Упорството на Обама

Американският президент Обама искаше да отговори на критиките спрямо неговата външна политика и политиката за сигурност, но не успя. САЩ все още не са намерили истинската си роля в променящия се свят, твърди Геро Шлийс, пише Дойче веле.

Президентът вече не разбира какво искат от него: макар, че успя да изведе страната от две кървави войни с много жертви и устоя на изкушението да я забърка в нова военна авантюра, и в САЩ, а и на международната сцена го засипват с остри критики. Популярността му се е сринала неимоверно, а и доверието на чуждестранните му партньори не е особено високо.

Две години и половина преди края на мандата си Барак Обама все по-очевидно заема отбранителна позиция – като подготовка за окончателното оттегляне. С речта пред кадетите от военната акаемия Уест Пойнт той искаше да покаже, че има сили да обърне нещата в своя полза, да събуди доверие и сигурност в родината и сред външните си съюзници. Това обаче не му се удаде. Речта му не беше очакваният „освобождаващ удар“, не беше нито достатъчно емоционална, нито особено конкретна. Много въпроси за бъдещата ориентация на американската външна политика и политиката по сигурността останаха без отговор, а видимо напрегнатият президент предпочиташе да хвърля поглед назад, вместо напред – към бъдещето.

Нация, без която нищо не става?

Както често се е случвало в подобни ситуации, Обама демонстрира упорство в самоотбраната си. Да, вярно е, че той изпълни обещанието си за изтегляне от Ирак, а в края на мандата му вече и в Афганистан няма да има значими американски военни контингенти, но на каква цена беше постигнато това! Ирак потъва в насилие и хаос, а Афганистан е застрашен от същата съдба.

Вярно е, че светът се променя стремително и, че отговорите на кризите и конфликтите стават все по-сложни. С изречението „Америка трябва да ръководи“ Обама потвърди претенциите на САЩ да играят решаваща роля в световната политика, независимо от самоналоженото им въздържание и изтеглянето на войски от някои кризисни региони. Само че Америка на Обама отдавна вече не е онази „нация, без която нищо не става“, както по времето на бившата външна министърка Мадлин Олбрайт, която първа употреби този израз.

Единствената останала в света суперсила все още не е намерила истинската си роля в променящия се свят. Несигурността и предпазливостта на Обама, които сега проличаха особено отчетливо, доказват това – лидерите изглеждат другояче.

Край на „безплатните“гаранции за сигурността

Обама заяви ясно, че САЩ вече ще предприемат военна намеса само в случай на крайна необходимост и то предимно заедно с други съюзници и международни организации. Тази нова доктрина на Обама не е ли всъщност стара? За съжаление той пропусна да разясни какво по-конкретно означава тя по отношение на конфликти като тези в Сирия или Украйна и какво ще е отражението върху отношенията с Русия и Китай.

Всичко това оставя място за сериозни съмнения. На тях се дължи и постоянно повтаряният апел към Обама най-сетне да превърне думите в дела. Този призив ще го преследва постоянно – от Украйна до Сирия, от арабския свят до страните-членки на НАТО в източната периферия на Алианса.

Обама обаче неизменно препраща тези апели обратно към техните автори – нека и другите да поемат отговорностите си и да се оправят с кризите, които се разиграват пред вратата им. Демонстративният му отказ да се чувства длъжен да решава кризите по света не може да се разтълкува по друг начин. В този смисъл очевидно трябва да са разбира и призивът му за „мултилатерални“ действия. Явно времената, в които американците гарантираха сигурността, така да се каже, безплатно, са отминали. И кризата в Украйна е показателна в това отношение.