Украинската криза задълбочава проблема с бежанците в Европа

| от |

9RIAN_02450743.HR

На 20 юни се отбеляза Световният ден на бежанците. Съответно решение беше прието през декември 2,000-та година от Общото събрание на ООН.

Проблемът на бежанците не губи актуалността си, смята нашият наблюдател Пьотър Искендеров.

В резолюцията, приета на 4 декември 2,000-та година, Общото събрание на ООН подчертава, че датата на Световния ден на бежанците била избрана „съгласувано с Организацията за африканско единство. Работата е в това, че именно на 20 юни 1969 година в света се отбелязваше Денят на африканските бежанци като знак на загриженост на световната общност за трагичната ситуация в страните на Африка.

Но 90-те години на миналия век направиха проблема на бежанците актуален и за Европа. Мащабите и жестокостта на престъпленията на Балканите през 90-те години се оказаха съпоставими с междуетническите сблъсъци в Руанда или в Конго, а реакцията на световната общност – закъсняла и политизирана.

Последвалото десетилетие като че ли доведе до подобряване на ситуацията с бежанците, но ситуацията отново започна да се влошава. По данни на Управлението на Върховния комисар на ООН по делата на бежанците, техния общ брой сега възлиза на повече от 50 млн. души. От тях около 15 млн. души са бежанци, търсещи убежище в други страни, а около 35 млн. души са преместени в страните.

Сега ситуацията се усложнява от драматичните събития в Украйна. Украинската криза за първи път след събитията на Балканите през 90-те години на миналия век за поред път направи проблема на бежанците жизнено актуален за Европа, в това число и за Европейския съюз. В застрашително положение се оказаха Унгария и Румъния. Но особен драматизъм ситуацията може да придобие в Полша.

Управлението по делата на чужденците на Полша отбелязва непрекъснатия ръст на броя на граждани на Украйна, желаещи да получат статут на бежанци и вид на жителство в републиката. Според последни данни, от 1 януари тази година до сега в Управлението от украинци били получени около 660 молби за получаване на статут на бежанец. За цялата 2013 година такива молби били едва 46.

В създалата се ситуация възниква въпросът: готова ли е Европа за нов рецидив на бежанците? Украинското издание „Една родина” вече даде ясен отговор: ”Киев дава на Донбас да се разбера, че регионът е нужен на Украйна като територия без почти 7 милиона „неправилни” граждани. В същност, киевските власти под бдителния надзор на консултанти от Държавния департамент на САЩ прилагат спрямо жителите на Донбас югославския вариант на напускане на страната от сърби”…
Гласът на Русия

 
 

Джордж Сондърс спечели наградата „Ман Букър“

| от chronicle.bg, БТА |

Американският писател Джордж Сондърс спечели известната литературна награда за книга на английски език „Ман Букър“, предадоха агенциите.

Преди обявяването на наградата Сондърс беше фаворит на букмейкърите сред шестимата финалисти. Американският писател беше удостоен с отличието за книгата си „Линкълн в Бардо“.

Романът фокусира вниманието върху смъртта на сина на Ейбрахам Линкълн – Уили – на 11-годишна възраст.

Сондърс стана вторият американски писател, спечелил наградата. Миналата година тя бе присъдена на сънародника му Пол Бийти за неговата книга „Разпродажбата“.

Един от съперниците на Сондърс беше друг американски писател, Пол Остър, авторът на „Нюйоркска трилогия“. Остър, който тази година отпразнува 70-годишнината си, кандидатства за приза със 17-ия си роман „4, 3, 2, 1″. Сред финалистите за наградата бяха още американката Емили Фридлънд с дебютния си роман „История за вълци“, две британки – шотландката Али Смит с четвъртия си роман „Есен“ и 29-годишната Фиона Моузли с дебютния си роман „Елмет“- и Мохсин Хамид, който има британско и пакистанско гражданство, с книгата си „Западен изход“.

Наградата „Букър“ е учредена през 1969 г. През 2002 г. неин спонсор става финансовият конгломерат „Ман груп“, който я преименува на „Ман Букър“. До 2014 г. за нея можеха да претендират само автори от Великобритания, Ирландия и Общността на нациите, в която фигурират бившите британски колонии. Победителят получава парична премия от 50 000 британски лири.

 
 

Оскар Уайлд: творецът, който продължава да ни се присмива

| от |

Да харесваш Оскар Уайлд в днешно време е направо задължително. Почти толкова, колкото и да признаваш приноса на Вазов към българската литература, въпреки, че си чел само „Под игото“ до десета глава в шести клас. Някак е почти невероятно да прочетеш на някого афоризмите на английския класик и да не чуеш: „Ох, толкова ми е любим!“

Да, ако знаете какво означава De Profundis, познавате Лейди Бракнъл, името Базил не го свързвате първо с босилек, ако щастливият принц ви кара да се възмутите от населението, на вас Оскар Уайлд може и да ви е любим. Всичко по-малко от това ви поставя точно в графата хора, на чието осмиване най-великият английски писател посвещава творчеството си.

„ – Английското висше общество се състои само от баби и елегантни горделивци.
   -Напълно сте права, мъжете наистина са баби, а жените елегантни горделивци.“

Не, това не е поредният афоризъм, който ще намерите в сборниците. Това са реплики от една от великите английски пиеси, „Идеалният мъж“.

Защо толкова се превъзнасяме по Оскар Уайлд? Като изключим приятните „мисли“, които от време на време споделяме, има много повече неща от това. Той е творецът, който живее и твори в разгара на викторианска Англия. Времето на фалша. На висшето общество, което живее на гърба на народа, създава образци на подражание, които самото то потъпква, когато затвори вратите на дома си, но на публично място отстоява повече от пламенно.

Оскар Уайлд е човекът, който се присмива над времето, в което живее. И го прави повече от майсторски. Пиесите му са писани за хората, които ги гледат. Публиката ги гледа и се залива от смях. Дали е разбирала, че тя самата е прототип на случващото се на сцената? Може и да е, но да я е било срам да си признае. А може и да е гледала на себе си като толкова „морална“ , че да не е разбирала дори, че самата тя е в основата.

Да можеш да се присмееш по такъв деликатен начин над абсурда на цяла една епоха. Това е геният на Оскар Уайлд. Да можеш да откриеш любовта и красивото, когато си част от един свят, който е заслепен от химери. Да разбереш, че балансът е повече от необходим. Че след разгулният живот е нормално да дойдат дни на страдание. Но не просто да признаеш това на теория, а да го осъществиш на практика. Да се обърнеш към онзи, когото си обичал, но който те е предал и да продължиш да го обичаш. Това е повече от великодушие. В личен план това е гений.

„Животът е прекалено важен, за да говорим сериозно за него.“

Един фарс. Това виждаме, когато четем Оскар Уайлд. И този фарс, макар и малко преувеличен, отразява до голяма степен историческата истина на противоречия, на фалшиви норми. Това поражда смеха. Сериозността, с която е поднесено и възприето всичко, са онова, което прави Уайлд комикът на всички времена. А на другия полюс е детската невинност и наивност. Нежността, деликатността, която лъха от всяка буква в „Щастливия принц“. Всичко отразява реалността на едно друго ниво, в което е необходим дълбок прочит. Този дълбок прочит открива пред читателя неподозирани философски дебри, които са по-интересни и от милион афоризми на едно място.

Колкото и да е странно, Оскар Уайлд продължава да осмива обществото. Дори днешното, 117 години след смъртта си и 163 години след рождението си. Всеки фалш, всяка неподплатена превземка попада под острото му перо. Всяко превъзнасяне по нещо, което не е осъзнато. Всяко осъждане. Всичко нечисто.

Днес се навършват 163 години от рождението на английския писател, поет, драматург и журналист. Днес е роден единственият денди, който има право да е такъв. Няма лошо да си денди, лошо е когато го правиш самоцелно и няма нищо на заден план. Нека не помним Уайлд с хомосексуалните му връзки, смешните цитати и други лекомислени неща, които хващат окото и гъделичкат самочувствието. Той е цяла вселена. Той е цветна градина, която цъфти в безброй нюанси. В нея има и красиво и грозно. В нея има и един градинар, който се грижи за своите цветя, за да може другите да видят красотата. Това е геният. Това е Оскар Уайлд.

„Светът е сцена, но постановката е твърде слаба.“

 
 

Турция финансира изоставено сръбско летище

| от chronicle.bg |

Турция ще финансира завършването на летище „Morava” в Кралево, централна Сърбия. Това се случва 5 години след като главната сграда е била построена, но не се използва. Новината идва след среща на сръбския министър на строителството, транспорта и инфраструктурата с турския му колега.

Инвестицита е в размер на 10 милиона евро като парите ще отидат за обновяване на пистата на летището. Основният му терминал беше завършен през 2012 година и струва 22 милиона евро, но 2200-метровата писта може да понесе единствено малки турбовитлови самолети.

Президентът на Турция Реджеп Ердоган посети Сърбия тази седмица заедно с министри от кабинета си и делегация от над 100 хора от бизнеса. Той каза, че първата дестинация на обновеното летище “Morava” трябва да е Истанбул. Част от областта Рашка в Сърбия, където се намира Кралево, има близка историческа връзка с Турция и затова се очаква много хора от там да използват локалното летище за полети до Истанбул, вместо това в Прищина.

 

Това са вторите 10 милиона евро, които Турското правителство инвестира в летището. Първите са отпреди 4 години. Вторите щяха да бъдат представени като дарение също по това време, но през октомври 2013 година отношенията между двете страни се усложняват и тогавашният сръбски министър на строителството и урбанизацията отказва дарението. Той заявява, че държавата сама ще финансира строежа – нещо, което в последствие не се случва. Миналата година летището в Белград дарява 300 000 евро за ремонта, но те са крайно недостатъчно.

 

Wizz Air скоро каза, че следи развитието на летище „Morava“ и може да го добави към мрежата си, когато то е завършено.

Съоражението се очаква да подпомогне силно локалната икономика, защото се намира между няколко индустриални града и е близо до автомобилния завод Fiat-Zastava. Очаква се и скок в туризма.

 

 
 

България и Русия си сътрудничат в областта на културата

| от chronicle.bg |

Професионалният синдикат на българските артисти и руската агенция „Съзвездия на културата“ сключиха договор за сътрудничество в областта на изкуството.

Документът ще даде шанс на родните артисти по-лесно да достигнат до руската публика, ще се финансират копродукции между двете страни в областта на киното и ще се осигури възможност на българските зрители да научат повече за съвременното руско изкуство.

Как този договор обаче ще повлияе на практика на нашите артисти?

Цветан Чобанов е собственик на голямо студио за дублаж у нас. Той вярва, че сключеното споразумение ще се отрази благоприятно върху неговата работа.

„Пряка полза ще има не само за нас, а и за цялата култура, тъй като се чу, че ще се работи в изключително много сфери. Очаквам да видя какви ще бъдат самите резултати.“, заяви Чобанов.

Режисьорът Гаро Ашикян също е доволен от подписването на договора.„Очаквам да се появят в България образци на по-авангардната руска култура.“ След подписването на договора, предстои българските представители да посетят Москва и Санкт Петербург за срещи с ръководството на „Мосфилм“ и Едуард Пичугин-генерален директор на „Ленфилм“. Там те ще обсъждат и договарят трайно сътрудничество на двете страни в областта на кинопроизводството