Уникални илюстрации към Андерсеновите приказки

| от |

На 1 декември 1835 година Ханс Кристиан Андерсен издава първата си книга с приказки.

Тя не просто му носи широка слава приживе, а дава начало на новия живот на любимия на хиляди по света автор. Повечето от нас са плакали неутешимо докато четат историята за Малката Кибритопродавачка и Грозното патенце, а други със сигурност са се чудили наистина ли Цветята на малката Ида си устройват балове през нощта. Приказките на Андерсен поставят основата на класики като „Вятърът във върбите” на Кенет Греъм и „Мечо Пух” на А.А. Милн. За кракто време Андерсеновите приказки буквално превземат англоворящия свят и се четат навсякъде до ден днешен. „Новите дрехи на царя” и „Грозното патенце” се превърщат в нещо като притчи, които се разказват от уста на уста, а книгите му се предават от ръка на ръка.

Приказките на Андерсен се превръщат в пазителите на собствените ни детски мечти. За повечето от нас Ханс Кристиан Андерсен винаги ще остане специален, особено след като научим няколко интересни факта от живота му.

Ханс Кристиан Андерсен е роден в Дания на 2 април 1805 година. Освен разказвач на приказки, той е и поет. Той е първият датски автор, който успява да изплува от бедността и мизерията благодарение на книгите си и става известен докато е жив. Отличен е с кралски почести и титли.

Дори името на Андерсен е уникална комбинация от иначе популярните имена Ханс и Кристиан, която по-принцип не се среща в Дания. Така авторът е различен от самото начало, особено след като става ясно, че той е с вродена дислексия. Въпреки че се научава да чете, Андерсен не може да пише правилно до края на живота си. Ръчно написаните му текстове са пълни с грешки. В резултат стила му на писане остава близък до разговорния език и все още звучи свежо и днес. Редакторите коригират грешките в текстовете му, но не си позволят да променят и една дума от тях.

Бащата на Андерсен го среща за първи път с литературата като му чете „Арабски нощи”. Първоначално Андерсен въобще не се гордеел с това, което пише и дори се чудел дали да не се откаже в един момент. По-късно започнал да вярва повече в приказките, отколкото в поезията. Творчеството му е преведено на над 150 езика. Творбите му са  пресъздадени в игрални филми, пиеси, балети и анимации.

В негова чест два музея носят името му. Те са в родния му град Оденсе. Има и негова статуя в Сентръл Парк, Ню Йорк, която напомня и за приказката му Грозното патенце.

Приказките на Андерен имат доста нещастен край за разлика от популярните детски филми по тях на Disney Pixar. Някои от тези трагични завършеци може би биха разстроили децата ни, ако ги знаеха. Малката Русалка се самоубива, Малката Кибритопродавачка замръзва до смърт, а Храбрият оловен войник се разтапя – и това са само част от фаталните съдби на героите му.

Андерсен е бил много специален и в любовните си взаимоотношения. Той е интересен със страстта си към недостижимите жени като шведската оперна певица Джени Линд, която го вдъхновява да напише приказката за Славея. Следва несподелена любов с момиче на име Риборг Фойгт, чието последно писмо е намерено върху гърдите на издъхналия писател няколко десетилетия след като той се влюбил в нея. Твърди се, че Андерсен бил привлечен и от мъже, като напоследък доста се спекулира, че разказите му носаят хомоеротичен нюанс. Много от произведенията му се тълкуват като позовавания на сексуалната скръб. В началото на живота си Андерсен записва в личния си дневник, че се отказва от възможността да има сексуални отношения. Впоследствие има много връзки, но не е бил женен и винаги е живял сам.

В известното си завещание писателят – егрен оставя колосална сума пари на Едвард Колин – негов бизнес консултант и приятел през целия му живот, с който имат сложни отношения. Той дарява редките си книги и автентичните произведения на Чарлз Дикенс на Датската Кралска библиотека, като разрешава част от кореспонденцията му с известни личности от цял свят да бъде публикувана.

В негова чест ви представяме галерия с най-уникалните илюстрации към Андерсеновите приказки.

 
 
1 Коментар
  • Гришундер

    Може и да е прескачал на другия бряг, но аз съм раснал с неговите приказки. По това време кока колата беше силно алкохолно питие според тогавашни власти, а цветните филми – мечта. За Disney Pixar да не говорим, тя и Америката предстоеше да бъде открита :)

Сладкодумният разказвач, който ви къса нервите

| от Констанс Бонасьо |

И вие сте го виждали. Нещо повече – срещате го всеки ден, и още по-лошо – чувате го.

Той няма конкретен образ, претворява се и се видоизменя, сякаш крие магьосническа пръчка в джоба си. В битката за вашия слух и съзнание, той е готов на всичко – да прави циганско колело; да търси на мобилното си приложение сграда, която се вижда, само и само да ви разкаже защо отива до нея; да жонглира с портокали от промоционалната витрина, за да ви разкаже, че цитрус пресата му се е прецакала.

Въобще – където ви свари, там ще ви облъчва с тегавите си безкрайни разкази.

Вече не ни преследват само досадни бабички, за да ни омагьосват с ишиаса си, с темерутщината на зетя си и следването на внучката в Америка. Те разказват надълго и нашироко своето житие-битие, защото сте имали неблагоразумието да ги подкрепите на слизане от трамвая. В отплата на това, че сте прихванали костеливата им ръчица, можете да изслушате какви ли не истории – колко лъжат на Женския пазар; как вече и медът не е истински; как „Топлофикация” казала, че ще ги компенсира, но не ги компенсирала; колко вярвали на Радан Кънев; как такава зима не е имало от 30 години насам…

Сладкодумният разказвач има много лица, а и обхватът на темите му постоянно се разширява.

Той може да е чичката в метрото, който обяснява как е оставил колата на паркинга, за да не се навира в задръстванията. Следват биографични данни на автомобила – година на производство, година на покупка, марка, кубатура на двигателя, цвят, тапицерия…И всичко това, само защото си му казал на коя спирка да слезе.

Друга разновидност на сладкодумния разказвач е съседката – грижовна къщовница и домакиня.

Тя ще ви изпили нервите докрай. Само заради непридвидливостта ви да носите снопче розмарин в ръка, се започва, та не се свършва. И тя готвела – пък как нарязала лука, пък как задушила гъбите, пък изпекла спанак с ориз. И докато готвела, пуснала една пералня и прахосмукачка, извела кучето, изгладила, изплела пуловер с еленче. И всичко това, само защото й казахте, че в магазина има пресни подправки.

За сладкодумния разказвач от социалните мрежи хич няма да отваряме и дума. Той е описван подробно и многократно.
В заключение можем да кажем, че сладкодумният разказвач, не е никакъв разказвач, още по-малко сладкодумен. Той си е една жива досада…

И нашият съвет на патил и препатил човек, магнит за сладкодумния разказвач, е веднага, щом го разпознаете, да побегнете. Друго спасение няма.

 
 

Рецепта за рулца от тиквички

| от Росица Гърджелийска |

Това е вкусна рецепта, подходяща както за вегетарианци, така и за месоядни. Причината – можете да добавите месо по желание. В противен случай може да се насладите на вкусотия, подходяща за по-топлото време. Неин автор е Росица Гърджелийска.

ТЯ работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия.

Ето и нужните продукти за рулцата от тиквички: 

3 тиквички
1 голяма глава лук
250 гр гъби
250 гр доматена пасата
15 чери домати
чубрица
магданоз
1 ч.ч. настърган пармезан
сол и пипер
3 лъжици олио от гроздови семки

DSCN8100

Начин на приготвяне:

Нарежете тиквичките на дължина на тънки ленти, посолете ги обилно и ги оставете да се изцеждат около 30 минути.

През това време нарежете на ситно лука и гъбите, сложете ги в тиган с олиото и ги гответе, докато омекнат.

Добавете към тях доматената пасата и чери доматите и продължете да готвите, докато се сгъсти.

Добавете чубрицата, магданоза и сол и пипер на вкус.

Попийте лентите от тиквички с кухненска хартия, завийте ги в рулца и ги подредете в тавичка за печене.

Във всяко рулце сложете малко от соса и остатъка намажете отгоре. Поръсете с пармезан, хвърлете във фурната и изпечете до златисто.

Сервирайте горещо и накарайте всички да ахнат във възторг. (Разбира се, ако сте неудържимо месоядни, не се страхувайте да добавите бекон или малко телешка кайма)

DSCN8105

 
 

Какво казва за вас кафето, което пиете

| от Спонсорирано съдържание |

Колко кафе е твърде много? Не задавайте този въпрос на човек, пристастен към тази напитка. За агент Дейл Купър от „Туин Пийкс“ е важно единствено кафето да бъде сервирано с парче вкусен черешов пай, независимо дали е направено на кафемашина или не.

Ако знаете коя зодия сте, знаете и кое животно сте по китайския календар, ходите поне веднъж месечно на врачка, но ако не й вярвате съвсем, ходите и при друга, то може би е време да ви кажем тъжната истина – човек се познава по кафето, което пие.

Предлагаме ви няколко категории хора според кафетата. Намерете своето място в тях и ще разберете всичко за съдбата си (или не).

 
 

„Лъв: Стъпки към дома“: Едно истинско приключение

| от |

„Лъв“ или Lion е едва вторият филм от официалната листа с номинирани за 89-тите награди „Оскар“, който излиза по кината у нас. Първият беше „Първи контакт“ и както се случва с повечето Оскарови филми, не получи най-големия отзвук на света. Което е жалко, разбира се. Има смисъл някои филми да са номинирани за едни от най-престижните и бляскави статуетки в света на седмото изкуство, а други не.

И „Лъв“ е един такъв филм.

Това е първият пълнометражен проект на режисьора Гард Дейвис – един от режисьорите на чудесния сериал Top of the Lake – и е адаптация по книгата на Сару Бриърли A Long Way Home.

Самият Сару има уникална история – роден и расъл до петата си годишнина в един от най-бедните индийски райони, без да може да чете и да пише, една вечер малкият Сару се губи в многолюдна Индия и по стечение на обстоятелствата попада в системата за сираци. А оттам при семейството на Сю и Джон Бриърли, австралийска двойка, която го осиновява. Така от бедно и мърляво индийче Сару порасва в приятен млад мъж, който говори английски, носи отговорност за делата си и учи в университет.

Някъде там в главата на младия мъж се загнездва идеята, че трябва да потърси изгубеното си семейство – майка, по-голям брат и сестра. Идеята прераства в план, благодарение на появилата се по онова време Google Earth, която по-късно се превръща в обсесия. В продължение на няколко години Сару не мисли за нищо друго, освен за това. Денонощно. Непрекъснато. Идеята за Индия, майка му и брат му го преследва в сънища и будни състояния, превръща се в определяща за ежедневните му нужди, става неговата сянка, надвиснала тежко над ума му. Ум, който няма покой.

Да бъдеш обсебен от идеята за някой или нещо, е най-лошото лекарство, което може да дадеш сам на себе си. То ти носи непоносима вреда, лашка те в състояния на еуфория и депресия, кара те да имаш очаквания и неизменно да бъдеш разочарован от тях впоследствие.

„Лъв“ обаче е от тези амбициозни и красиви филми, които ти казват, че понякога, само понякога, мечтите в действително се сбъдват. Те не идват така, както ние си представяме, че ще се случат, нито са опаковани в нашите илюзии, но когато най-после пристигнат, знаем, че са се случили.

Първата част на „Лъв“ се случва в екзотична Индия. Безкрайните кадри и истинските емоции, които играта на малкия Съни Пауар и младия Абхишек Барате ти носят, те карат да помиришеш и да докоснеш мръсотията и красотата на тази толкова различна страна.

Съни Пауар е момчето, което открадва шоуто в „Лъв“ безспорно. Той и Абхишек правят дебют на голям екран и са големите звезди на тази продукция. Нешлифовани, чувствени, естествени, чудесни… Мръсните им крака, дивите им погледи, диалозите им на хинди са онова вкусно усещане, което „Лъв“ оставя след себе си в зрителите.

Втората част е запазена за Никол Кидман и Дев Пател. И малко от Руни Мара, която винаги е чудесна на голям екран, но тук е отстъпила мястото в светлините на прожекторите на другите. Дев Пател от друга страна е един от младите британски актьори, които заслужават внимание и адмирации. Кариерата му стартира от дивия тийн-сериал Skins и стига до работа с Дани Бойл в „Беднякът милионер“, който му носи първа номинация за БАФТА. Днес, няколко години по-късно, пораснал и възмъжал Дев Пател в крайна сметка получава и първата си номинация за „Оскар“ за „Лъв“ и прибира тазгодишната БАФТА за поддържаща мъжка роля в джоба си. Дев Пател е чудесен. Винаги, когато някой има възможност да го гледа, нека да го прави.

Същото важи и за Никол Кидман. Макар темата с осиновяването да й близка, в крайна сметката първите й деца с Том Круз са именно осиновени, в живия живот Кидман е някак затворен и студен човек. Но пък е прекрасна на кино. Тази порцеланова, висока жена успява да изкара на голям екран емоции, каквито в живота някак не може, и да ги пресъздаде с малко думи и повече мимики, отколкото лицето й, минало през няколко разкрасителни процедури, иначе би позволило.

Към всичко това добавяме чудесна музика, великолепни кадри и една сантиментална история, която може и да ви накара да си поплачете.

В „Лъв“ всеки може да открие по нещо за себе си. Дали това ще е екзотиката на толкова различната от нас Индия, дали ще е тематиката, дали ще е красотата на Австралия, дали ще е епичната музика на Дъстин О`Халоран и Волкер Белтерман или нещо съвсем различно, което ние не сме видели, няма значение. Но си го причинете на кино. Не случайно някои филми са номинирани за „Оскар“, а други не са, както казахме в началото.