Унгария и Румъния пак се карат

| от |

Само допреди няколко години Унгария и Румъния провеждаха съвместни правителствени заседания. В ход беше процес на помирение по подобие на германско-френските отношения. Сега обаче сякаш времето на конфликтите се завръща, пише Дойче веле.

20130223_eup506

На 15 март Унгария отбелязва националния ден на унгарците по света. На тази дата унгарците си спомнят за неуспешната антихабсбургска революция през 1848 година. Откакто на власт в Унгария дойде националистическо-консервативното правителство на Виктор Орбан около този ден редовно се стига до конфликти със съседна Румъния.

През март 2011 година председателят на унгарския парламент Ласло Кьовер и зам.-министър-председателят Жолт Шемен настояха за автономия на населения предимно с унгарци регион Секуй в югоизточната част на Трансилвания, с което предизвикаха гнева на Букурещ. Година по-късно напрежението между Румъния и Унгария отново се покачи във връзка с дебата около планираното изграждане на медицински факултет с преподаване на унгарски език. Миналата година пък се стигна до разгорещен спор във връзка с решението на унгарската общност в Румъния да издигне знамето на Секуй в един провинциален румънски град.

Двустранни провокации

Тази година радикални унгарски политици от Трансилвания, подкрепяни от правителството в Будапеща, отново настояха за автономия. В понеделник (10.03.) около 4 000 унгарци демонстрираха в трансилванския град Търгу Муреш. Сред тях имаше представители на „Националния съвет на Секуй“, както и на две радикални унгарски партии от Трансилвания. В демонстрацията участваха и лидерът на дясноекстремистката партия „Йобик“, както и унгарски неонацисти, които дори нападнаха румънските жандармеристи. Още на следващият ден румънският президент Траян Бъсеску призова правителството да забрани достъпа на членове на партията „Йобик“ на румънска територия.

Допълнително масло в огъня наля и радикалният трансилвански политик от унгарски произход Ласло Тьокеш, който през 1989 година изигра значителна роля при свалянето на диктатора Николае Чаушеску, заяви в понеделник (10.03.) пред Европарламента в Страсбург следното: „Вследствие на асимилаторската и заселническа политика на румънския държавен национализъм, унгарците в Трансилвания днес са в същото положение както кримските татари“. Тьокеш призова европейските институции да подкрепят исканията на Унгария за автономия.

Изиграването на „унгарската карта“

Сравнението между ситуацията на кримските татари и унгарците в Румъния е неуместно. Румънските политици и медиите обаче не отчитат тези нюанси. Те се концентрират само върху факта, че, според тях, изявлението на Тьокеш звучи като призив за отцепване на Трансилвания от Румъния. Това предизвика истинска хистерия сред румънците. А всъщност румънските медии дори приписаха на Тьокеш изявления, които той никога не е правил. Румънската евродепутатка от фракцията на социалдемократите Корина Крету обвини колегата си Тьокеш, че „намирал за напълно нормално една армия да интервенира на територията на друга държава“ и призова президента Бъсеску да вземе мерки срещу него.

Факт е, че „унгарската карта“ винаги е била силен коз в ръцете на румънските политици. Наскоро в Букурещ се разпадна социално-либералната коалиция. В момента в правителството на Виктор Понта участва и умерената партия „Демократичен съюз на унгарците в Румъния“, която е и единственото парламентарно представителство на около 1,3 милиона унгарци, живеещи в Румъния. Новата коалиция обаче е трън в очите на президента Бъсеску, защото още тази година предстоят президентски избори. Бъсеску няма право да се кандидатира отново. Той обаче би могъл да стане министър-председател или поне сив кардинал в едно бъдещо правителство, но само ако наложи свой кандидат срещу една неуспешна коалиция.

Проблемната татковина

В началото на април в Унгария пък се провеждат парламентарни избори. За първи път в тях могат да гласуват и почти петте милиона унгарци в чужбина. Правителството на Виктор Орбан се надява отново да спечели две трети мнозинство в парламента и гласовете на многото национално-консервативни унгарци в чужбина ще му бъдат добре дошли. Ласло Тьокеш също води предизборна борба. Той иска отново да се кандидатира за изборите за Европарламент – като румънски кандидат, но този път в листата на партията на Орбан „Фидес“.

Губещите от новите националистически крамоли около националния празник на унгарците по света са преди всичко представителите на унгарското малцинство в Румъния и партията им „Демократичен съюз на унгарците в Румъния“. Като условие за участие в новата румънска коалиция, партията извоюва редица права за малцинствата, сред които и по-добри възможности за използването на унгарския език. За да не застраши новата коалиция, председателят на партията Хунор Келемен остро критикува политиката на „унгарската татковина“. „Унгарските екстремисти да си протестират в Унгария, а не у нас. Ние не искаме тук да се появяват нито „Йобик“, нито други организации. Точка!“, заяви той след демонстрациите в понеделник (10.03.).

 
 

Къде ще е последното турне на Адел

| от chronicle.bg, по БТА |

Британската аренби прима Адел потвърди, че окончателно ще загърби турнетата в своята кариера и лондонските спектакли ще бъдат последните й концерти на живо, съобщават Асошиейтед прес и Контактмюзик.

29-годишната певица гастролира из целия свят през последните 15 месеца в рамките на световното й турне, свързано с промоцията на най-новия й, трети студиен албум „25“. Последният етап от него предвижда гастроли в Лондон, като финалният и концерт ще се проведе на стадион „Уембли“ на 2 юли.

В потвърждение на това, че Адел трайно възнамерява да загърби турнетата, е последното й съобщение в Инстаграм. В него изпълнителката казва, че след изморителните концертни обиколки смята в бъдеще да си стои вкъщи, тъй като си падала домошарка и се радвала на малките неща. „Турнетата са изморително нещо и не ми пасват особено много!“

По време на световната си обиколка Адел пя пред над1,5 милиона свои почитатели из цял свят. Тя изнесе 119 спектакъла и с последните 4 лондонски концерта, бройката им ще нарасне на 123.

 
 

Как да се справим с разочарованието

| от Силвия Кръстева |

Не би ли било чудесно, ако всичко, което се опитвахме да направим, завършваше точно така, както сме го планирали?

За съжаление не всеки път става така и всички ние сме изпитвали чувството на разочарованието. То е безпомощно чувство, че обстоятелствата ви контролират, вместо обратното. То се появява, когато осъзнаем, че вече не сме господари на съдбата си. И макар това никак да не ни харесва, разочарованието е факт. Може би един от най-важните житейски изпити е как се справяме с него. Как се отнасяме към хората, които преживяват разочарование, това е може би още по-трудна задача.

Ако никога нищо не правехме, сигурно нямаше да знаем какво означава разочарованието. Понякога бракът също може да се превърне в такова преживяване. Всъщност някои хора предпочитат да не се обвързват, само и само да не изпитат дрязгите, неизбежни за съвместния живот. Други, които се обвързват установяват, че не могат да понасят разочарованията и затова се разделят. Въпреки това съвместното съжителство може да бъде щастливо и успешно, ако партньорите се научат да се справят с разочарованията си. Може би тук е мястото да направим една уместна забележка: “ Всеки ден трябва да правите нещо, с което другите хора да се почувстват щастливи, дори ако това означава да ги оставите на мира!“

Симптомите на разочарованието лесно могат да бъдат забелязани, когато ги проявява някой друг, но е по-трудно да ги различите в собствения си живот. Често действа разочароващо да наблюдавате нечие друго разочарование. Разочароваме се, защото, друг е разочарован, и това може да се превърне в омагьосан кръг. Предлагам ви списък от симптоми, който ще ви помогне по-лесно да преценявате нивото на разочарованието в живота си и да сте по-толерантни към хората, също разочаровани от нещо.

1. Безпокойството – то се появява, когато нервите ви са „опънати“ и когато се чувствате загрижени за дадена ситуация.

2. Бунтовно отношение – то може да причини разочарование, както и да бъде точен симптом. За да избегнем откритата конфронтация и източника на нашето разочарование, понякога си го „изкарваме“ на хората около нас.

3. Огорчението и възмущението – често пъти са резултат също от разочарование.

4. Отдръпването – е друг симптом. Често пъти, когато разочарованията в живота ни се струват прекалено големи и вече не желаем да се справяме с проблемите си, ние просто се „отдръпваме“. За съжаление подобни действия могат само да увеличат разочарованието ни, като ни отделят от хората, които биха могли да ни помогнат за разрешаването на проблемите ни.

5. Загуба на вяра – явно е, че това става точно когато хората имат най-голяма нужда от вяра и общуване с други хора запазили своята надежда. Трябва да сме наясно с подобно поведение и да се стремим да облекчим разочарованието им преди да изпитат горчивина или да се разбунтуват. Трябва да следим дали този симптом не се проявява и в нашия живот.

Ако сте сред малкото щастливци, които рядко изпитват разочарование, но искат то да им се случва по-често, ето това са начините – гарантирано ще имате много разочарования в живота си:

– Дразнете се за дреболии. Не само им позволявайте да ангажират вниманието ви, но и съзнателно търсете основния дразнител в тях!

– Направете безсмислено ежедневието си. Не поставяйте първите неща на първо място.

– Станете перфекционист. Винаги обвинявайте себе си и другите, когато даден проект не се реализира идеално!

– Винаги бъдете прави. Не позволявайте да ви казват, че грешите!

– Станете подозрителни. Не се доверявайте на никого. Независимо какво правят другите за вас, винаги ги упреквайте в лоши намерения!

– Сравнявайте се с другите в неблагоприятна за вас светлина. Това ще ви гарантира стопроцентово страдание и разочарование!

– Трудно понасяйте всичко, което ви се случва и което не харесвате!

– Никога и на нищо не се посвещавайте ентусиазирано и от сърце!

Животът ни предлага много възможности да се разочароваме. Мечтите се унищожават от огорчения. Плановете се разрушават с приливната вълна на ежедневните проблеми. В крайна сметка за повечето хора неуспехите и огорченията са станали стандарт на живот. Когато това се случи, не трябва да изгубваме от погледа си правилната перспектива за разочароващите преживявания в живота. Когато сте обременени от житейски проблеми, когато разочарованието ви се струва най-близкият приятел или когато ваш близък е разочарован и лесно избухва, погледнете нагоре! Не търсете спасение в самосъжалението! Не си позволявайте да подхранвате огорчение. Не гледайте към разочароващите обстоятелства. Погледнете над проблемите си и ще видите надежда!

Оригиналната статия е взета от сайта www.psiholozi.com с изричното съгласие на автора. Заглавието е на Chronicle.bg

 
 

Разликата в цените на храните в България и Европа

| от Йордан Матеев |

Йордан Матеев е завършил специалност „Финанси“ в УНСС, а в момента е главен редактор на списание Forbes Bulgaria. Текстът е копиран дословно от фейсбук профила му.

 

След проверка на Българската агенция по безопасност на храните (БАБХ) обществото беше информирано, че едни и същи продукти в България са по-некачествени и по-скъпи, отколкото в Германия и Австрия, като разликите са “фрапиращи“. Обществото е в шок, а политиците, разбира се, обещават да вземат мерки срещу “двойните стандарти“.

Само преди седмица обаче основна новина беше информация на Евростат, според която цените на храните в България са доста по-ниски от средните в ЕС – 69.6%, тоест с около 30% по-ниски. От страните в ЕС по-евтина е храната единствено в Полша и Румъния, но това се дължи на по-малките ставки на ДДС върху храните там. В Германия и Австрия цените на храните са дори по-високи от средните – съответно 106.5% и 124.9%.

Очевидно има противоречие между констатациите на земеделското министерство и на официалната статистиката. На какво да вярваме?

БАБХ е проверила 31 артикула. При 16 от тях цените са по-високи в България според земеделския министър. Всички обаче игнорираха останалите 15. Очевидно при тези 15 артикула, тоест половината, цените в България са по-ниски – при това, въпреки по-големите транспортни разходи до България, въпреки значително по-малкия пазар тук, въпреки доста по-неблагоприятната бизнес среда и въпреки че в Германия и Австрия ДДС ставките при храните са значително по-ниски. Разбрахме, че при два от продуктите цените тук са доста по-високи, което доминираше в медийните заглавия, но не получихме информация за цените на онези продукти, които са по-евтини в България. Не знаем и кой е продуктът с доста по-висока цена, за да търсим причината – може в Германия да е бил в промоция, или в момента там да се води ценова война между конкуренти например.

Допълнително изкривяване вероятно се получава от избора на точно тези 31 сред десетки хиляди продукти. А те са избрани след консултации със съответните институции в заразените от популизъм Чехия, Словакия, Полша и Унгария, които от години търсят най-подходящите примери, за да докажат тезата си за наличие на двойни стандарти.

И въпреки това, от 31 анализирани продукти, при 24 не са открити разлики в съдържанието. Такива има само при седем артикула. При това при 2-3 от тях разликите са в полза на българските потребители. А дори там, където разликата е в полза на западните потребители, според БАБХ те са нищожни, незначителни и са в рамките на европейските стандарти. Като “най-фрапиращ” беше представен примера с една известна американска газирана напитка, която в Германия съдържа захар, а в България – глюкозо-фруктозен сироп (от царевица), точно както в… САЩ, според статия, която наскоро четох в DW.

Най-неприятното в цялата тази кампания срещу ЕС и Запада е, че се хвърлят общи обвинения към западните производители и търговци, които обаче не получиха шанс да се защитят, като представят тяхната гледна точка, тъй като не беше предоставена конкретна информация за конкретни артикули на конкретен производител. А дяволът, както обикновено, е в детайлите. Парадоксалното е, че в някои случаи вероятно ще се разбере, че разликата идва от желанието да се работи с българските доставчици, за да се насърчи българското производство и българската икономика.

 
 

Филмите с актьори от различни раси са по-печеливши

| от chronicle.bg |

Холивуд често сочи към боксофис класациите, когато някой дръзне да попита защо няма по-голямо разнообразие на етноси. Това обаче може да се окаже грешно.

Изследване на Creative Artists Agency в тази област сочи, че „Средностатистическата печалба в дебютния уикенд на филм, който привлича зрители от най-различни етноси (което най-често е резултат на етнически разнообразния актьорски състав) е три пъти по-голяма от печалбата на обикновен филм“.

След това изследване, Кристи Хюбегър от Creative Artists Agency създава Индекс на етническо разнообразие във филмите. Тя обясни резултатите така: „Едно от най-интересните неща при успешните филми е, че комуникират с разнообразие от хора. В киното публиката иска да види свят, който прилича на техния.“

„Небелите“ хора са 38% от хората на света, но 45% от публиката по кината за миналата година. Те са гледали 413 различни филма между 2014 и 2016 година. Като „истински етнически разнообразни“ Creative Artists Agency определя филми, в поне 30% от актьорският състав не е от бели. В изследването на Агенцията тези филми печелят повече от всички „етнически неразнообразни“ без значение колко пари са налети като бюджет в продукцията.

Това много ясно може да се усети в малки филми като “Get Out” и “Hidden Figures”, както и в големи блокбъстъри като “Rogue One” и “The Fate of the Furious”.