Упадъкът в най-бедната част на Европа не престава

| от |

В Расово, в най-бедната северозападна част на България, черквата е в искрящо бяло, а площадът е със сменен паваж благодарение на европейските фондове, пише в репортаж Франс прес.

50e514535ddfec6c0248bcea99f3e98feb0b71a7

Всички ремонти, предприети след присъединяването на страната към Европейския съюз през 2007 г. обаче, подчертават усещането за изоставеност на града, в който минувачите са малко, а ремонтираните сгради се редуват с повредени къщи.

„Всичко е обновено с европейски пари: площадът и градската градина, библиотеката, изградена беше канализационна система“, изброява 78-годишната Роза Иванова, пенсиониран агроном, чиито две дъщери живеят в София. „Хората обаче вече не са тук!“, отбелязва тя.

Ремонтирани са и училищата, но някои от тях са затворили врати поради липса на ученици.

По времето на комунизма градът е имал около 4000 жители, заети в селскостопански кооперативи и в промишлеността. Сега те са не повече от хиляда, повечето – пенсионери, които преживяват от своето парче земя, или безработни.

„За младите хора няма никаква работа. Децата ми заминаха. Останах сам с трите си кози“, казва 62-годишният пенсиониран шофьор Стоян Найденов. „Тук или заминаваш, или умираш“, допълва той.

Икономистът Явор Алексиев от софийския Институт за пазарна икономика потвърждава влошаването на ситуацията от 2007 г. насам в този район на границата с Румъния и Сърбия – най-бедния в ЕС.

„Някои отрицателни тенденции се задълбочиха, като намаляването на населението и застаряването му, главно заради емиграцията вътре в ЕС.

Във Видин, един от големите градове в района, 27 процента от населението е на възраст над 65 години, а смъртността достига 21 души на хиляда – национален рекорд, който градът дели с Монтана по на юг, разказва авторката на репортажа.

„Заводите вече не съществуват, основните събития са погребенията“, отбелязва иронично 64-годишният Живко Йорданов, железничар в пенсия от градчето Брусарци.

През първите девет месеца на 2013 г. безработицата във Видин, Враца и Монтана  е достигала 20-22 процента – двойно повече от средното равнище в страната.

Инвестициите подобриха средата и инфраструктурата, но нямат никакво реално отражение върху жизненото равнище на хората, обяснява Алексиев, акцентирайки върху липсата на мисъл при използването на европейските фондове.

Миналата година беше открит втори мост над река Дунав, за да се съживи икономическата дейност – нещо, което вдъхна известни надежди. Шофьорите, които са го използвали обаче, вече не го правят, тъй като до него се стига по разбити пътища. Те предпочитат да преминат реката по-наизток, рискувайки да чакат часове на пристанището, за да се качат на фериботите.

В тази страна, която Брюксел отдавна критикува за неспособността й да се справи с корупцията и за неефикасното правосъдие, европейските пари често биват „отклонявани“, подчертава икономистът.

Българите, подобно на румънските си съседи и хората в други източноевропейски страни, са в преобладаващата си част проевропейци, но изразяват разочарование от бавния напредък.

„Искаме да сме в Европа и сме там. Но как става така, че жизненото ни равнище е толкова ниско в сравнение с другите страни?“, пита се 69-годишният бивш тракторист от Расово Рангел Димитров.

Корумпираността на върхушката кара тези хора да вярват повече на ЕС, отколкото на собствените си институции. Според сондаж на „Сова Харис“ преди европейските избори 43,8 процента от около 1000 анкетирани се отнасят положително към Европейския парламент, а едва 31 процента одобряват собственото си правителство, посочва в заключение репортажът.

 
 

Филми от целия свят, оказали се в основата на холивудски хитове

| от chronicle.bg |

Европа е мястото, на което се ражда седмото изкуство. Въпреки това част от най-големите шедьоври в киното са създадени в САЩ.

Това не е изненада, предвид движението на таланти от Европа към Америка покрай Първата и Втората световна война.

Днес САЩ има традиция в създаването на касови филми, които печелят популярност по целия свят. Макар че Европа има своите образци на бавното, красиво кино, Америка създава продукции с ярки ефекти и известни актьори, които покоряват цялата планета.

Затова може би ще е любопитно да надникнем към някои от тях – онези, почерпили вдъхновението си сред киното от други страни и континенти.

Филми като „Дванадесет маймуни“ и „Предизвестена смърт“ са само копие на оригиналите, създавани на други места по света.

След като преди време ви показахме сериали, които не говорят английски (но част от тях имат и американската си версия), сега ще ви запознаем с чуждоезичните филми, залегнали в основата на някои от най-известните американски киноленти. Вижте ги в галерията.

 
 

Времето, когато Джони Деп беше добър актьор

| от |

Звездата на Джони Деп изгрява по онзи ярък и непретенциозен начин през 1987 година, когато е избран за главната роля в сериала 21 Jump Street. Деп е млад, нахакан, секси и безобразно талантлив.

Това си личи още в първите няколко серии на cheesy крими комедията, в която млад пилацай влиза под прикритие в гимназия, за да следи за трафика на наркотици и оръжие.

Два сезона по-късно Деп е мега звезда. Секссимвол, желана партия за всяка котарана в Холивуд. И по-важното за него – желан актьор от големите режисьори и продукции. Някъде там той и Тим Бъртън се откриват един друг. Джони прави няколко филма с Бъртън и не спира да работи с режисьора и до днес.

След като напуска шоуто с гръм и трясък, Деп влиза в най-добрата си филмова серия, която продължава години и години наред. С напредването на кариерата му той се превръща и в лошо момче. Избухлив нрав, наркотици, пиене и позьорско лошо поведение обягрят всяка негова поява извън големия екран.

За един кратък период младият Джони Деп се превръща в клише на холивудски хубавелник с дребен диапазон от интереси, но добър нюх за кино.

С времето едното се променя, а другото запазва ракурса си все нагоре. Джони Деп все пак порасва и започва да се държи като нормален човек, но запазва нуждата си да подбира добри роли. Независимо дали участва в блокбастъри, или приетото за по-стойностно кино, Деп стои характерно, приятно и плътно на екран. Вродената му ексцентричност му придава специфичен чар, който се превръща в негова запазена марка.

Някъде между третата част на франчайза „Карибски пирати“ и появата му в „Туристът“ нещата за Джони Деп започват да се променят по един по-скоро неприятен начин. Феновете дълго отказват да повярват, че Деп започва да се превръща в карикатура на самия себе си. Те са в пълно отрицание до появата на „Мордекай“, който закопава Деп дълбоко и го поставя в категорията на „онези-които-преди-правеха-добри-филми“.

Паралелно с това, повтаряйки модела от своята младост, Деп отново се лашка в крайности и неизбежно попада в клишето на кризата на средната възраст. Той зарязва жена си, заради по-младата и безспорно не особено талантлива Амбър Хърд.

В крайна сметка тя е тази, която довърши малкото останало от актьора.

Двамата се разделят с гръм и трясък, като тя го обвинява в постоянен физически тормоз. Тези обвинения и последвалият скандал, потъпкват и малкото останало достойнство на Деп и го превръщат в тотален нещастник. Хората гледат на мъжа, който едно време играеше екцентрични, любопитни и интересни персонажи с леко съжаление. И донякъде той си го заслужава.

Говори се, че Джони Деп все пак е започнал бавното изгазване навън. Последната му чудесна роля, в която се забелязват проблясъци на завръщане, е тази в „Черна служба“ отпреди две години. Тепърва предстои да го гледаме в „Убийство в Ориент експрес“ на Кенет Брана, продължението на „Фантастичните животни и къде да ги намерим“ и в адаптацията по романа на Хърбърт Уелс „Невидимия“. За по-комерсиално настроените от тази седмица Джони Деп отново е Джак Спароу, роля с която се е сраснал толкова добре, че понякога човек се бърка дали Деп играе Спароу на кино или Спароу е Деп в живота…

В това отношение той е константен и забавно последователен. Джак Спароу никога няма да ви разочарова – от него получавате точно това, което очаквате.

Ние не сме най-големите фенове на добрия стар пират, независимо от пиянското му очарование и грима. За сметка на това предпочитаме Джони Деп в няколко други роли – пет от топ предложенията ни са горе в галерията.

 
 

Колко калории има в чаша вино?

| от chronicle.bg |

Чували ли сте за винената диета? Това е много популярен абсурд, при който, твърди се, отслабвате, докато пиете вино. Уловката е, че покрай виното нямате право да пиете или ядете кой знае какво друго. Така в крайна сметка сте гладни и пияни, а заради махмурлука на следващия ден едва ли ще ви се яде. И така цяла седмица. Разбира се, едва ли точно така стоят нещата, но поне отстрани изглеждат така.

Оказва се обаче, че употребата на алкохол в умерени количества има страхотни позитиви. Една чаша вино може да подобри паметта, да намали шансовете от инфаркт, червеното вино е добро за храносмилането, пише PopSugar.

Все пак е добре да знаете колко калории съдържа всяка чаша вино, която планирате да приемете.

150 мл розе се равняват на 126 калории средно. При червеното вино – 125 калории, бялото – 121 калории, пенливото вино – 113 калории, а десертното – 72 калории.

 
 

Най-дългата НОЩ на Пловдив се завръща този септември

| от chronicle.bg |

Стартирало като „Нощ на музеите и галериите“ през 2005-а година по инициатива на Веселина и Катрин Сариеви (основатели на галерия SARIEV и фондация „Отворени изкуства“), днес НОЩ/ПЛОВДИВ е съвкупност от множество местни, национални и международни проекти, разширяващи културната карта на Пловдив.

В последните години фестивалът събира аудитория между 40 и 60 хиляди души, като артистичните проекти са над 120 разположени на 60 – 70 локации в града под тепетата.

Тази година ораганизаторите ще избират от над 70 проектни предложения от всички сфери на изкуството – съвременно и традиционно визуално изкуство, театър, кино, съвременен танц, пърформанс и др., които да включат в НОЩ/ПЛОВДИВ.

7.night.2017.lina.krivoshieva

Съдържанието през 2017-та ще бъде разпределено по традиция в тематични подпрограми: „Музеи, Галерии, Ателиета“ – като за първи път ателиетата са акцентирани като равностойна част от програмата, за да може публиката да надникне свободно в тези специфични работни пространства на изкуството; „Град и Култура” – представя културното съдържание на читалища, театри, библиотеки, общностни и религиозни центрове, културни домове, кинозали; „Клуб и Музика“ – представя алтернативните клубни пространства в града; „Публични пространства“ пък работи за развитието на културната карта на Пловдив като представя артистични проекти в открити публични пространства; в „Малката Нощ” по традиция ще бъдат включени събития за най-младата и будна аудитория.

3.night.2017.lina.k

Специален акцент в НОЩ/Пловдив, 2017 ще бъде програмата „Отворени изкуства“ с мотото ТУК НАВСЯКЪДЕ. В нея организаторите в партньорство с някои от най-активните международни културни институти и посолства ще представят специална селекция на артистични проекти от Австрия, Франция, Израел, САЩ, Финландия, Испания, Индонезия, Кореа и България. За първа година фондация „Отворен изкуства“ ще представи и артистичен проект част от международната мрежа за изкуство в публични пространства IN SITU, на която е член от есента на 2016 г.

6.night.2017.ALOS

По случай 10 годишнината на фондация „Отворени изкуства“ в програмата очаквайте и специална юбилейна изложба, в която чрез инсталации, произведения на изкуството, видеа, снимки и архиви ще бъдат представени някой от най-интересните проекти, артисти и дейности от България и чужбина, работили с „Отворени изкуства“ през последното десетилетие.

Повече подробности и детайли за цялата програма на НОЩ/Пловдив ще бъдат разкрити съвсем скоро. А дотогава „Запази Нощта за Пловдив – 15, 16, 17 септември“.