Умората от Маастрихт

| от |

Един безславен и уморен рожден ден – така се усеща днес 20-та годишнина от договореностите от Маастрихт, която никой не отбелязва тържествено. А би трябвало, отбелязва Дойче веле.

Именно договореностите от Маастрихт са тези, които осигуряват свободата на придвижване на гражданите на Европейския съюз и възможността за участие в местните избори и изборите за Европейския парламент на цялата територия на Общността. В Маастрихт Европейският парламент осъществява първата, допълнена впоследствие с Лисабонския договор, стъпка за предоставянето на повече права. Освен това общата европейска политика вече започва да се допълва и с външнополитически елементи, паралелно започва да обхваща и сферите на правосъдието и вътрешните работи.

Редица държави са в тежко положение

Всичко това е Маастрихт. Това обаче, което е останало най-трайно в колективното съзнание, са Маастрихтските критерии – тези, които трябва да бъдат изпълнени от страните-членки на ЕС, ако искат да се присъединят към еврозоната – единното икономическо и валутно пространство.

В момента обаче немалко европейски държави са в криза. Тя вече не е толкова остра, но все още се усеща отчетливо: в Португалия хората стачкуват срещу икономиите, наложени на страната в рамките на оказваната подкрепа по линия на европейския спасителен чадър; Гърция така и не успява да постигне напредък и постоянно се налага запушването на нови бюджетни дупки; от Кипър пък изтичат все повече капитали; Ирландия има нужда от подкрепа, за да може отново да се финансира на свободния пазар, след като бъде освободена от спасителния чадър; в Испания пазарът на недвижми имоти е колабирал. Срещу 16 от 28-те европейски държави, вкл. Франция, се водят процедури за прекомерен дефицит, тъй като те с всяка следваща година трупат нови задължения.

Кой на този фон би искал да празнува рожден ден? Може би единствено Германия би имала основания, тъй като никой друг не печели толкова много от еврото.

maastriht

Промяната е неизбежна

Това, което Маастрихт не може да гарантира, и което е донякъде вроден недъг на еврото, е невъзможността за ефективен контрол върху бюджетните политики на държавите от еврозоната, невъзможността за своевременно отстраняване на грешките, които биха могли да предизвикат криза.

Междувременно Брюксел предлага препоръки в това отношение, но приложението им не е обвързващо, докато не е гарантирана подкрепата по линия на европейския спасителен чадър. Всичко това би трябвало да се промени, а това няма да е лесно, тъй като би означавало намеса в бюджетната политика на съответните страни и намеса в работата на техните парламенти -ако например бъдат въведени задължителни бариери за размера на задълженията.

В Маастрихтския договор такова нещо не е записано. Нито в Лисабонския. В такъв случай за фиксиране на новите условия би била необходима промяна в договорите – рано или късно. Новият договор вероятно може да бъде наречен Лисабон-2 или другояче. Е, надали ще е факт преди 30-годишния рожден ден на Маастрихтския. Тогава може би и настроението ще бъде по-празнично, завършва анализа си Дойче веле.

 
 

„Възвишение“ тръгва по кината от 10 ноември

| от chronicle.bg |

Филмът „Възвишение“ по едноименния роман на Милен Русков тръгва по кината на 10 ноември. Това стана ясно от плакат в страницата на лентата във Facebook.

Историята проследява съдбата на един български националреволюционер от Котел в авантюрите му с четата на Димитър Общи преди и след обира в Арабаконак, който води до провала на Вътрешната революционна организация. Романът представя разказ в първо лице ед.ч. и обединява житейска изповед, вътрешен монолог и потока на съзнанието на главния герой Гичо.

По филма има театрална постановка, режисирана от Иван Добчев, в която играят Бойко Кръстанов, Асен Блатечки, Красимир Василев, Ивайло Христов др.

Във филмовата версия на „Възвишение“ участват Александър Алексиев ( „Откраднат живот“) и кукленият актьор Стоян Дойчев. Те са  в главните роли.

През 2012 г. писателят Милен Русков е отличен с награда „Златен век“ на Министерството на културата и с Национала награда за литература „Христо Г. Данов“.

Вижте и трейлъра към филма:

 
 

Празнуваме Св. Константин и Елена

| от chronicle.bg, по БТА |

Църквата почита днес Светите равноапостоли Константин и Елена. Църковният празник е в памет на император Константин и на неговата майка Елена.

През 313 г. Константин издава Миланския едикт, с който въвежда християнството като официална религия във Византия. Самият той приема християнската вяра в края на живота си. Царица Елена отива на поклонение по местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус. Това събитие се смята за най-важното в историята на християнската църква и затова император Константин и майка му Елена са канонизирани за светци.

Император Константин е погребан в златен ковчег в църквата „Свети Апостоли“ в Цариград, а градът 16 века носи името му – Константинопол. Оттогава на 14 септември църквата чества Въздвижението на честния и животворящ кръст.

Според народните вярвания на днешния ден строго е забранена всякаква полска работа. Селските стопани свързват празника с предпазването на реколтата от градушка. Вярва се, че „Еленка и Костадин носят градушката в чувал“.

Това е денят на игрите върху огън – нестинарството, запазени и досега в някои райони на Странджа, но почти само като атракция.

Празникът започва няколко дни преди деня на Свети Константин и Елена – със събиране на средства за общ курбан, а също с почистване и поправяне на изворите и кладенците на селата.

На мегданите предварително е приготвена голяма клада от няколко товара дърва. Вечерта те се запалват, а всички се събират около кладата и слушат ритъма на ритуалния тъпан, по-късно – и хороводните мелодии, предназначени за обреда.

Когато огънят стихне, останалата жарава – живите още въглени, се разстилат в кръг. Около тях се извиват хората, а начело се носят иконите на Св.Св. Константин и Елена.

В жаравата влизат боси нестинарите, които най-често са жени. Те са като че ли в несвяст, в унес. Вярва се, че иконата на светеца, която държат, ги запазва от огъня. В това състояние нестинарите понякога изричат пророчески думи, гадаят бъдещето или общуват с умрели предци. Трансът и ритуалният им танц траят няколко минути.

След нестинарските игри всички се събират на общата трапеза с приготвения курбан.

Имен ден празнуват Константин, Костадин, Костадинка, Елена, Еленко, Елка.

 
 

Хари Стайлс оглави класацията на „Билборд“

| от chronicle.bg, по БТА |

Хари Стайлс оглави класацията Топ 200 на „Билборд“ с първия си самостоятелен албум, съобщи Контактмюзик.

Едноименният албум на бившия фронтмен на групата „Уан дайрекшън“ излезе на 12 май. Оттогава от него в САЩ са продадени 230 000 албумни единици. От тях 193 000 са традиционни дискове. Така Хари Стайлс измести Сам Смит по най-големи продажби през първата седмица за британски изпълнител в САЩ. Рекордът на Сам Смит беше от 2014 г. – 166 000 за албума „In The Lonely Hour“, който тогава дебютира на второ място.

Хари Стайлс стана и вторият британски изпълнител, дебютирал на първо място в класацията, след колегата си Зейн Малик от „Уан дайрекшън“.

Албумът на Хари Стайлс оглави и британската класация с 57 000 продадени копия.

 
 

Жан-Люк Годар се завърна

| от chronicle.bg, по БТА |

Легендарният режисьор Жан-Люк Годар се завърна в Кан необичайно в изпълнението на актьора Луи Гарел във филма „Опасният“ на Мишел Азанависиюс, представен в основната конкурсна програма, съобщи АФП.

Филмът показва Годар насред екзистенциалната му криза през май 1968 г. За него Азанависиюс се е вдъхновил от книгата „Една година по-късно“ на Ан Вяземски, бивша съпруга на легендата на новата вълна. Годар, който участва активно в студентските бунтове през май 1968 г., преживява болезнено провала на филма си „Китайката“ с участието на Вяземски.

Филмът на Азанависиюс го показва егоцентричен и ревнив. В крайна сметка той води до отчаяние младата си съпруга, която е толкова влюбена в него.

Някои реплики улучват точно в целта. Зрителят се чуди дали наистина Годар е казал това. Други обаче се забравят мигновено. Мишел Азанависиюс признава, че дори сам не може да се ориентира. Той е използвал както цитати на Годар, така и измислени от него самия фрази.

Луи Гарел в ролята на Годар е в непознато досега амплоа. Изпълнението му го нарежда сред кандидатите за наградата за най-добър актьор.

Самият Жан-Люк Годар, който е на 86 години, живее в Швейцария. Той работи върху новия си филм „Образ и текст“, който Кан с радост би представил. Легендарният режисьор обаче не се вълнува от това. През 2014 г. той дори не пристигна, за да получи присъдената му Награда на журито за „Сбогом на езика“.