Украинските медии пускат непроверени информации

| от |

В Украйна съществува проблем с правдивото отразяване на информацията в медиите, пише немският в. „Ди Велт“и отбелязва, че множество изявления на украински военни и политици се публикуват без никаква проверка на фактите.

Изданието дава няколко примера за „свободата“ на украинските медии. „Ди Велт“ припомня изненадалото Запада изявление на президента Петро Порошенко, който каза в началото на септември, че някои страни от НАТО /САЩ, Франция, Норвегия и Полша/ ще доставят в Украйна „оръжие с голяма точност“. Това той направи в интервю за Би Би Си. Страните уточни в своята страница във Фейсбук Юри Луценко, съветник на Порошенко. Само че НАТО-вските страни заеха друга позиция. Полша няма да изпрати оръжие на Киев, заяви премиерът Ева Копач. Но и Вашингтон няма да участва във въоръжаването на Украйна, даде да се разбере Барак Обама. Киевската преса твърдеше, че обещанията са били направени тайно, поради което явно няма да бъдат признати. Но защо, тогава, Порошенко си позволи да ги изрече гласно? Вероятно, защото украинският президент е искал да внуши увереност в своя народ и заплаха у Москва, пише „Ди Велт“.

Друг пример е казаното през август от Андрей Лисенко, представител на информационния център на Съвета за национална сигурност и отбрана /СНСО/, че украинската армия е унищожила „руски военен конвой“ , без да предостави никакви доказателства на думите си. В началото на септември пък сайтът Euromaidanpress написа, че Русия е анексирала Луганск, където са въведени руските паспорти и валута. Сайтът се позова на представител на Бундестага, с който се свърза „Велт ам зонтаг“ за коментар. Само че той отговори така: „Аз никога не съм бил в Луганск“.

Преобладаващата част от медии в Украйна въобще не проверява съобщенията от украинската армия. Много от „информациите“ за хода на бойните действия идват от Дмитрий Тимчук, бивш украински военен. „Но не е ясно той откъде разполага с тази информация. Има подозрения, че Киев използва Тимчук, за да влияе на общественото мнение“, коментира „Ди Велт“.

Немският вестник отбелязва също така, че със свободата на словото в Украйна положението не е каквото трябва да бъде. Медиите, които са критични към положението в източните райони на страната, будят подозрение. Както припомня „Ди Велт“ в началото на юли беше проведено нападение срещу редакцията на в. „Вести“ в Киев, както обиск на редакцията, извършен от служители на Службата за безопасност на Украйна. „Новините са едно от средствата за водене на бойни действия в рамките на въоръжен конфликт“, коментира за „Ди Велт“ ситуацията Душан Релич от Берлинския институт за международни отношения и информация. „Журналистите не са в състояние да потвърдят военната информация. И когато те просто така, на доверие, приемат изявленията от страна на правителство, и те носят част от вината за случващото се“. /БГНЕС

 
 

Скандинавски криминални сериали, от които ще настръхнете

| от chronicle,bg |

Скандинавците са добри в правенето на телевизия, а криминалните им истории са толкова страшни, че ще накарат всеки косъм по тялото ви да настръхне. Със сигурност познавате много от телевизията, създавана на север, в нейните американски версии.

Най-ярък е примерът със сериала „Мостът“, който тръгва като датско-шведска продукция, но по-късно получава своята британско-френска версия. В американо-мексиканската пък участва Даян Крюгер. Ако изгледате трите версии последователно обаче, ще се уверите, че никоя от тях не е толкова добра, колкото оригиналната скандинавска. София Хелин е толкова убедителна и запомняща се като Сага Норен, че всяка друга актриса в тази роля изглежда като бледо повторение на блестящата й игра.

Това обаче не е единственият скандинавски сериал, придобил световна популярност. Американският „Убийството“, който търси отговор на въпроса „Кой уби Роузи Ларсън“, стана известен в целия свят. Той обаче е само копие на скандинавския „Forbrydelsen“.

В галерията ви предлагаме няколко скандинавски сериала, на които задължително трябва да дадете шанс, ако обичате криминални сериали и добра телевизия. Никой не разказва страшни истории така, както го правят скандинавците.

 
 

Хейли Болдуин е най-сексапилната жена според Maxim

| от chronicle.bg |

Манекенката Хейли Болдуин оглави класацията за най-сексапилите жени на 2017 г. на сп. „Максим“, съобщи Контактмюзик.

Тя прие несериозно титлата си на най-сексапилна красавица, но се похвали с нея в социалните медии и благодари на сп. „Максим“.

„Знам, неизумително е“, каза Хейли Болдуин, когато научи, че оглавява ежегодния списък. „Ако знаеха колко непохватна и шантава съм“, написа тя в Инстаграм.

hailey-baldwin-hot-100-3

Хейли Болдуин е на 20 години. Тя е дъщеря на актьора Стивън Болдуин и съпругата му Кения. Манекенка е от три години.

hailey-baldwin-hot-100-1

Сред най-сексапилните жени на 2017 г. са също актрисата Марго Роби, певицата Кейти Пери, Зоуи Кравиц, манекенките Бела и Джиджи Хадид, актрисата Алисия Викандер.

Броят на сп. „Максим“ с Хейли Болдуин в оскъдно облекло на корицата ще излезе през юни.

 
 

Бързам, нямам време за чаша кафе

| от Г.К. (Рекламно съдържание) |

„Мразя клишетата“ гордо заявявам, облечен в корпоративна конфекция, по време на строго регламентираната ми почивка, между 12:00 и 13:00 часа. 

Монологът ми продължава, богато наблъскан с типични за активния, съвременен градски човек „неклиширани“ изрази. Става ясно, че в петък съм “play hard”, щото цяла цяла седмица “work hard”, нали. Също така, че е 2017 година и сега животът е наистина динамичен. Всъщност те, хората, едва наскоро явно започнаха да живеят. Бъдещето ми открива все по-нови хоризонти, предлагащи все повече възможности и аз съм там, за да ги уловя всичките.

Поредица от върхове, какво да ви кажа. Няма „даун“, всичко е „ъп“. А, да. И чуждици използвам много, в несъзнателен стремеж към плавното утвърждаване на словесна каша от мултинационални субкултурни изрази, универсална за всеки от Стария континент. Иначе съм против Есперантото. Придвижването между въпросните върхове става с големи скокове, по време на които дъхът ми спира. Така разбирам, че съм жив. Разбират го и всички останали, докато им обяснявам за авангардната мерна единица „спрян дъх“. Тя, оказва се, е доста по-разпространена от общоприетите клишета като минута, час, ден и т.н. Въпреки това все още не се е наложила трайно в ежедневната реч. Очаквам обаче скоро да започнат да ми се оправдават с  „извинявай, че ме почака, но си мислех, че ще се облека за три спрени дъха, а го направих за пет“.

Мразя да чакам, защото винаги имам план. Инфакт (а-мъст-израз от модерното Eсперанто), планът ми е за следващата минута, час, ден, до края на дните, абе, за всички следващи моменти, които ще ми спрат дъха. Щото, нали животът се случвал докато си правим планове. Значи трябва да имам план, за да ми се случи живот.

И сигурно се случва, откъде да знам. Аз съм целеустремен, съсредоточен, фокусиран в плана и крайната му цел. Не обръщам внимание на нищо, което ме отвлича от целта. Aim high, знаете как е. Тая висока цел постигам с размишления и действия „извън кутията“, нищо че вътре в нея останаха повече неизследвани територии, отколкото навън.

Всеки ненавременен и абсолютно неуместен повик за лежерна /демек play soft/ почивка отразявам оригинално, с рефрена на позабравен естраден шлагер: „бързам нямам време за чаша горещо кафе“. „Е“-то в края на изречението е напевно маниерно, за да предизвика меланхоличен детски спомен.

И изведнъж, четвъртъкът ме изненадва. Планът е изпълнен, а времето е „по никое време“. Спокойствие струи отвсякъде и няма изгледи случващият се живот да ме разхълца. Без да съм взимал подобно решение, сядам на тревата в близката градина, за да не правя нищо. Просто гледам другите. Как някои се мръщят на слънцето и как подават газ, още „на жълто“. Как подтичват от началото на работния ден към края му, от началото на седмицата към уикенда, от януари към декември, от… нататък се сещате. Седиш си блажено и просто да съзерцаваш нечия рядко грациозна походка, която рисува кинетична картина пред очите ти или просто зяпаш опашката на котка с искрящи сиви очи, или пък заспалите листа на дървото, което удобно хвърля сянка върху съвършено отпуснатото ти тяло. Намирам огромна красота и спокойствие в движенията на връзката на лявата ми обувката, която потрепва от порива на топъл вятър.

Somersby_NCP_Advertorial_2

Не знам как се нарича времето прекарано в нищо правене с нормално дишане. Ако обаче не се нарича живот, значи животът е скучно, забързано подобие на това, което можеше да бъде. Понеже съм нямал време за чаша горещо кафеЕ, по пътя несъзнателно съм грабнал студено Somersby. Златен момент: сайдер и блажено съзерцание на света около теб. Не ми се искаше да свършват и моментът, и сайдерът. Решението дали да продължа да нищоправя оставям в ръцете на съдбата и хвърлям ези-тура с капачката от Somersby. Случайно виждам под нея символ – малка бутилчица. Явно съдбата си знае работата и е благосклонна към мен. Може да споделя печалбата с някой, който също няма план. Просто така, да проверя дали нищоправенето е също толкова забавно с компания, а и да прекарам още един златен момент.

ПС: Колкото и да се опитвам да мисля извън стека на Somersby, винаги по-забавно ми изглежда това, което е вътре.

Рекламно съдържание

 
 

Колко калории има в чаша вино?

| от chronicle.bg |

Чували ли сте за винената диета? Това е много популярен абсурд, при който, твърди се, отслабвате, докато пиете вино. Уловката е, че покрай виното нямате право да пиете или ядете кой знае какво друго. Така в крайна сметка сте гладни и пияни, а заради махмурлука на следващия ден едва ли ще ви се яде. И така цяла седмица. Разбира се, едва ли точно така стоят нещата, но поне отстрани изглеждат така.

Оказва се обаче, че употребата на алкохол в умерени количества има страхотни позитиви. Една чаша вино може да подобри паметта, да намали шансовете от инфаркт, червеното вино е добро за храносмилането, пише PopSugar.

Все пак е добре да знаете колко калории съдържа всяка чаша вино, която планирате да приемете.

150 мл розе се равняват на 126 калории средно. При червеното вино – 125 калории, бялото – 121 калории, пенливото вино – 113 калории, а десертното – 72 калории.