Упорството на Обама

| от |

Американският президент Обама искаше да отговори на критиките спрямо неговата външна политика и политиката за сигурност, но не успя. САЩ все още не са намерили истинската си роля в променящия се свят, твърди Геро Шлийс, пише Дойче веле.

Barak Obama-United States-Politics
Президентът вече не разбира какво искат от него: макар, че успя да изведе страната от две кървави войни с много жертви и устоя на изкушението да я забърка в нова военна авантюра, и в САЩ, а и на международната сцена го засипват с остри критики. Популярността му се е сринала неимоверно, а и доверието на чуждестранните му партньори не е особено високо.

Две години и половина преди края на мандата си Барак Обама все по-очевидно заема отбранителна позиция – като подготовка за окончателното оттегляне. С речта пред кадетите от военната акаемия Уест Пойнт той искаше да покаже, че има сили да обърне нещата в своя полза, да събуди доверие и сигурност в родината и сред външните си съюзници. Това обаче не му се удаде. Речта му не беше очакваният „освобождаващ удар“, не беше нито достатъчно емоционална, нито особено конкретна. Много въпроси за бъдещата ориентация на американската външна политика и политиката по сигурността останаха без отговор, а видимо напрегнатият президент предпочиташе да хвърля поглед назад, вместо напред – към бъдещето.

Нация, без която нищо не става?

Както често се е случвало в подобни ситуации, Обама демонстрира упорство в самоотбраната си. Да, вярно е, че той изпълни обещанието си за изтегляне от Ирак, а в края на мандата му вече и в Афганистан няма да има значими американски военни контингенти, но на каква цена беше постигнато това! Ирак потъва в насилие и хаос, а Афганистан е застрашен от същата съдба.

Ирак тъне в насилие и хаос

Ирак тъне в насилие и хаос

Вярно е, че светът се променя стремително и, че отговорите на кризите и конфликтите стават все по-сложни. С изречението „Америка трябва да ръководи“ Обама потвърди претенциите на САЩ да играят решаваща роля в световната политика, независимо от самоналоженото им въздържание и изтеглянето на войски от някои кризисни региони. Само че Америка на Обама отдавна вече не е онази „нация, без която нищо не става“, както по времето на бившата външна министърка Мадлин Олбрайт, която първа употреби този израз.

Единствената останала в света суперсила все още не е намерила истинската си роля в променящия се свят. Несигурността и предпазливостта на Обама, които сега проличаха особено отчетливо, доказват това – лидерите изглеждат другояче.

Край на „безплатните“гаранции за сигурността

Обама заяви ясно, че САЩ вече ще предприемат военна намеса само в случай на крайна необходимост и то предимно заедно с други съюзници и международни организации. Тази нова доктрина на Обама не е ли всъщност стара? За съжаление той пропусна да разясни какво по-конкретно означава тя по отношение на конфликти като тези в Сирия или Украйна и какво ще е отражението върху отношенията с Русия и Китай.

Всичко това оставя място за сериозни съмнения. На тях се дължи и постоянно повтаряният апел към Обама най-сетне да превърне думите в дела. Този призив ще го преследва постоянно – от Украйна до Сирия, от арабския свят до страните-членки на НАТО в източната периферия на Алианса.

Обама обаче неизменно препраща тези апели обратно към техните автори – нека и другите да поемат отговорностите си и да се оправят с кризите, които се разиграват пред вратата им. Демонстративният му отказ да се чувства длъжен да решава кризите по света не може да се разтълкува по друг начин. В този смисъл очевидно трябва да са разбира и призивът му за „мултилатерални“ действия. Явно времената, в които американците гарантираха сигурността, така да се каже, безплатно, са отминали. И кризата в Украйна е показателна в това отношение.

 
 

Филми от целия свят, оказали се в основата на холивудски хитове

| от chronicle.bg |

Европа е мястото, на което се ражда седмото изкуство. Въпреки това част от най-големите шедьоври в киното са създадени в САЩ.

Това не е изненада, предвид движението на таланти от Европа към Америка покрай Първата и Втората световна война.

Днес САЩ има традиция в създаването на касови филми, които печелят популярност по целия свят. Макар че Европа има своите образци на бавното, красиво кино, Америка създава продукции с ярки ефекти и известни актьори, които покоряват цялата планета.

Затова може би ще е любопитно да надникнем към някои от тях – онези, почерпили вдъхновението си сред киното от други страни и континенти.

Филми като „Дванадесет маймуни“ и „Предизвестена смърт“ са само копие на оригиналите, създавани на други места по света.

След като преди време ви показахме сериали, които не говорят английски (но част от тях имат и американската си версия), сега ще ви запознаем с чуждоезичните филми, залегнали в основата на някои от най-известните американски киноленти. Вижте ги в галерията.

 
 

Ама защо Ричард Брансън?

| от Силвия Петкова |

Милиардерът Ричард Брансън изнесе в София лекция, в която разказа за личния си опит в бизнеса. Оставям настрана организацията на събитието, на която по-скоро приляга думичката хаос. Няма да кажа и думичка за водещия, заслужаващ златен медал за нелепо поведение. Но не спирам да си задавам един въпрос: Защо Ричард Брансън?

Още когато се появи новината за тази лекция се чуха и първите неодобрителни възклицания започващи от коментари за високата цена на лекцията и достигащи до заключението, че няма кой знае какво да се научи от Ричард Брансън.

И ако цената на лекцията е субективен фактор според възможностите, то последното заключение сякаш обедини около себе си повечето мнения в социалните мрежи. Сигурна съм, че ако гостуването на собственика на Virgin беше обявено като „Дайте съвет на сър Ричард Брансън“, то щеше да има далеч по-голям успех. Но така, дошъл той да ни учи на бизнес – никакъв шанс. Ако някой ще тийчва останалите как се постигат успехи, то малко ли експерти имаме у нас, та да каним от чужбина. И по-евтино щеше да ни излезе, че да решим и първия проблем.

Ричард Брансън е писател, има няколко книги, от време на време обича да се изявява като журналист. Това писателстването не е голяма работа, който не е поискал, той не е написал книга. Даже футболиста Христо Янев издаде криминален роман. Ваня Щерева можеше да научи посетилите лекцията на къде повече неща, ако не друго тя поне е готвила и в Черешката на тортата и знае няколко рецепти от Катето Евро. А за толкова пари и една песен щеше да изпее.

Журналистиката също не е лесна работа, ама как не се сетиха организаторите да го сложат на първия ред да се учи и да му пуснат един след друг Сашо Диков, Люба Кулезич, Антон Хекимян, Петя Дикова, Кристина Патрашкова, Валерия Велева, Соня Колтуклиева… Последната даже е живяла в Лондон, ама той в Петрич не е, кой знае повече за нещата от живота, а? За един сутрешен блок време сме го отказали и от телевизията, и от радиото. Ако все пак оцелее след всичко това, каним Рада Домусчиева да му разкаже за Голямото завръщане на софиянци миналия Великден и гаранция се е качил на първия космически кораб на Virgin с еднопосочен билет.

Ричард Брансън е бизнесмен. Щото ние бизнесмени все едно нямаме. Карамански го гръмнаха, ама семейство Баневи още са живи. Арабаджиеви – също. Брансън може да ви научи как се създава хотел, обаче Ветко и Маринела (или както там им бяха имената) могат да ви кажат как от хотел с репутация и японски вишни се сътворява онова нещо с палмите. Да видим кое е по-трудно, ако ще си мерим успехите.

Брансън бил голям меценат, дарител, еко настроен човек. Алоооо, чуваме ли се? Ние си имаме миска, която си дарява старите силиконови гърди на абитуриентка в нужда. Надцакай я ако можеш. А тези еко глупости не на нас. Нашият министър на екологията каза, че глобално затопляне няма. Точка.

Това за авиокомпаниите, които е създал, даже не виждам какво да го коментираме. Возил ли се е на един полет с Волен Сидеров? Не се е. Ако се беше возил, щеше да си ги закрие всичките девици* (от Virgin, името на авиокомпаниите) и да се извини едновременно по СКАТ, Алфа и Канал 3. По два пъти.

Музикалният бизнес на господина от Великобритания е едно нищо в сравнение с българските поп, рок, рап, естрада и поп-фолк. Един бърз кастинг с Гери Никол, Веселин Маринов, Фики и Криско и даже няма нужда да му демонстрираме невероятния талант скрит в изпълнението на „Бяла роза“. Толкова скрит, че още никой не го е намерил.

Къде е тръгнал той лекции да прави. О, май диър, седни да ти пуснем един уебинар на Кобилкина и тогава да те видим накъде си се запътил и откъде ние се връщаме. За успех ще говориш, когато участваш поне два пъти във VIP Brother, победиш Камелия Воче в Черешката на тортата и реализираш успешна имитация на Роси Кирилова в Като две капки вода. След това преминаваш изпит по коментиране на стотина теми в сутрешен блок заедно с поне по три контра гледни точки за 7 минути общо време и две развълнувани жени за надвикване. Тогава ела пак да учиш хората как се постигат успехи в бизнеса.

А ние така и не разбрахме КОЙ и най-вече ЗАЩО покани Ричард Брансън. Добре, че не му е хрумнало Марк Зукърбърг да ни гостува, че такъв конфликт на интереси щеше да се създаде…

 
 

Facebook вече ще предлага видео съдържание

| от chronicle.bg |

Потвърди се, че Facebook е сключила сделки с Vox Media, Buzzfeed, ATTN и The Dodo (Group Nine Media) за излъчване на оригинални предавания.

Материалите ще включват кратки видеа до 10 минути, а също и по-дълги клипове над 20 минути. Разбира се, те ще бъдат прекъсване от рекламни паузи.

В началото видеата ще са достъпни единствено на сайта на Facebook и мобилните приложения, а след това ще стават достъпни и в други сайтове.

Съобщава се, че Facebook ще задържа 45 процента дял от рекламите в кратките клипове.

Източник: The Verge

 
 

Колко калории има в чаша вино?

| от chronicle.bg |

Чували ли сте за винената диета? Това е много популярен абсурд, при който, твърди се, отслабвате, докато пиете вино. Уловката е, че покрай виното нямате право да пиете или ядете кой знае какво друго. Така в крайна сметка сте гладни и пияни, а заради махмурлука на следващия ден едва ли ще ви се яде. И така цяла седмица. Разбира се, едва ли точно така стоят нещата, но поне отстрани изглеждат така.

Оказва се обаче, че употребата на алкохол в умерени количества има страхотни позитиви. Една чаша вино може да подобри паметта, да намали шансовете от инфаркт, червеното вино е добро за храносмилането, пише PopSugar.

Все пак е добре да знаете колко калории съдържа всяка чаша вино, която планирате да приемете.

150 мл розе се равняват на 126 калории средно. При червеното вино – 125 калории, бялото – 121 калории, пенливото вино – 113 калории, а десертното – 72 калории.