Украйна: сега накъде?

| от |

Хаосът в Украйна не може да продължава до безкрай. Възможностите са две: или режимът да потуши протестите със сила, или опозицията да вземе властта. В първия случай Украйна ще тръгне по стъпките на Беларус, пише Дойче веле. А във втория?

ukr

Редица германски медии коментират украинската тема. Дойче веле ни предлага част от коментарите на „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“ и „Хамбургер Абендблат“:

Виталий Кличко, Арсений Яценюк, Олег Тягнибок, както и другите лидери на украинската опозиция най-вероятно не знаят какво би трябвало да се случи в Украйна оттук нататък. Не само те обаче не са наясно: страните-членки и институциите на ЕС може и да изпращат към Украйна емисари и послания, в които призовават двете страни към ненасилие или критикуват руската политика спрямо Украйна, само че те не знаят какво друго биха могли да предприемат, пише Гюнтер Ноненмахер в коментара си, публикуван във „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“. По-нататък в статията четем:

Кличко и другите опозиционни лидери засега отказват да се включат в управлението на страната. Надали и оставката на премиера Азаров ще доведе до някаква промяна в това отношение. Президентът Янукович поне сега заяви, че оттегля законите срещу свободата на демонстрации. Трудно е обаче да се предположи как би изглеждал компромисът между президента и опозицията. Малко вероятно е Янукович да се оттегли сам или да насрочи предсрочни избори. Но тъй като сегашният хаос не може да продължава до безкрай, принципно има само две възможности: масово приложение на сила от страна на режима за потушаване на протестите или пък насилствено завземане на властта от страна на протестиращите. В първия случай картината е пределно ясна: Украйна, тръгваща по пътя, по който Лукашенко в Беларус е поел отдавна, не би могла да бъде партньор в разговорите с ЕС, поради което Брюксел несъмнено ще реши да ѝ наложи санкции.

А ако протестите постигнат успех?

Но какво ще стане, ако протестите срещу Янукович постигнат успех и опозицията действително вземе властта – било то чрез избори, или пък ако досегашният режим се оттегли? Дали при това положение новите управляващи биха се задоволили със сключването на споразумение за асоцииране с ЕС по най-бързия начин, или пък – в знак на отплата за тяхната смелост и като защита от могъщия съсед на изток – ще поискат веднага да кандидатстват за членство в Общността? Каква ли би била в такъв случай реакцията на ЕС? И каква би могла да бъде реакцията на Русия? Все пак най-напред трябва да бъде потърсен отговор на следния въпрос: Как ще се развият нещата в самата Украйна?

Най-вероятно опозицията, която сега е сплотена от враждебното си отношение към Янукович, ще се разпадне отново на формации с различни позиции. Да не говорим за възможните лични противоречия, каквито избухнаха навремето между героите на „Оранжевата революция“ Юлия Тимошенко и Виктор Юшченко. Но дори и да е единно, евентуалното ново правителство в Киев не би могло да постигне икономически чудеса – просто няма как да се пребори срещу властта на олигарсите и техните мафиотски връзки. Писателят Андрей Курков дори се опасява, че Украйна би могла да се разпадне, като източната и южната част на страната биха могли да се превърнат в руски протекторат.

Европейският съюз трудно би могъл да повлияе на всички тези заплахи и възможни посоки на развитие: това не би станало нито чрез засилване на икономическата помощ, нито чрез отправянето на предупреждения и заплахи. Иначе казано: ускореното сближаване на Украйна към ЕС би било свързано със сериозни рискове, дори ако се игнорира напълно напрежението с Русия, което би могло да се породи.

В своето тежко геополитическо положение между Изтока и Запада, което разделя и населението, Украйна трябва да намери собствения си път към Европа. Въпросът е дали Русия и след Путин ще продължи да следва (съкровената си) цел да възстанови старата съветска зона на влияние с помощта на евроазиатския икономически съюз, пише Гюнтер Ноненмахер във „Франкфуртер Алгемайне Цайтунг“.

Украйна се нуждае и от ЕС, и от Русия

Според Кристиан Унгер от „Хамбургер Абендблат“, пътят на Украйна към постигането на стабилност – вероятно при едно демократично управление – няма да функционира само с ЕС или само с Русия. Бъдеща Украйна има нужда както от Русия, така и от ЕС. Само че дипломатическите отношения между Брюксел и Москва са достигнали най-ниската си точка. Двете страни биха могли съвместно да потърсят решение за Украйна, но за момента те са част от конфликта.

Вината за това носи не само царистки управляващият Владимир Путин. Европа бе изпаднала в заблуждението, че Русия ще иска все повече да се сближава зъс Запада. Но Русия пое по друг път, а Брюксел не реагира. Нещо повече – ЕС прояви дори известна арогантност, очаквайки, че държави като Украйна или Армения ще се хвърлят в обятията ѝ. А те не го направиха. Армения се присъедини към руския митнически съюз, Украйна пък е на кръстопът. Едно обаче е ясно отдавна: без Русия ситуацията в страната ще остане нестабилна – мощта на украинските олигарси, приближени до Русия, е твърде голяма.

Точно затова диалогът между ЕС и Москва придобива още по-голяма важност. Ако Европа би имала влияние върху политиката на Путин, двете страни биха могли заедно да намерят решението за Украйна. Но Русия не проявява интерес. А ЕС няма влияние, заключава Кристиан Унгер от „Хамбургер Абендблат“.

 
 

Жан-Люк Годар се завърна

| от chronicle.bg, по БТА |

Легендарният режисьор Жан-Люк Годар се завърна в Кан необичайно в изпълнението на актьора Луи Гарел във филма „Опасният“ на Мишел Азанависиюс, представен в основната конкурсна програма, съобщи АФП.

Филмът показва Годар насред екзистенциалната му криза през май 1968 г. За него Азанависиюс се е вдъхновил от книгата „Една година по-късно“ на Ан Вяземски, бивша съпруга на легендата на новата вълна. Годар, който участва активно в студентските бунтове през май 1968 г., преживява болезнено провала на филма си „Китайката“ с участието на Вяземски.

Филмът на Азанависиюс го показва егоцентричен и ревнив. В крайна сметка той води до отчаяние младата си съпруга, която е толкова влюбена в него.

Някои реплики улучват точно в целта. Зрителят се чуди дали наистина Годар е казал това. Други обаче се забравят мигновено. Мишел Азанависиюс признава, че дори сам не може да се ориентира. Той е използвал както цитати на Годар, така и измислени от него самия фрази.

Луи Гарел в ролята на Годар е в непознато досега амплоа. Изпълнението му го нарежда сред кандидатите за наградата за най-добър актьор.

Самият Жан-Люк Годар, който е на 86 години, живее в Швейцария. Той работи върху новия си филм „Образ и текст“, който Кан с радост би представил. Легендарният режисьор обаче не се вълнува от това. През 2014 г. той дори не пристигна, за да получи присъдената му Награда на журито за „Сбогом на езика“.

 
 

Кристен Стюарт вече живее с приятелката си

| от Chronicle.bg, по БТА |

Стела Максуел, приятелката на актрисата Кристен Стюарт, се пренесе да живее в дома й в Лос Анджелис, съобщи Контактмюзик.

Кристен вече нарича Стела своя съпруга и е казала на приятелите си, че мисли за брак с нея. Тя я е представила и на майка си, която е одобрила избора й.

Приятелите й обаче не са убедени, че Кристен е готова за такова обвързване.

„Кристен има проблеми с връзките и не се опитва да ги реши. Тя много се пали, но след това бързо охладнява.

Промяната може да стане само за няколко часа и всичко приключва – каза човек от обкръжението й пред сп. „Грация“. – Приятелите й се безпокоят, че в крайна сметка тя, или по-вероятно Стела, много ще страда. Сега те прекарват всяка минута заедно и като погледнем назад, това винаги е водело до проблеми.“

Това е първата връзка на Кристен Стюарт след Робърт Патинсън, когато тя мисли за брак.

Стела Максуел е манекенка. Преди Кристен Стюарт тя имаше връзка с певицата Майли Сайръс.

 
 

Хари Стайлс оглави класацията на „Билборд“

| от chronicle.bg, по БТА |

Хари Стайлс оглави класацията Топ 200 на „Билборд“ с първия си самостоятелен албум, съобщи Контактмюзик.

Едноименният албум на бившия фронтмен на групата „Уан дайрекшън“ излезе на 12 май. Оттогава от него в САЩ са продадени 230 000 албумни единици. От тях 193 000 са традиционни дискове. Така Хари Стайлс измести Сам Смит по най-големи продажби през първата седмица за британски изпълнител в САЩ. Рекордът на Сам Смит беше от 2014 г. – 166 000 за албума „In The Lonely Hour“, който тогава дебютира на второ място.

Хари Стайлс стана и вторият британски изпълнител, дебютирал на първо място в класацията, след колегата си Зейн Малик от „Уан дайрекшън“.

Албумът на Хари Стайлс оглави и британската класация с 57 000 продадени копия.

 
 

България днес – плач, използван силикон и псевдоханове

| от Хрис Караиванова |

Напоследък се опитвам да избягам от всички новини, които ме заливат с хаоса в тази държава. Както се досещате, това изобщо не е лесно, защото абсурдите у нас са прекалено много.

Все пак, при положение че от години не гледам телевизия и умишлено избягвам всякакви политически статии онлайн, се предпазих донякъде. Разбира се, разбрах, че Слави стачкува пред парламента, докато Лиляна Павлова е силно прецакана и ще трябва да остави доходоносните магистрали за абсолютно измисления пост на министър на българското председателството на ЕС. Разбирайте, директор на водопад, но с прекрасна заплата и с 50 подчинени, които ще се занимават със същия този водопад.

Между другото, на политическата сцена се появи отново позабравения Каракачанов, за да ни каже, че иска да върне казармата.  Без да го желая, разбирам и за други абсурди, с които е блеснало новото ни правителство. Заместник-министърът на регионалното развитие Павел Тенев отривисто се снимал, поздравявайки восъчните фигури на Мадам Тюсо по нацистския начин с опъната напред ръка. Защо тази снимка се появява във Facebook не ми стана ясно, явно Тенев се е харесал на кадъра?

Нищо, важното е, че в същия момент той получил подкрепата на Валери Симеонов, който е почти убеден, че също има серия добри кадри в стил „Heil Hitler” и то не къде, а в концлагера „Бухенвалд“.

Това обаче са бели кахъри.

Тъй като съм потребител на Facebook, не можах да избягам и от точния до болка превод на вируса WannaCry. МВР и ГДБОП показаха уникални познания в областта на английския език и модерния свят като цяло, и кръстиха кибернашествието ИскаПлаче. То е ясно, че ни се плаче, но за какво по-напред?

Веднага ви давам идея за какво можете да поревете и то искрено. Това са днешните абитуриентки. Младите момичета, които тепърва се изправят пред живота и като попътен вятър получават какво – ами, чифт използвани силиконови цици. Да, това е днешната оферта на държавата ни за младите хора. Тя идва от плеймейтката Джулиана Гани, която ако сте видели по телевизията, сигурно още сте потресени.

Оставете настрана абсолютния факт, че Джулиана е неописуемо тъпа. Тя се опитва да пробута имплантите си втора употреба на момиче, което много, ама много ги иска. Още по-хубавото е това, че Джулито ще избере новата притежателка, като почувства със сърцето си за коя от завършващите е мечта да се натовари със стотици кубици силикон.

Сами разбирате, че в тази история има страшно много неща, които просто не са нормални.

Просто не искам да си представя как след няколко години това се превръща в доходоносен бизнес и обявите за цици втора употреба заливат OLX. През това време пък някакви миски ще правят реалити формат, в който избират най-плоската и мечтателна абитуриентка. Очарователно, нали?

И докато все още се забавляваме с едрогърдестата Джулиана, на родната ни сцена от абсурди се появи още един. Фондация „Въздигане“, чието име също подлежи на коментар, раздава 200 лв. на родители, кръстили децата си Аспарух, Алуек, Алцек, Вълчан, Тервел или Кубрат. На всички ни е ясно, че целокупното ромско население е първото, което ще се възползва от тази кампания. Но не само това е притеснителното. Цялата тази псевдо патриотична пропаганда се развива на територията на Facebook страница, на която за внимание се борят искрено желаещите да грабнат 200 лв., както и много тролове.

Много бързо в кампанията прави впечатление, че липсват женски имена. Явно инициаторите й не се интересуват от начина, по който великите ханове ще се появят на бял свят или пък смятат, че можеш да се наричаш Алцек, независимо от пола си.

Друг куриозен момент в инициативата е фактът, че името Вълчан носи по-малко „точки“ за родителите – 100 лв., вместо обещаните за другите имена 200. Ето защо в онлайн пространството има протестиращи, че в такъв случай трябва да бъде добавен Авитохол и той да носи 500 лв.

Нека все пак споменем, че организаторите от „Въздигане“ поощряват семействата, които вече са се прецакали и са кръстили децата си другояче, като им подаряват комикси и книга за Хан Кубрат, така че всички да са наясно, че той в действителност не е Ханку, брат.

Сега ще ми кажете, че всички тези абсурди се случват навсякъде и сигурно ще сте прави. Светът си има Путин, Тръмп, Брекзит, Северна Корея, Ким Кардашиян. Само че, ако се успокояваме с това, остава само да се слеем с хаоса наоколо и да последваме примера на Джулиана или Джорджано. А това е повече от плашещо.

Така че, аз ще продължавам да бягам от политическите и лайфстайл безумия, защото и у нас, и по света има достатъчно добри новини, с които да ги заменя. И на вас ще се отрази добре, ще видите.