена промяна за България.

Вторият гост на екипа беше Давид Джамбазов, който се занимава с кино. Той направи ясно сравнение между подготовката и екипа по заснемането на един филм с екипът, разработващ една идея. Всеки трябва да има ясна сфера на отговорност и свобода, за да бъде абсолютния експерт в това, което прави и да знае, че без неговия детайл нещото няма да се случи. Следващата стъпка е проектът да се раздели на малки подзадачи, времево разпределени. Така усилията на всеки един човек ще бъдат умножени по усилията на другите от екипа, добави още той.