Успехите на македонските президенти

| от |

Откакто обяви независимостта си, Република Македония е била ръководена от четирима президенти. Кои са техните успехи и разочарования, възходи и падения? Един обзор на македонската редакция на Дойче веле.

Kiro-Gligorov

Първият президент на независима Македония Киро Глигоров (1917-2012) встъпи в длъжност на 27 януари 1991. Тогава той бе на 73 години и имаше зад гърба си половин век на отговорни постове в бивша Югославия, а пред себе си – голямо предизвикателство: да изгради институционалните основи на независимата македонска държава. Живко Кондев, дългогодишен началник на кабинета на Глигоров, смята, че този президент ще остане в историята с няколко постижения: референдума за независимост, приемането на новата конституция, усилията му за демократичен преход и вътрешна консолидация на страната и нейното международно утвърждаване.

Кондев хвали Глигоров за неговите държавнически умения, за мъдростта и дипломатическия му такт, които укрепили етническия мир в страната. По време на неговото управление Югославската народна армия се изтегли от Македония въз основа на подписан договор и без никакви кръвопролития – за разлика от случилото се в другите бивши югославски републики. По същото време Македония влезе в ООН, макар и под името БЮРОМ, което и до днес не задоволява македонците. Но без този компромис страната навярно и досега щеше да чака в преддверието на световната организация. През 1995 година Глигоров оцеля след атентат, който и до днес крие много тайни. Три години по-късно беше атакуван с обвинения за любовна афера.

Киро Глигоров остана на президентския пост до 19 ноември 1999-та, а през 2000-та година влезе в книгата на рекордите „Гинес“ като част от двойката „най-възрастен президент и най-млад премиер“.

Успехите на Трайковски

През декември 1999 президент на Република Македония стана Борис Трайковски (1956-2004). Първоначално изглеждаше, че той ще има по-малко работа от своя предшественик, след като редица държави признаха Македония. Тогава обаче дойде кризата от 2001 година.

trajkovski

През първите две години от мандата си Трайковски успя да преодолее два свои недостатъка: липсата на политически опит и липсата на подкрепа от своята партия за важните политически проекти. Неговият съветник по националната сигурност Стево Пендаровски казва, че най-голямото постижение на Трайковски е потушаването на етническата криза от 2001 година, когато страната беше на ръба на гражданска война. С участието в мисиите в Ирак и Афганистан президентът освен това успя да позиционира Македония близо до големите сили. По време на неговия мандат САЩ практически признаха конституционното име на страната, доколкото термините „Македония“ и „македонско правителство“ се споменават в документ, подписан включително и от Колин Пауъл. Трайковски беше първият президент, публично влязъл в джамия и отправил официално обръщение на албански език. Медиите и съпартийците му понякога му се подиграваха заради струмишкия диалект и заради модела на обувките, които носеше, но международната общност много добре разбра неговия речник, насочен към мир, толерантност и готовност за големи политически стъпки.

Z3-BAB-1

Трайковски загина в самолетна катастрофа през февруари 2004-та година, а извънредните президентски избори след смъртта му бяха спечелени от Бранко Цървенковски – дотогава премиер.

Мандатът на Цървенковски

Рената Тренеска-Дескоска, тогавашна съветничка на Цървенковски, казва: „Цървенковски беше силен президент с ключова роля както във външната, така и във вътрешната политика. По време на неговия мандат (2004-2009) САЩ признаха страната с конституционното ѝ име, а ЕС ѝ даде статут на кандидат за членство.“

Macedonia's President Crvenkovski speaks during an interview with Reuters in Skopje

На срещата на върха на НАТО в Букурещ Гърция блокира кандидатурата на Скопие за членство в Пакта. Тогава Цървенковски каза: „Най-голямата грешка, която една държава може да направи, е заради един такъв провал да се откаже от историческата си визия. Ако иска да бъде стабилна и просперираща държава, Македония няма друга разумна алтернатива освен бърза интеграция в евроатлантическите структури.“

С какво ще помнят четвъртият президент?

Георге Иванов пое президентския пост през май 2009-та. Той стана четвъртият президент на Република Македония след като бе официално предложен като независим кандидат от група учени и интелектуалци. Ясно беше обаче, че зад тази номинация стои управляващата десница. Един от неговите приближени, бившият посланик Димитър Мирчев хвали стандартите му на поведение: „Иванов не се е замесвал в никакви афери, не е имало съмнения в неговата честност, в семейния му и обществен живот.“

137472-george-ivanov-nestandard2

Според допитванията почти три четвърти от македонците смятат, че Иванов честно е изпълнявал задълженията си. „Той беше изключително динамичен: няма друг президент с толкова международни срещи, контакти или лекции в университети. Освен това Иванов прояви твърдост и принципност както в защита на македонската идентичност, така и в спора за името“, казва Мирчев.

Засега още не е ясно дали Георге Иванов ще се кандидатира за втори мандат и дали ще получи подкрепата на албанската партия ДСИ, която не е доволна от твърдата политика на ВМРО-ДПМНЕ в сферата на междуетническите отношения.

 
 

За късмет: Баба хвърли монета в двигателя на самолет

| от chronicle.bg, по БТА |

Суеверна пътничка забави с няколко часа полет от Шанхай, като хвърли монета в самолетния двигател за късмет, съобщи АФП.

Пътничката, която е на 80 години, е задържана от полицията на международното летище Пудун в Шанхай. Заради нея са евакуирани около 150 пътници от самолета за Кантон. Тя хвърлила осем монети към единия двигател на самолета на компанията Чайна садърн еърлайнс. Една от тях влязла дълбоко в него.

Пътник, който станал свидетел на сцената, предупредил властите.

Възрастната жена обяснила, че хвърлила монетите, като си пожелала сигурен полет. Тя пътувала заедно със съпруга си, дъщеря си и зет си.

 
 

Разликата в цените на храните в България и Европа

| от Йордан Матеев |

Йордан Матеев е завършил специалност „Финанси“ в УНСС, а в момента е главен редактор на списание Forbes Bulgaria. Текстът е копиран дословно от фейсбук профила му.

 

След проверка на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) обществото беше информирано, че едни и същи продукти в България са по-некачествени и по-скъпи, отколкото в Германия и Австрия, като разликите са “фрапиращи“. Обществото е в шок, а политиците, разбира се, обещават да вземат мерки срещу “двойните стандарти“.

Само преди седмица обаче основна новина беше информация на Евростат, според която цените на храните в България са доста по-ниски от средните в ЕС – 69.6%, тоест с около 30% по-ниски. От страните в ЕС по-евтина е храната единствено в Полша и Румъния, но това се дължи на по-малките ставки на ДДС върху храните там. В Германия и Австрия цените на храните са дори по-високи от средните – съответно 106.5% и 124.9%.

Очевидно има противоречие между констатациите на земеделското министерство и на официалната статистиката. На какво да вярваме?

БАБХ е проверила 31 артикула. При 16 от тях цените са по-високи в България според земеделския министър. Всички обаче игнорираха останалите 15. Очевидно при тези 15 артикула, тоест половината, цените в България са по-ниски – при това, въпреки по-големите транспортни разходи до България, въпреки значително по-малкия пазар тук, въпреки доста по-неблагоприятната бизнес среда и въпреки че в Германия и Австрия ДДС ставките при храните са значително по-ниски. Разбрахме, че при два от продуктите цените тук са доста по-високи, което доминираше в медийните заглавия, но не получихме информация за цените на онези продукти, които са по-евтини в България. Не знаем и кой е продуктът с доста по-висока цена, за да търсим причината – може в Германия да е бил в промоция, или в момента там да се води ценова война между конкуренти например.

Допълнително изкривяване вероятно се получава от избора на точно тези 31 сред десетки хиляди продукти. А те са избрани след консултации със съответните институции в заразените от популизъм Чехия, Словакия, Полша и Унгария, които от години търсят най-подходящите примери, за да докажат тезата си за наличие на двойни стандарти.

И въпреки това, от 31 анализирани продукти, при 24 не са открити разлики в съдържанието. Такива има само при седем артикула. При това при 2-3 от тях разликите са в полза на българските потребители. А дори там, където разликата е в полза на западните потребители, според БАБХ те са нищожни, незначителни и са в рамките на европейските стандарти. Като “най-фрапиращ” беше представен примера с една известна американска газирана напитка, която в Германия съдържа захар, а в България – глюкозо-фруктозен сироп (от царевица), точно както в… САЩ, според статия, която наскоро четох в DW.

Най-неприятното в цялата тази кампания срещу ЕС и Запада е, че се хвърлят общи обвинения към западните производители и търговци, които обаче не получиха шанс да се защитят, като представят тяхната гледна точка, тъй като не беше предоставена конкретна информация за конкретни артикули на конкретен производител. А дяволът, както обикновено, е в детайлите. Парадоксалното е, че в някои случаи вероятно ще се разбере, че разликата идва от желанието да се работи с българските доставчици, за да се насърчи българското производство и българската икономика.

 
 

Мързелът на мъжете

| от |

Мъжете това, мъжете онова, знам. Но мъжете наистина сме мързеливи дотолкова, че когато видиш някой всеотдайно работлив, си мислиш, че му има нещо. И най-вероятно действително му има нещо. Или получава неадекватно голяма доза самочувствие от това, че върши познато до болка действие много добре, или бяга от някакви кофти събития в живота си, или няма никакви други събития в живота си. Има, разбира се, и мъже, които намират приключение в работата си. Но сега ще говорим за мързеливото болшинство. Нека подчертаем, че мързелът не е  безотговорност, но за това – после.

Колеги ми разказаха за два поредни идентични случая в автомивка. Закарват колата си там в 3 следобед. Мъжът им казва, че, уви, приключва в 6 и няма време. „Можеш ли да останеш малко?“ – запитват, но „Не мога, много съм уморен“. На следващия ден – същото. От една страна човекът работи до 6 и да го попиташ дали не може да работи повече е все едно да питаш таксиметровия шофьор дали не може да кара над ограничението. Има си причини да откаже. От друга страна обаче – аре стига глупости! Таксиметровият шофьор може да кара над ограничението преспокойно! Автомивката също може да остане малко повече.

Мързелът е модерната чума, но си има причина за нея. Просто ни става скучно много бързо.

Дори да работиш с разнообразие, в един момент започваш да очакваш определено ниво на разнообразие. Така ти става скучно и губиш мотивация. Това се отнася до поне 80% от мързеливите мъже.

Мотивация.

Мързеливите не са безотговорни. Безотговорните хора са малко и те бързо са отблъснати от обществото, защото всички мразим да се грижим за несериозни пикльовци. Болшинството мързеливи мъже просто нямат мотивация. Нека пак вкараме двете страни: от една страна, човекът работи на автомивка и чисти коли. Този мъж чисти коли, всеки ден, по няколко и всичките са еднакви. Колко е интересно да чистиш коли. От друга страна обаче не е спечелил длъжността си от Супершоу Невада. Не е като да е изтъркал едно талонче „Златните пирамиди“ и бум – печелите миене на коли. Знае с какво се е захванал, което автоматично значи, че се се съгласил да го прави – тогава да заминава да го прави. Сори. Същото е и с някои полицаи (малко, но ги има). „Ама ние работим в опасни ситуации“. Човече, да… Ти си полицай, това правят полицаите. Радвай се, че има опасни ситуации, иначе ще трябва да разтърваваш пияни холандци по дискотеките.

Разбирам, че мотивацията е ниска, прекалено ниска. Но разваляш хорото, ако не го играеш.

Разсейване.

Мързелът е заешка дупка като в приказката за Алиса. Ако вършиш нещо познато за пореден път и не си набрал достатъчно инерция, за да го изкараш докрай, посредством волята си – YouTube е на два клика. (Разбира се, другите социалки са още по-близо, но моят фаворит е YouTube.) Разсейването е като да губиш на сварка – загубите се увеличават с геометрична прогресия. Ако загубиш 50% от стотинките си, с остатъка трябва да изкара 100% печалба, само за да излезеш на чисто. Мисълта ми е, че се изисква много по-малко воля, за да се дотътриш да си свършиш задълженията, за които си се съгласил, отколкото за да се изкараш от красивите, уютни прегръдки на бездънния YouTube.

 

 

*В текста се правят безпардонни обобщения, които, разбира се, имат своите изключения.

 
 

Изповедта на един грешен барман

| от |

Да си барман е като да излезеш първи от класно по математика. Около теб веднага се скупчват 100 човека и всеки иска нещо. Ние, барманите, сме направо власт в България. Седмата или осмата, вече не знам коя се пада. Ние сме съвременните попове. Може би затова много от нас имат бради. По това време на годината обикновено носим блаженство на морето. Има обаче неща, които трябва да изповядаме, за да сме чисти. Споделеният грях е половин грях. 50 милилитра грях.

Простете ми, защото съгреших!

Изчаквах хората да се напият и после им предлагах шотове все едно ще ги черпя, но им исках по 6 лева на шот. Съжалявам и за обратното – когато продавам алкохол на безценица и хората не се усещат, че е зло менте. Грешен съм.

Разкайвам се и за грешните дозировки. Когато наръсвам с черен пипер блъди мерито все едно е печено прасенце. Когато не използвам мярка, а сипвам на око и количеството видимо е грешно. Ако бях лекар, хората щяха да ходят или надрусани, или умрели.

И моля ви, не ме поставяйте в изкушение. Наглеждайте си гаджетата, защото иначе ще ги налазя. Не съм Ален Делон, но хората масово си оставят приятелките без надзор, а от толкова много все някоя хваща дикиш. Наричам това „принципът на Тери Пратчет“ – ако имаш 300 книги, все някоя ще е хубава.

Имам и много дребни грехове. Когато наливам от бутилка и пластмасовото кръгче от капачката падне в чашата. Когато слагам лед с ръката, с която съм пипал пари. Когато нямам дребни и ви назнача пазител на бара, докато отида да разваля. Когато имам само дребни и банските ви паднат от тежестта на метални левчета.
Знам, че не трябва да надупча музиката и да изляза отпред да пуша. Тези дни на блаженство трябва да приключат за мен. Няма да надувам музиката безмилостно и когато съм в заведението. Също така ще я разнообразявам и няма да въртя 1 диск в продължение на години. Аз имам сърце.

Осъзнавам грешките си и ги имам предвид, за да изживеем едно по-приятно море заедно. А по-приятното море започва с поздрав. Ако аз мога да си призная, че ви сипвам по-малко, и ви можете да ми кажете едно „Здрасти“. Защото знам, че не различавате българския алкохол от вносния – не ме вкарвайте в грях.