Уникални илюстрации към Андерсеновите приказки

| от |

На 1 декември 1835 година Ханс Кристиан Андерсен издава първата си книга с приказки.

Тя не просто му носи широка слава приживе, а дава начало на новия живот на любимия на хиляди по света автор. Повечето от нас са плакали неутешимо докато четат историята за Малката Кибритопродавачка и Грозното патенце, а други със сигурност са се чудили наистина ли Цветята на малката Ида си устройват балове през нощта. Приказките на Андерсен поставят основата на класики като „Вятърът във върбите” на Кенет Греъм и „Мечо Пух” на А.А. Милн. За кракто време Андерсеновите приказки буквално превземат англоворящия свят и се четат навсякъде до ден днешен. „Новите дрехи на царя” и „Грозното патенце” се превърщат в нещо като притчи, които се разказват от уста на уста, а книгите му се предават от ръка на ръка.

Приказките на Андерсен се превръщат в пазителите на собствените ни детски мечти. За повечето от нас Ханс Кристиан Андерсен винаги ще остане специален, особено след като научим няколко интересни факта от живота му.

Ханс Кристиан Андерсен е роден в Дания на 2 април 1805 година. Освен разказвач на приказки, той е и поет. Той е първият датски автор, който успява да изплува от бедността и мизерията благодарение на книгите си и става известен докато е жив. Отличен е с кралски почести и титли.

Дори името на Андерсен е уникална комбинация от иначе популярните имена Ханс и Кристиан, която по-принцип не се среща в Дания. Така авторът е различен от самото начало, особено след като става ясно, че той е с вродена дислексия. Въпреки че се научава да чете, Андерсен не може да пише правилно до края на живота си. Ръчно написаните му текстове са пълни с грешки. В резултат стила му на писане остава близък до разговорния език и все още звучи свежо и днес. Редакторите коригират грешките в текстовете му, но не си позволят да променят и една дума от тях.

Бащата на Андерсен го среща за първи път с литературата като му чете „Арабски нощи”. Първоначално Андерсен въобще не се гордеел с това, което пише и дори се чудел дали да не се откаже в един момент. По-късно започнал да вярва повече в приказките, отколкото в поезията. Творчеството му е преведено на над 150 езика. Творбите му са  пресъздадени в игрални филми, пиеси, балети и анимации.

В негова чест два музея носят името му. Те са в родния му град Оденсе. Има и негова статуя в Сентръл Парк, Ню Йорк, която напомня и за приказката му Грозното патенце.

Приказките на Андерен имат доста нещастен край за разлика от популярните детски филми по тях на Disney Pixar. Някои от тези трагични завършеци може би биха разстроили децата ни, ако ги знаеха. Малката Русалка се самоубива, Малката Кибритопродавачка замръзва до смърт, а Храбрият оловен войник се разтапя – и това са само част от фаталните съдби на героите му.

Андерсен е бил много специален и в любовните си взаимоотношения. Той е интересен със страстта си към недостижимите жени като шведската оперна певица Джени Линд, която го вдъхновява да напише приказката за Славея. Следва несподелена любов с момиче на име Риборг Фойгт, чието последно писмо е намерено върху гърдите на издъхналия писател няколко десетилетия след като той се влюбил в нея. Твърди се, че Андерсен бил привлечен и от мъже, като напоследък доста се спекулира, че разказите му носаят хомоеротичен нюанс. Много от произведенията му се тълкуват като позовавания на сексуалната скръб. В началото на живота си Андерсен записва в личния си дневник, че се отказва от възможността да има сексуални отношения. Впоследствие има много връзки, но не е бил женен и винаги е живял сам.

В известното си завещание писателят – егрен оставя колосална сума пари на Едвард Колин – негов бизнес консултант и приятел през целия му живот, с който имат сложни отношения. Той дарява редките си книги и автентичните произведения на Чарлз Дикенс на Датската Кралска библиотека, като разрешава част от кореспонденцията му с известни личности от цял свят да бъде публикувана.

В негова чест ви представяме галерия с най-уникалните илюстрации към Андерсеновите приказки.

 
 
1 Коментар
  • Гришундер

    Може и да е прескачал на другия бряг, но аз съм раснал с неговите приказки. По това време кока колата беше силно алкохолно питие според тогавашни власти, а цветните филми – мечта. За Disney Pixar да не говорим, тя и Америката предстоеше да бъде открита :)

„Manifesto“, където Бланшет играе 13 роли

| от chronicle.bg |

Германският художник Джулиан Розефелд показва трейлъра на „Manifesto“ – филм, в които Кейт Бланшет играе 13 различни роли.

Първоначално пуснат като видео инсталация в Australian Centre for the Moving Image в Мелбърн, „Manifesto“ е преправен в пълнометражен игрален филм. Трейлърът ни показва Бланшет в няколко от всичките й персонажи.

Премиерата на филма е по-късно този месец на Sundance Film Festival. В оригиналния синопсис пише, че Росефелд поставя „Бланшет в ежедневния свят – на домакиня, на работник във фабрика или на новинар – докато цитира думи, които са вдъхновили цели движения в изкуството“. И добавя: „Manifesto“ е забавен, а в същото време изисква от нас да се питаме дали тези страстни твърдения все още са верни и вдъхновяващи“.

 

 

 
 

Григоре, не знаеш ли български?

| от Александър Николов |

През септември миналата година Григор Димитров достигна до осминафиналите на US open. За да се поздравят с този успех, родните „патриоти“ си намериха повод да са сърдити. След мача със Соуса, Григор говорил на английски на корта и не поздравил българите по трибуните на български. 

Няколко дни след първата му титла от 2014 насам (в Бризбейн) и също толкова преди началото на Australian Open, родната ракета номер 1 даде кратко интервю за сайта на турнира, в което за пореден път казва колко е доволен да вижда български знамена и да чува родна реч от трибуните. На английски. И „гордите Българи“ отново подскочиха като ужилени.

„Запазили сме си езика под турско робство и византийско иго и за един световноизвестен спортист трябва да е гордост да говори на родния си език, защото преди всичко е Българин“, така изглежда най-безобидната критика в социалните мрежи навсякъде, където видеото е споделено.

В определени ситуации е нужно и редно да се говори на английски и това няма нищо общо с патриотизма.

Какъв език се говори в дадена ситуация не е въпрос нито на каприз, нито на лична преценка, а на традиция, писани или неписани правила и въпрос на протокол или добро възпитание.

Международният език, харесва ли ни или не, е английският. По-рядко с такъв статут се ползва френският и донякъде – испанският. Без значение колко са велики, немският, руският, китайският или българският – не са.

В ЕС официални са всички езици на общността и при официални изказвания (в ЕП например) няма проблем да се използва български, чешки или гръцки. Въпреки това тези държавни ръководители, които могат, използват английски или друг по-разпространен език. В дипломацията говоренето на езика на домакините отключва по-лесно вратите. Затова Росен Плевнелиев се разбираше толкова добре с немския президент Йоаким Гаук, а Ирина Бокова е добре приета във Франция. По същата причина Борис Джонсън говори на френски при посещението си в Париж, а Владимир Путин се обърна на немски към Бундестага. Британските дипломати във всяка една страна пък прекарват между 3 и 6 месеца преди мандата си в изучаването на местните език и традиции. До степен, че Джонатан Алън говореше по-добър български от някои родни депутати.

Всички международни организации имат ясни правила за езиците. В УЕФА и ФИФА освен на английски се говори и на френски и това няма нищо общо с бившите генерални секретари Сеп Блатер и Мишел Платини.

Ако песните на Евровизия могат да бъдат на всеки един език на страните участнички, то официалната церемония и гласуването е на английски и френски. Френският е използван от Франция, Андора, Монако, Люксембург, Белгия, Швейцария и доста често от Великобритания. Използването на френски от британската телевизия определят като приятелско намигване към съседите и спазването на традициите, тъй като дълго време това е езика, използван от Кралския двор.

В авиацията всички международни полети използват английски за комуникация. Дори когато кулата и екипажа говорят един и същ език, английският е предпочитан, а изключение се прави само за вътрешни полети.

Във футбола владеенето на местния език също е почти задължително за най-добрите футболисти и треньори. На пресконференция и португалецът Моуриньо, и французинът Венгер, и италианците Конте и Раниери, и германецът Клоп, и испанецът Гуардиола говорят на английски. Защото такива са неписаните правила на Висшата лига на Англия.

Ако се върнем на тениса, и в ATP, и във WTA се използва предимно английски – и на пресконференции, и в интервютата на корта. Изключения са само играчите, които участват на турнир в страна, използваща родния им език. Или при желание да зарадват публиката. Надал говори на испански на турнирите в Испания, но в знак на уважение към любимия му турнир – Ролан Гарос, използва френски на кортовете му, както и в Монте Карло. Но на US open, Wimbledon или Australian Open всички говорят на английски – и Джокович, и Надал, и Федерер, и Григор. Дори Нишикори не говори на японски, без това да е повод за драми в родината му.

На турнира в София Григор ще поздрави публиката на български, но всички останали ще говорят на английски. Освен ако някой не реши да зарадва родните фенове на тениса с едно „Здравейте, как сте“.

За човек, който прекарва по 10 дни годишно в България, Григор говори чудесен български. Наскоро използва Facebook профила си, за да поздрави българските си фенове на родния си език. 

А тези, които не говорят английски, могат да се сърдят само на себе си, защото онази гордост „знам само един език – български“, ми е непонятна.

Истинският патриотизъм се крие точно в това, което прави Григор. Защото и в САЩ, и в Австралия разпознават българския флаг, а китайци изписват „Khaide Grigor“ в негова подкрепа. И предпочитам да каже, че е българин на английски, така че да го разберат хилядите по трибуните. Дано още такива като него станат посланици на България. От другите – горди, че не знаят нито думичка на чужд език, ме е леко срам.

 
 

Рецепта за гъбено ризото

| от Росица Гърджелийска |

Росица работи във филмовата индустрия, но обича да готви и да пътува. Живее няколко години във Великобритания, преди да се завърне в България. Обича да посещава интересни места по света. В блога на Роси www.primalyum.co.uk може да намерите рецепти за интересна и здравословна храна, както и истории за пътешествия. Днес ви предлагаме рецептата й за гъбено ризото. 

След всичките пържоли, мезета, ядки, баклави, баници имам нужда да хапна нещо топло и семпло. Деликатният вкус на гъбеното ризото винаги ми напомня, че пролетта ще се завърне бързо и слънцето отново ще изгрее. И запомнете – бялото вино в рецептата е за готвене, а не за пиене.
Нужни съставки:

1 литър пилешки или зеленчуков бульон

1 голяма глава лук

2 глави чесън – накълцани на дребно

1 тиквичка

400 гр гъби – нарязани

90 гр пармезан – настърган

2 с.л. зехтин или олио

1 с.л. масло

400 гр ориз за ризото

2 ч.ч. бяло сухо вино

пресен копър за сервиране

Начин на приготвяне:

Загрейте 1 с.л. зехтин в дълбок тиган. Добавете гъбите и чесъна и гответе докато гъбите омекнат – около 15 мин. Прехвърлете в друг съд гъбите и соковете от тях.

Добавете към същия тиган 1 с.л. зехтин и добавете нарязаната на много дребно тиквичка и лук. Гответе 10 минути.

Добавете ориза към лука и тиквичката и разбъркайте, за да се овъргаля ориза в мазнината. Когато оризът стане златист и леко прозрачен започнете да добавяте вино до пълното му абсорбиране в ориза. Започнете да добавяте постепенно бульона по същия начин, малко по малко докато, оризът напълно поеме цялата течност и омекне до степен „ал денте“, не прекалено твърд, но не и прекалено сварен.

Махнете ориза от котлона, добавете към него гъбите, заедно с техните сокове, маслото, пресен лук (чайвс) и малко пресен копър за украса.

DSCN7507

 
 

adidas представи новите PureBoost

| от chronicle.bg |

adidas Running представи новите обувки adidas PureBOOST. Те са вдъхновени от бегачи и са създадени за бегачи.

PureBOOST има по-висока пета и прогресивно изваяна средна част на подметката BOOST, с по-широка предна част за оптимална опора по време на бягане при завой – перфектна за тичане в градска среда. Външната част на подметката също е проектирана, за да отговори на специфичните изисквания за бягане в града, с гума разположена в средната част на подметката за допълнителна стабилност и защита. Проектираната като еластична мрежа, външна част на подметката, осигурява превъзходно сцепление като в същото време позволява на стъпалото да си взаимодейства хармонично със средната част на подметката изработена от пяната BOOST.

DSCF9442_LR

Новата текстилна горна част е изключително адаптивна и влиза в синхрон с походката на бегача. Новата конструкция на двойно обгръщащия стъпалото език, осигурява подкрепа, но също така позволява на крака да се движи в хармония с горната част на обувката.

За разработването на продукти за бягане, adidas използва нашия научно-изследователски екип, който използва системата за тестване на продукти ARAMIS – технология за проследяване на движението, която позволява детайлен анализ на движението на тялото. Всичко това ни вдъхнови да проектираме обувка за бягане в града, отличаваща се с елементи, адаптиращи се към различните предизвикателства.