Упорството на Китай

| от |

Дали китайско-японският териториален конфликт ще прерасне във война? Икономическите експерти предполагат, че няма да се стигне дотам. Според тях икономическата обвързаност между двете страни ще предотврати катастрофата, пише Дойче веле.

С налагането на идентификационна зона за противовъздушна отбрана над Източнокитайско море Пекин отново нажежи тлеещия открай време териториален конфликт с Япония. Независимите наблюдатели са единодушни, че чрез тази мярка Китай преследва една основна цел: да бетонира териториалните си претенции към Япония.

Така конфликтът между двете държави само се разраства. „Сега всяко отговорно лице в Китай има възможността да преследва японските самолети“, написа по този повод британският „Икономист“. Вече съществуват и предположения, че сега може да избухне и война.

„Китайското решение за обявяването на зоната за противовъздушна отбрана все пак не се приема като толкова голяма заплаха, каквито бяха например сблъсъците след одържавяването на някои от оспорваните острови от страна на Япония през 2012″, заявява експертът по външнотърговските отношения Детлеф Рен. Според него японската икономика е наясно, че националистически подклажданите противоречия между Китай и Япония могат да се превърнат в опасност за бизнес интересите. „Но това засега не се афишира“, допълва Рен.

055260-japan-china-disputed-islands-senkaku

Китайско-японски зависимости

„От разговори с хората ясно проличава, че и двете страни имат полза от мирните двустранни отношения“, казва за Дойче веле американският икономически експерт Кристофър Балдинг, който работи в Китай. „Тук например както ресторантите за суши, така и автомобилите „Тойота“ се радват на неизменен интерес“, обяснява той.

И все пак: ако се стигне до влошаване на двустранните икономически отношения, на пръв поглед Япония би понесла много по-големи щети от Китай. Известно е, че Китай е най-големият вносител на японски стоки и е инвестирал 300 милиарда долара в страната на изгряващото слънце. Според Детлеф Рен обаче и Китай би понесъл известни загуби. „Фотоволтаиката в Япония сега се стимулира целенасочено, а в това отношение водещи са китайските производители. Освен това, благодарение на Япония, Китай си осигурява достъпа до технологии, с каквито не разполага. Японският концерн „Тойота“ например отново има изключително силни позиции на китайския пазар и заедно с Китай инвестира в по-нататъшното развитие на своите хибридни технологии“, посочва той.

„Китай би трябвало да е наясно с рисковете“

Детлеф Рен отбелязва и, че Китай вече не е най-предпочитаното място за инвестиции за Япония, както бе в последните години. „Някои от японските фирми се изтеглят от Китай или обмислят дали да останат в страната.“ Обяснението е в нарастващите трудови разходи в Китай, на който фон държави като Мианмар и Виетнам изглеждат по-привлекателни. Същевременно и Япония, и Китай се насочват към нови пазари в региона – в рамките на обединението на югоизточноазиатските държави АСЕАН.

„Основната заплаха за Китай, ако действително реши да подхване твърд курс спрямо Япония, се крие в по-малка степен във възможните щети в търговските и икономическите отношения с Япония“, смята Кристофър Балдинг. Според него, по-скоро много други азиатски фирми могат да преосмислят основно инвестиционните си стратегии за Китай, ако той наистина се впусне срещу японските икономически интереси.

За Балдинг не е изненада, че икономическата суперсила Китай иска да провери колко далеч може да стигне, за да наложи регионалното си надмощие. „Китай не се плаши от дрънкането на саби“, казва той и допълва, че същевременно страната все пак си дава сметка колко рискува, увеличавайки напрежението.

 
 

Джони Деп: „Кога за последно актьор уби президент?“

| от chronicle.bg, по БТА |

Джони Деп попита множеството на фестивала Гластънбъри в Англия кога за последен път актьор е убил президент, предаде Асошиейтед прес. Въпросът бе зададен в рамките на негово изявление, в което актьорът говореше за президента Доналд Тръмп.

Деп го зададе на ежегодния фестивал, който чества музиката и сценичните изкуства.

54-годишната звезда от филмовата поредица „Карибски пирати“ допълни, че всъщност не е актьор, а лъже, за да преживява. „Някога се е случвало и може би е време отново да се случи“, пошегува се той. Актьорът Джон Уилкс Бут уби президента Ейбрахам Линкълн през 1865 г.

Деп е на фестивала, за да представи филма „Развратникът“ (2004), в който се е снимал.

 
 

Дете закла костенурка в бизнес парка и я изяде. Майката: „Не пише, че е забранено“*

| от chronicle.bg |

Нов неприятен инцидент на територията на Бизнес парк – София не позволява на духовете на скандала да утихнат.

Четиригодишното Ангел-че на мама е извадило една от костенурките, които обитават езерцето в средата на парка, намушкало я е с ножа, който тати му е подарил, и я е изяло сурова пред погледите на обядващите служители.

„Не разбрах какво е направил Ангелчо, докато не видях, че новата му дрешка е изцапана с кръв. Изкарах си акъла, но после разбрах, че е от костенурката. Не виждам защо това трябва да е драма. Никъде няма табела, на която да пише, че е забранено яденето на костенурки в Бизнес парка. Баща му му подари касапския нож, за да се предпазва в училище. А и децата трябва да се учат да се оправят сред природата“, коментира майката пред Chronicle.bg

В същото време милиони потребители отделиха по час и половина от работния си ден, за да коментират случката.

„Майките в бизнес парка на клада!“, скандира Az Obicham Meso, на 24 години.

„Ей, не спряха значи да ограничават правата на децата. Било е гладно милото, нахранило се е“, контрира жена с профилна и кавър снимка на детето си.

Днес във Facebook се организира протест на будни майки, които искат управата на бизнес парка да подаде оставка и да вземат нещата в свои ръце.

„Вън работещите от парка! Парковете са на децата“, апелират те.

Главният прокурор Сотир Цацаров каза, че жандармерията е в готовност, ако протестът на майките излезе извън контрол. Полицаите са се въоръжили с електрошокови палки и сълзотворен газ, в случай че майките се барикадират с детски колички и започнат да замерят офисите в бизнес парка с използвани памперси.

Скандалът продължава.

*Текстът, разбира се, е плод на въображението, но битовите скандали, които ни заливат, оставят все по-малко пространство за фантазията на човешкия ум. 

 
 

Кой ще получи звезда на холивудската Алея на славата през 2018 г.

| от chronicle.bg, по БТА |

Актрисата и носителка на „Оскар“ Дженифър Лорънс, рапърът Снуп Дог и „Ловецът на крокодили“ Стив Ъруин са сред знаменитостите, които ще бъдат почетени със звезди на прочутата Алея на славата в Холивуд през 2018 г., предадоха световните информационни агенции, позовавайки се на Холивудската търговска камара.

В категорията кино освен Дженифър Лорънс звезди на Алеята на славата ще получат също Джина Лолобриджида, Джак Блек, Кирстен Дънст, Джеф Голдблум, Ф. Гари Грей, Ник Нолти, Зоуи Салдана, анимационната героиня Мини Маус.

Знаменитостите от категорията телевизия, които ще бъдат почетени, са актрисите Джилиън Андерсън и Тараджи Хенсън, актьорът Ерик Маккормак, продуцентът Саймън Кауъл, телевизионният водещ Ру Пол, известен с женските си превъплъщения, сценаристът Райън Мърфи, продуцентката и режисьорка Шонда Раймс.

Представителите на звукозаписната индустрия, избрани да получат звезди на прочутата алея, са рапърите Снуп Дог и Айс Ти, певиците Мери Джей Блайдж и Кари Ъндърууд, британският милиардер Ричард Брансън, композиторката Петула Кларк, композиторът и сценарист Лин-Мануел Миранда, легендата на френския шансон Шарл Азнавур.

Посмъртно със звезди на Алеята на славата в Холивуд ще бъдат почетени австралийският естественик Стив Ъруин и актьорът Бърни Мак.

Идеята за Алея на славата се заражда през 1953 г. Първата звезда е монтирана на тротоара на 15 август 1958 г. С нея е почетен актьорът Престън Фостър. Официалната церемония по откриването на Алеята на славата е на 23 ноември 1960 г. Към настоящия момент звездите на прочутата алея в Холивуд са над 2600.

 
 

Досиетата CHR: Истинските истории зад „Историята на прислужницата“

| от chronicle.bg |

Първият сезон на сериала „Историята на прислужницата“ по едноименния роман на канадската писателка Маргарет Атууд приключи, оставяйки зрителите да размишляват върху паралелите между фикционалния свят на Гилаед и света, в който живеем. Антиутопията показва по какъв начин един политически режим може да осакати обществото, като лишава жените от правата им.

То чертае мрачна картина, подсилена от погледа наоколо – диктаторските режими по света и опитите да се органичават правата на жените дори в демократични общества.

В интервю за „Гардиън“, 77-годишната писателка казва, че когато книгата е излязла за първи път, е възприемана като „пресилена“. Пишейки я обаче, Атууд се уверява, че не слага в книгата си нищо, което вече не е било правени от хората някъде по света в някакъв момент от историята.

маргарет атууд
Маргарет Атууд, Getty Images

Ако решим да проверим кои са събитията и правилата, вдъхновили книгата, то ще открием много факти от световната история, които да докажат, че онова, което се случва в книгата е повече истина, отколкото измислица.

Изданието Stylist успява да събере част от реалните събития, оказали се в основата на сериала. 

Принудително сурогатно майчинство и осиновяване

В „Историята на прислужницата“ Офред и другите „прислужници“ са принудени да износват деца за семействата, които ги „притежават“. Всички здрави деца, които се родят, биват отглеждани от съпругата на командира, а прислужниците биват многократно изнасилвани, докато не заченат.

Оказва се, че тази отвратителна практика е съществувала в редица западни нации само преди няколко десетилетия, а резултатите са видни и днес.

В Австралия през 70-те години децата на местните народи законно са отделяни от домовете си и вкарвани в религиозни институции или осиновявани от бели семейства.

След края на Втората световна война до края на 70-те години подобни програми е имало и в САЩ и Канада – системно отнемане на децата на индиаци, известно като „Ерата на осиновяването“ и пансионната система, в зависимост за мрачната епоха на коя от страните говорите.

И разбира се, приютът Магдалена в Ирландия, където млади момичета са наказвани заради ниския си морал и държани в робски условия. Бебетата, родени от тях, са отнемани от ръцете им и давани за осиновяване на други места по света. Само в САЩ са изпратени около 2000 деца.

В свое интервю пред LA Times през 2017 година Атууд казва: „Тоталитаризмърт винаги е имал своите виждания относно това на кого трябва да бъде позволено да има бебета и какво трябва да бъде правено с бебетата“. Тя изтъква, че „генералите в Аржентина са изхвърляли хора от самолети“, но ако става дума за бременна жена, то са изчаквали тя да роди, давали са бебето на друг в системата. Хитлер е крадял руси деца, надявайки се да ги превърне в руси германци, казва още Атууд.

Генитално осакатяване на жената

В „Историята на прислужницата“ има примери за жени, наказани заради своето „неморално поведение“, като крайниците им биват осакатявани. Една от ситуациите в първите епизоди на първи сезон показва и че „лелите“, които възпитават прислужниците, прилагат генитално осакатяване като наказание за жените, определени като „нежени“ (в представения в сериала случай става дума за хомосексуална героиня).

handmaid's tale историята на прислужницата

За съжаление, тази практика не е единствено част от книгата на Атууд. 140 милиона жени и млади момичета по целия свят са преживели унизителното обрязване, при което се премахват срамните им устни и клитора, често без анестезия или болкоуспокояващо. Дори в цивилизовани страни като Великобритания около 23 000 момичета са застрашени от генитално осакатяване, въпреки че е криминализирано от 1985 година.

Пуританска теокрация

В Гилеад управлява правителство в името на Бога, затова те често казват, че са „под неговия поглед“. Днес в САЩ, разбора се, властва демокрацията – властта се избира от обществото, а не се самоназначава, за да твори закони и да прави решения от името на обществото. Невинаги обаче е било така. Атууд обяснява нещата по следния начин – Америка не е била основана през XVIII век като република. През XVII век е била теокрация и тази тенденция от време на време отново се появява.

Антифеминистки настроения

Сериалът представя и героинята на Ивон Страховски – Серена Джой, която се бори за налагането на реллигиозна власт, в която всяка жена има своята роля на подчинение. Серена има и значима роля в създаването на тоталитарния свят на Гилеад. Преди настъпването на режима, тя е известна в медиите със своите лекции и есета за мястото на жената. Персонажът не е напълно художествен, или поне – черпи вдъхновение от реални събития и хора.

серена джой, история на прислужницата

Филис Шлафли е известна антифеминистка, която отстоява позицията, че мястото на жената е вкъщи. Започва политическата си кариера като антифеминистка през 1964 година, когато публикува първата си книга за традиционното семейство. Тя се бори срещу равните права на жените и мъжете, настоявайки, че жените трябва да спрат да се фокусират върху политиката, вместо да грижат за семействата си. Всичко това обаче й се връща само три години по-късно, когато се кандидатира за политически пост – за президент на Националната републиканска федерация на жените. Според опонентите й обаче като майка на шест деца тя няма как напълно да се посвети на политическа кариера. Затова губи надопреварата.

Червено за прислужници, синьо за съпруги

В „Историята на прислужницата“ съпругите са облечени в синьо, прислужниците в червено, а „мартите“ – които се грижат за дома на богатите семейства – в зеленикаво. Така чрез цветовете на дрехите си те се дефинират и като роли в обществото.

 история на прислужницата

Това е мрачно напомняне за времената на нацистка Германия, в която евреите са били принудени да носят жълта лента на ръката си, на която е изобразена звездата на Давид, за да бъдат разпознавани отдалеч и евреите да бъдат отделяни от тези, които не са евреи. Лентите служат и за напомняне, че евреите нямат права според германския закон.

Как светът се променя за една нощ

Жените в „Историята на прислужницата“ губят всичките си права за една нощ – без предупреждение е наложен закон, който забранява да притежават собственост, да имат бизнес или работни места. Войници минават през офисите в цялата страна, за да се уверят, че жените са принудени да си тръгнат. Банковите сметки на всички от женски пол са замразени, а парите се прехвърлят на мъжете им или близки родственици от мъжки пол. Така жените биват напълно подчинявани на новия режим.

handmaid's tale историята на прислужницата

Това е нещо, което вече се е случвало в историята. Само че на евреите. В нощта на 9 ноември 1938 година над 250 синагоги са изгорени до основа, 7000 еврейски бизнеси са съсипани и плячкосани, плячкосани са и гробища, болници, училища, домове. Десетки евреи са убити, без полицията или пожарната да пожелае да се намеси. На следващата сутрин евреите в Германия вече не са считани за автономни човешки същества, да не говорим – за граждани на Германия. Следва налагането на вечерен час, забрана за влизане на обществени места, изключване от училище и почти пълна сегрегация. За по-малко от 24 часа 30 000 германски евреи са арестувани за „престъплението“ да бъдат евреи, и изпратени в концентрационни лагери, където милиони загиват.

Ограничение, облечено като грижа за хората

Законите в Гилеад са въведени като антитерористични мерки. Причината за ексесивните мерки е терористична атака, при която всички в Конгреса са убити, а с цел защита на хората, Конституцията е суспендирана. В сериала Офред казва, че докато всяко от тези събития се е случвало, „ние не се събудихме“. Докато правата им са отнемани пред очите им, те не са разбирали какво става. По подобен начин се стига до Холокоста. На 7 ноември 1938 година 17-годишният германски евреин Хершел Гринспан прострелва с няколко куршума в корема дипломата Ернст фон Рат. Момчето действа от отчаяние – родителите му са заклещени в ничията земя между Германия и Полша. Нацистите ползват случилото се, за да заявят, че Гринспан не е действал сам, а е бил част от по-голяма еврейска конспиративна мрежа срещу Германия. Така, два дни по-късно, атаката над евреите започва.

Ловът на вещици

Фразата не е просто израз, а отпратка към истински събития от XVII век, когато жените системно са били демонизирани и наказвани за това, че са различни. Маргарет Атууд не крие, че за нея ловът на вещици в Салем е бил вдъхновение. Според нея това събитие има важна роля в американската история, което определя като сблъсък между митология и политика.

Ислямската република

Такива има повече от една в Близкия изток. Червените роби на прислужниците могат да се възприемат и като отпратка към традиционното облекло на жените в ислямските републики. Жените в демократичните общества имат право да изберат да се облекат така. По-важното и по-страшното обаче е, че те могат да бъдат задължени да се облекат така в по-консервативните общества.

жени в иран
Getty Images

Ако се сещате за снимките от Иран преди 1979 година и след, то ще разберете за какво става дума. Революцията през 1979 година задължава жените да се откажат от късите поли и по-модерни дрехи, за да наложат върху тялото си хиджаб.

иран жени

Когато зрителят гледа „Историята на прислужницата“, лесно може да се подведе от страх, че обществото върви към ужаси от този род. Истината е, че обществото вече веднъж ги е преживяло. На някои места по света – те все още са ежедневие. Книгата на Маргарет Атууд и сериала на Hulu (в България може да се гледа по HBO) са мрачно предупреждение за това къде можем да се върнем, ако не следим с повишено внимание действията на политическата класа, ако не осъзнаваме важността на събитията около нас. Докъде можем да стигнем, ако допускаме правата на другия да бъдат ограничавани, сякаш това не ни засяга.

Историята доказва, че човек е способен на ужасна жестокост. Способен е и да се откаже от нея и да я осъди.  „Историята на прислужницата“ просто напомня всичко това, за да не позволим XXI век да ни върне в XVII век. Или по-назад.